Декември е вече и за срещата с мама и тати е готово малкoто човече.

Като си го приберете и се мобилизираш ще видиш, че си се притеснявала напразно. Аз два месеца се тръшка, ревях, нямах търпение да си я приберем, почти постоянно носих багажа за изписването, ако ме изненадат да съм подготвена и като ми казаха деня на изписването ми се сви душата от страх, че не съм подготвена. Но след няколко часа вкщи и рутинните грижи се поуспокоих.  

За спането по корем - още в кувьоза я оставяха да си лежи така. После в дома ги слагаха така като се наядат да се уригнат. Аз също от време на време я оставям така, като мрънка много и си заспива, но ако бебето се върти много главата ия забучва в леглото, ако ще се оставя така трябва да се наблюдава.

Добро утро, момичета 

Влизам да почерпя, че моите госпожици днес стават на 1 месец

Дано да са ми все така кротки и послушни 

Стискам палци на всички, които имат нужда!

GJK Честита месечинка, да са ти живи и здрави малките госпожици, много да ви радват и слушкат     

И аз да ви подсладя, че и ние вече сме на два месеца  



Честита месечинка на двете госпожици  

Здравейте, милички!   
Аз ви чета, когато имам време. Малко отгоре-отгоре, ама ми е леко трудно. 
Искам да честитя всички новопоявили се бебенца на техните родители! Да са им живи и здрави, да слушкат, да папкат и да радват цялата рода! Не изброявам поименно мамите, ама те са толкова много, че...
Да споделя набързо как мина при нас, че бях обещала, а пък и дано подействам позитивно на все още чакащите.
Както видяхте, към 19ч. на 13.12. изчезнах за болницата. Приеха ме, документи, преглед, клизма (който се притеснява - нищо особено не е), тонове, това-онова и към 20:20ч. бях вързана на системата. Контракциите полека-лека се засилиха и като цяло бяха на по 2-3 минутки. Понякога и на повечко. След около час си поисках ходене до тоалетната, защото клизмата имаше какво да изкара още. Акушерката много странно ме загледа, а то и аз си мислех да не са напъни, ама си усещах бълбукане из червата, а и беше рано според мен да сме стигнали до там, та ме пусна. Пукнаха ми и мехура по някое време. После продължих да си лежа и да чакам. Таткото беше с мен. Говорихме си, макар че той милия малко не знаеше какво да ми каже, като дойде контракция. Но като цяло ме разсейваше. В един момент контракциите съвсем осезаемо станаха по-силни. Първите 1-2 смятах, че случайно са толкова силни, ама после сгрях, че вероятно ще си останат така. Някъде там започнах и да повръщам. Според мен вече не можех да издържам на болката, но акушерката ме успокои, че по принцип повръщането започвало малко преди да дойде време за напъните, та се обнадеждих. Акушерката ме накара да постоя изправена и така да посрещам контракциите. Милото дойде да ме поддържа. Макар че по едно време го видях колко безпомощен се чувства и му казах ако иска да излезе, да тръгва - нямаше да се сърдя. Може и да му се е искало да тръгне, ама стисна зъби и остана да ми дава кураж. Оценям го и цял живот ще съм му благодарна за това! Аз предварително му бях обяснила, че големия зор за мен е в предродилна, а и там е повечето време от престоя, та желанието ми беше да ми прави компания за там (стига да има кураж, разбира се) и той се нави. За родилна се чудеше, но го бях оставила да си прецени сам - не исках да му създавам лоши спомени от раждането на детето му. Най-болезнените контракции не се сетих да ги видя в колко започнаха, но по едно време имах чувството, че никога няма да стигна до напъните. В крайна сметка ми се струва, че голямата болка беше именно 30-40 минутки. Към 23:55ч. тръгнаха да ме местят в родилна зала, а аз едва удържах да не напъвам - смятах, че не ми е позволено все още. Бързо получих зелена светлина и се започна. Още с първите напъни акушерката вика "дайте панделките, това момиче има много коса". Рекох си "тия пък къде успяха да я видят, аз още нищо не съм направила сигурно. Даже си мислех, че се бъзикат. Последваха инструкции как да напъвам. Акушерката ми даваше много кураж, док на няколко пъти ми идеше да го убия, ама това е друга тема. Просто той не беше мил като нея, а ми се караше в определени моменти и ако не ми бяха вързани краката и го виждах къде е (че си стисках очите да не направя кръвоизливи), сигурно щеше да отнесе някой шут. Вече към края акушерката ми вика "На следващите 2 болки предлагам да приключим. Искам да напъваш и в края на първата болка да не връщаме детето назад. На втората ще го изкараме. Давай смело!". В интерес на истината най-много май ме боля в почивката точно между двете болки - просто правех всичко възможно да не се стегна и да прибера пак детето, а пък акушерката ми помагаше и се чувствах разчекната. На следващата болка започнах да напъвам колкото мога и само чаках да чуя заветното "Спри, не напъвай!". Е, доживях го! Усетих как бяхме стигнали до раменцата и ме помолиха съвсем малко да дам още от себе си - много бързо я доизкарахме. Тогава вече погледнах към таткото, който явно или беше придобил кураж, или любопитството му беше надделяло, но стоеше на вратата между предродилна и родилна и е виждал всичко от-до (както разбрах в последствие - представете си как се е виждало, щом после ми каза, че имам 3 вътрешни и 1 външен шев, док се направи на луд и не ми каза, а акушерката не знаеше). Грееше от щастие. С много усилия дочака да ме дооправят, за да го пуснат при мен да се поздравим и още по-нетърпеливо дочака да върнат малката при нас. Обикаляше покрай нея, снимаше я, пипаше я и не спираше да се радва. Силно се надявам, че му е останал повече приятен, отколкото неприятен спомен! А и тъкмо се убеди от съвсем близо, че не е никак лесно да дадеш живот, макар и на такова малко същество. А бе имам си мъж герой аз!
В общи линии нещо такова беше. Надявам се да не уплаша никого, но не исках да кривя истината. Да, болка има, но не е непреживяема, а и наистина бързо се забравя. Кураж, всички ще се справите! Сега ви оставям и отивам да будя дребната за храна, че нещо се ослушва.

