Нашите мании, навици и странности

Моята касичка-прасенце е специално БЕЗ дупка за вземане на левчетата Иначе ако имаше дупка..нямаше да има лято

О, да - липсата на дупка е задължителна и за мен 

Същата съм чак си мисля предварително с какво ще се възнаградя. 

Мании и страности:
Много са, мисля че ме преследват зли сили и ми развалят прическата. Преди ме беше страх от някои букви от азбуката и гледах да не използвам думи,които започват и завършват с тях. Било ме е страх и от посоката север,после ме беше страх от юг,а още ме е страх от пода.
Страх ме е ,че с мислите ми мога да накарам някой да умре,или да стане нещо лошо. Мисля ,че ако докосна нещо по неправилен начин злите сили ще ме заразят с чума или ще ми предизвикат неприятности.
Често обичам да си говоря сам или да се смея без причина. Смея се на минали забавни случки или на измислени на момента случки.
Понякога си представям че съм на сцена и пея,махам на публиката и т.н.
 Друга странност ми е,че понякога си представям как скачам от шестия етаж,но всичко да е много романтично и красиво. Аз изкъпан,избръснат,с нови маркови дрехи ухаещи на парфюм,с безупречно стилизирана коса. И си представям как лежа красив и  безжизнен  на плочките,ухаещ приятно и добре облечен.А около красиво стилизираната ми с вакса коса и от устните да ми се стича малки вади кръв.
Обожавам гробищата,зловещите призрачни места,много съм готик. Поради тая причина и аз съм си планирал погребението, бял ковчег ще има, а аз ще съм добре облечен,нагримиран.  Музиката мисля да е от ерата на барока или романтизма. Задължително забранявам религиозни обреди,ядене на жито и други подобни селянии.
По едно време си мечтаех да ме балсамират като Георги Димитров навремето и да ме съхраняват някъде в бараката ни и да ми ходят на посещения.
Понякога ходя привечер на гробищата - тишината е убийствена и е много зловещо.

И аз много обичам да ходя на гробища. Обзема ме едно такова опияняващо спокойствие...

Това ми идва в повече 

Съжалявам, но това е положението! Там всички почиват в мир, цари спокойствие, така се чувствам и аз.

Щоу? Много е готино на гробища, всичко е минало и заминало, няма суета, глупости, само тишина, призраци...А бе засичам аз от няколко дни свой човек тука, индиго, емо период...

Ако се пльоснеш по лице хич няма да си толкова красив, а може и косата да я няма тук/там. 

Обичам да купувам паста-всякакви различни цветове и форми.Не я ядем особено често, но ако бръкна в шкафа ще извадя поне 4-5 различни вида 

Простирам на сушилници вкъщи-хоризонтални.Дрехите винаги са шахматно наредени.

Имам си начин на сгъване на дрехите и ако някой друг го е направил винаги си ги сгъвам отново.

Ех, каква хубава темичка!   Записвам се веднага с няколко не странности, но навика.
- Реша ли да пиша в дадена тема, задължително я изчитам от самото начало, независимо колко страници са.
- В отбора съм на любителите на тоалетната хартия, подаваща се отгоре  .
- От 20 години ползвам само жълтите химикалки на „Шнайдер”, изпадам в ужас, когато някой ме помоли за малко да ми ползва химикалката – в такива случаи имам резервна щракаща.
- Не мога да пия и да ям от бяла/ с шарки чиния или прозрачна чаша. Винаги използвам кафявите дюралексови. Задължително мия чашите с гъба и препарат, дори от тях да е пита само вода, само изплакната чаша с отпечатъци ме докарва до лудост.
- Не понасям на масата да има нож. Ако някой ще реже пържола, изчаквам да приключи, изнасям ножа и чак тогава сядам да ям. Моята храна я режа предварително в кухнята.
- Изпадам в ужас и депресия ако всичко е подредено, затова вкъщи цари хаос. Много по-добре се ориентирам и във всеки един момент знам кое къде ми е.
- От леглото винаги ставам с десния крак, но обувам първо левия.
- На светофар винаги тръгвам с десния крак напред.
- Ако правя списък и го напиша с грозен почерк, смачквам листчето и започвам отначало. Имам листчета от всички цветове.
- Не понасям някой да ме пипне по ръката когато съм по потник или блуза с къс ръкав – моментално вадя мокри кърпички или отивам да се измия с вода.
- Малко в стил „Монк”. Често се изкушавам да пипна нещо, но направя ли го с едната ръка – трябва да пипна и с другата. В чакалнята на лекарския кабинет, във фризьорския салон и други подобни места винаги подреждам брошурите и списанията по големина и изравнявам ръбчетата.
- Не се возя на метро и е абсолютно изключено да се кача на самолет.
- Като гледам филм на компютъра, задължително от време на време поглеждам колко минути ми остават до края, иначе не съм спокойна.
- Винаги купувам по няколко - 3 пасти за зъби, 2 кутийки клечки за уши, 2 пакетчета кафе...
- Чета вестник с химикалка в ръка - ако видя грешка, моментално я оправям (това е професионално изкривяване, де).

Явно съм с доста странности, а сигурно ще се сетя и за още  

Деси,
Защо? 

Защото затвореното влакче в тунел неизвестно колко метра под земята се доближава най-много до фобията ми от затворени пространства и до най-големия ми кошмар - да ме погребат жива  

На мен винаги ми е бил страшно нелогичен страхът от летене.
От малка си мечтая да летя, с всякакви устройства. Сънувала съм хиляди пъти, че летя. Дори не си представям самолетна катастрофа, толкова ми е спокойно.

Първият път, когато летях, бях само за снимка  кой знае какъв ужас е бил изписан на лицето ми. Помня, че изпих две бутилки минерална вода от напрежение. Сега ми се случва всеки месец да летя и някак си претръпнах. Понякога, за части от секундата ми излизат в съзнанието разни случки със самолетни катастрофи, но гледам бързо да ги разкарам. Най-некомфортното в цялата работа ми е, че не мога да пуша... 
За странностите - винаги тръгвам с десен крак, така ставам и сутрин от леглото.