Нашите мании, навици и странности

Хм, интересно - аз също изглежда много си падам по мъже в униформа /лекари, военни/, защото всички ми изглеждат хубави и секси в нея . Но с костюм не ми харесва почти никой . Стоят ми дедешки на повечето мъже, някак. Е, разбира се , има и изключения.

Май само аз не си падам по униформени мъже. Изглеждат ми еднакво и закостеняло. Дори не са ми интересни, пък за сексуално излъчване да не говорим.

  Олеле,разглеждайки снимки на новото метро, открих ,че от самата мисъл да вляза в него, ме задушава.Явно имам някаква фобия.

И на мен униформените са ми безлични и еднакви.

Това за парите в портмонето важи и за мен - трябва да са подредени по големина и една зад друга с лицето напред. Много мразя да са разхвърляни, дори и да си ги мушна както са ми ги върнали в магазина, веднага след като изляза си ги подреждам.
Вечер след като се прибера и съм свършила с покупките, винаги си почиствам чантата и портмонето от останали билетчета, сметки, касови бележки. Не обичам да ми се моткат такива непотребни хартийки.
Когато съм на работа си мия ръцете през половин час. Чувствам ги адски мръсни, въпреки че съм си почистила бюрото с= мокри кърпи и всякакви препарати. Мръсно е и това е.
Когато вървя по улицата наум си "прочитам" номерата на колите правилно и на обратно. Например ако номера е 2745 си го прочитам и 5472. Направо полудявам и искам да спра, но не мога.
Понякога ако пипна нещо с едната ръка, трябва да го пипна и с другата.
Преди да си легна трябва да си измия крачетата. Може да съм се къпала преди това, но ако не си измия краката непосредствено преди лягане, не мога да заспя.
А лягането с грим - Ъпсурт.
Щипките...ммм даааа - на една дреха трябва да са 2 щипки от 1 и същи цвят. Понякога  ме прихваща това цвета им да е еднакъв с този на дрехите, но не винаги. Даже май само на бельото ги съчетавам.
Мразя да видя простряни гащи най-отпред. Просто полудявам. За мен е супер гадно да видя гащи както си ходя по улицата.
И сега ще ви втрещя със следната странност:
Обичам дъха на приятеля си няколко часа след като е ял.... лук. Действа ми много възбуждащо и не мога да се отделя от него   Не съм наред, знам го

Първото нещо ,което правя е като се прибера вкъщи е ..да си махна часовника от ръката,ако не го направя веднага имам усещане ,че нещо ме задушава(чак след това си мия ръцете).Когато си купя списание винаги започвам да го чета отзад напред ,рекламни брошури също така разглеждам......има и още ,но ще допълвам впоследствие.

 Ужас...аз съм много гнуслива за дъх,ядене преди това.Изключително много мразя д аме целуват след като са яли...много ме е гнус  и моя все мис е сърди.
Общо взето за мен устната хигиена е най-важна.Понасям миризливи крака,потни мишници...всичко.Но смърдяща уста и немити зъби могат да ме докарат до повръщане.
Затова съм му поставила 1 единствено условие за вечната ми любов-да си мие зъбите винаги и завинаги  Квото ще да прави ще го обичам..само да си мие зъбите.
Не мога да си представя,че на 50 ще мие  станал някакъв смръдлив и гнусен и ще трябва да му целувам жълтите зъби 

И аз не понасям всякакви такива миризми, особено лятото сега е  хора всякакви, смърдят...
То и затова съм го отбелязала като странност  И не непосредствено след като хапнал салатка примерно, ами след 3-4 часа. Странно, но факт 
Обзалагам се, че спечелих първото място за странност 

Аз, по подобна причина, насилствено го тъпча с ягоди  . Аз самата съм лееко алергична към тях и мога да изям около 4-5 ягодки и не смея да прекалявам (не че ще се задуша или нещо такова, ами ще се изрина). Затова обаче го натъпквам него  . Използвам го  .

