Елхата украсяваме и здрави Февруарски бебчета си пожелаваме! - Тема 15

Стар много точно, раждането е лесно от там насетне е трудното.Особено след 2рата година.Мая така беше изработила баба си с един диск на Уинкс.Ама имала бабата дала, аз като и викам после тия филми ги гледа без пари направо щеше да се изяде от яд че е дала 15лв....Ами като беше на 4 години и разглежда до касата чорапите и държи един чадър.Мушнало детето едни чорапи в сгънатия чадър и аз виждам на излизане.Връщам се и червена, зелена обяснявам какво е станало.Разбрах се с продавачките ами сега детето?????????????Как да обясня че е направила нещо много лошо...............Обяснявах дълго и дано е разбрала, факт е е от тогава такава глупост не е правила.Много е трудно да си родител, и преди се опитах да обясня че реално няма абсолютно никакво значение как ще си отгледаме бебетата до към 2 години защото то си е точно грижа.Няма значение за бебето марката колика, шишета, легълца и ваничка.То така или иначе нищо не разбира.Въпроса е като започне да разбира да успеем да го направим пълноценен човек, защото само и единствено децата остават след нас.Нито пари, нито коли, нито къщи.....
Точно преди час ми звъни една приятелка разплакана.Майка е на 6токласник.Писал навсякъде като пожелание за новата година мама и тати да не му се карат.Ама как да не му се карат като ги върши едни чак да се е срам да ги кажеш е не му отиват на годините.....

Да децата са различни,както момиченцата ,така и момченцата.Ще се справяме някак си.Всяка възраст си изисква различни размисли.
Аз споделям/то по наше време нямаше как да ти дават джобни,защото нямаше какво да си купиш,освен баничка,кифла или хамбургер/,но аз бях задоволена с лакомства,които в Б/Я ги нямаше....
Сега не може без джобни....
Абе сложно е да си родител......Децата са най-големите душмани на родителите!Това  се разбира чак след като направят децата 5-6 г.До тогава,и аз не вярвах...но сега.....
Когато се роди бебето,пак ще говорим за ревност.......това му купи ами на мен какво ще купиш.......

Днес поканих 2 колежки на кафе.Едната днес беше на преглед,за потвърждаване на бременност..и се радвам плодородна ще е годината ни.....

Неви, да не сме гледани в едно семейство. От сега да те подготвя често ще си събираме децата, че поне едно друго да се слушат и малко от малко средата да е сходна. Нормално Пенчо и драганчо като имат нещо и детето да иска. Децата са много жестоки и особено ако родителите ги учат колко са велики и богати, нормално да унижават другите деца. Много се надявам и моето да случи на среда, както аз бях случила.
Да ви кажа след като майка ми се разведе и се преместихме да живеем в София съм чувала майка ми да плаче тихо, защото се чуди как да ни нахрани и да плати квартирата и сметките. Е срам ме беше да и поискам пари за джобни. Ходех си с едни 2 лв за всеки случай и се е случвало да ги изхарча 1 път в месеца или в седмицата. Имаше период, в който ходех с 1-2 панталона и 3-4 блузи, винаги чисти, но това ми бяха дрехите. Е никой не ме е карал да се чувствам втора ръка. Така че средата си е също много важна.

