Защо някой няма да иска да работи?

Да и аз мисля, че човек може да сгреши, да кривне от пътя и нали затова сме се събрали да си помагаме един на друг. И в нашия случай е намесен хазарт, не под тази форма със казина и карти, но нещо подобно. Абе пълен ужас. Аз направих толкова компромиси със себе си, че нямам думи вече.

Не мога да давам никави съвеи, че аз моя живот не мога да оправя пък камоли на някой друг. Дано да се решат и твоите проблеми 

Тайна моите най-искрени съболезнования.

то, хубаво, ама къде спят родителите на този човек? В случая на Ст, свекървата повече гледа да не я изпусне нея, а не да види синът й какви ги е надробил и да го стегне. Майките винаги имат влияние над синовете си, за добро или лошо.

Лошото е, че в един момент след всичките проблеми и ако единият е винаги този, който прави компромиса, старае се и се надява, рано или късно, просто ще изстине. Ще осъзнае, че вече не му пука, че човекът до него не си е заслужавал всички усилия и надежди, че си е изгубил времето в старание да изгради нещо, което се гради от двама, а другият си е позволил лукса да го използва, защото това си е чисто използване.
St., колкто си възрастна? Боже, та вие дори деца нямате (и по-добре, ако съдя по това, което разказваш)! Може наистина твоят човек да дойде на себе си, но 3 години са твърде много време. Самотата не е толкова страшна, дори е в пъти по-приятна от това някой да те използва, стига, разбира се, да можеш да си я позволиш, но вие нямате деца, ти си свободна и работеща жена, та най-вероятно не ти е непосилно. Много се чудя на този феномен - хората какво ли не са склонни да търпят само и само да не останат сами. Мисля, че не е зле малко да си вдигнеш самочувствието, да си обуеш високите токчета (ах, какво приятно усещане оставят!) и да си сложиш червената рокля (метфарично!), пък и току-виж се оказало, че има и ако не идеален, то поне мъж, който може да те накара да се почувстваш красива, желана и обичана! Аз също не съм цъфнала и вързала, но като вече родител, мога да кажа, че докато си свободен и мислиш единствено себе си, нещата са далееееч по-лесни във всичко. Със сегашното си мислене преди да имам дете не бих направила и 1/5-та от компромисите, които правех тогава.
Успех, каквото и да решиш! 

най-субективно съм забелязала, че след подобни измъквания, "спасеният" в един момент иска да скъса и със "спасителя" си и да "започне нов живот", разбирай често с нова жена (то е логично, няма да станат монаси, кое си иска, оно си сака). Подозирам, че е заради това, че другият човек, дори само с присъствието си, им напомня за падението. Така си решават въпроса с чувството за задълженост и неудобството, че партньорът ги е видял в най-лошата им светлина и никога няма да го забрави. Решават си вътрешния дисонанс, така да го нарека. Единият се изтощава психически да играе спасител, другият не иска да му се напомня, и така често връзката приключва, според мен с повече вреди за спасителя.

     За съжаление, Андариел, си много права. С особена сила това важи за хора с манталитет "Пази Боже, сляпо да прогледа". Без значение дали си спасявал такъв човек от криза, или заедно сте минали през много трудности за да постигнете нещо, резултатът често е разрив когато дойде сигурността. И не става дума само за мъжете.  В онези тежки години в началото на прехода, малко ли жени се омъжиха за мъж, който да им осигури образованието и статут в някакво общество, и после от висотата на положението си ги изоставиха, защото вече не са им на нивото. Но с тези разсъждения, проблемите с хазарта и мързела не се решават.
     Момичета, а пробвали ли сте с по-кардинални мерки? Тотално спиране на всякакви средства, отказ да връщате заемите, които правят?  Очевидно с разговори нещата не се получават.      

Хърмаяни, те и да спрат да връщат заемите едва ли ще спрат да плащат сметките вкъщи, все пак живеят заедно, едното момиче май и деца има, никак не е малко и това, че се нагърбват с цялата издръжка на домакинствата.

Що феномен? Нормално е - човекът е социлано животно. А и сигурно аз пък ептен съм бъзла в това отношение. Не обичам да съм сама. Тъпо е, знам, но...

Но чакайте малко да разведря темата. Стокчетата така се смях...

Не за друго ами от едно известно време една колежка постоянно ме критикува що съм се обличала в изсулени дънки и що съм ходела все с ниски обувки. Толкова, че направо ми наду главата. И изкарах всичките си високи обувки изпод матрака (някои никога не носени). Сега в работата все ще се намери някой да ме избъзика за попроменения ми имидж. Редовно си купувам обувки. И редовно си ги прибирам с кутиите под матрака.   Неудобни са пустото.  
 Избухнах в смях като видях едни забравени от миналото лято 11 сантиметрови червени сандали. Боже, в какво настроение на духа трябва съм била, че да си купя това чудо?!

Отклонявам темата понеже... аз съм приела нещата като "Такъв ми е бил късметът". Някои хора срещат голяма любов, добър и работлив човек. Пък моят е само добричък. Съдба.

извинявай, че ще ти го кажа така, ама ти се живее, та две не виждаш! Щом си купуваш подобни обувки, определено не си забравила що е то желанието да си... хм, как да го напиша... , абе, ще го напиша направо - с нов живот!

Да, суетна съм. Живее ми се, на кого не му се живее?! Но не по барове и в търсене на мъже. Обувките инак са ми слабост.

Чудесни сандалки! Не разбирам защо не ги носиш. Аз до скоро (а по-точно до днес  ) нямах нито една ниска обувка. Като под ниска разбирай с по-малък ток от този. Днешните са със сравнително  ниско токче, но какво ме грабнаха пусто да му се не види.... Каквото и да си говорим, високата обувка прави огромна част от женствеността на една жена. Дреха като дънки и дънкови изделия вероятно никога няма да ми влезне в гардероба. Да не се заричам де, но това са си "работни гащи" изначално и за елегантност не може да става дума.

Не разбирам какво си се отписала със сентенции от рода на "такъв ми бил късмета". Късметът е такъв, какъвто човек САМ си го направи!

Ох, защо в главата ти  все барове в търсене на мъже! Кой ти говори нещо за барове и търсене на мъже! Много си крайна - или вярна въпреки всичко, или по барове! Има толкова много нюанси между тях... Абе, теб да не са те въпзпитавали много строго консервативно?

Доста строго. Обаче то не е лошо. Отдавам заслуженото на родителите ми в това отношение (лека им пръст).
Да ти кажа ли що в главата ми това? На моя сестра му преди години се разведе. И... кат зе, че скъсА синджира тая жена... н'дей пита. Беше на 36-37 тогава. Като побъркана по дискотеките. Изглеждаше просто смешно в това си амплоа. И аз... не бих искала да приличам никога на нея. Като е искала е можела да завърти любовници - сексът си е солта на живота, но да се инфантилизираш... тц, не разбирам

И? Ти да не си клонинг на сестрата на твоя? Това с късането на синджира по индукция чрез мъжа ли се получава? То да не е шарка, че да те зарази?

По-добре скъсан синджир, отколкото мъж, който и теб ще продаде, за да си подхранва зависимостта...

вярно си е. Тоя синджир някой го държи от другата страна и дърпа и не пуска.