Коледен дух ни завладя за радост на Септемврийските деца!

Здравейте и от мен! И ние ще сме в къщи на Нова година. До сега винаги сме пътували на някъде, дори сме си пускали отпуски, за да можем да попътуваме, но сега няма как.
За бибероните - моя беб не ще и да чуе за биберон, непрекъснато опитвам да му дам, но имам чувството, че направо му се повдига от него. За заспиване изпозва мен, по - точно - гърдите ми.
Ръцете му, както и при вас, са непрекъснато в устата.
За това момиче от ФБ групата не ми се говори иобщо, болни мозъци колкото щеш.

Здравейте момичета 

Днес гърдата ми е доста по-добре. Както и Евита каза, това зеле много помага. Сега ме боли съвсем леко отстрани и продължава да няма бучка..дори не е червено. Вчера обачеее от болка ми се виеше, помните предполагам първите 2-3 седмици от кърменето, болките в зърната, рагадите..ето така ме болеше заедно със супер болка при слизане на млякото...брррр. Както и да е, по-добре съм. Но забелязах, че Вики вчера и се мръщеше на тази гърда нещо, определено предпочиташе да суче от другата  .

Аз от сутринта съм с прахосмукачката и парцала, пусках перални, миялни.....довечера ще ходим на новогодишен пазар. Ние ще сме в къщи, че хич не ми се обикаля с две деца и сума ти багаж за едната вечер. Майка ми ще дойде и свекърите май. Днес ще разберем. Та съм решила да готвя свинско печено шпиковано от бут с ябълков сайдер    Чудя се само какъв десерт да има, хем ми се иска нещо много вкусно което обичам...хем знам че не е полезно за талията ми  Мъжа ми държи на баклава, а пък аз не обичам......така че май това ще остане, за да не се изкушавам 

Евита, говори ми за снахи  Моята от както е с брат ми /7-8 години/ никога не ми се е обадила да ме поздрави за някой мой прадник. Цветарка е и винаги за рождените ми дни мъжа ми ходи при нея за букет и тя прави страхотно огромни букети, но никога не ми се обажда да ми каже честито  . Също гледа криво винаги щом дойдат в къщи и никога не говори  . На Коледа само ми даде съвет да слагам Вики вече да сяда "защото си е голяма" 

Иначе и Вики прави коремни преси, но и аз и секвам мераците  . Също си завира поне 3 пръста в устата, но най си обича да си рови с показалеца 

Кокетка, ми не помня да съм удряла гърдата си....освен това доста силно трябва да съм я ударила за да изпитвам такава болка 

 
zlatty Иво и той получи много подобни на вашите игри и постоянно иска да играем. Много се забавлява на една "Пътувай и смятай" с едни влакове и в зависимост какво покажат зарчетата качваш или сваляш пътници. Както се сещаш той хич не обича да губи и е много забавно. Постоянно му обясняваме с баща му, че трябва да играе честно  Същото е на Не се сърди човече и Домино 

Хелоу! Аз днес имам най-доброто дете на света, нахраних я в 10, заспа и успях да се изкъпя, да си оправя къщата, абе всичко Остана ми за следобеда една руска салата да спретна за утре (че я обичам като отлежи една вечер) и сме готови. При нас ще идват сестра ми и нейния мъж и ние сме си разпределили кой какво да готви, та на мен се паднаха салатите и гарнитурите. Не се оплаквам, защото поне няма да се утрепя от готвене. Утре само ще пусна една прахосмукачка и ще спретна едни печени картофи и готово. Мъжо е дежурен по месата, тъй че той ще се изявява. И ние всяка година сме пътували досега, ама тази не ми се мърда никъде, особено след коледните празници. zlatty, завиждам ти, при нас си е проблем както заспиването на чуждо място, така и в друг, освен в мен.

