Нашите мании, навици и странности

слънчева*  не е ненормално, ама зависи до колко броиш  
С тия есета съм луднала едните са около 150 думи, а другите около 250   Губят ми много време

А, ето че имало и други като мен. Но аз мразя да гледам как се храни дете с пюре и се омазва по устата и майката го забърсва с пръст и го облизва..е това ми е   И затова щерка ми докато беше на пюрета за мен беше страшно изпитание да го свърша по-бързо и по-чисто, без омазване. По тая причина и тя се научи късно да яде сама - за да не омазва всичко в ядене.
Аз също не понасям лепкави или мазни ръце - вечно се трия и мия ако се оцапам.
То логично и прането от там ми е мания и гладенето - просто обожавам!  

Малко от моите странности:

- И мен правописните грешки много ме дразнят, откривам ги къде ли не... Имам чувството, че грешно изписаната дума свети в червено на фона на черния текст, супер неприятно е. Най-лошото е, че ставам предубедена към хора, които пишат с правописни грешки - мислено веднага започвам да ги смятам за глупави... 

– Нещо, свързано с гореспоменатото - смятам за глупави и хора, които четат бавно и сричат - това ме подлудява! Случвало ми се е даден човек, когото харесвам и ми е приятен, някакси да "олекне", да не го смятам за равнопоставен, след като съм го чула да чете нещо на глас и да срича... Знам, че не е правилно, но не мога да го преодолея.  Аз чета изключително бързо от малка (и наум, и на глас), даже когато бях ученичка и имахме проверяваща комисия на посещение, винаги мен ме караха да чета на глас пред класа. През годините съм се карала с разни хора и съм печелила и басове, за да докажа, че не се преструвам и че наистина съм прочела даден текст, а не просто се правя на интересна.

- Не обичам да поздравявам продавачките в магазините, съответно не очаквам и от тях да го правят (досега не съм срещала някой като мен, сама ли съм в тази странност?  ) Винаги въздъхвам с облекчение ако не ме поздравят, това означава, че и аз не трябва да го правя. Колкото по-малко внимание ми обръщат - толкова по-добре. Ако ми трябват за нещо, ще си кажа. Няма да споменавам и колко мразя да ходят по петите ми и да ме следят, че поста ще стане цял роман.

О, не си сама. И аз мразя да говоря с продавачки. Поздравявам ги при влизане, защото етикетът  го изисква- този, който влиза поздравява първи. Но от там нататък не желая да говорят с мен,ако имам въпроси, сама ще попитам.

Ако погледна един лист с напечатан текст и една правописна грешка в него, откривам я на 2рата секунда . И аз помня в първи клас учителката заяви пред целия клас, че от мен ще излезе "една грамотна българка" . Просто пишех без никакви грешки, още от началото. И четях най-бързо, имаше някакви състезания за прочетени думи в минута, ако помните.
Не се смятам за по-умна от останалите хора благодарение на това обаче. Грамотна, да.

аз съм точно така. мразя да поздравявам , особено ако няма шанс да се срещна повече с някого. и ако ме поздравят , отговарям с крива усмивка, все едно са ме настъпали с токче по малкия пръст. ужасно ми е криво, нямам обяснение.

и да, колкото по-малко внимание ми обръщат, шансовете да изляза от там с нещо нарастват. зададат ли ми въпрос - моментално излизам.

И аз така .
Ако ме интересува нещо , ще попитам .

И аз съм така, и за продавачките, и за правописните грешки.

Наред със симетрията, чистотата на банята и кухнята /останалите стаи може да ги търпя разхвърляни, но тези двете -не/, които споделих в по-предни страници, се сетих, че не обичам роднински събирания от всякакъв тип и когато наближи такова, все се разболява някой от нас - или аз, или детето.  За съжаление се налага и да ходим. Мъжът ми ме подкрепя абсолютно. Не обичам да се обаждам по телефона за поздрави по случаи, не защото не се радвам за хората,напротив, в сърцето си им желая всичко най-добро,  а просто ми е досадно да съчиня нещо по-оригинално от обичайните поздрави и да изтърпя още 30 минути разговор от типа "Как сте, какво правите и т.н. Добре, че е Фейсбук, та да не се налага да го правя. Изключение правя само за близките роднини, които нямат профили и пак го правя с половин уста. Не сме саможиви, но се чувствам по-добре в компанията на приятели, не на роднини, които досаждат с всякакви въпроси и съвети, които никой не им иска. Би било различно сигурно, но и двамата сме израснали в семейства на началници, учители и подобни и критиката към всичко им е в кръвта. По тази причина не споделям с никого нищо, освен с мъжа ми и вас. 
Не обичам и други деца, освен моето /за разлика от мъжа ми, който умира за хлапета всякакви и за него всички са хубави, въпросът е, че той е напълно искрен/. Харесвам още няколко само и те са много сладки, умни и възпитани. И аз не мога да се насиля да кажа за някое дете, че е красиво, когато е очеизвадно грозно и ме дразни лицемерието на хората, които го правят. Имаме приятели, семейства, които са много красиви, но децата им са направо.... На едното в бузите му може да се събере цял хляб, на всичкото отгоре и е ужасно злобно и проклето,  но всички много го харесват.  Може би защото родителите му са красиви, богати и влиятелни.  В същото време  много ми е мъчно за болни дечица и при всяка възможност отделям някой лев за да помогна с смс. Също така обичам да говоря с деца и да се забавлявам с техните изказвания, като тук не визирам само моето.
Дано не обиждам някой с моите странности. Започнах да ги приемам, даже харесвам и вече ми е по-лесно. А сега като виждам, че има и други като мен, направо хвърча.

Хихи , да вземем да се запознаем !
Толкова много съвпадения имаме !

Чудя се от толкова чистене и подреждане как ви остава време за други неща? Баба ми викаше на нашата мансардичка ''кучИна с космИ''/ударениети на И /,защото имаме животни и аз не сте скъсвам от чистене. Сега животните са ''раквартировани'' при свекър и свекърва де.

Хич и не съм се скъсала от много чистене, но все пак гледам да ми е чистичко, айде чак аптека няма как да стане... Ама и в "космИ" не мога да живея де.
Още нещо от мен, то е по-скоро навик. Първата ми работа като вляза вкъщи е да се преоблека, не мога две секунди да стоя вкъщи с дрехите, с които съм била навън. Може да ми се ходи до тоалетна, с детето като беше по-малко нещо да трябва да се свърши, всичко оставям за после...  Имам и един друг навик - без червило не излизам на улицата. Може да е до кварталния магазин, но трябва да си сложа червило....  

Има места където слагат глоби че не се държат учтиво с клиентите. Като ти резнат 10 лева че не си поздравил някой на влизане , ставаш като папагал да повтаряш "Добро утро!", "Добър ден!", "Добър вечер!", 'щото нали заплащането е много. 
Та поставете се малко от другата страна и не мразете продавчките. 

Ааа , не !
Само за косми не ми говорете , това ми е най-гнусното нещо !
По тази причина не ходя никога боса в къщи , ако отида на гости - искам чехли , ужасявам се при мисълта , че ще ми полепнат косми по краката !

Без червило и аз не излизам !
За преобличането - също !

И аз съм адски гнуслива по отношение на космите ...бррр... Затова не ходя и на басейн или по-точно не влизам във водата..Като видя плуващи едни дъъълги косми и просто лошо ми става