Майче, твоята приятелка да не съм аз????  
Сега се сещам за една случка с моя хубостник, дето от страни е смешна, ама на нас не ни беше. Та, 2009 година бях останала без работа за 6-7 месеца. Труден финансово период минахме тогава и често се налагаше да му обясняваме, че няма пари за нещо си. И така, казали им да си носят бои , четки и не знам си какво за следващия ден. Обаче нашия си е хитър. Направил си много бързо сметката, че по-добре да ни поиска пари за някоя глупост, от колкото за бои или просто забравил, което му е редовен номер. Примерно час преди да тръгне за училище обявява, че за днес е трябвало не знам си кое помагало да купи или нещо подобно, където изисква от нас да реагираме от днес за вчера. Та, не ни казал въобще за боите, четките и така. Дошъл часът и нашия без. Класната му, която беше много мила и възпитана жена го попитала защо е без бои, блок, четки каквото трябвало още, при което нашият артист я дръпнал настрани и й обяснил, че мама и тате и нямат пари, защото мама е без работа, а на тате заплатата не стига. Госпожата много се притеснила. Предложила(не знам как без ние да разберем) на родителите, който има някаква възможност да се съберат пари, за да ни помогнат.   Тук да уточня, че ние въобще не сме били толкова зле, просто човекът така е изкарал нещата. Че имахме затруднение, имахме, ама детето не е ходело със скъсани дрехи, купували сме му каквото трябва, заеми сме взимали, ако трябва, просто не знаехме за случая. Та, юрнали се състрадателните родители и събрали пари... И един ден звъня аз на класната по някакъв повод и тя ми вика: Добре, като се видим имам в мен събрани едни парички за вас. Аз мълча на телефона и не мога да загрея.   Какви парички, какво, защо?! Тя ми обяснява притеснена, че са разбрали за нешето тежко финансово положение и родителите са събрали пари...   Срам! Почвам да я разпитвам как им е хрумнало и от дума на дума разнищихме случая. Толкова се притесни жената, че ни е обидила, ама тя не е виновна, той нашият е голям артист. Та, обясних й, че затрудненията ни не са крайни и съм сигурна, че в класа има други деца с това положение. Нито съм първата останала без работа, нито последната... Та, много сконфузна ситуация и за нея и за нас.

Много сте прави , ама дори и ние да не искаме да стане точно така все ще се намери някой от близките ни който ще задоволи капризите им и после си удряй главата в стената .

Сега като съм само на легло и немога да стана да направя нищо ми се струва че е най-трудния ми момнент, ама 100 % ще дойдат и по - трудни .

Стар ако си питала сина си сутринта 3 пъти имат ли плуване, той категорично да откаже и 20 минути след като си го оставила в училище да ти звънне по телефона с въпроса-Мамо къде ми е банския, шапката и хавлията за плуване?Знаи си ти   Вчера звъннал на майка си и казал може ли съседчето да дойде в нас да си играем, научих си.Съгласила се тя, като се прибрала му казала давай учебниците да видим какво си научил и да ти извади кравешкия влажен поглед, значи също си ти.Абе като се замисля още колко неща могат да сътворят за ден и направо ми се приревава.То и ние не че не сме били такива, ама няъкси от другата стана не е смешно.По въпроса с това дали детето трябва да е наясно с семейните трудности съм твърдо за.Но не за всичко.Предната година мойта хубавица казала на баба си че мама и тати щели да се разделят А то каква е работата, девер ми живее с една жена с дете на почти 8 години.Мацката много точна и готина, ама малкото изтървано от където и да го погледнеш.Та малко преди това бащата на въпросното дете беше с новата си жена на екскурзия в Белгия.И накупил 100 неща кои от кои по хубави.И нищо за Мая, ама и едно шоколадче не се сети да и даде, а се познаваме и с него от преди 10 години.Просто мъжка му работа.Мая идва и плаче, мамо аз не съм ли слушала, не заслужавам ли подарък и аз.И аз с всичкия си акъл започвам да обяснявам че майка и и баща и са разделени, той е ходил на разходка много на далеч и понеже не ги е взел с тях защото вече са разделени майка и, и баща и и носи тия неща.Очевидно не съм намерила точния начин да обясня и наща вързала 2 и 2 и решила че щом майката и бащата са разделени детето получава торби с подаръци.Та затова ние с баща и ще се разделяме   Много е трудна професията родител  

Здравейте момичета, страхотни темички сте захванали. Като се родят бебчетата живот и здраве трябва да продължим да обменяме опит от тежките родителски неволи.
Темата е дълга и сложна. Нескромно ще се похваля , но с моята 4-годишна дъщеря все още нямаме тези проблеми. Не,че не се е опитвала, но презадоволяването с играчки и материални неща е потребност на родителите, а не на самите деца. Моятадъщеря също искаше постоянно нови играчки, защото така я научи моята сестра- тя още не е семейна и е с доста висока заплата и " умира" от кеф да й угажда и купува постоянно и малката естествено започна да залита в посоката всеки ден да има за нея "нова изненада". Но и тя самата откри,че е по-интересно да играе с мама с подръчни материали, отколкото сама със скъпи играчки. Правим си пърцалени или картонени кукли, рисуваме им и им изрязваме дрешки и такива разни забавления си измисляме и тя е супер щастлива. За тържеството в градината преди 3 дни едно момиченце от нейната група си беше поръчало за подарък от Дядо Коледа- истински лаптоп и родителите му наистина го бяха донесли в градината. И тогава дъщеря ми вечерта се"произнесе", че родителите на Никол не я обичат и нямат време да играят с нея, за това са й взели лаптопа и са се отървали" Това наистина бяха думите на дъщеря ми.
Та лоши деца няма - всички се радват еднаквир разбира се всяко съссвоя характер, но задача и отговорност на родителите е как ще го оформят и възпитат този характер. И това не става от днес- за утро. Наистина се иска търпение и родата да е единна  

