Подсъзнанието може всичко 46 /Линкове за всички техники има на първа стр./

КЛОНКА, живи и здрав, много щастлив малък приятел , освен син, да си имаш!
Удоволствието синът ти да ти е приятел, е нещо невероятно!
/осмелих се да пиша пожелания, като диях, че и мижжка го е направила, че да не търпим критики
даниела, ами може би и Хитлер, никой не знае вместо какво е бил изборът Хитлер да е на земята
таня24, не съм чувала тази авторка, признавам си, че  и все по-рядко чета такива, защото съм с усещанетоу, че, освен Дънов, някак всичките български книги преповтарят нещо вече издадено. Но това е само мнение за преглежданото досега, Онлайн има ли я?

Не, за съжаление. Но това не са книги за позитивното мислене.

Клонка, да ти е живо и здраво момчето! Да те радва и да расте щастлив! Задно ще се преоткривате и доверявате. Желая му звездопад от сбъднати желания!   

Здравейте момичета,

Енита Много добре казано, страшно много ми хареса Благодаря ти!

Да разкажа и аз нашият случай с калинките.
Няколко месеца след като почина баща ми, мама ми се обади да ми каже, че върху къщата ни има "нашествие" от калинки. Цялата ни двуетажна къща била облепена с калинки, та чак и вътре имало множество (мама два дни ги е събирала, да ги пусне на вън).  Зеленият цвят на къщата не можел да се различи.
Била невероятна гледка. За съжаление мама не се усетила да грабне фотоапарата.
Не сме търсили знаци и не сме се замисляли за свръхестествени причини. Въпреки, че калинките са ми любими насекоми и на мен. Аз лично си го обяснявам, като миграционно движение на калинките. А това че са само на едно място, като къщата или колата, е вероятно защото се движат на рояци и се държат на куп.
Но това съвсем не означава, че изключвам възможността, да са се залепили на точно определена кола или нещо друго, за да послужат за знак и да привлекат вниманието на някого към нещо.

Лека и спкойна нощ! 

 

Milve чудесна е тази мисъл на Айнщайн! Мислех да напиша нещо в този дух във форума, но когато го отворих видях какво си постнала и е изразява точно това, което исках да кажа по много оригинален начин, измислено от една гениална глава 

Джим поканил майка си на вечеря, като по време на вечерята, майката забелязала колко очарователна е съквартирантката му.
 Тя отдавна подозирала за връзка между тях двамата и този факт допълнително пробудил любопитството й.
 По време на вечерята, наблюдавайки ги, започнала да се чуди дали има нещо повече м/у тях.
 Четейки мислите на майка си, Джим доброволно споделил: „Знам какво сигурно си мислиш, но те уверявам, че Анджи и аз сме само съквартиранти.”
 Около седмица по-късно, Анджи попитала Джим: „Откакто майка ти идва за вечеря, аз не мога да намеря тигана, нали не предполагаш, че тя го е взела?”
 „Добре, съмнявам се, но ще й изпратя е-мейл, за да съм сигурен”, казал Джим.
 Ето какво написал:
 Скъпа мамо,
 Не казвам, че си взела тигана от къщи. Не казвам, и че не си го взела, но фактите показват, че той липсва откакто ти беше на вечеря.
 С любов, Джим

 След няколко дена Джим получил отговор от майка си:
 Скъпи сине,
 Аз не казвам, че спиш с Анджи и не казвам, че не го правиш, но фактите показват, че ако тя спеше в собственото си легло, щеше до сега да е намерила тигана.
 С обич, мама

Friendships are little like backyard gardens. You allays attend to plant them but we allays seem to put it off till next week

Нещо, което много ми хареса:

Днес е началото на моя нов живот.
Аз започвам точно днес.
Всички хубави неща идват към мен.
Аз съм благодарен да бъда жив.
Аз виждам красотата навсякъде около мен.
Аз живея със страст и цел.
Аз се смея и се забавлявам всеки ден.
Аз съм буден, енергизиран и жив.
Аз се фокусирам върху всички добри неща в живота
и изказвам благодарност за всяко едно от тях.
Аз съм в мир и едно цяло с всичко.
Аз чувствам любовта, щастието и изобилието.
Аз съм свободен да бъда себе си.
Аз съм великолепието в човешка форма.
Аз съм съвършенството на живота.
Аз съм изключително благодарен
Да Бъда Аз.