Здравче, нямам познат хомеопат и не смея така да я давам на своя глава туята. Ти как я даваш? При нас страничните ефекти са неприятни, но май най-неприятното от всичко е поставянето. Тя много се напряга като я преглежда лекарката, направо изпада в истерия. После като дойде сестрата, като я убоде веднъж и тя почва да плаче, стяга се цялата и поставянето на втората е още по-жестоко. Предния път се мяташе като бясна и едвам й хванаха втория крак, абе грозна гледка беше, едвам се въздържах да не се метна върху медицинските лица и да им откъсна съвсем буквално главите. Даже си го преставих като в едно японско аниме, как почва да хвърчи кръв наляво-надясно.

Евче, реших, че е от студа, защото на мен при голям студ ми излизат същите работи на ръцете. Вчера четох в един твой пост, че си доволна от А-Дерма, разгледах им всички продукти и избрах едно, което ми се видя най-подходящо: успокояващ и подхранващ крем за лице и тяло с овес. От зелената серия е, която май се води за най-чувствителна кожа. Мазала съм я два пъти досега и като че ли има ефект. Надявам се да ми се размине ходенето по доктори, пък ще видим.

И ние сме така с ръцете в устата, някой път така ровичка, че чак си предизвиква повръщане  Аз понеже гледам да не й давам и само 5 минути да се обърна и да не я гледам и веднага е почнала.

Ох и ние от скоро се кърмим така. На някой яденета (основно през деня) едвам по 5-10 минути суче, а вечер като почнем и няма спиране Вчера в 20:30 я сложих на гърда, изкара така до 23:30, когато просто трябваше да се местим да спим в спалнята. Там поспа един час и в 0:30 взе да мрънкя и изкара до 2:30 на гърдата. После вече не помня Какво е това сучене напоследък направо не знам, ама като чета, не сме единствените, така че съм спокойна.

По повод разните му глупости, които се случват и във фейсбук групата, а и в живота, тези дни много често си припомням едни думи на бившата ми шефка: "Онзи горе гледа и пише. И като напише нещо, после не трие." Та всеки рано или късно ще си понесе отговорността за постъпките си.

Като ви слушам, се чудя дали и моята зълва така ме реди  И аз като отида у тях, нищо не пипвам, ама тя понеже е луда на тема перфектно домакинстване, съм я оставила да се изявява. Няма да седна да се състезавам с нея. Стига ми това, че брат й заради това е научен да не пипва нищо и ми е супер трудно вкъщи. Е аз говоря, като отида у тях, ама честно казано с усилие, защото като цяло нямаме нищо общо...
Та ето ви и една друга гледна точка, ама то нали знаете: колкото хора, толкова истини.

Замислих се тези дни за любимите ми приказки, разказвам ги сега на детето и откривам все нови и нови неща в тях. И се очудвам как не остаряват смислово и как този свят не се е променил чак толкова. Поне не и на ниво човешки взаимоотношения...

Та кои са вашите любими приказки, за да се подсетя за някоя да й разкажа? Моите най-най-най-любими са Снежната кралица на Андерсен и Студеното сърце на Вилхелм Хауф.

Здравейте и от нас

Мойта почивка ми излезе през носа,че откакто сме се прибрали малката само иска да е на ръце,че баба само я дундуркала.Сега иска да седи седнала и като я сложа да легне се започва истерията,ама ме е страх да не и навредя на гръбначния стълб като я държа дълго време седнала в мен.Също така днес за първи път се обърна сама от гръб по корем 
jadedмоята любима приказка е Питар Пан,а също така обичам и грозното пате и Хензел и Гретел а и много др.
За смученето на ръце Далия си слага целия юмрук в устата,но не смучи а повече изглежда все едно си чеши венците,но все се опитвам да и давам бибата.
Щях да пиша още нещо ама пак забравих

