Напомнихте ми как преди месец с една приятелка отиваме да си вземе тя халките за сватбата, той с нас.
Влизаме в бижутерския магазин, тя се заговаря с едната продавачка, ние се шляем и разглеждаме.
Той се натриса на годежните, които бяха традиционни - златни, със стърчащ камък, не разбирам от камъни, де. Гледа пръстените, гледа ми ръката и продавачката вдъхновена: "Интересува ли ви нещо?"
При което аз се изцепвам: "Ооо, не, мерси, аз злато не обичам и въобще не обичам стърчащи камъни!"
Малко ми оставяше и да добавя "особено за по 200 евро", ама се сдържах 
Тя посърна, а него горкия май го отказах в скоро време да мисли за пръстен.
Аз сънувах как купува кашкавал на непозната жена и хич не ми беше благ сутринта. Бързо ми мина, де. То оставаше и да не му говоря с дни. 
))) 
