Нашите мании, навици и странности

Like_Smoke, това значи ли че не се и къпе по 3-4 дни  Щом си пази грима.... Пък даже и се гордее

Ооо и аз без душ преди лягане не мога - лятото леден, зимата горещ, през пролетта и есента приятно топъл, но винаги, когато имам възможност, вземам душ. А с грим абсурд да легна, не искам проблеми с очите след време. Даже след бала, когато умирах да си запазя грима поне още ден, щом се прибрах го махнах. Случвало ми се е от умора да заспивам с прическа, защото косата ми е дълга и иска доста сушене, но веднага щом стана съм я измивала  -  не мога да я търпя така стилизирана и бетонирана, а познавам момичета, които ходеха по няколко дни с тежки прически, най-често след балове, дипломиране и подобни събития.

Книга мога да чета само рано сутрин, когато е прохладно и тихо навсякъде, по-късно не ми е комфортно.

Хм , то не че на мен не ми се е случвало да си легна с грим. Случвало ми се е. И на всеки може да случи, изключения има. Да не ви прозвуча  като дърта свекърва.   Сутрин обаче като си видя подутите очи и ми се плаче. Това е голяма рядкост.
 Аз се учудвам , че умишлено и преднамерено си лягат някои с грим.

Мързи ги просто !

Изобщо не подхождам към идеята за НЕбъркане в чинията от страх от чума! Не съм и гнуслива чак толкова, а пък от мъжа си - изобщо. Просто за мен е правило - каквото си харесал, това да си поръчаш и да си ядеш. Защо поръчваш едно, а гледаш като гладен към чинията на другия? Просто това са пощаливи хора и не удържат себе си да не опитат от всичко, а това "качество" и отношение към храната не ми харесва.
Значи нашето, на тези дето не даваме да ни бъркат в чиниите, е егоизъм, а на другите, дето обичат да бъркат по всички чинии на хранещите се около тях какво е?
Нямам нищо против обща трапеза от азиатски тип, но там са поднесени много блюда и всеки си сервира от тях. Така може да опита всичко, което пожелае, без да рови в чиниите на хората или да гледа тъжно като невидял към тях.

Браво , Бижу ! 
Точно пощаливите хора ме дразнят , от всичко да опитат !
Дори и като бях бременна не съм имала такива желания .

О, това с яденето от чужди чинии ме поразява също. И аз съм на принципа на Бижу- който каквото си е поръал, да вси го яде. нито искам да опитвам от другите, нито да ми бъркат в чинията. Същото е и с яденето на работа- донесъл някой сандвич и започва поред на номерата- вземи си, вземи си... винги отказвам, неприятно и неудобно е да се чупи и яде така. Но някои колеги ме вбесяватпросто- моля те, ще обидя,отчупи си. Ей, излизам извън кожата си и не занм на какъв език да го изрека, че не искам да му взимам закуската, нито искам да давам от моята. Те моята и рядко някой я иска де (щото все си нося неща от типа на варена елда, мюсли, плод ) . Ей такъв чешит съм, всеки да си яде и да не гледа в чинийката на другарчето. Да не говорим,ч е колегата като обиколи 8 жени с 1 сандвич, на нея не и остава нищо от него. От тая гледна точка никога не си взимам (или много рядко, ако случайно е донесла повече или специално е донесла за всички).
Веднъж бях на детокс и нося 2 литра изцеден сок от грейпфрути и портокали,разреден с минерална вода, с разчет да ми стигне за работния ден. ами колегите като се нахвърлиха на сока от любопитство какво представлявал, познайте какво остана от него. После на обяд те си хапнаха, а аз гладувах.

Имам много странности и мании всъщност, някъде съм споделяла вече за манията ми при простиране, няма да се повтарям.
Друга мания е като излизам от нас- всичко да е оставено по местата си, да е подредено сякаш ще идва проверка от РИОКОЗ, докато ме няма. Нито една чаша да няма на масата, нито едно нещо не намястото си.

