Агресията в детските книжки

  • 12 555
  • 300
# 120
Jennie, ще ти предложа моята хипотеза върху предложените изходи от приказката с вълчо.
Първи вариант, при който предлагаме горски плодове или супа от коприва. Какви ще са последствията за детето? Във всички случаи стъпвам на идеята, че децата носят у себе си чувство за справедливост, което предполага, че те очакват някаква реакция спрямо нарушителя. Вид наказание, санкция, независимо как го наричаме. Е, в случая излиза, че горските плодове и копривената супа са вид наказание, следователно нещо лошо и нежелано.
Във втория случай - да го накарат да бере билки. И как ще стане това? Може да е приказка, но не чак толкова. Тя би трябвало да е стъпила върху реалистични механизми, върху начина, по който се случват нещата в живота. Хайде да си представим, че имаме престъпник в зряла възраст. Очакваме ли с дума убедителна да го накараме да бере билки? Или ще използваме цялата сила на някоя наказателна институция, откровена принуда? Как без използването на сила можеш да накараш някого да поправи стореното, ако в поведението му е залегнало да е хищник?
Виж целия пост
# 121
Във всички случаи стъпвам на идеята, че децата носят у себе си чувство за справедливост, което предполага, че те очакват някаква реакция спрямо нарушителя. Вид наказание, санкция, независимо как го наричаме.

И аз така мисля. И в случая замяната на супа от костенурка със супа от коприва ми се вижда разочароващо наказание, освен ако вълка не е алергичен към копривата. Децата, освен по-образно от нашето мислене, имат и по-директно мислене, по-трудно ще приемат замяната на една супа с друга за достойно наказание, си мисля аз.

По темата бих препоръчала "Дядо Прас", има много интересни моменти.
Виж целия пост
# 122
И после накарай детето да яде плодове и коприва. Как ще го възприеме то - като наказание. Къде отиде здравословното хранене? А после ще се провали на теста, където децата трябва да свържат животното с неговата храна, защото вълчо яде коприва и плодове.

Ето това специално също ме интересува: "Съществува една голяма група детски клинични психолози последователи на канадски психолог Алберт Бандура според който агресията не се унаследява а се заучава чрез подражание  на различни модели на социално поведение на които детето е свидетел. Разбира се тези модели на подражание са от заобикалящата детето среда - семейство училище приятели/ книжки телевизия компютри."
Как се обяснява естественото поведение на едногодишно детенце, което скубе и хапе свои връстници и родители без да ги е видяло да се скубят и хапят, книжките са онези с твърдите корици с картинки и никакъв текст, а за телевизия и компютри е още малко? Или скубането и хапането не са агресия, а изследване на света?

И друго, как едно дете да разбере кое е добро и кое лошо, ако всичко което попада в категорията лошо, агресивно, неприятно му е спестено? И на коя възраст мислиш би трябвало да стане това?
Виж целия пост
# 123
Джени, по много точки съм съгласна с теб и ти благодаря, че обясни за книгите за по-големите деца, които разбират много повече и могат сами да четат.  Peace  Съгласна съм, че боят не е единственото наказание, с което да се постига справедливост в една приказка, съгласна съм, че е в първите 1-2-3г. е много важно обстановката да е спокойна и да не всява притеснения в детето. Не че по-натам не е важно, но кръгозора се разширява постепенно и постепенно детето се подготвя да осмисля по-сложни неща.

Единственото, по което аз не съм  съгласна е това:

Цитат
Аз съм симпатизант на теорията на Бандура защото ми се иска да вярвам че в човек е заложено доброто.

Вярвам, че доброто е заложено в човека, но не вярвам, че лошото е изцяло привнесено. За мен е ужасно натоварващо и неизпълнимо очакване  човешката същност да е само бяла. Не мисля, че агресията е нещо чуждо на човека и се "посажда" в последствие. Агресията е напрежение. Боят, обидите и всякакво друго насилие са само форми, под които това напрежение се излива. Това, разбира се, са неприемливи форми и трябва да бъде възпитавано правилно, отговорно отношение към себе си и към околните при общуване.
Да не помислиш, че толерирам нараняване и насилие  Naughty Но смятам, че в човек има и от бялото, и от черното, а средата е важна, за да подреди приоритетите.

