Агресията в детските книжки

Това значи ли, че възприемаш детето си като своя проекция или си даваш сметка, че то е отделна личност?

Jennie, добре, нека си представим, че събираш колекция от детски книжки, напълно лишени от елемента на агресията, под всякаква форма ... ни една едничка думичка за бой, че и за кавга. Детето расте единствено и само в пухкави облачета, в които никой, никого и никога не напада, бие и т.н. До каква възраст се случва това? Как правиш прехода към познанието, че и това се случва? Как детето разбира, че лошите неща се случват под и над път? Как ще го научиш, че не всеки възрастен, предлагащ на детето това и онова е с изцяло чисти помисли?
Кога и как, ако човечето даже и не подозира, че това го има? Че има лоши и добри постъпки, има хора, които са по-склонни от други към лоши постъпки?
Изобщо, как се дефинира границата между добро и зло, ако злото не съществува? Как се дава посоката какво бива и какво не бива да прави детето?

Лоана интересни разсъждения! Истаината е че дори и да си постави подобна задача човек в съвременното общество няма как да си отгледа детето в изолирани условия и под похлупак. Детето ми расте нормално - прави бели карам му се.  Вчера беше захапана в детската градина от едно дете. Преди седмица посегнала за една играчка и се сдърпали с друго дете. И т.н. нормални ежедневни неща.

А ако питаш за книжките - ами в тези за Франклин За Каю  За Елмо има много поуки и дечицата се запознават с доброто и лошото на достъпен език и чрез ситуации близки до тях самите. Има едно чудесно филмче Тимъти ходи на училище. Там примерно всеки епизод е как децата и учителката разрешават някакъв конфликт. Няма нужда да казвам че филмчето е анимирано разкошно. Много красиво 10 мин филмче което моето дете много обича и гледа с интерес.

Надявах се да има нещо подобно на български и от български автор. Някак си не ми се чете на детето Франклин в превод на български след като тук тя го слуша и възприема на английски а за мен е важно да четем на български за да й поддържам интерсеса и желанието да ползва майчиния си език!  


ИрПуц чудя се как да ти отговоря. Ако въпросът ти е шега трябваше да сложиш някаква имотиконка за да разбера защото във форомното общуване човек често можеда се заблуди какво има предвид събеседникът!  

Мисля че част от такива дълбокии анализи темата няма нужда пък и като че ли се поизчерпи!  

Ще ти отговоря така ако питаш сериозно - Ако съм достатъчно психически незряла за да си мисля че детето ми е моя проекция и да не си давам сметка че то е отделна личност най вероятно нямаше да си го призная!  Или поне нямаше изобщо да разбирам за каква проекция става въпрос!

Цитираното от теб по-горе мое изречение е абсолютно ясно смятам за всеки нормален човек. Означава че според мен всеки възпитава децата си спрямо собствениете си възгледи ценностна система нагласи и т.н. Няма как да смятам примерно че цигареният дим е вреден а да оставя детето в запушена стая само защото някой ще си помисли че то е моя проекция или продължение на личността ми!  

Това е напълно нормално, както казваш, но от разказаното от теб за свръхчувствителността ти в детството някак останах с впечатлението, че очакваш и детето ти да прояви подобна свръхчувствителност и именно от нея го предпазваш, наред с другите неща.

Въпросът ми беше напълно сериозен, много примери виждам тук на хора, които забравят, че децата им са отделни индивиди, съзнателно или не. Само в тази тема колко пишещи казаха, че щом тях ги потриса дадена приказка, значи и децата им ще потресе? Та да си питам. 

Jennie, хубава си е картинката, която си публикувала, ами щом вълкът е бил лош с всички, нормално е да си получи заслуженото!
Пак по повод на това, че децата възприемат по много по-различен начин от нас нещата е един пример с голямата ми дъщеря като видя една прегазена котка на улицата, нямаше нито съжаление, нито уплаха, само любопитство, защо котката изглежда така!

Точно това е главното, според мен.

Примера с котката ме подсети - баща ми беше ловец и ми носеше заешки опашки. Изобщо не правех връзка между пухкавата опашка и факта, че е била част от живо същество. Била съм вероятно на някаква подобна възраст, 3-4 години. Малко по-късно започнах да отказвам категорично да ям заешко и нарекох един съсед-ловец убиец. Емпатията и съчувствието се развиват с възрастта, не присъстват в човека от раждането му.

