Отказва да ходи на тренировки......

Разбира се, че това е неприемливо. Явно треньорката не е за там просто.

Добре де, но детето ти може да не харесва спорта, който ти си му избрала. Или щом не го харесва, то задължително се глези и проявява артистизъм? Не забравяй, че всеки човек си има собствен праг на болката и на физическото натоварване, което може да понесе. Това, че ти примерно, си могла да понесеш повече и да не се отказваш, не означава, че и детето ти трябва да бъде такъв човек. Ми не всички хора са такива, приемете го. И не се опитвайте да направите от децата си хората, които не са. Това не означава да се толерира мързелът, напротив, абсолютно съм против това. Но пък да караш някого насила да прави нещо и да определяш нежеланието му или оплакванията от натоварването като мързел и лигавене, за мен пък е абсурдно. Не може всички хора да са издръжливи. Това, че вие сте и искате децата ви да са, не е причина децата да правят това, което вие смятате за правилно. Опитването на различни спортове е много важно. И не само на спортове. Така човек успява да открие таланта си или пък нещото, което му носи удоволствие. Ако не опиташ баскетбол, например, няма да разбереш, че ти се отдава и ти харесва. Ако родителите ти са решили, че плуването е за теб и нищо друго няма да опиташ, може никога да не откриеш в какво си най-добър. Което е жалко. А и не всички хора са родени да спортуват. Познавам такива - ужасно са зле откъм концентрация, бързи реакции, издръжливост, но пък са били много добри в други неща. Не може човек да огрее навсякъде и във всичко да е добър. Карането на колело, ролери, кънки, федербал с приятели, също носи достатъчна физическа активност. Не е нужно всеки да спортува нещо и да може да спортува. Ако пък може - прекрасно, но насила е ужасно според мен.

Мда, щот сме родители-садисти. Затова ги влачим горките наследници да се трепят. Само се чудя в плуването каква болка точно да намеря, че да ожаля наследника, че му се е паднала такава зла майка.


Естествено, че ще прави това, което аз смятам за правилно. Все пак част от отговорността на родителя е именно да преценява кое е най-добро за детето му, както във физически, така и в психически план за развитието му.

Е, хайде сега, нека не се хващаме за една дума. Има достатъчно много спортове, които причиняват болка и се иска голяма издържливост. Не съм казала, че сте садисти. Моите деца също спортуват, но това, което харесват, а не това, което аз съм избрала, защото няма как аз да определя дали в нещо са добри и дали им носи удоволствие.
За мен пък изобщо не се подразбира това, децата ми да спортуват нещо, което аз считам за правилно, пък те не искат. Щом не искат, не могат, не се справят или нямат желание, значи аз не съм избрала правилния спорт. Тогава просто сме се насочвали към друг. Докато открием това, което спортуват с желание и с удоволствие ходят на тренировки. А ако толкова се харесва даден спорт на родителите, пък на детето не, да се запишат родителите и да си го спортуват. Някак така ми звучат нещата. Детето ще ходи на това, което на мен ми харесва, независимо, че самото то не желае или пък не харесва този спорт, важното е аз да го харесвам и да смятам, че е правилният такъв.

Аз пък смятам, че мога да определя и съм го направила. По едни или други показатели.
Виж, на спортна гимнастика никога няма да го запиша, примерно. Защото съм преценила, че този спорт не е за него, дори да има желание той самият.

елфчето, аз няколко пъти, още от първия си пост споменах, че смяна на спорта е опция номер едно. Май не си ме чела. А за собствения си син определено съм избрала спортове, които нито натоварват в тази възраст особено, още по-малко пък причиняват болка. И тъй като аз също тренирам и съм с него, прекрасно знам къде се глези. И също споменах, че гимнастиките са спортове, в които ми се струва, че твърде рано по принцип се натяга организма, също от собствен опит. Но също така стоя на позицията си, че създаването на навик, че отказването винаги е възможно не ме удовлетворява като бъдеща настройка. И затова внимавам къде минава границата. А хора, които изобщо да не могат да спортуват не съществуват, изключая хората с тежки заболявания. Всичко останало е именно липса на изградени навици в детството. И аз днес не мога да осигуря на сина си достатъчно движение по улиците по ред причини. Зимата пък съвсем. Около мен е пълно с деца, които стоят пред телевизора зимата. За мен това не е вариант.

  Аз пък съм в голяма чуденка как да намеря за детето си здравословен спорт, именно за да не седи зимата вкъщи? Ходихме да погледаме балет, гимнастика – прашни места, нищо здравословно не виждам, дето ше го завирам там, по добре в парка. На всичкото отгоре детето ми е със хирпермобилитет на ставите, гъне ги във всички посоки, което много се харесва на треньорите, но оставам с впечатление, че те не са компетентни да преценят, че дете с такъв синдром наистина, може да прави изключително гъвкави движения, но пък ставите му са халтави и има граница, до което трябва да бъдат претоварвани, тъй като се получават микроизкълчвания, именно за да не пищи нощем и да не се налага да му давам нурофен за да заспи... Явно не попадам на хора, които да са наясно със възрастовите особености на децата, с развитието на костите и психиката им... пак ще търсим, но вече се чудя къде.
   Аз не искам да става професионален спортист, просто да е в добра физическа кондиция, нищо повече.

то не става  ясно колко ти е голямо детето, но  пък плуване, тенис, бойно и-во, народни танци, не изискват някаква прекалена гъвкавост...може би нещо такова ще й е по-добре от балет и гимнастика?

Мойто дивак изпитва сериозен дискомфорт при плуването по гръб с дъска.
Но аз съм истински садист и не го спирам .

Дискомфорт може, болка едва ли.
По-дълга загрявка преди плуване трябва да прави.

Да, не е болка.
Търпи сериозен скок в растежа и гръбнака му пука, та се къса. От това е.
Плуването е превъзходен спорт, нищо не натоварва излишно и няма травми. Затова съм така упорита. Иначе и той се дърпа, но аз съм непреконна и няма да го спра.

Iris04, а защо не я водиш на кънки? Кънките, когато не са професионални, са един много приятен начин за раздвижване. Научават се да карат, водя го ина външни пързалки сина ми, въздух, движение, правят влакчета, фигури, забавляват се. 

Плуването е прекрасен спорт. И един от най-терапевтичните всъщност. От другия месец синът ми, живот и здраве, вече по-сериозно, по-често.

Черешке, типичен лъвски мързел, душа. Тва е при тях. 

Нана, тази лъвска леност на моменти идва силно дразнеща за моята девическа припряност.
И яхвам метличката и съм непреклонна - ще плува!
Ако им се уйдисва на всеки каприз, няма край да има.

E, какво да кажа. На един хал сме зодийно