Нашите мании, навици и странности

   Кварталните алкохолици така и не разбрах защо толкова ме "обичат", хем аз алкохол не близвам , а и все им мрънкам що не спрат да пият.Изпитвам неистов ужас от пияни хора.Но те всеки път като ме видят, налитат да се ръкуват, да ме прегръщат, да ме целуват, бррр  , втресе ме само докато го пиша.

+1
Мразя дори да се ръкувам. Имах един колега испанец, който държеше да ми стиска ръчичката през цялото време, докато говори. Бррррррррр! Мразя някой да ми стои зад гърба и винаги се старая да седна с гръб към стена. Типично мъжко поведение, казват психолозите Фалшивото мляскане по двете бузи, а всъщност във въздуха, ме докарва до нервен срив.

Много ми е трудно да говоря по телефон и винаги си намирам извинения да не го правя. Случвало се е да ходя лично за някаква справка, която може да се направи и по телефона.

Да бе и аз сядам така но май беше ,че един вид стената зад теб ти е защитата    Не помня

Така е. Някога мъжкарите са сядали с лице към входа на пещерата, та да я пазят от атаки

Значи сме мъжкарКИ от всекъде

Проверяването на ютията и печката дали са изключени е някакъв вид невроза при мен, защото съм се връщала от път за да се убедя, че не са включени дори в дни, в които не съм гладила или готвила.    Знам че са изключени, но трябва да ги видя с очите си и тогава излизам.   

Винаги поставям хляба с гръбчето нагоре. Ако мъжът ми случайно го е оставил с плоската страна нагоре, го обръщам на правилната страна. Същото е и със сапуна.

Но като цяло малко неща ме дразнят и нямам кой знае какви странности. 

Сетих се и аз за още мании/навици. 

Винаги гледам хората в очите, винаги. Добре, че се усещам понякога и отмествам поглед, че не е особено приятно постоянно да те зяпат.
И аз се включвам към необичащите да ги пипат. Някой близък приятел - да, обаче като дойде някой почти непознат и тръгне да ме пипа, да ме прегръща - ужас.
В хората първо гледам лицето, очите и устните по-точно, после - ръцете.  Ужасно ми е интересно да гледам какви са, каква формат имат пръстите, дали са прави... въобще, побъркана работа. 
Когато видя някой да прегъва страница от книга, да пуши, яде или пие, докато чете книга, направо се качвам на метлата. 
Мразя да ми казват цялото име, въобще името май, преди време подскачах на всяко "или", защото си мислех, че ме викат. 

И аз мразя да ме пипат или докосват непознати или не близки приятели. Поради тази причина избягвам да се возя в градския транспорт. При мисълта, че някой ще се допре до мен, направо ми прималява. А ако все пак ми се налага да се возя, го правя да е възможно най-далече от другите или заставам така, че да мога избегна контакт при по-резки спирачки от страна на шофьора. Като цяло изпитвам фобия от микроби. И поради тази причина не обичам да ми пипат нещата. Телефона и компютъра ми само и единствено мъжа ми има право да ги пипа и то след като изрично ме е попитал. Никой не пие от моята чашка, освен сина ми и никой не яде от моята чинийка, освен него

Бъркам ляво и дясно. Както и две думи, обикновено термини или на друг език с противоположно значение. Ако имам 5 неща за помнене, ги помня с лекота, но ако са две противоположни, лесно ги бъркам. Спасявам се като помня с асоциации. Понякога като няма директна асоциация правя противоположна и тогава може да стане голяма каша. Понякога подозирам, че изглеждам като малоумна. Питат ме нещо елементарно, обаче аз се бавя с отговора защото мисля - третата буква от думата ми правеше асоциация с еди коя си друга дума с какво значение, значи така, после правя проверка да не объркам и чак тогава си формулирам отговора.

Обичате ли в заведение да си "разделяте порции"- в смисъл, ако сте двама или повече да си поръча всеки различно, за да опита другия или да си разделите по половин порция.

Аз съм го правила, но честно казано, не мога никога да се нахраня при такава ситуация.