Това ми напомни за един подобрител на настроението, за който преди бяхме давали линк в темата.

В Добрич сутринта беше -14 градуса, но сега е -12. Вчера си направихме чудесна зимна разходка в парка:



Желая ви приятна зимна неделя, момичета!

Един човек всеки ден излизал на балкона на дома си, за да пуши. На няколко метра от него – на терасата на отсрещната кооперация – винаги имало едно сибирско хъски. Кучето винаги започвало да лае по човека, когато той си запалвал цигарата и дълго време човекът си мислел, че това хъски просто има злобен характер.

Един ден обаче, докато пак си пушел, а кучето пак лаело по него, човекът се запитал дали пък това хъски просто не е самотно. По цял ден стояло съвсем само на тази тераса и сигурно лаело по него не от злоба, а защото имало нужда да си общува с някого. И понеже не можело да говори – лаело.

Човекът от тогава си променил мнението за хъскито, а една сутрин го срещнало на улицата – докато стопанката му го разхождала в квартала.

Човекът се спрял и посегнал да погали кучето, но в този миг хъскито скочило и го захапало за ръката.

Човекът се прибрал и превързал раната. Но продължил да се измъчва от въпроса дали кучето наистина било зло или го захапало просто за да привлече вниманието му…

Срещали ли сте такива кучета? А такива хора? Аз – доста.

Понякога тези, които ни “хапят” наистина имат нужда не от друго, а от внимание. И са ни захапали, защото просто не знаят друг начин, за да привлекат вниманието ни.

Много често не само околните, но и те самите се смятат за лоши и злобни. Но не са наистина…

Те са само като хъскито, което също имало нужда да бъде погалено, някой да си поиграе с него, да му обърне внимание…

Но кучетата нямат много начини да покажат чувствата си. А и дори когато го правят – не са много хората, които могат да “разчетат” правилно действията и сигналите им.

Общуването – и с хората, и с кучетата – е изкуство, което не се научава за един ден.

Но при всяко общуване най-важното е да разберем правилно отсрещната страна. Или поне да се опитаме…

Понякога ще бъдем хапани. Но ако прибързано сложим етикета “зло куче” или “лош човек” – ще се самолишим от възможността да научим един ценен житейски урок.

В такива случаи, Съдбата ни праща нови и нови хъскита. Докато се научим…

Ако наскоро сте били ухапани – спомнете си притчата за хъскито!

(Но за всеки случай – бийте си и една инжекция против бяс!)

Това е за всички с разбити сърца:



Магическата кухня

Представете си, че имате магическа кухня вкъщи
 В тази магическа кухня вие разполагате с всякаква храна каквато пожелаете, от което и да е място по света, в каквото количество поискате. Никога не се страхувате какво ще ядете. Каквото и да пожелаете, можете да го имате на масата си. Вие сте много щедър с храната си, раздавате я безусловно на другите, не защото искате нещо в замяна от тях. Който и да дойде в дома ви, вие го храните просто заради удоволствието да споделите храната си и къщата ви е винаги пълна с хора, които идват да хапнат от вашата магическа кухня.
 
Тогава един ден някой чука на вратата ви и това е човек с пица
 Отваряте вратата, а човекът ви гледа и казва: “Хей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако правиш всичко, каквото ти кажа. Никога няма да си гладен, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен.”
 