 Приемането на само една (добра) страна за валидна, може да обърка детето в процеса му на опознаване на света и в самоопознаването си. Самите деца не винаги са добри, щедри, благородни, а изпитват и негативни емоции понякога, страх, подтиснати желания, гняв или просто нежелание да бъдат такива, каквито очакваме в даден момент. Очакването, че доброто е част от теб, а лошото - не, може да обърка детето, да преекспонира в собствените му очи неговата "лошотия", защото би се получило противоречие с това, което е чувало от родителите си като истории и примери.  
Това е пак отклонение от моя страна, засягащо по-късни години, но дори и за 2-3 г. пак може да се случи.

Виж целия пост
# 124
http://chitanka.info/text/4814-malkata_rusalka - Не е важно, но мисля, че това е оригинала, линкът по-горе е съкратен вариант.

Знаете ли, вчера наблюдавах интересни реакции от дъщеря ми във връзка с един филм и една-две приказки, които според мен бяха доста страшни.

Филмът беше "Белият зъб" по Джек Лондон, дъщеря ми /почти на 5 г./ го гледаше с интерес, разрева се, когато убиха майката на вълчето, малко след това и когато затвориха Белият зъб в клетка, за да го научат да се бие с други кучета. Спрях филма, защото си спомних какво следва нататък, и се ядосах на себе си заради това, че въобще й позволих да го гледа, беше разстроена дълго след това. Sad

За сметка на това въобще не реагира на българска народна приказка, в която една завистлива жена изважда и взима очите на хубавицата, която щом заплаче, от очите й се ронят маргарити, а щом се засмее, от устата й се отронва трендафил. Аз лично се ужасих от това вадене на очи, тя сякаш въобще не го забеляза.

Цитат
И после накарай детето да яде плодове и коприва. Как ще го възприеме то - като наказание. Къде отиде здравословното хранене?
  Laughing
Виж целия пост
# 125
Доброто и лошото в човек живеят постоянно и за да можем да живеем на земята в социум те трябва да бъдат в баланс. Доста добре този баланс се онагледява от картинката ин-ян

За да се намери този баланс на децата и на възрастните трябва постепенно да се показват и двете като много ясно се показват границите. Включвам и възрастните по простата причина, че човек се развива, няма как това да се промени.

Виж целия пост
# 126
Олив, тъкмо твоя пример обосновава и моето твърдение, че когато четеш приказка детето си представя една страхотия толкова страшна, колкото може да приеме, докато във филма страхотията си е била съвсем реална и директно поднесена, но не по начин, който детето може да приеме.
Съжалявам, че не съм запомнила къде съм чела тази теория, за да дам линк, ако някой се интересува.
Цитат
Аз съм симпатизант на теорията на Бандура защото ми се иска да вярвам че в човек е заложено доброто.
А с това никак не мога да се съглася. За съжаление хората са много рационални същества, а често лошото е доста по-лесно от доброто.

Виж целия пост
# 127
По темата бих препоръчала "Дядо Прас", има много интересни моменти.

Споменаването на книгата ми припомни как действах, когато дъщеря ми за първи път спомена чудовища в гардероба. По примера, даден там, отворих гардероба, "хванах" чудовището и го "изведох" от вкъщи през входната врата. "Казах" му да не идва повече и да отиде да си играе с другите чудовища.

Е, не се е "връщало" и смятам, че това подейства на дъщеря ми по-добре, отколкото ако й бях казала, че няма никакво чудовище и трябва да спре да си измисля. В книгата решението е да натупаш чудовището, което лесно можех да направя, просто не го чувствах като правилното решение. Не ми се иска да й показвам, че проблемите се решават физически.

Извинявам се, че отклоних темата.
Виж целия пост
# 128
Доброто и лошото в човек живеят постоянно и за да можем да живеем на земята в социум те трябва да бъдат в баланс. Доста добре този баланс се онагледява от картинката ин-ян

За да се намери този баланс на децата и на възрастните трябва постепенно да се показват и двете като много ясно се показват границите. Включвам и възрастните по простата причина, че човек се развива, няма как това да се промени.