хаха, Майче, в кофти ситуейшън те е поставила твоята хубавица, А иначе-да, за мен става дума, аз съм приятелката ти, даже описаните случки са нищо пред случващото се в къщи, при това повтарящо се ежедневно, въпреки разговорите, обясненията, караниците, наказанията.... няма, едно си баба знае и все си него бае... една приятелка ми вика - ще го плясваш при всяко отговаряне или репчене. Аз така правя и моят не смее да ми гъкне. Ще наказваш всеки път, като се направи на луд, не изпълни заръка и прочие. А аз й викам- значи трябва да ходи син на училище от бой и да е наказан нон-стоп. Не, че не е честичко наказван, ама той така се озлобява, като го накажеш, че накрая излиза, че вместо да изпишеш вежди, си избол очи. Почва да прави още повече не пук и т гледа с усмихната физиономия и ти казва: Ако си мислиш, че като ме накажеш ще ме промениш - жестоко се лъжеш.... Повече няма да спамя в темата с моите глупости. Аз си знам само...  
селаниа, браво на твоето детенце! Страхотна реакция, много благородно ти завиждам. Явно е умна малката и прозорлива, защото и според мен е точно такъв изводът. Поздравления за начина на мислене, който си успяла да й вдъхнеш.  Аз лично, не успях, въпреки, че ми отне 1/3 от живота в говорене на сина ми.

Starlet ,нали се сещаш, че не сме много сред февруарките с чавета на по 12 години, хихик


Дъщеря ми е на 12, това е втора бременност и второ семейство за мен, а с нейния татко сме разделени от 7 години. Бебчето сега е планирано и чакано от всички ни, кокетката дори се сърди, че сме били закъснели, обаче как само си брани територията, а и манипулативните техники са страховити. Вади с памук душата на баща си, на любимия ми, на дядовците си и на вуйчовците си(особено). Малка жена си имам вкъщи, надуваме главата на мъжа ми в препирни сутрин, но все още е търпимо  

She_moto, аз съм минала по пътя на майка ти, с тази разлика, че не се наложи да се премествам в друг град, от София съм, но се трябваше да работя на 3 места наведнъж, когато се разделихме с таткото на дъщеря ми. Плакала съм и аз, но Слава Богу, сега всичко е наред, а детето ми е слънце,макар и с дяволски рогца понякога  

Вчера бях на преглед ЖК по НЗОК в Токуда при д-р Евтимова - В сантиметри: шкембе 96, гърди,96, дупе 100; Тегло 59кг, ръст 168см, 144 тонове на бебката, влизам в 33 г.с.

После се срещнах с д-р Бойко Димитров, който най-вероятно ще води раждането... Позитивен е относно възможността за естествено, но ще ходя на още едно изследване на очите в деветия месец. Следващата ми среща с него е на 9 януари, на 10 имам ЖК, а в края на декември - "запис на тонове" - NST (non-stress test).

Между другото направихме маркетингово проучване с приятелка на цените на тази медицинска услуга в София и ето резултатите:

Токуда -15 лв
МД- 15 лв
к-т доктор Гунев(там приема и Хранов)- 20 лв
СБАЛАГРМ "София" (ин-витро клиниката на д-р Владимиров)- 30 лв
св.Лазар - 30 лв

Аз смятам да посещавам МЦ на Първа инвестиционна т.нар. http://www.fihealth.bg/bg/page/26 , защото ми е на 20 метра от дома, а цената там е 10 лв. Попаднахме с приятелката ми на д-р Ботев и на д-р Кръстев. Направих си първия запис. Ботев ми стана много симпатичен, изключително подробно ни обясни не само изследването, но и ни даде полезни съвети за последните седмици   Обаче... няма да работят гинеколозите по празниците, т.е. няма кой да направи запис на тонове  и ще трябва да се разходя до Токуда или МД между Коледа и Нова година