Теди, едва ли някой ще се уплаши от разказа, нека да са истински всичките. Благодарна съм за всеки разказ до момента, въпреки, че ми предстои второ раждане- много са ми полезни! 
Честити месечинки на нашите бебоци!   

добро утро  

Теди Благодаря за разказа много лесно ми се струва ама ще видим какви ще ги изядем и ние а само да те питам някаква упойка имаше ли или не ти подейства не си споменала затова и питам,нали съм все неразбрала недучула

ЙоаннаД и аз искам вече да ми е време ама тц, бебо май чака да падне снега

Снощи свекървата е сънувала свекъра(който почина преди 6 месеца и искаше много внуче) че и казва да не си ляга щот щяли сме да имаме бебе   дали ще е днес

Сега почвам пак   да се развихря та дано предизвикам нещо


Ей  забравих
Честито на  димитрина кога минаха 2 месеца , да ви е жива и здрава Честито и на GLK

Добро утро момичета!

Щъркелова вест! Мама Gala -2002 тая нощ в 1:04 е родила бебе Донислав- 3200 кг. 50 см!
Младия мъж се е появил на бял свят съвсем бързо-за 1  час и 50 мин престой в болницата без окситоцин !Сега са заедно и се гушкат !

честито на Димитринка.цели 2 месеца   :hug
GLK,честит месец и на вас.Да са ни живи и здрави всички бебоци и много послушни!!