Звездичка и ИрПуц! Ето тук съвсем се разминаваме като мнения момичета! 
Аз уча моето дте че доброто не отвръща с лошо на лошото защото то самото се превръща в лошо. И защото за лошотията няма оправдание!

Отмъщението или търсенето на възмездие за мен са неща които не искам моето дете да счита за нормални. 

В градината ги учат като примерно някой някого удари или захапе пострадалият да използва думи - Стоп Това боли Зъбите са за ядене а не за хапане Не ми харесва да ме хапеш и т.н. фрази които за мен са начинът. Учат децата да потърсят съдействие от учителката и да се махнат от сцената на свадата. Учат ги да казват  - Аз съм ядосан Обиден съм Тъжно ми е Страх ме е. Учат ги да си обличат емоциите в думи а не да отвръщат с бой! 

Нещо по темата: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4811

Ей, гледай какво става когато някой реши да вади думи от контекста. Ще реЧе Човек Че съм и пуснала образователно предаване по патоанатомия, а не новини.   На колко години е позволено на децата да слушат новини и то не по телевизия, а по радио?   Обясних ти веЧе, предпоЧитам детето ми да живее в реалността. Веднага щом прояви интерес към някаква тема съм подготвена да му я обясня. Така както дълго време гледаше бебета и бременни жени, ама не си зададе въпроса откъде идват бебетата. И тогава нито се напъвах да и обяснявам, нито пък и покривах оЧите с кърпа, сакън да не попита как са влезли тия бебета в коремите на майките си. Когато и дойде времето, попита, обясних и. Престъпността е Част от същия тоя свят в който се раждат бебета и умират хора и не виждам приЧини да я крием от децата.
По въпроса за телевизията, не искам да навлизам в дискусия, просто потърси мнението на специалисти откога е добре за детето ти да запоЧне да гледа телевизия и по колко време на ден. И ако намериш един който да твърди Че гледането на телевизия под 3 годишна възраст е полезно, моля ми прати линк, ще ми е интересно да проЧета. Между другото това Че детето ми не седеше по това време пред телевизор го науЧи на много, но както казах това е без връзка с агресията.

Честно да си призная, снощи не разглеждах книгите в детайл, писах ти по спомени и моите спомени за горските приказки са Че нямаше 'насилие', но ние нямаме всиЧките, а може и нещо да съм пропуснала. Но така като гледам какви проблеми ти създава агресията, остава да минете на адаптирано детско издание на библията. Това съвсем сериозно, без грам ирония.

На въпроса ти как е в другите страни, мога да ти кажа в немската детска литература има 'агресия' толкова колкото и в българските приказки. А някои песниЧки и мен успяват да ме втрещят. Мисля дори Че имаше такава тема и в Чужбинския форум.

Колкото до боя на играЧките, мисля Че пак извади думите ми от контекста. Под повод имах пред вид разиграването на приказката и ако моето дете разиграе дядовата ръкавиЧка без бой бих се притеснила повеЧе отколкото ако удари 3 играЧки докато разиграва приказка. И при всиЧки слуЧаи не бих тълкувала подобен артистиЧен 'бой' като агресия.


Ето това и аз се питам и се опитвам да обясня от 5 страници. И няма ли шокът от реалността да е прекалено голям?

Както и да е, това са въпроси на които ти трябва да си отговориш.

Джени, това в приказките се нарича възмездие, а не отмъщение, има много съществена разлика. Това е провереният от векове начин децата да научат, че всяко действие води със себе си последствия. Не знам как по-ясно да го кажа - децата няма да приемат боя над лошата лисица като карт бланш за упражняване на физическа саморазправа, гарантирам ти го.

Обличането на емоциите в думи е чудесно, а какво става ако агресорът не спре, щото просто не му дреме, че обекта на агресията го боли? И когато битото дете попита "Ама той защо ме бие?" какво ще обясните? Че детето има емоционални проблеми? Дали битото дете ще разбере?

