Коледен дух ни завладя за радост на Септемврийските деца!

Zlatty, много неприятно. Да не би някакво вирусче да ви е хванало, щом разстройството не спира, а и акото на бебето ти се струва странно? Как мислиш - дали да не се консултираш утре с лекаря си? Той по-добре може да прецени какво да ти изпише, като знае че кърмиш (а ако искаш, след това може и ние да погледнем в справочниците доколко е съвместимо).

Конкретно за алмадрат – активната му съставка е магалдрат. Според e-lactancia (сайт за лекарства и влиянието им върху майчината кърма, създаден от Педиатричния екип към испанската болница Marina Alta, Denia - Alicante, Испания), магалдратът е с ниво на риск 0 – безопасно.

Оризова вода без сол, компот от дренки или от дюли, нар, чай от гьозум, картофи, ориз, сухари, банани, ябълки, леко подсладена сурова брашняна кашичка – някои от тези неща понякога помагат за запичане – може и другите момичета да пишат, ако се сещат за още. Не знам обаче как ще ти се отразят, щом споделяш, че от храна и напитки изпитваш болки.

Надявам се бързо да премине, пиши как сте.

Шаманкe, много ще се радвам да получа такава инфо, много ще ми е полезна !

Кокетка, от срещите ни, на които все пак съм те поопознала като човек, от разговорите ни, от които знам как се притесняваше за Андрей, докато беше още в корема ти и от постовете ти, които са пълни със загриженост и желание да отгледаш Андрей по-най добрия начин, моето мнение е, че ти си чудесна майка. Никога няма да си перфектна, просто защото никой човек не може да бъде перфектен. А и не е нужно, защото е напълно човешко и да се изнервиш, и да ти се доплаче и да ти писне в някакъв момент. Ти не си машина, все пак. Но за децата понякога е полезно да виждат, че родителите им са човеци като тях и на тях им е тъжно и на тях им е ядосано.

И във връзка с горното искам да кажа и за кърменето - аз винаги съм искала да кърмя и съм доволна, че ми се получи. Но, също така винаги съм казвала, че нищо в този живот не е на всяка цена. Ако, не се получава кърменето, просто се минава на АМ и това е. Без драми. Драмите са излишни в живота. Също така, ако една жена не иска да кърми, никой не би трябвало да я кара насила. Тя има право на своя избор и на своите решения като майка. Отново без драматизъм. Защото в крайна сметка щастието на майката е точно толкова важно, колкото и щастието на детето. Бебето няма да остане галдно, ако е на АМ, а не на кърма.  И пак ще е гушнато и пак ще е със сух памперс. И ще си расте щастливо. Но, ако жената кърми насила или е поставена в обстановка, в която "трябва" да кърми, а не може, тя ще бъде подтисната и депресирана. Което не е добре нито за бебето нито за майката. И в крайна сметка, при цялата ми любов към Емо и при положение, че всичко ще дам за него, и преди, и сега съм на мнение, че човек има само един живот и трябва да го живее щастливо и за себе си. Никой не е роден на този свят, за да бъде нечий роб. Дори на детето си. Детето е най-прекрасната част от живота, но не е всичко и ако живота е пълен само с детето, никога няма да има чувство за удовлетвореност, да не говорим, че ще има тотално вманиачаване и вглеждане в това дете, като единствен смисъл на живота. За това в живота трябва да има и мъж и работа и хоби и приятелки и всичко друго, което ни прави щастливи.  

Иначе, аз си кърмя навсякъде и не ми пука. И честно казано, не ме гледат странно, даже напълно нормално реагират хората, още повече, че аз кърмя толкова дискретно, че понякога, човек, който седи на 10 см от мен не разбира, че се кърмим, а мисли, че просто се гушкаме. Иначе, около мен повечето приятелки кърмиха бебетата си, даже стриктно спазваха правилота до 6 месеца само кърма, без вода. Така че моите наблюдения са по-скоро обратните - все повече жени кърмят и при това залитат в посока на прекалено "кърмене".

Валери, Иво пак ме разсмя с това "да видиш свят"  

А, за мъжете... ми аз не познавам мъж, на който да не трябва да му се повтори по 10 пъти нещо, докато го свърши. Такава им е природата на милите   Аз хич не съм от мълчаливите, като се ядосам, се карам... и обикновено чувам в отговор "бебче, не се ядосвай за глупости, гледай по-ведро на живота", от което се ядосвам двойно   Но на мен пък брзо ми минава - сега викам, след 5 минути съм ок и се смея. Аз не мога да се сърдя с дни, на мен на момента ми е взривяващо ядосано, ама като си кажа, кавото си мисля, сякаш проблема излиза от мен и си отива завинаги и пак си ми е готино  