Друга странност- не обичам никой да ме докосва, да ме пипа, да ме прегръща без мое знание и съгласие. Например имам колега, която при разговор с мен задължително ме потупва, докосва и т.н Обичам да се спазва дистанция. Изключение е за близките и приятелите ми. Но останалите не искам да ми нарушават личното пространство. 

Спомням си в една тема, където споделяхме такива неща с мании и странности (може и тази да е била, неми се връща назад да чета), се появи една психоложка, която ни категоризира всичките по тежест на диагнозата, но всички бяхме за едно отделение определени. Тогава много хора споделиха, че имат навика да броят разни неща. Аз например като пътуваме с кола броя стълбове, дървета- за да не ми е скучен пътя.

Хехе , и аз съм така !
Все се сещам за един момент от Отчаяни съпруги , когато първият съпруг на Бри получи инфаркт , преди да тръгнат за болницата , тя много стрателно изпъна покривката на спалнята !

Каква хубава темичка!

Ми то аз съм си била съвсем обикновена, а не чудо на природата както си мислех
Е, все още си се смятам за чудо, но...

Много се травмирам ако ми се счупи нокът, веднага всички останали се намаляват до минимум, ужасно ми е да ходя с дълги нокти и там да се мъдри един късичък   И това не е заради 'кифленското' в мен, а предполагам заради факта, че до края на тийн годините си си гризях ноктите и в ръцете бях коооошмар и оттогава за мен ноктите са велика форма на женственост. Мога да дам стотици левове за неща за нокти, УВ лакове, лампи, шпатули и прочие-имам си маникюрджийница у нас и често оставам недоволна от 'купешкия' ми маникюр-в 80% от случайте сама бих си го направила по-добре. В жените винаги гледам маникюра, преценявам ги по-това, една жена независимо колко е привлекателна без поддържани нокти за мен не попада в графа 'готина'. Сега като гледам колко съм изписала за ноктите, да, ноктите определено са мания за мен.

Поправят говорните, пунктоационните и правоговорните грешки на хората-предполагам е дразнещо, но не мога да стоя безучастна и да слушам как някой ходил да НАПАЗАРИ  , да разказва как се ВЗДРИБИЛ от смях и разни подобни. Факта, че имам диплома по въпроса не ми дава право, но...

Имитирам диалекти доста успешно и хората понякога мислят, че ги имитирам, а аз го правя дори в обкръжението на говорещи книжовно хора, защото ми е кеф.

Когато се нервирам много плача, въпреки, че ми се искам по-скоро да убивам. Разплаквала съм се пред шефове, случайни хора, непознати в магазини...

Много търпелива съм и това ми е минус, но идва време, когато прелива и съм готова на крайности-или става моята или... или... не си говоря с някой в продължение на 15 години. Абе инат с една дума.

Като малка се решех по 10 пъти на ден, сега се отучих и 1-2 пъти дневно ми стигат. Така е като до 8-ми клас ме бъркаха с момче заради късата ми коса.

И най-любимата ми мания-ДА МЕ ПИПАТ ПО КОСАТА. Обещавам си един ден като забогатея ще си наема човек само за това-да ме реши, роши, скубе, чегърта, мие косата и т.н.

И още има, но ще допълвам, че вече ме досрамя от обема-на дипломна заприлича  

Ето , аз пък се влудявам , ако ме пипат по косата !

Аз пък също обожавам.
Много обичам да ме галят по гърба или където и да било. 

Това е просто бисер 
Кой къде обича да го галят трябва да е във форум за над 18 

Е този форум не е Тийнпроблем.

   Аз пък обичам да ме решат, направо заспивам.Има хора,които изпитват ужас да ги пипне някой по косата.

Разяснявам - "или където и да било" - гръб, коса, рамене - за да не стават повече двусмислици и излишни заяжданки.