ИрПуц Относно Възмездието. Това е дума която и аз използвах по-горе и според мен в една голяма степен тя е синоним на отмъщение. Разликата смятам е в това че възмездието  понякога настига лошите а отмъщениението винаги се  инициира и осъществява от този който търси възмездие точно както е на картинката. Та и затова използвах Отмъщение (видимо е че животните си отмъщават) а също и че Търсят възмездие. Бих употребила само думата Възмездие единствено ако примерно вълкът беше пропаднал сам в дълбока яма или го настигне някаква друга беда.

Всъщност възмездието е нещо което със сигурност има място в детската литература но не по този агресивен за мен начин (тук визирам конкретния пример от картинката с вълчо и животните) когато става въпрос за читатели от така малка възрастова група

Относно последния ти абзац мога да коментирам само че тук децата никога не са сами. Винаги има възрастен на една ръка разстояние и агресорът няма начин да не спре. Детето което захапа моето е било в скута на учителката си когато и моето дете е поискало да седне там. Тези неща стават за секунди и не могат винаги да се предугадят но когато вече имаме дете проявило подобно поведение ние вече сме на щрек. В плана им за действие с който ме запознаха пише че ще са в постоянна близост с детето което е захапало и ще се намесват при най-малко съмнение за подобно поведение. Дори да се повтори това то най-вероятно няма да се потрети!

Ако детето попита Той защо ме бие (което е малко вероятно да стане при 2 годишните) се обяснява че някои деца не умеят да ползват думите си още за да изразят как се чувстват но това не оправдава действията им и че учителят е там да защити пострадалия и да подкрепи агресора. И двете деца със сигурност ще почувстват и получат подкрепа и защита иначе социалните и разните служби за защита на децата веднага ще потропат на вратата на градината или ако сцената е семейството съответно ще потропат в дома на детето!  

Може и много утопично да зучи но тази тактика работи и тук почти няма агресия сред децата. Учат ги да уважават личното пространство на другарчетат си да не си нараняват чувствата и да играят задружно! Когато подходът към подрастващите е обмислен и преценен от институции и министерства и се е превърнал не само в политика но и в естествен начин на живот нещата наистина се получават!  

И детските книжки и в детските ТВ канали е пълно с агресия и от край време е така като се почне от Том и Джери та досега. За съжаление не можем да избягаме от това. А за мен съвсем не е нормално и постоянно се опитвам да  обяснявам на децата. И се самоуспокоявям с това, че въпреки , че винаги  съществува и е съществувала лошотията , агресията в книжките и филмчетата,  етооо ние не сме прихванали от тях
Всичко зависи от средата, от семейството и от самото дете от темперамента.

Страх ме хвана, честна дума, от това, което описваш, Джени. Няма да навлизам в подробности, но настръхнах. И не, възмедие и отмъщение не са синоними. Няма "за мен" или "за теб", семантиката си е семантика.

ИрПуц от кое те хвана страх не разбирам!  

За това дали са синоними Отмъщение и Възмездие щом не искаш да влагаме субективизъм можеш сама да провериш в синонимен речник!  И аз не ги смятам за взаимозаменяеми но имат доста опърни точки и обясних вече какви са разликите!

Да приемем че не са синоними! Коя от думите ти лично би употребила за героите от показаната от мен картинка?

Jennie, интересни неща си написала относно канадския опит!
Ако може да обобщя, че аз вече ги казах нещата, но на части защо аз  смятам, че агресията за която говорим в  детските книжки  не представлява опасност за детето! Първо възприятията на децата са различни от нашите и не приемат за страшно това, че например ще видят на картинка група животни, които с тояги гонят друго животно, нито пък акцентират на този момент. Второ агресията си съществува навсякъде и е видима и за две годишните и няма нужда детето да расте в пълна изолация от този факт. Съвсем нормално може да се случи например детето да види агресивно куче или животно, което изяжда друго животно, ако не на живо то поне по телевизията. Трето, на мен все пак ми се струва, че възпитателният ефект на книжките, не е чак толкова голям, че да се притесняваме, че детето ще види на картинка как група животни гонят друго животно, истински възпитателен ефект има това, което детето вижда да се случва в  семейството, детската градина и заобикалящата среда.