Зори, важното е, да са ти ясни основните насоки , аз и на Диди в движение й измислях схемата . Аз на 14 февруари съм записана тук на една сбирка за захранването и ще пиша после какво са казали. След това почвам полека лека с кашата

Здравейте и от мен!! Оф, по въпроса за кърменето, сигурно ще ви се стори странно, но толкова пъти съм се чувствала виновна че настоявам да кърмя. Тъй като родих секцио първите няколко дни нямах кърма, в болницата буквално се борих за адаптирано мляко,  в резултата на което бебчето свали 400 гр., но както и да е аз упорито настоявах и исках да кърмя. Преборих се с разранени зърна, препълнени, болезнени гърди и мислийки си че вече всичко е о.к, отиваме на първата консултация на 20-тия ден и се оказа че Бебо е качила недостаъчно. Лекарката веднага ми каза дохранвай, но тъй като предвид по - бавното идване на кърмата бях купила кутия адаптирано мляко и вечер ако дълго висеше на гърда и продължаваше да иска, давахме АМ и тя хапваше около 20-тина милилитра, не мислех че е гладна и се налага драстично дохранване. Въпреки това обаче се почувствах много виновна че държа бебето гладно, започнах да и предлагам по често АМ, което тя повръщаше, след една седмица отново я претеглиха и се оказа че е наддала около 200 гр, успокох се , че вината не е в мен . а в различните кантари. След това в края на първия месец лежахме отново в болница. заради неизлекувана жълтеница, пак тревоги че може от това че я кърмя да е продължила по - дълго, изследваха ми кърмата, оказа се че е о.к, пак се успокоих че съм взела правилното решение. След това пък акала рядко, повръщала повече, майка ми която не ме е кърмила, като кажеше абе при вас такова нещо нямаше, нито сте повръщали, нито рядко сте се изхождали, защото е на кърма, затова ака толкова често и рядко... и това преживях, реших че правя най доброто за нея, тя е усмихната , постояннно играе, изглежда доволна, пишка колкото трябва, все неща които ми показват, че е о.к. На последната консултация, обаче отново, качила беше 380 гр, това третия месец, но реших да не се кося, виждам че всичко с нея е наред, казах го и на педиатърката, и тя каза че ще изчакаме да видим другия месец как ще са нещата и ще решим. Много дълъг стана поста ми, лишен е от емоционлност, но надявам се да съм преживяла 'вината" че искам да кърмя бебето си

Никога не съм се чувствала виновна, кога и колко искам да кърмя. Кърмя, където си реша, не знам да има официална забрана за кърмене на обществени места тук или в БГ . хена, ако бях на теб, щях да кърмя на масата. От друга страна, не знам как стоят нещата в Австрия, но ако в ресторанта не е имало специална стая за кърмене, какво да отговори сервитьорката

    напълно съм съгласна

При нас днес беше по-спокойно, имаше и рев, но и много смях, игри, разходки. Само отново вечерта се разплака горчиво, прекарахме 40 мин в дъвкане на пръстта ми и както казва Зори, дъвче до болка като разярен, дори докато го къпехме, огласи входа, че си преместих ръката да го изплакне татко му.
  Мишчица, дано бързо отмине у вас сръднята  , аз също не мога да мълча, казвам каквото ми тежи  и се карам когато ми и в повече и ми е до скандали, но не мога да не говоря с дни. Не приемам отговор "да", без действие и винаги държа де се уточним и да намерим варианта. Ако опитам да се направя на сърдита ми става смешно максимум до половин час, защото съм си изкарала на вън яда, уточнили сме нещата и ми е олекнало, а мъжа ми все ходи и ме врънка след това и дори понякога ме е яд, че не мога да помълча повече, че да разбере колко съм сериозна този път  
  За кърменето-аз също този път в сравнение с предния при Ева съм обградена с много изцяло кърмещи майки, кърмя на обществени места, но също по-дискретно. Не ми е направило впечатление хората да имат негативно отношение към кърменето, на простотия ми бие това, което разказна Мишчица. Но естествено "на всяка цена" ... не, аз дори само мога да се амбицирам да не направя вещо, което пък трябва " на всяка цена" да стане.

iv888, и да те успокоя ще ти кажа ,че моя син е само на кърма, суче с часове и въпреки това е 6 кг  и 60 см ,а след 6 дни става на 4 месеца, роди се  3 550 .Това ,че някои деца са по дребни не значи, че не се хранят добре .В началото и аз си мислех ,че е гладен ,но при положение ,че спи по 6 часа надали   е празно стомахчето   
Тарка се появи, старшинката Евита я няма

Q-T ,като говориш за скандали ми е много интересно на какъв език ще вдигаш скандала
Абе и аз кърмя навсякъде ама с тия дрехи и малки цици е доста трудно детето ми да открие целта 

Добро утро, момичета!

