второ дете

О разбира,се чу и улицата оказва влияние..И все пак..Човек би могъл да гази в тинята докато не я превърне в миро..или докато не се удави в нея..Зависи от вътрешният радар..Т.е.от индивидуалната душевност

За оформяне на личността влияе абсолютно всичко, но за оформяне.
На първо място са родителите, нищо не може да те моделира различен от това което си.
Разбира се, оформлението може да бъде много изкусно, но един човек винаги чувства кое не е негово.

Много точно ! 
И това , не неговото , може да го прави по принуда , но никога няма да му стане вътрешна потребност !

Никъде не казвам, че ставаме копие на нашите родители и че характера ни преповтаря техния. И, разбира се, имаме качества, които са ни заложени и трудно могат да бъдат променени. Но не може да не се отрази поведението на родителите ни. Аз имам майка педагог, която от малка ни подтикваше да учим и опознаваме света, купуваше ни образователни книжки, самата тя чете много книги и т.н. Аз и сестра ми имаме силен интерес към околния свят, и смея да твърдя, сравнително богата обща култура, която с удоволстие развиваме. Наскоро присъствах на разговор, в който няколко млади майки заявиха, че не четат книги, намирах го за скука и загуба на време, не смятат да харчат пари за книги за децата си, предпочиатат да им купуват играчки и биха сметнали за обидно, ако някой им подари книга за подарък. Дете със заложби и желание да учи и опознава света с такава майка, със сигурност само някой ден ще намери път към книгите и любовта към познанието, но определено това ще бъде забавено от семейната среда, което също има значение.

Тя Вал4ето само сподели сегашните си трепети , пьк се оказа 4е тази тема я 4етят пове4е хора от онази другата в която казах .
Благодаря отново на вси4ки.

.......................................................

Прочетох, нямам опит с подобна ситуация, но си мисля, че има и не малко деца на неразделени родители, които доста ревнуват от появата на следващо бебе. А това, че е крил  или поне се е опитал да крие до последно и аз не го разбирам, може би реакцията на детето е и в следствие на това, че в много късен етап се сблъсква с подготовката за бебето.

Ревност , да , много често се среща при раждане на следващо дете .
Дано таткото не промени отношението си .

мама на Александра, 
Моето дете на 3-ят си рожден ден се сдоби с брат4е по бащина линия. Твоята история е по4ти иденти4на с моята, с малки разлики разбира се.
При нас бащата не е криел бременността на жена си, когато казаха на вси4ки, тогава разбра и детето(кьм 4 месец трябва да е било). Не вярвам оба4е при вас това да е проблема, малката да реагира така , прекалено е малка за да разбере 4е не са и казали по рано за бебето.
Друга разлика -  НИКОГА не ми е и минавало през ум, да не пускам детето при баща му , дори да не му харесва факта 4е ще има брат4е/сестри4е - това е положението. Трябва да свиква с идеята 4е майка му и баща му, имат разли4ни животи и всеки живее в неговият си. За мен беше важно детето да знае, 4е е 4аст и от двата живота- моят, и този на баща му.
Струва ми се много мил акт от страна на бащата кьм детето да галят корем4ето на бьдещата майка. Това показва, 4е бащата иска детето да е 4аст от предстоящата промяна в неговият живот.

При мен -  сьщо имаше ревност , но нашата ревност се изразяваше в това като го попитам какво прави брат4ето, да ми отговори, 4е само спи и пла4е . С тон ,който разбира се показваше колко е добьр моят син . Когато се роди бебето отидохме в болницата(на следващият ден де, 4е както казах и двамата се родиха в един и сьщи ден), занесохме подарьк на бебето, и така детето ми се 4увстваше 4аст от нещо важно и хубаво в живота на баща си.

Ако изобщо някога е имало и мальк опит от страна на сина ми, да каже нещо лошо за брат си(лошото се сьстои в това например, 4е малкият само удря вси4ко и пищи), то аз веднага сьм правила забележка, камо ли пьк да се трьшне да пла4е или да ми прави истерии . И като гледам вьзрастта на детето ти, то4но в сьщата вьзраст беше и моят господин4о.
Ако ми се беше "трьснал", просто щях да го оставя да си се лигави колкото иска. В моята кьща вси4ко има, не му е нужно да иска пове4е. За мен беше по важно да се 4увства 4аст от семейството на баща си, другото са излишни сцени. Брат4ето не можехме да го вьрнем, а баща му"уж" ще е за цял живот.