Не,не ..не мога.Представям си парченцата храна в слюнката и ми е гнусно.
Аз имам лошия навик твърде много да мисля  Ако ям и си представя,че храната ми е нещо гнусно,мис е загнездва в мозъка и не мога да ям повече.
Също като си помисля,че чушката,която ям е нещо чуждо на моето тяло и как поглъщам това чуждо нещо и ще ми стои в стомаха..пак не мога да ям повече 
Ако докато се целувам си помисля за храната и слюнката му...край  И с епогнусявам за дълго време.Не мога да пия/ям нищо,коеот се е докоснало до устните на дори най-близките ми хора.Бърша бутилки,мия..майка ми има гадния навик да пие сок от бутилката и ме отказва от него веднага 

Лееле  . Дано не си го мислиш често, че как иначе ще ядеш  .

И другото - надявам се, не си медицински работник. Че там си трябва здрав стомах  и нерви де.

Ами аз затова не обичам да ям  От малка не обичам да ям..не съм злояда-ям всичко,когато не мисля за това.
Може би заради родителите ми...те не ядат месо,а баща ми въобще животински продукти и вкъщи винаги е имало разни правила за яденето.В тийнейджърските ми години хич не ми се занимаваше да ям навън,защото почвах-сега тая пица не мога да я ям,кифлата също..тук има еди какво си пак не мога  И затова не обичам да ям,честно казано не ми се занимава особено с ядене  Това по 100 часа да се храня и да се наслаждавам на хапките го няма..набързо за 5 минути и това.
За сметка на това обожавам течности,но чисти  С разни парченца не мога да ги пия    Майка ми обича да си пасира компоти   
 
А иначе от кървища и подобни не ме е гнус    Виждала съм доста пъти и починали,загинали,самоубили се...и не ме стряскат.Баща ми имаше някои книги-военен е,с доста натуралистични снимки.Като бях на 8-9 ги разглеждах с жив интерес 
Виж прибито,умряло животно  не мога да гледам..много тежко го преживявам.За хора не ми е  проблем.

- Обичам около мен всички да е затворено, например да спя залепена на стената, да се возя в автобус до прозореца, на чина едно време стоях до стената. Не знам защо, като някаква упора ли, защита ли, ама да съм навряна някъде. Посредата на дивана не мога да седна, все до облегалката да съм.
- Обичам около мен да има много народ, да е лудница и блъсканица, бит пазар. На спокоен и безлюден плаж ще съм спокойна, но на претъпкан ще съм във вихъра си.  
- Обичам да си играят с косата ми, просто няма такова разтапяне.
- Когато пиша на ръка - листа е на една страна, пиша с лявата ръка и от горе на долу.  И какво удоволствие намират хората в това да си сготвят, че да си сипят, да се наядат, че да си вдигнат масата и накрая и чиниите да измият. А, мързи ме, по добре да не ям.   Добре, че е детето, че мъжът ми да види по-често сготвена храна вкъщи и то приготвена от мен, не от него.  

Много бъркам имената на хората, в смисъл, такива с които работя или срещам често неволно. Понякога, както и днес ми се случва да ми се сърдят . Работя с много хора и не знам как се случва но си ги кръщавам по моему, не, че наричам Петя - Даниела,примерно, но неща от сорта Росица, съм си я кръстила Румяна, Анелия-Албена. Днес ме обвиниха, че такова ми било отношението към колегите, но това не е така, не знам защо се получава, но не е нарочно със сигурност, даже за незаинтересованост от моя страна се намекна и неуважение.

Маниите са ми безброй, повечето ме уморяват, обаче не мога да спра. Миенето на ръцете по 100 пъти на ден е най-досадното, вече се оплаках назад в темата. Освен това не обичам да ме прегръща всеки, който си поиска. Не позволявам никой да ме целува по лицето, отврат ми е. Обичам да помирисвам нови книги и вестници, само нови. Броя до 9 преди да приключа нещо. Проверявам по хиляда пъти дали съм заключила вратата като излизам, преди няколко години счупих дръжката отвън . Когато говоря с някого, трябва разстоянието между нас да е колкото ми е ръката, когато я протегна. Това е по-скоро изискване, което ми наложиха лекарите, а аз се вманячих в него, както се очакваше. Ходя винаги със слънчеви очила, също не е точно мания, провеждам лазер терапия откакто съм станала на 25. Мразя да обяснявам защо съм с очила по всяко време и не знам как ще се отуча, ако някога спра терапията, вманячила съм се. Не мога да запомня номера на телефона си и когато някой ме пита изпадам в затруднено положение, ако нямам подръка тефтера, откъдето да го видя. Не мога да запомня рождения ден на мъжа ми и все бъркам датата, а сме заедно от 23 години.