stefito_8986 ха дано де!  
Чакайте и аз да ви разкажа на бързо за моето раждане,че от кога се каня и все като публикувам ми идва на ум.То повече е за темата смешно ли е раждането ама...
Та лягаме си ние на 01.12 към 22:00 часа и нищо-нито болки,нито контракции,ни помен,че 2 часа по късно ще започне екшъна   .Спя си аз и в 00:10 бам започват да текат едни води по мен ама много не просто да се изсипва по малко и аз скочих в леглото и викам на моя мъж ставай и ми дай една кърпа,че нещо става и той милия както си спеше скочи грабна една кърпа сложих я аз под мен и тя само на едно изтичане се намокри цялата,а той стои и ми вика:И сега какво да правя и аз   ами викам:Ако можеш да израждаш ме почвай,ако не давай към болницата   .Съответно багажа събран на половина в 00 и 30 едно тичане добре че поне списък си бях направила иначе половината неща щяха да са забравени.
Викам му да вляза сега да се изкъпя и да се оправя (то добре че преди 2 дни си бях направила тоалета поне) а той НЕ та НЕ давай тръгваме.
И така благополучно в 01:10 бяхме в болницата съответно с никакви болки.Влизам при акушерката за преглед,а тя нямаш още никакво разкритие,водите са почти изтекли ако до   6-7 часа не започне нормален родов процес ще сложим система и започваме предлагам ти да легнеш да поспиш и да починеш,че ще ти трябват сили.Обади се тя на лекаря и каза че има родилка ама сме още много далече и така ме настаниха в пред родилна,а аз само пращам едни гръмотевици на ум по мъжа ми,че толкова рано ме накара да идвам.
Да ама не сложихаме да слушат тоновете и още докато вървеше записа започнах да чувствам контракции.И така до 02:30 вече бях с 9 см разкритие и адски силни и чести контракции и акушерката се обади в 02:40 на лекаря и му вика :Ами докторе ние ще раждаме!  
Преместиха ме веднага в родилна беше 02:50 и със втория напън чух най-сладкото гласче на света в същият момент влетя и доктора (видимо сънен) и ми вика (това моя си лекар дето си ми следеше бременноста) Е ти какво направи бе момиче опроверга всички видове учебници!  
Успя да се включи чак за шев и кройката!Имах 3 шева.
Та така моето раждане мина доста бързо,бих казала лесно и най-вече смешно!
P.S.Gala -2002 ЧЕСТИТ ТИ ДОНИСЛАВ-ДА РАСТЕ ЗДРАВО И ПОСЛУШНО ДЕТЕНЦЕ!

Честито на Гала, да е жив и здрав бебока   Дай Боже на всички раждане за 2 часа без окситоцин  

Честити месечинки на Димитрина и GJK да са живи и здрави бебките  

Стефи, и аз мисля днес да се разчистя отново, нищо, че преди два дни чистих. Снощи имах болки в кръста и няколко болезнени контракции, но изглежда всичко е спряло през ноща, след като съм заспала   Дано днес с чистенето пак започнат  

Теди, благодаря за разказа. И на мен много добре ми действат всички истории. Май не е толкова страшно  

Момичета, вижте какво прочетох за утрешния ден: 17 Декември- Св. Данаил /Йоанче, мисля, че точно навреме си прибирате малкия мъж, утре има имен ден /

17 Декември: "Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца, месят се питки и отново се раздават, за да могат лесно да добият рожбата си."

Ехааа jiorjita, и ти много бързо си родила. Истина е май това, че с второ нещата се случват за нула време

Декември месец през 2 дни има празници и все се местя питки 
Честито на Гала! Жоржита ти ме разби с това бързо раждане! Дай Боже всеки му! 

И аз това се замислих, скоро пак месих, за Св. Сава и отново беше свързано със здравето на децата Ще замеся една утре, не че ме бива много в това, но каквото стане. Желание има...

Добро утро и от мен, аз пак му дръпнах един дъъълъг сън и сега си пия сутрешното кафенце

Честита месечинка на GJК, да те слушкат и да те радват двете сладурки

Честити два месеца и на бебката на Димитрина /леле, кога мина това време.... /
Честит юнак на Гала, да й е жив и здрав  
Като пуснах компютъра да ви чета само дебнех за хубавата новина Дай боже всекиму такова бързо раждане, без системи
Момичета, като ви чета разказчетата и доста се успокоявам и започвам да чакам с по- малко страх предстоящото раждане, въпреки че засега при мен не се очертава скоро
Днес сутринта докато си лежах, усещах болки ниско долу, като преди цикъл, обаче като станах и всичко утихна А според ММ утре ще е денят, той така си го е поръчал, спокойно било, нямало да има задръствания , ама май ще си остане само с надеждата

Аз като стане петък и започвам да си мисля, че ще родя до 2-3 дни. Ния се роди петък вечер, майка ми е раждала все уикендите и имам някакво такова усещане. А и е супер удобно- няма лудница в болницата, роднините могат да минат да ни видят набързо, защото е почивен ден и т.н. Та така.. иначе аз си бях избрала датите между 15-ти и 20-ти да видим дали има кой да ме послуша
Бубси, аз си пправя тестото за питки на машината хляб иначе и на мен не ми се получава. Направо се родих, откакто я взехме- хляб, питки, пица, мекици... А преди това мъж ми казваше, че може да кърти стените с моите мекици!  
Момичета, децата между празниците вкъщи ли ще са с вас или на градина?! Аз си мисля да я оставя Ния, но да чуя и вашето мнение.