Нашите мании, навици и странности

Ох, това с готвенето и да се пресяга някой зад гърба ми, да опитва и аз го мразя.

винаги гледам хората в ноктите (по тях ги посрещам )ненавиждам кожички, неизрязани или неподдържани нокти, черни ленти или олющен лак. това последното ме хвърля на земята! също така откачам като видя някой да бърка с ръце в тесто, манджа, салата и да си облизва пръстите после. гнус, гнус, гнус

Писала съм и в предишни теми, но да споделя и тук, пък може и да се почувствам по-добре.

Хигиенни навици и домакински навици не ги "броя " за мании, но:
-прането се простира от светло към тъмно и от малко към голямо.Задължително със съответни по цвят щипки, дори така научих детето на цветовете, като ми даваше щипки.Това го има и при други, но аз понякога изпадам в потрес като не мога да преценя светло жълта или оранжева щипка на съответната дреха.
-гладя всичко, освен чорапогащи и сутиени.
-подреждам в гардероба по цветове.
-освен това подреждам гардероби, чекмеджета и пътни чанти винаги по прави линии и никога "на кръст".В смисъл- ако съм тръгнала да подреждам хоризонтално, няма да сложа друга дреха вертикално.
-ужасявам се от мишки, вкл. и на картинка, вкл. и в детски филмчета.Заради мишки така и не съм изгледала филма "Зеленият път", както и "Лешникотрошачката" на Кончаловски.
-когато имам някакво изпитание или пътуване- глътвам малко вода от чаша и се поглеждам в огледалото на излизане от стаята.
-не мога да заспя, ако нямам носни кърпи до себе си и чаша вода.
-никога, абсолютно никога не използвам тоалетна хартия от обществени тоалетни и от чужди къщи.Нося си винаги хартиени кърпички.
-полудявам, ако видя вещи на дъската за гладене, които не са предназначени да са там.
-и аз като някои мразя да ми отварят вестник или списание преди да съм ги прочела.
-мразя да ми четат на глас.
-заради въртене на кичури и отмятане на косата реших да нося съвсем къса коса.
-мразя да е пуснат телевизор "за фон"
-ненавиждам климатици.Нямам спомен доброволно да съм пуснала климатик, независимо от температурата, нито у нас, нито на работа.

  Само да питам, добре, имате си тези  манийки и странности, но само вие ли си ги прилагате или карате и другите у дома ви, да се съобразяват и включват в тях?

Аз докато прочета и реша да пиша...18 отговора  
Ама съвсем накратко и за моите странности.
Обичам да ми е подредено. Винаги първо чистя, подреждам и тогава сядам.
Простирам разделно: дълги-къси дрехи. И щипки според цвета на прането.
Не обичам да ми прехвърлят храна в чинията. Ако искам, ще си взема.
Не обичам да ми ровят в дамската чанта, да ми отварят гардероба (близки хора идващи у нас), да ми "помагат" в домакинството.
Винаги нещо звучи край мен- радио, телевизор. Не мога да стоя на тишина. И когато учех за изпити беше същото. Имах си специална музика. До ден днешен помня на каква музика учех за изпита по оптика  
Винаги си обувам първо левия чорап  
Никога не се връщам, каквото и да съм забравила.
Винаги дрехите ми са съобразени с цвета на лака. И никога не ходя без лак.
Относно чиниите в мивката: като бях малка, мама все ми се караше, че една чиния имало и не съм я измила. Сега аз имам миялна. Обичам и да мия чинии. Но се улавям, че понякога нарочна оставям. Ей така, за да видя, че нищо фатално няма да се случи.

  Аз примерно карам домашните (мъжа и детето) да спазват моя ред. Детето се кефи много, щото по този начин някакси се чувства значима и "като големите". МъжО се кефи на реда, чистотата и подредеността, защото пък майка му е анти всички тези "женски слабости" и забелязвам, че е очарован.
  Съгласна съм с изразеното тук мнение, че с тия фобии и мании може да травмираме децата си, за това покрай темата реших да насърчавам в детето собственото му желание за негов ред и навици, а не стриктно да налагам моите.
 А мъжО Ше търпи

Разбира се, няма нищо фатално и никой не карам
да бъде по моя "модел", но що се отнася до личните ми вещи -
се съобразяват или поне старят.
Синът ми няколко пъти беше ползвал кремът за лице , но така гребнал,
че няма как да не позная - е, не ми е приятно и не желая - това е част от личното пространство.
Всеки член на семейството трябва да знае до къде може да се разпростира.

Боже,а аз си мислех,че съм зле

Ами аз май нямам никакви....изчетох всичките ваши и нито една странност не важи за мен

Нямам мании с простирането , могат да ми бъркат в чинията  и мога да ям и пия всичко, обожавам мишки и буболечки ( дори си отглеждам такива), спя и заспивам без особености  -със и без телевизор, на отворен или затворен прозорец, със или без климатик.....и т.н. Не са ли ви прекалено натоварващи тези мании? Мен би ме уморило постоянно да се съобразявам с нещо или да се дразня на друго?!

И все пак малкия дявол

Хмм много интересно, но и притеснително...
И аз си мислех, че съм зле  относно мании и разни суеверия..ама не, то моето нищо не е.

Ами аз ги карам да ги прилагат , но те ме саботират  Смятай мъж , дете и английски булдог , всички противници на подреденото и аз сама между тях 

Ооо, и аз не срещам съпричастност , но вече свикнах . Мен ме дразни ако не е подредено , подреждам си и така ! 

Когато майка ми простира, не се съобразява с моите мании, но по-странно е, че забравя, че съм ги "прихванала" точно от нея.
Предпочитам да ми е тихо у дома.Може би, защото на работа прекалено се говори.Но не е трагедия, ако е пуснат телевизора, а никой не го гледа.
За вещите върху дъската за гладене правя невероятни панаири, но мене си ме знаят.
На работа, да, имаме хър-мър за климатика.У дома, поради крехкото здраве на детето през лятото климатик се пуска само докато ни няма, напр. ако сме на плаж, а през зимата се отопляваме по др. начин, не с климатик.

С малки изключения, не се налага на близките ми да се съобразяват с маниите ми.
Сетих се за още нещо-ако е мания изключително съобразеното с правилата шофиране- да, карам близките ми и не дотам близките ми да се съобразяват.И истерясвам, ако не го правят.

Сега се сетих за най-голямата ми мания 
В Градския транспорт винаги сядам на едно и също място, когато е празно, тъй като автобусите са еднотипни. Ако не  е си стоя права. Неестествено ми е да седя другаде.
Също не обичам в ПРАЗЕН автобус някой да се настанява до мен... все едно ми краде енергията. Обикновено го моля да седне другаде.