Искам да споделя и нещо весело с вас. То намен ми е смешно де- на човечето в мен сигурно му е неприятно.
Работя с един апарат, който изследва реакциите на шофьорите, та този апарат издава едни ниски и високи звуци- като вовозела и пищяща свирка. И от известно време забелязах,че като пусна апарата/понеже бебчо вече чува/ той започва да драпа и да се катери нагоре в корема ми, сякаш иска да излезе през гърлото ми . А на всичкото отгоре на двата вида звуци- високия и тънкия реагира различно. Може и да си внушавам, но ми се струва,че ги различава. И мъжът ми се шегува,че ще е музикален или ще бяга редовно отчасовете по музика

Аз нямам такъв проблем с детето/други да му купуват нещо....
Първо както казва майка ми-детето е обсебено от нас /мама и тати/,други не зачита.Не се раздва толкова да види бабате си или дядо си....
Майка ми живее на 6км от нас виждаме се често,,,купува на детето лакомства,но ако купи нещо друго/дреха или занимавка/,купува и на каките/племенничките ми/.Та няма как да си позволи да й купи нещо скъпо........Казва,че каквото й купи трябва да купи и за Мони и Саши.И тя разбира,нищо не й иска.
Свекърва ми/живеем врата до врата/нищо не й купува...Едно внуче е детето,но тя не обича да харчи пари за нещо  за детето.Случайно ако детето й поиска нещо,отива купува най евтиното подобно/което е боклук и се чупи още вечерта/и детето вече разбра това и ней иска...
Сестра ми живее в Добрич и се виждаме само за празниците/колко да й угоди.Зълва ми не е семейна,но и тя не й купува.Дори и за празници,рядко идва с подарък....
Така ,че детето знае само мама и тати......

Пепито, ами да са живи и здрави мама и тати, и при мен е така с изключение на сестра ми де, която много ни помага. Аз нямам живи родители, мъжът ми и ма само майка, която е като твоята свекърва, Но да са ми живи и здрави децата и да станат добри хора, другото не ме вълнува. Даже не се дразня на свекърва ми- такава си е, не мога да я променя особено пък на тези години, а и не е длъжна да ми гледа децата. Нали си е отгледала нейните, а нашите са си задължение на нас- родителите им. Е, иска ми се и на мен понякога да прояви малко повече внимание или съпричастност към финансовите ни затруднения, но това е положението.

Свекърва ми идва един път в месеца да види детето/а живее през 10 блока от нас/, но като дойде й носи 2 ябълки и 3 мандарини примерно. И ми ги дава с думите " дай на малката, много са хубави, вчера си купих три килограма от Билла". Но тъй като се виждаме рядко с нея, не ме дразни толкова и сме си любезни. Иначе се опитвам да уча дъщеря ми да я уважава и обича, защото й е баба и така както я науча сега да се отнася с баба си, така един ден и тя ще учи нейните деца да се отнасят с мен.

Пепито, това е по-добрият вариант. Ние с половинката купуваме на племеничката му само за Коледа и за рожден ден. Тя е на 4 и не е необходимо да я разглезваме излишно. Гледам баба и купува често разни неща и то като твоята свеки евтини. Ама не защото не и се дават пари, ами просто не осъзнава примерно, че е боклук и е некачествено. Ама тя и за себе си купува някога големи боклуци. Но пък мисля, че не е от глезещите. Т.е. за такива големи неща като телефони и тн ще каже, че ако майка и и баща и позволят, ама да видим - има време

starlet, само да те успокоя мъничко, че дъщеря ми е на същата възраст като сина ти и много прилича на него. Косата ми е побеляла от нея... 
Врънкането за купуване на неща някакси успявам да го удържам, макар че тя постоянно се пробва, естествено, но пък дисциплината и озлоблението, което получавам след забрани... ме хвърлят в депресия направо...

Ех, кога ще мине тоя пубертет...
И преди беше трудно дете, но поне имаше страх от мен, а сега направо... даже се опитва да ми посяга, а от злоба, не съм го споменавала преди, по време на един скандал ме удари в корема (нарочно) - за малко да загубя бебето - бях в 7-8 седмица, ако си спомняш се оплаквах от много силни болки цяла седмица...

Абе... най-трудната работа на света е да си родител. Аз седя и плача понякога, че едно съм родила и не мога да го контролирам достатъчно, къде съм тръгнала да раждам второ... но ... ще видим..