Развитието 5 години по -кьсно: детето ми ходи с удоволствие в кьщата на тьй наре4еният си баща. Никога не е завидял за нищо на брат4ето си, просто защото ако ми кажеше 4е брат4ето има нещо,което той няма , аз обяснявах , 4е той има неща които брат4ето няма. Така този вьпрос никога не сме го и имали като проблем.
Проблема е там ,4е "бащата" е само баща по задьлжение, не по желание . Това е единственият проблем при нас, просто моето дете има баща, защото така "пише", не защото другият го иска. Взима го на всеки две седмици(ако не ходят някьде), но лятото когато синьт ми е ваканция 3 месеца и не е тук, не се обажда нито ведньж да види дали му е живо детето, или просто дали е добре.
Ето това трябва да се избягва - другото е просто факт който трябва да се приеме по най-нормалният на4ин.
Сега сьм аз която 4акам второ дете, синьт ми ве4е е доста голям, но от пьрвият момент е сьпри4астен с вси4ко което става с бебето.
Говорим си как ще ми помага, когато се роди и така "голямият" батко се 4увства важен и нужен за брат4ето си(пак мом4е ).

Нормално е детето да ревнува. И моят пораснал син изревнува като се разбра, че ще имаме бебе, въпреки че беше на 12, живееше с нас и му беше обяснено, че появата на друго дете с нищо няма да го ощети ( нито морално нито материално ). Като родих не пожела да дойде да ни види в болницата, сега обаче е най грижовния батко на света. С това искам да кажа че емоциите на децата непрекъснато се менят.
Ако сте в добри отношения с БНД, можете да обсъдите случката и да потърсите решение двамата. Може би е добре да купи същите чаршафчета като на бебето и за нея, да и ги покаже и да ги държи у тях. Добре е да и обясните, че вещите на бебето не се пипат от никой освен от майката докато не стане по голямо, защото тя като нищо ще поиска да го подържи като се роди, а едва ли ще и бъде позволено ( което си е нормално имайки предвид възрастта и ) и това ще е повод за нови драми. Обяснете и, че няма кошарка в дома на тато си защото вече не е бебе и може да спи в легло за големи за да бъде пример за бебето ...  и такива подобни, наблягайки колко значима е тя в живота на бъдещата си сестричка, как ще и бъде пример и ще я учи на всичко което знае и как бебето много ще я обича защото тя ще му бъде кака. Аз смятам, че таткото не я изолира, нито пък жена му, просто на детето му трябва време да свикне с мисълта че няма да е единствено.
В думите ти обаче се крие едно напрежение, което за мен не идва само от реакцията на детето съдейки от това
Аз крих от родителите си 6 месеца. Имах моите си мотиви, и ако таткото на дъщеря ти е постъпил така и той си има мотиви, които би трябвало да уважиш. Едва ли е създал дете с цел да предизвиква каквито и да е реакции у някой.
Тук можеш да получиш много различни съвети, но най добре е да се посъветвате със специалист, той ще ви каже кое е най правилно.

......................................

Вал, честито! Пропуснала съм такава хубава новина! Леко ти бременеене и още по-леко раждане!
Ха, дано повлечеш крак на всички, които искат още по някое и друго бебе 

Колкото до моето отношение към другите деца - Екси, просто споделям напълно твоето виждане! А и никога не са ме умилявали бебета, малки деца и всичките "майчински" неща, които трябвало да са в мен..ама не са явно.

Едно дете за мен си ми е точно и абсолютно мога да се зарека никога да нямам второ по никакъв начин и причина 

Морганооо..хванах те!!Прибра ли се,мари?!?! 
И глей в коя тема бързаш да се разпишеш значи-анти бебешката 

Баш бебешка си е и то на квадрат ^{т.е за второ}

Нещо не ме разбра-за нас може да е бебешка ама за Моргана си е чисто анти.
Виж й постовете