Хайде тази сутрин аз да съм първа!

Най-напред искам да поздравя всички за новия ден, новата седмица и новата 2012-та година с една моя любима песен:

.

Ние снощи се завърнахме най-накрая вкъщи. Бяхме за нова година и цяла седмица след това при моите родители, а преди това за Коледа при свекърите. Абе голямо пътуване, голямо нещо - вие вече сте забравили сигурно тоя тормоз. Та, през цялото това време ви чета от мобилния си, ама не исках да пиша оттам, че не мога на него на кирилица, а по колко теми искам да се включа само!!!

Първо, на мамите започващи днес 90-дневната - бройте ме и мен в отбора! Не искам да казвам колко тежа, само ще кажа, че съм със 6 кг по-малко от баща си - срамота!!! Време е нещо да се направи. Eniq, Na mama Misheto, тъй като и двете сте имали опит с кърмене и диетата (поне аз така разбрах) отразява ли се по някакъв начин на кърмата и ако да - как модифицирахте диетата?

За избирателния слух на мъжете - думи нямам - и моя е така - спи като пън. Иначе се занимава с малката като го помоля, но ако тя започне да мрънка бързо му писва. Така са, какво да се прави.

Iv888, моята красавица си мисля, че е най-лекото бебенце във форума - на 3 месеца беше 5200 и 59см. След около седмица (когато ще е и на 4 месеца) ще я водим на преглед и за гадните ваксини пак и предполагам, че най-вероятно ще е под 6 кг. Но не се притеснявам - кърмя на поискване и толкова.
Като казах кърмене - аз много исках да кърмя - почти на всяка цена - може би мозъка ми е бил промит или не знам какво, но първите два дни бебка стоя гладна в болницата, защото не може да засуче, а и кърмата още не беше слязла. На третия ден обаче вече не издържах на непрестанния й жален рев и й дадох добавка. После се научихме да се кърмим първо с протектори, а след това и "на голо". Доволна съм, че успяхме, но сега вече не бих се филмирала толкова, колкото в началото.
 
За кърменето на обществени места - ами аз така и не посмях. Моята мадама се мята и тръшка на гърдата още откакто беше на месец и половина и такъв сеир ще спретнем с едно кърмене навън, че думи нямам  Напоследък мятането, тръшкането и извиването са в много повече - както описват повечето от вас. Пробвах легнала - не помага. Реве, гладна е, а пуска гърдата през две секунди и виждам как млякото тече. Моя трик, който сработва в някаква степен, за да се нахраним е, да й предложа гърдата отново, но с протектора. Явно така е по-лесно за сучене и по-трудно за изпускане. Така успяваме да се накърмим. Е, пак пуска гърдата, но много по-малко.
И мрънкаме яко, и си ядем ръцете до полуда. Явно са зъбите. Имаме две бели точки на долния венец още отпреди месец. Много я болеше венеца - такъв рев на гърдата не е имало - само при ваксините така се дере. Пробвах с гелчета за венеца, но ефекта им е много кратък, сега сме на дентокинд и сме много по-добре.
Нали бяхме по празниците първо в Сливен, после в Гоце Делчев - а по тия места сняг не се задържа и си излизахме с количката често. А сега в тази снежна София - направо като в затвор ще сме. И няма изгледи да се стопи скоро. Пък със слинга или кенгуруто ме е страх - ще се излюскам някъде, та пушек ще се вдигне. Преди две години, отивайки на работа, паднах точно както Тара - със замах - тялото във въздуха, двата крака нагоре и си паднах чак на врата и главата. После цял ден хем ме болеше главата, хем си се смях на изпълнението.

Пожелавам на всички ви хубав и успешен ден с по-малко плач и повече усмивки!

Добро утро  Този път черпя с кафе стига с тая ракия-мракия
Защо Валери и Кокетка ги няма  ще пиша отсъствия в дневника   
Мишленце с теб по избор на имена сме  в челната класация   :lol:http://www.moetodete.bg/liubopitno/imenata-na-2011.html
Ние спахме добре,но това не значи ,че деня ще е без рев и сълзи .Ставам ,да свърша нещо ,докато още спи 
П.П Коетка,ние след 13.30 ще миткаме по квартала може да се чуем  за един топъл чай на крак:peace:

Тук съм, но Иво си има приятел на гости.
Освен това Борис може да се конкурира с Андрей по недоволство от живота , особено в легнало положение
а и станаха в четири, като легнаха в седем
така че кафето добре ми и идва и сутрешният поздрав на Мари за зареждане