Можете ли да си представите вашата реакция. В своята кухня вие можете да имате същата пица и дори по-добра. А този човек идва в къщата ви и ви предлага храна, ако вие правите това, което той поиска. Вие ще се засмеете и ще кажете: “Не, благодаря! Не се нуждая от твоята храна. Имам храна в изобилие. Можеш да дойдеш вкъщи  и да ядеш каквото поискаш и не е необходимо да правиш каквото и да било в замяна. Не си въобразявай, че бих правил това, което поискаш от мен. Никой не може да ме манипулира с храна.”
Сега си представете точно обратното. Изминали са няколко седмици, а вие не сте яли нищо. Вие гладувате и нямате пари да си купите храна. Човекът с пицата идва и ви казва: “Хей, ето я храната. Можеш да я имаш само, ако правиш това, което ти кажа.” Вие подушвате храната и сте много изгладнял. Решавате да изядете храната и да правите това, което поиска от вас този човек. Хапвате малко и той ви казва “Ако искаш повече, можеш да имаш, но трябва да продължаваш да правиш това, което искам от теб.”
 
Имате храна днес, но утре може да нямате и затова се съгласявате да правите всичко каквото можете заради храната. Можете да станете роб заради храната, защото се нуждаете от нея и я нямате. Тогава след известно време се появяват съмненията. “Какво ще правя без моята пица? Аз не мога да живея без нея. Какво ще стане ако партньорът ми реши да даде пицата на някой друг – моята пица?”
 
Сега си представете, че вместо за храна говорим за любов
Вие имате изобилие от любов в сърцето си. Имате любов не само за себе си, но и за целия свят. Обичате толкова много, че не се нуждаете от ничия друга любов. Вие споделяте любовта си без условия, вашата любов не познава думата ако. Вие сте милионер в любовта, а някой чука на вратата ви и казва: “Хей, ето аз имам любов за теб. Можеш да имаш любовта ми само ако правиш това, което искам от теб.”
 
Когато сте изпълнени с любов, каква ще бъде реакцията ви? Ще се засмеете и ще кажете: “Благодаря, но не се нуждая от твоята любов. Имам същата любов, ето тук в сърцето си, дори по-голяма и по-добра и споделям любовта си без условия.”
 
Но какво ще стане ако вие сте гладни за любов, ако нямате тази любов в сърцето си и някой дойде и ви каже: “Искаш ли малко любов? Можеш да я имаш, ако правиш това, което ти казвам.” Ако сте гладни за любов и вкусите от неговата любов, вие ще правите каквото можете за тази любов. Можете да имате такава голяма нужда, че дори да продадете душата си само за малко внимание.
 
Сърцето ви е като тази магическа кухня
 Ако отворите сърцето си, вие вече имате цялата любов, от която се нуждаете. Не е необходимо да обикаляте света в просене на любов: “Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен. Не съм достатъчно добър за любов. Нуждая се някой да ме обича, да ми доказва, че заслужавам любов.” Любовта е вътре в нас, но ние не я виждаме.
 

„Умението да обичаш: Толтекска книга на мъдростта“, Дон Мигел Руис

Naddya страшно ми хареса историята за Джими и майка му 

А и за хъскито е много яка 

Благодаря ти!

Защо да не знаем кое е добро и лошо?
По тази логика оправия няма,защото само си играем на изкупление: "ти на мене,айде аз сега на тебе" 
И щом не знаем какви сме ги вършили преди къде е логиката за плащане на нещо ,което не помниш.
Само си задавам въпроси,има неща които са ми трудни за приемане 

Много благодаря.
пухи-пухи, да не знаем кое е за добро и кое не е. Спомни си нещо, което си считала за "лошо" в миналото и го погледни през призмата на годините. Е, лошо ли е?
Пък иначе ми се струва, че на ниво Висш Аз тези категории не съществуват. 
Уф, ама сме...целта е.... да станем Буда, т.е. пробудени. Да не осъждаме, а да приемаме, да обичаме без да изискваме същото в замяна... да плащаме сметки(обикновено с лихви), за неща, които не знаем да сме извършили....и на фона на всичките тези уроци - обичайте живота.