Аз съм го правила също и беше окей. Тоест, нямам против да деля порция или да си поръчаме различно, за да опитаме всичко, но трябва наистина да сме се наговорили за това.
При други обстоятелства обаче ме дразни да ми се бутат в чинията. 

Това и аз го мразя, но редовно пия кафе, ям бисквити, пуша, или чопля семки, докато чета. А аз съм постоянно с книга, аз заспивам с книга, събуждам се с книга. И все пак нямам нито една развалена книга с мазни петна, прогорени краища или някакви други повреди. Но просто си имам доверие на себе си, а не и на други хора.

Айде по темата:
- ако чашката на кафето не е точно в кръгчето на чинийката - откачам;
- в кафетата редовно преподреждам захарчетата, за да имам бъдат надписите на една и съща страна;
- мразя петната от кафе/чай/какао по чинийката. Предпочитам да си захващам лъжичката всеки път като отпивам, но не и да им петна.
- мразя да пия от стъклена чаша, по която са останали отпечатъци от собствените ми ръце. Знам, че са си мои, но е гадно.
- когато си харесам сутиен, мога да нося само него. Пера го всяка вечер и той е изсъхнал на сутринта. Изключения се позволяват само ако сутиена е цветен, а трябва да облека бяла риза. Имам сигурно 20 сутиена, но в момента например нося основно един лилав.
- харесвам се със спусната коса, но не мога да си представя у дома да не ми е вързана косата.
- банктотите се подреждат по номинал и с лице към мен (като си отворя протмонето).
- не мога да нося домашни чехли. Има някакви изключения през зимата, когато успявам, но иначе не мога. Нося чорапи, през лятото боса, но шанс за чехли нямам. Обувам си всеки път като вляза у дома и ги зарязвам на първото място, където седна. След това пък се почва издирването им.
- не понасям да има твърде много чаши, чинии и прибори по сушилника. Ако у дома сме двама души - 2 чаши, 2 чинии, 2 купички, 2 лъжици, 2 вилици. Като сме трима - всичко по 3. Но нито една повече!
- обожавам да глася багаж. Ама много ! Списъци, купчинки, опаковане  . И затова винаги нося твърде много багаж.
- мразя лятото и всичко прилежащо. Лятото отключва не само многото ми алергии, но и много от фобиите ми - насекоми - пълзящи, хвърчащи. Преди 15 минути трябваше да си купя домати, но по тях имаше оси и помолих един непознат да ми сложи 3-4 домата в торбичка  .
- абсурд е да изляза без слънчеви очила. Само в много облачни дни  може да се случи. И нямам никакъв проблем януари и февруари да си ходя със слънчеви очила, ако навън пече. Сраснала съм се с очилата си.
- изживявам ужас да стоя някъде и двата ми крака да са на земята. Колкото по-изчанчена е позата - толкова по-удобно  .
- много хора имат навика постоянно да слушат музика. Независимо какво правят. Аз рядко го правя, имам набор от песни, които обичам и слушам и това е. Въпреки това обаче имам нужда нещо да ми шуми - затова си имам филми и сериали, но рядко музика.
- тоалетната хартия чисто и просто трябва да излиза отгоре. Но не се бях замисляла по въпроса преди в тази тема да видя, че е засегнат проблема  .
- винаги, ама абсолютно винаги, когато се запознавам с някой нов човек, правя някаква изцепка. Или ще кажа нещо, което няма да се доразбере, или ще се спъна, или ще се опръскам, ще блъсна някой. Абе, слон в стъкларски магазин.
- ако някой веднъж ми направи лошо впечатление и веднъж го задраскам от списъка си с любими хора, няма връщане там.
- пиша много бързо, но много грозно. Изключвам клавиатурата  .

Със сигурност имам и още много, просто не ги знам. Защото най-характерното за мен е, че съм блейка  .

Мания--чанти и обувки, а това лято--рокли. Заглеждам почти всяка дама с рокля напоследък, а започнах и да си купувам по една или две на седмица 

Навик--да си гледам постоянно телефона--колко е часа, дали някой ми е звънял

Това с телефона и на мен ми е навик. Сигурно на всеки пет минути отключвам и заключвам клавиатурата, поглеждам часа.  
Никога не го държа в джобове/чанта. Само и единствено в ръката.