 newsm10

Точно при двегодишните, нещата са максимално простички и ясни: МОЖЕ - НЕ МОЖЕ, ДА - НЕ, ДОБРО - ЛОШО, ДЕЙСТВИЕ - ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ... Нюансите на сиво идват после. Затова и в детските приказки нещата са такива, каквито са - добрите - много добри, а лошите - много лоши. Историите са кратки, действията - хиперболизирани, а поуката - БЕЗСПОРНА. Една приказка, в която Вълкът си тръгва посрамен, за мен е в пъти по-вредна за едно двегодишно.
По много причини, на които обаче не му е тук мястото да обяснявам, защото така или иначе авторката не е отворена за други мнения освен за своето. Включих се само, защото поста на Ваня много ми хареса.
Виж целия пост
# 129

Цитат
Олив, тъкмо твоя пример обосновава и моето твърдение, че когато четеш приказка детето си представя една страхотия толкова страшна, колкото може да приеме, докато във филма страхотията си е била съвсем реална и директно поднесена, но не по начин, който детето може да приеме.
Съжалявам, че не съм запомнила къде съм чела тази теория, за да дам линк, ако някой се интересува.

Да, Ариана, мисля, че много точно го обясни - тя абсолютно осъзнава, че приказката е нереална, и че в нормалния живот това не би могло да се случи, затова и то изобщо не я засяга, просто го регистрира, без емоции, интересно й е дотолкова, колкото на нас ни е интересна книга на Стивън Кинг например. Но пък е достатъчно голяма да осъзнае, че майката на едно малко може да умре и то да остане само и да му се случат ужасни неща, и това я разстройва.
Виж целия пост
# 130
По темата бих препоръчала "Дядо Прас", има много интересни моменти.

Споменаването на книгата ми припомни как действах, когато дъщеря ми за първи път спомена чудовища в гардероба. По примера, даден там, отворих гардероба, "хванах" чудовището и го "изведох" от вкъщи през входната врата. "Казах" му да не идва повече и да отиде да си играе с другите чудовища.


 Peace Точно затова я споменах.

Във връзка със сравнението между книгите и филмите - гледала съм "Белия зъб" като много малка, гледала съм и "Морски труженици" в крехка възраст. В резултат категорично отказвам до ден днешен да отворя книга на Джек Лондон или на Виктор Юго. Ще си нося травмата доживот. Ако първо бях чела книгите, едва ли резултатът щеше да е такъв.
Виж целия пост
# 131
Моята травма е от филмът "Белият Бим, Черното ухо", който гледах само на 7 годинки и въпреки това си спомням почти всичко. Така ми се е запечатал в съзнанието. Помня, че дълго и неутешимо ридаех. Не знам дали има някакво отношение, но никога в живота си досега не съм посягала да нараня животно.
Имам и книгата вкъщи, но никога не бих я прочела.
Виж целия пост
# 132
Дали е на филм или се чете, сигурно има някаква връзка. Все пак визуалното възприятие е най-силно развито при нас, хората. Но си има значение и това, доколко е реалистично/реално онова, което се пресъздава. Децата доста бързо се научават да правят разлика между приказното и действителното. Ако нещото е реалистично, а не приказно, действа много по-силно.
Виж целия пост
# 133
Въздействието на книга и на филм, не знам ама поне за мен е различно. От книгата ти си го представяш и ти си поставяш границите на ужаса така да се каже. В смисъл такъв, много книги с ужаси изчетох като тийн, но когато излязоха филмите и реших че мога да ги гледам, ами от някои направо съм се стряскала както си спя, хем много добре разбирах, че това което виждам на екрана е абсолютно нереално.
Децата бързо се научават на разликата между действителното и приказното, ама на някои деца трябва да им се помогне. Някъде бях чела, че за 6-7 годишните дядо Коледа, феите и вещиците са еднакво действителни. Да не говорим как една позната, която сложила костюма на Батман под елхата как после видяла щастливото отроче да хуква към терасата за да лети като него, нали вече бил с костюм. Точно по същото време щерката получи от дядо Коледа в градината /на 5/ крила на фея, за които толкова много копнееше. Още същата вечер си ги сложи с голямо нетърпение, но поне ги пробва дали летят в коридора. И беше безкрайно разочарована, че крилата са само за украса. Та като се разправяхме с колежката разбрах, че моят проблем е нищо в сравнение с това, което тя е преживяла виждайки го как се засилва към терасата и спирайки порива му за летене.