Кокетка, аз Боби си го тъкмя за през нощта така както Андрей е бил облечен от татко му. Но у нас е 19-20 градуса . Тънко боди с дълъг ръкав и отгоре някаво цяло памучно нещо, пак тънко.
Мислех си за дъждобран и кенгуру, но освен, че ще сме голяма атракция, мисля, че ще е неудобно. Затова реших да го разнасям първо вкъщи, като отварям всички врати и прозорци, за да не му е топло с космонавта и после да го слагам в количката. Днес ходихме на контролен преглед и ни казаха, че няма и следа от бронхиолита. Дано 
Това за помощта често си го мисля, но на Иво любимият герой му е Питър Пан и той  въобще не иска да е голям. Иска да си е дете. Помага ми понякога, но най-вече защото Боби му е сладък и от съпричастност към него. Като ревне, ходи да го успокоява, говори му. Но ако го накарам да прави повече от няколко неща вместо мен, заявява, че в тази къща само той трябвало да работи като някаква си Пепеляшка
jaded , аз не мога да кажа, че някоя приказка ми е супер любима. Харесвам повече детски романи. Но иначе приказките на Джани Родари са ми на сърце. Андерсен е поетичен, но и доста меланхоличен.
Евита, и на мен ми се струва, че сайта е доста зле откъм технологии. Има  нужда от обновяване.
zlatty , напиши ни каква е тази превенция, която прилагате по съвет на свекърите ти.
Dani Ilieva , ами дръж я не седнала, а полегнала върху теб, като в шезлонг. Така не й ли харесва?
Q- T не е писала. Дано са добре с Малена.
Ние ще посрещнем по домашному новата година. С толкова малко бебе не искам по друг начин. Но най-хубавото изкарване ми е било в селска къща в планината с още едно семейство с деца.

МираМира, много то благодаря, че писа!    Ще изпратя брат ми ми про професора  - дано му помогне!

Валери, тук сме!   Браво на вас, че няма и помен от гадната болест.  Твоят Иво има уникални лафове - този за Пепеляшка също е много добър. 

Джейдед, и аз мажа на Малена личицето с кремче на А-дерма от зелената серия, че бузките и са едни грапавички и от студа май допълнително и изпръхва кожата.

Снощи заспах с Малена докато я приспивам и се събудих в полунощ.  Мъжът ми тъкмо си беше пуснал да гледа филм, че и на мен ми стана интересен и се присъединих. Легнахме в 2, а аз до 3 не успях да спя и тази сутрин моята шушулка се събуди в 7.30. И от два дена е кривичка нещо.  Много подозирам , че са зъбките - то голямо смучене на ръце пада, всъщност на всички, което докопа., лиги, слюнки, повръщане почти на всяко ядене. Почвам да се притеснявам, че не и остава много в коремчето. Днес бяхме и на разходка, че времето беше слънчево и много приятно. А тя вместо да си спи през цялото време, както обикновено, се събуди и първо се радва , гука и се смя с глад,а после като се тръшна да реве с едни крокодилски сълзи. Не свраваме с баща и да я успокояваме.
Утре на Нова година сме си тримата вкъщи. Като заспи Малена мисля да вечеряме (менюто ще бъде уточнено в последния момент), ще гледаме фойерверките над целия град от вкъщи и така .
На всички пожелавам приятно  посрещане на Новата Година и много усмивки и положителни емоции!

Q-T, голяма съм патка, ще ме извиняваш.
Още първия път, когато видях въпроса ти, исках да пиша, ама, ей на, без акъл останах. Всъщност, нямам и кой знае каква информация да ти дам, но исках да уважа въпроса ти 
Мъжът ми се лекува при един професор от язва на дванадесетопръстника, но за съжаление професорът е покойник от две години. Иначе е бил към Александровска болница. Сега ходи при някакъв друг лекар, пак там, на контролни прегледи, но нещо смотолеви, че не е особено доволен и затова няма да ти го препоръчвам.

И аз редовно заспивам с Андрей и по някое време се будя, а мъжът ми гледа филми до мен 

Валери, много се радвам, че Боби е здравичък  Скоро и с разходките ще почнете 
И у дома е около 20-21 градуса, но Андрей го слагам само с една пижамка, често без крачета дори и спи бос. Завивам го с едно пухено юрганче. Аз самата спя много леко облечена и заради това мисля, че и на него му е добре, иначе ако баща му го облича за сън, със сигурност ще е доста по - опакован 
Изобщо, от доста време си мисля, че обличам Андрей много леко, но пък той не дава индикации да му е студено 

Иво съм го признала отвсякъде - страхотно хлапе 

Евитка, те едните ъгове са доста шик - високи до коляно и по - прибрани като модел, мога да мина за секси ескимоска мадама  Другите са точно от тия развлечените, дето американците ги носят до полуда.
Трудничко се ходи с тях, поне на мен ми е така, не съм свикнала с толкова свободни обувки, но пък за сметка на това няма преспи сняг, които да ми се опират, минавам отгоре като със снегоходки , а и топлят доста.

jaded, твоят въпрос за любима детска приказка ме остави дълго време замислена - не мога да ти отговоря, истината е, че съм чела много, но е останала само една бегла представа за съдържанието им. Искрено се радвам, че сега с Андрей ще ги преоткрия


Нова година ще посрещнем у дома, само с мъжа ми и Андрей. Моите родители от години празнуват по определен начин и едва ли ще искат да дойдат у нас, свекърите и те също. Близките ни приятели нямат деца и празнуват по ресторанти, както и ние до миналата година. Понеже обикновено празнуваме в любим ресторант на един хотел, мислихме да отидем, така или иначе към куверта върви подарък нощувка, обаче единия все ще трябва да стои в стаята с Андрей, а пък не знам той как ще понесе нощуването на чуждо място и в крайна сметка ще си останем вкъщи. Много е сложно, когато само ние сме с дете, ако и другите имаха, можехме да организираме нещо, но уви. Ще чакаме и те да се обебят 

Иначе аз най - обичам да празнувам Нова година като по филмите - с изискани блюда и вечерни рокли 

И ние ще сме си у дома тримата,а и съм много притеснена как малката ще понесе гърмежите навън,че е много страхлива и се стряска от най-малкия шум,даже нощем спим хванати за ръце.
Валеримного хубаво,че вече сте здрави и дано повече не боледувате тази зима.Благодаря ти и за идеята за шезлонга,ама като сложа малката така и тя започва да ме рита в операцията а още ми е много болезнено мястото там.
Кокеткамного хубаво звучи да се празнува с вечерни рокли,цветя и свещи,ох нещо много се заметчтах

за надигането, Тод се опитва да се надига, но ако не е напълно легнал, например от люлката, или като го държа полуизправен. Много е интересен, когато го държа изправен, постоянно се опитва да "ходи" и да подскача.

На мама Мишето, вие по колко пъти правите едно упражнение. Като гледах в интернет на повечето места да посочени едни и същи упражнения, но никъде не пише по колко пъти се прави едно упражнение, или поне аз не видях .

Ние на Нова Година ще сме си сами и ще заложа на морско меню - калмари, задушени зеленчуци и прясна саладка с някакви крекери. За 1-ви януари ще правя баница с късмети и тортичка. Ще видим какво ще се получи накрая

За любима приказка, не мога да кажа коя е, но определено предпочитам стила на писане на Ханс Кристиан Андерсен, няма много насилие, а има много въображение и вълшебност Малко се затруднявам да ги превеждам в ефир от френски на български за Диди, защото са много описателни и е трудно да се пресъздаде същия ефект при превод, но засега мисля, че се справям, щом миналата седмица искаше отново и отново да й чета Малката русалка преди да я върнем на библиотеката

Хелоу отново:-)

Мищчица радвам се за гърдата....все едно моите симптоми описваш. Да ти кажа аз съм се забелязала, че се наранявам неволно докато се опитвам да се изцедя на ръка, т.е пристискам гърдата не по правилен начин, както се изразява майка ми и си правя "охлузвания" от неправилна позиция и стискане. Бога ми като ми показва как е правилно не мога да изцедя нищо, а за жалост майка ми е на такъв хал, че не може да ми помага ..... или поне може акъл да даде, когато е включила на правилната честота.
За хомеопатията щях да ви пиша. Много пъти мисля съм писала, аз се лекувам със семеен хомеопат, той лекува и майка и татко и мен....и знае много подробности, семейна предразположеност, слаби места на генетиката ни и това е нещо уникално! Аз смятам, че благодарение на него майка ми е жива вече 6-та година, а аз родих за 3 минути. Ако някой иска координатите му на драго сърце мога да ги дам да ми пише! Има ги и в нет-а - медицинския му център се казва Фитолек, а той Мариан Иванов. До сега той Туя не ми е предписвал за детето, смята че само ако има някакво усложнение чак тогава, иска организъма сам да се бори, не иска да помагаме. Това е неговата логика, а аз му се доверявам на 100 %. Даде ми едни неща за коликите на Рада не знам от тях ли или просто детето порасна???!!!
Jaded надявам се бебка да е по-добре от А-дермата ...и аз го имам този крем с овеса и то защото вървеше в някакъв коледен комплект с моя крем дето си я мажа цялата EXOMEGA-та и с рамка за снимка и беше на много добра цена и го взех и аз. Мазала съм я два пъти с точно този крем, добре се чувства, а и той в сравнение с другия крем направо ухае прекрасно!
Като гледам май масово ще сме си по къщите за новогодишната нощ, а и как иначе с тези малки деца. Да ви кажа мисля февруари месец живот и здраве да се метна с малката на ски до Боровец за един ден, ще се спускаме на почивки с тате и ще се редуваме. Много ми се кара, направо не издържам вече, голяма краста е това!
А преглеждайки тв програмите установих, че не са се променили нещата от преди години, когато съм си била у дома, винаги се дават тъпотии.
Ааааааа Кокетка ме разби с изисканите блюда и вечерните рокли, аз съм точно обратното, колкото по-диво и уединено, толкова по-добре, мечтая да съм някъде в малка къщица, с камина, а навън да вали да вали снежец, аз да съм по пуловер и дънки и да си пийвам винце.....не знам защо, сигурно защото години наред съм била облечена само в костюми и рокли и токчета, и някак си сега ми се иска да съм много неглиже. Но пък както Кокетка казва, по този начин някак си се усеща празничната обстановка, важността на събитието, а и с нашето ежедневие в момента си е истински лукс подобно изживяване!
Dani Ilieva да ти кажа мила не шашкай за пиратките, но преди това остави някакъв страничен шум на детето, телевизор, радио, нещо да жужи.....според мен няма да ги чуе. А представям си какъв Бейрут ще настане, в Кокаляне се започва от сутринта, а тук в центърО не знам как ще е, ще ви пиша......
Q-T да ти кажа и аз нямам никакъв специалист, който да мога да ти препоръчам от първа ръка, бих могла да поразпитам, но знам че аз като бях малка и имах гастрит ме водеха точно в Александровска болница при един деди професор и пиех някаква каша, да не  се окаже, че тоя деди е този за който пише Кокетка. )) Пиши ми ако не става този контакт, който Мира Мира ти е дала, познавам много доФтори и все някой ще ми даде специалист.
Валери, супер че точно за Нова Година сте здравички, само така
Утре моето меню (освен месата на мъжо) ще е картофена торта и бисквитена торта с корнфлейкс, ядки, салатки и ей такива и разбира се шампанско, което чакам с трепет малко да си пийна ( са Дидка ще ме почне за пиенето, ма Дид така да ми се пийва една таткова шльокавица и то греянка)
Лека момичета и до утре:-)))

Валери, аз съм влюбена в Иво, направо искам да си го взема вкъщи  Обожавам такива умни хлапета, да не кажа, че предпочитам цял ден да си говоря с едно такова дете, вместо с куп възрастни, натъпкани с проблеми  и скука  Подобни реплики ме изпълват с удоволствие и ми припомнят, че не приказките, а живота е вълшебен  Много се радвам, че редовно ни разказваш за Иво 

За детска приказка... ами аз като Валери, обичам романи и на първо място ми е Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. След това са Пипи, Мечо Пух, Алиса в огледалния свят (в страната на чудесата не ме кефи), Роня дъщерята на разбойника, Училищен призрак, Лукчо и Моят прадядо и аз. Тези книжки съм ги чела всяка десетки пъти и като голяма също (съвсем скоро четох Лукчо и се смях с глас). Иначе и аз харесвам Приказки по телефона, а от стандартните като формат приказки обичам Цветята на малката Ида. И докато ви писах това, се сетих, че двете ми най-любими стихотворения са пак от тези книжки  Даже ще ви поздравя с едното (не го помня цялото, така че само с част от него) - от Моят прадядо и аз, когато пишеха стихотворения с Никой, Нищо и т.н. и се казва Царството Никъде

В Никъде, далеч от тук
под морското равнище
живеел царят Някойдруг
със кучето си Нищо.

Царицата е с дребен ръст
и със коса голяма
тя има много тънък кръст
и се нарича Няма.

А Никой не живее с тях
маршалът им това е
но идва всеки ден без страх
 и Нищо не го лае.

Готвачката им Никога
със Някойдруг не спори
вари, пече и пържи тя
във кухнята придворна

Тя готви сънища с фиде
и пържени въпроси.
Но Някойдруг не ги яде,
на Нищо той ги носи.

А котаракът Нямакак
веднага ги задига.
Не се съмнява Никoй - пак
за нищо шум се вдига.

Ала обикновенно там
спокойствие цари
и Никoй не остава сам
без Някойдруг дори.

Валери, аз когато извеждам Емо с кенгуруто и е много студено или мъгливо, премятам един шал през моя врат и после върху неговата глава. Оставям само малка дупчица отгоре да влиза свеж въздух, но вътре му става топличко и няма никаква опасност да вдиша директно студения и влажен въздух.

Кокетка, представих си те наоблечена и с ъговете, сама с количката и ми стана хем смешно, хем тъжно, че живеем толкова далече една от друга и не можем да скитосваме заедно  Аз, обаче, обикновено съм леко облечена и ми става адски студено, но просто нямам дрехи като за дълго прекарване на вън. Даже случайно имам едно пуловерче и една жилетка от кашмир, всичко друго ми е памук и зъзна като куче.

Аз за Нова година нищо не знам още. Брат ми ни покани с тях на една вила, в едно селце, където ще има още 3-4 семейтва с малки дечица, ама на мен не ми се пътуваше. Така че до 12 сме със сигурност при нашите (и други роднини, с които те ще празнуват), а после - ако Емо е в настроение да е без мен, в София има две-три големи компании приятели в различни заведения, така че могат да се правят кръгчета за по питие (за мен безалкохолно, разбира се  )

Тара  Благодаря ти! Сега ще си легна да спя по-усмихната Любимите ни детски книжки са едни и същи, искрено се надявам и Радина един ден да ги обича, колкото и аз...
Днес с нея следобед гледахме Ну Погоди, т.е. тя гледаше и се смееше от шезлонга, а аз кълцах руска салата. Но определено й беше интересно.

Иво на Валери аз съм си го заплюла отдавна за зет, шъ мъ прощават наборите, ама то такова чудо не е за изпускане

Аз по принцип никога не съм обичала празника нова година, било ми е някак все едно и за мен той не е бил кой знае колко специален. Какво да говорим за празнични тоалети... Аз и като цяло не си падам по този стил на обличане, а и ми се налага от време на време на работа да се "пременявам" и ми е доста неприятно. Иначе и аз съм почитател на къщите в пущинака, колкото е по-забутано, толкова по-добре. До преди година празнувахме в къщата на една приятелка, там нямаше и обхват на телефона, пълен кеф. Само един черно-бял телевизор с антена, който зорлем хващаше БиТиВи. Първанов, Дунавско хоро и Многая лета. Класика. Което ми напомня, че тази година за последно ще слушаме Жорето, някак направо си е краят на една ера... А и последните години ми бяха изпълнени с динамични трансформации... Тази някак донесе един красив завършек на моите си търсения и копнежи... И за първи път наистина се вълнувам от това, че посрещам нова година. Защото вече ще я посрещам с детенце и някак наистина чувствам символиката в това, че започва нещо ново и по-хубаво.

Евче, у центърО е същата лудница като навсякъде. Аз нали на Попа съм израсла, навремето котаракът и кучката се скриваха на 31-ви сутринта и се появяваха чак на 1-ви ранния следобед  Горките хайванчета... Дано тук да не гърмят много, наоколо има предимно бабички, та се надявам те да не извадят снарядите Че Радина е една стресла и почва да реве като се стресне и е страшен ужас. Преди малко както си сучеше и мъжът ми от другата стая се провикна да ме пита нещо и тя като подскочи, като писна... И често така й се случва, ама чувствителна е душата малка, какво да се прави.

Прегръдки и целувки от нас за всички Сигурно ще се включа чак догодина, че утре пак си имам доста задачки, а и сестра ми ще дойде от сутринта... Забавлявайте се и се пазете

здравейте

ние днес наприготвихме някои ястия за утре.направихме домашна руска салата,2 торти-едната хлебна,другата с домашен крем.сложихме пържолките в марината и утре продължаваме.мисля да направя и домашно руло с мармалад,мезета има и така....ще сме с наще вкъщи и ние.

за бомбичките незнам и ние как ще ги възприемем.знам че миналата година се притеснявах за баткото,но той не ги усети изобщо,спеше си детето.сега мисля,че и алекс няма да ги усети,но не се знае.
той е станал толкова любопитен,че вече е борба храненето за нас.като му дам шишето и той има огромно желание да си го държи с ръцете,толкова голямо желание,че чак го бута и аз постоянно се боря с него да му го слагам пак в устата.давам му пръстите да ми държи за да не го бута и все едно кара мотор   отделно само някой да влезе в стаята или да каже нещо и се върти-ама ще си извие вратлето-да види кой е,лелеее любопитко.и толкова много иска да гледа телевизора и компютъра,че незнам какво да го правя

валери много се радвам че сте здравички вече.айде дано новата година да сте здравички и да няма такива лоши болести и настинки  -а за иво,ако имах мома и аз щях да се наредя на опашката,ама той и бобчо не е за изпускане

за приказките може да е банално,но една от любимите ми е за червената шапчица.някак ми е останала в съзнанието,защото като бяхме малки и винаги карах сестра ми да ми разказва приказки,понеже ме беше страх от тъмното и за да мога да заспя тя започваше да ми разказва за червената шапчица.някак си много се успокоявах като си я представях и заспивах бързо.
иначе имам и други любими-за лукчо,ян бибиян и др.да не ги изреждам

днес освен трапезата успях да си направя и коледен маникюр  може никъде да не ходим,ама аз да си се наглася

а аа и забравих да се похваля колко сме порастнали-вече сме 6600кг и 69см-въпреки че аз си мисля,че е даже 70см понеже не го измери много изпънат,той беше малко настрани.та 600гр и 2 или 3см    похвал похвал

Тук сме, щом за кърменето няма ваканция, значи и ние сме на линия.

Ninche, дали си забелязала от кога точно Яна започна така да суче и после да пуска гърдата? Как мислиш, дали хремата, за която споменаваш и това нервно сукане съвпадат по време? Доста бебета, когато са хремави, се дърпат от гърдата, пускат, после пак захапват, нервничат и т.н. Би могла да опиташ дали няма да я облекчи да я кърмиш в по-изправена поза и да повдигнеш леко матрачето под главата. Много майки споделят, че няколко капки кърма в нослето при хрема вършат чудесна работа.

Споделяш, че това нервно сукане се случва на моменти – кога го наблюдаваш? Дали е надвечер, или по друго време на денонощието, приблизително по колко пъти? Дали да не пробваш първо да я накърмиш и след това, ако е още гладна – тогава да и предложиш добавката? Чудесно е, че и предлагаш и двете гърди, а опитвала ли си да прилагаш компресията, преди да и дадеш втората гърда? С няколко думи - когато бебето спре да суче така, че да гълта мляко, обхващаш гърдата с палец отгоре, а другите пръсти отдолу, на известно разстояние от ареолата и притискаш, но не така, че да боли; обичайно бебето, започва наново да гълта мляко, а когато спре, отпускаш ръката и ти, eто и видео. Кoмпресията стимулира рефлекса на потичане, тя поддържа притока на мляко (значи, ако нервността на Яна е предизвикана от по-бавното потичане на млякото или от слаба струя, компресията би имала положителен ефект), също така би помогнала на бебето да получи не само повече мляко, но и мляко с по-високо съдържание на мазнини (т.нар. „задно мляко”), с което да се засити. За да получи това задно мляко, бебето трябва да се остави да стои на една и съща гърда достатъчно дълго, за да достигне до него (т.е. да се „довърши” първо едната гърда, преди да се предложи другата - с компресията би подпомогнала това да се случи по-бързо).

За доста майки и бебета също кърмене кожа-до-кожа или в затъмнена стая е помогнало да се справят с подобни периоди.

Надявам се да успееш да разбереш какво предизвиква тази нервност на Яна и да се справите с нея. Пиши как сте.

Ения, браво на вас, добре сте порастнали  

Джадед, аз за сега нямам момиче, така че не учавствам в битката за Иво, ама ако се сдобия с едно момиченце, няма да ви го дам

Аз, да ви призная, най-много от всичко на света мразя повтаряемостта на едни и същи неща. Мразя еднакви предмети около мен, мразя дори да минавам по един и същи маршрут. Най-сигурния начин да не си купя нещо е, ако в рекламата му кажат, че  е вечно. Лелеее, само като си представя да готвя в един и същи тиган цял живот и ме втриса. А, от нас до работата ми съм си измислила 15 различни маршрута (разбира се, в някои части се повтарят, няма как) и си ги редувам и така все едно ходя на различно място на работа. Въпреки това, нямаше да остана 10 години там, ако през година-година и половина не си сменях или стаята или направо сградата. Само мисълта, ден след ден, година след година да влизам в една и съща стая и да сядам на едно и също бюро, ме съсипва и психически и физически. На стената до бюрото си винаги имам огромно корково табло, по което си закачам неща, които ми припомнят прекрасни и единствени мигове - билети от някой супер концерт, бординг пас от някое готино пътуване, снимки, разпечатан мейл от близък приятел... такива неща и си ги сменям непрекъснато, за да ми напомнят колко шарен е живота и да ме вадят от еднаквостта.

Та по тази причина и празнуването за мен няма правила. Дали ще е нова година, рожден ден или просто седемнайстия четвъртък в годината, все тая - празнувам различно. За това аз харесвам и къщата с черно-белия телевизор на Джадед и вечерната рокля на Кокетка. Чувствам се добре навсякъде и във всякаква обстановка. Аз съм си аз и с 12 сантиметрови токчета и изискани разговори и със скъсаните дънки и греяното вино пред камината. Просто за мен магията на живота е в разнообразието.

Обаче Нова година последните няколко години ми се проваля в последния момент и да си призная вече не ми е празник. 2000 година я посрещнах с проблеми с вестибуларния апарат (появил се два дни преди Коледа, но задълбочил се деня преди Нова година), така че докато хората се кефиха на Милениума пред НДК, аз се чудех къде да се подпра, че така ми се виеше свят, че не можех да хвана правата посока. 2001 ми беше тъжна, заради скорошна раздяла, след 5-годишна връзка, 2002 даже не я помня, а после се заредиха едниииии... спукана киста на 29-ти, в резултат болка и отложено пътуване за Еленския балкан, следващата година обещание за супер парти и вместо това попадане в долнопробна чалготека с пияни льольовци и разпасани жени, после пропаднала организация за празнуване в Гърция и оставане вкъщи.... абе какво да ги изброявам, нямам свестна Нова година от дете... Тази ще е хубава, само защото е първата на Емо   иначе, ако от мен зависи, не само няма да празнувам, ами понеже всяка вечер си лягам в 1-2 посред нощ, за разнообразие на Нова година ще си лягам в 10   и така ще си я отбелязвам, пък който иска да празнува