Добро утро и от нас!
До преди 10 минутки при мен спасението когато ръцете ми изтръпнат от носене беше люлката, но сега започна да се кара и с една от висящите играчки на нея, та не знам колко ще продължи и тази дружба,  вече съм изчерпана от към идеи-нито четене, нито пеене, нито скачане дори работят. Поне и при нас нощта беше спокойна. Към 4 яде и пя много дълго и силно, след което спа до 9 ч.
Мари, при всеки диетата действа индивидуално на кърмата, аз изчетох където каквото има за нея и въпреки че се бях настроила много позитивно и резултатите бяха много добри, след плодовия ден кърмата ми намаля. Обсъдих с Шаманката случая и по неин съвет не пропускам ден без кисело мляко и сирене, нещо зърнено, аз хапвам на обяд филийка пълнозърнест хляб и пия много течности-вода и чай, в протеиновия ден добавям айран. Трябва да съм чества, че същинското сваляне на кг беше само в дните, в които спазвах точно (аз започнах на 02.01), а следващите само задържам сваленото килце и нищо се ми се получава. Но при мен не е на живот и смърт, имим още 5 кг, ще ги махна постепенно, ако не когато спра да кърмя. Успех на диетуващите.

Тук съм и аз......

но два дни Рада ме разката, просто не спира да мрънка, нощем заспиваме след 1, а снощи тържествено заявих на бащата да я хваща и да си я забавлява защото аз съм на прага на нервна криза и явно много лошо съм му го заявила, защото отиде гушкаха се, пяха и т.н. и след около 1.30 мин малката заспа. Определено детето е неспокойно защото има КОЛИКИ, категорично, корема пак "ПУКА" и то още по време на хранене....пръцка жестоко, акото е зелено (каквото е винаги след зверски колики) и установявам, че коликите се повтарят хронологично на всеки 20-ти ден за по два дни! просто си имам календар на който описвам с две думи всеки ден състоянието на детето (това е по съвет на мама ми акушерката) точно през 20 дни вече 3-ти път се повтаря този цикъл!!!! Първо си мислех, че е от илячите дето й давах за хремата, но не е!!! И пак повтарям, Рада е нервна и неспокойна, САМО когато има колики и я боли коремчето.
За кърменето, тези от вас които следят нашите разисквания знаят моята драма, аз съм едно от изключенията, в които копнея да ми спре кърмата, а тя не спира....в следствие на което аз я мразя. Заради тази кърма минах през всичките кръгове на ада-споменах че болката на Д-то ми е тази, от която почти припаднах, такава каквато никога не съм изпитвала, циреите, които не мога да излекувам заради кърменето.....бе мъчингарска работа, но не спирам да кърмя, дето си харесва и цица и АМ и то дадени едно след друго. Понася и двата вкуса и шише и въобще аз наистина съм едно изключение. Колкото до кифленцата дето дават оценки, явно съм много лоша, декларативна и устата и в мое присъствие до момента никой не си е позволявал коментар на тема кърмене!
По повод раждането, аз по медицински причини задължително трябваше да родя НОРМАЛНО, заради стафилококите, които бълвах отвсякъде, моята доки се постара да родя така. Една кокона се опита да ми каже, че съм луда че съм се напъвала, ма аз я похапнах веднага и тя сви перки!
ох имам още много да пиша, но съм толкова уморена и крива, че сега не ми се пише а и не се сещам, до после момичета.............

Тук съм и аз. От девет сутринта обикаляме квартала, за да е доволен дребния и сега се прибрахме.
Десет бабички сигурно ми се навикаха задето съм щяла да простудя детето, добре, че не знаеха, че няма терлици, иначе и на социабните щяха да звъннат.
За сметка на това пък един възрастен господин с едно смештно куче, ме похвали, че сме навън в това време.
Луда работа 

Тара, 

Мари, а защо не излизате, какво като има сняг? Малко по - внимателно с поледицата и няма проблем. Днес времето е меко, не е много течащо навън, но и ледът не е така хлъзгав.

Валери, дай да ги съберем тия недоволните от живота, може пък да намерят някакъв изход от създалото се положение 

Диде, ще се чуем тогаз. На Андрей му давам максимум да издържи до 13 часа у дома 

На Мама Мишето, само разходките при нас спасяват положението. Хич не ми се излизаше толкова рано днес, обаче просто не се издържа.

___

Присъединявам се и аз към тези, които не могат да се съдрят. Ядосам ли се - трябва да го кажа, ако не веднага, то в най - скоро време, в противен случай започвам все повече и повече да се навивам и накрая става ужас.

___

Вчера, докато ровех за ревливите педиори, случайно попаднах на това, не го бях виждала - http://xedra.wordpress.com/2011/06/28/crybaby-table/

По въпросната схема, Андрей е баш в такъв период. Което е малко упокоително, поне знам от какво е.

П.П. Евита, 
Дръж се, мила.
Много неприятно с тия пусти колики, да му се невиди