До скоро "Белият зъб" бе забранена територия. Ама щерката вече сама си сваля филми и го беше дръпнала. Като разбрах какво възнамерява да гледа я предупредих, че е много тъжно филмче, разправяйки накратко историята. На нея обаче и хареса и макар да се впечатли от него си разсъждаваше и обясняваше кое защо се е случило и кой какво според нея заслужавал. Чудя се дали ако го беше гледала/чела по-рано ефекта щеше да е същия или честото коментиране на други приказки и филми не и е повлияло по някакъв начин. Макар да я оставям вече сама да си избира книжките, които да чете, че понякога и филмите гледам да съм в час с нещата, които я вълнуват, а и по възможност да огранича това, което считам за неподходящо за гледане/слушане от сестра и, която е още в коментираната възраст.
Виж целия пост
# 134
Jennie, ще ти предложа моята хипотеза върху предложените изходи от приказката с вълчо.
Първи вариант, при който предлагаме горски плодове или супа от коприва. Какви ще са последствията за детето? Във всички случаи стъпвам на идеята, че децата носят у себе си чувство за справедливост, което предполага, че те очакват някаква реакция спрямо нарушителя. Вид наказание, санкция, независимо как го наричаме. Е, в случая излиза, че горските плодове и копривената супа са вид наказание, следователно нещо лошо и нежелано.

Лоана децата наистина имат изключително изострено чувство за справедливост! В това спор няма! Копривата и плодовете са само шеговито мое хрумване но основната идея е че вълкът е бил гладенн и затова искал да изяде костенурката. Нали също не искаме детето да си помисли че да си гладен заслужава да те набият накрая и да те изгонят.

Децата са емпатични същества и много по-състрадателни от големите хора. Изобщо не им е най-важно първо да наказват провинилия се. На това ги учим ние и обществото в което живеят. Тук всъщност учат децата както писах и в по-преден пост че ако някой ги е ударил то той е бил разстоен или тъжен че майка му си е тръгнала току що или че е бебе и още не може да говори за да си каже какво го притеснява. Много ама наистина много се набляга на обяснение на причините за поведението на провинилия се.

Снощи пеем песента Скрила баба орехи в торбата а мишле пробило дупчица в средата. Никога не сме коментирали нищо кой знае какво задълбочено около песента освен да я пеем заедно или да повтаряме  реплики от нея а моята госпоцжица ми казва - Баба пачиии. Мишииии ама оихииии. Миши ганннуууу. Баба said Stop No more Миши. Мама носи нови оихи баба. Мама хани Миши  -   Бабата плачела. Мишлето изяло орехите. Мишлето гладно. Бабата казала Стоп Стига Мишле. Мама носи нови орехи на баба. Мама храни миши.

Нито едното от тези не се казва в песента. Ето как детето само достига до някакви изводи и си измисля смислен край във връзка с това на което го учат за редно да прави в подобна ситуация. Това са реплики на които я учат в детската градина и тя чудесно използва в общуването си с другите деца а най-хубавото е че знае че когато аз използвам подобни думи спрямо нея от нея се очаква да ме слуша!  Wink  


Във втория случай - да го накарат да бере билки. И как ще стане това? Може да е приказка, но не чак толкова. Тя би трябвало да е стъпила върху реалистични механизми, върху начина, по който се случват нещата в живота. Хайде да си представим, че имаме престъпник в зряла възраст. Очакваме ли с дума убедителна да го накараме да бере билки? Или ще използваме цялата сила на някоя наказателна институция, откровена принуда? Как без използването на сила можеш да накараш някого да поправи стореното, ако в поведението му е залегнало да е хищник?

Според мен реалистичните механизми за които пишеш ми се струва че все пк не включват бой - бодене с чадъри кълване по очите замеряне с камъни и т.н. Никъде не мисля че е законно каквото и да е физическо насилие като наказание. Дори смъртното наказание трябва да е без болка но ако завием по тази пътечка темата съвсем ще се изопачи

Ранча Мария Пън приемам възражението ти! Напълно симпатизирам на разсъжденията ти за доброто и лошото. Акцентът слагам само върху това че доброто е важно да се култивира а не лошото да се остави да избуее! Поведението се заучава. В това в психологията спор няма. Та въпросът е да учим децата си на добро поведение а когато направят нещо неприемливо да обясним че те са добро дете а постъпката е лоша!  Wink

Момичета ще отделя още време на темата по-късно. Пиша само когато моето момиченце спи. По принцип гледам да не крада от нейното време за да стоя пред компютъра а и ми е време да се приготвям за работа!  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия