Разкажете за българските училища по света

При нас таксата е 90 € за година за дете, като за две деца има намаление, а отделно и такса за членуване в асоциацията, но тя е 10 €. Съизмеримо е с таксите, които плащаме за разни други извънкласни дейности. Е, ние имаме и общо около 200 км път до училището и обратно, но упражнението си струва.  Сайта на нашето училище в Екс ан Прованс https://sites.google.com/site/ecolebulgare/

kate.t, имах предвид точно учебни помагала, предназначени за деца, чиито първи език не е българския, които да се използуват, естествено, с помощта на учител или родител. Видях от линка ти за тази програма, Роден език в чужбина, която е съвсем скорошна, - ще ни запознават с нея сега, на следващата среща в училището. Ако имаш вече някакви впечатления, кажи дали е добре замислена.  Ще съм ти благодарна и да споделиш какви помагала си намерила

arrows, и аз не съм доволна от темпото, но няма друг начин - при нас  децата са на различна възраст и най-вече на различни нива, но понеже са малко, няма как да ги разделят. Аз съм доволна, ако учат песни, стихотворения, но например за нова година гледаха куклено представление, което беше изцяло на френски, хем направено от българка - доста глупаво ми се видя като идея, по-добре да бяха ги научили да изпеят някоя песен заедно (или дори с родителите) . Но нашето училище е младо и се надявам да се поучат от грешките

Проблемите за българските училища в чужбина са с корени в родните закони

Чумби,чак сега виждам въпроса ти,първо да поясня,че принципно всичко,което има в една българска книжарница за упражняване на българския ученик-за дете на същата възраст в чужбина е подходящо.
Освен,ако детето не се занимава систематично  и не е на много добро ниво,може да се очакват затруднения.
За това каквото и да купиш,според годините на детето ти,се упражнявате.Ако му е трудно или стила на упражненията му е непознат ,това не бива да те смущава, ако е възможно ги опростяваш,адаптираш...или ги отлагаш за по-нататък.
Аз купувам неща на Просвета,Анубис,Булвест.Но смятам,че едни граматики,които купих,макар и много добри са на непосилно ниво.

Доста едностранчиво написана статия. Не мисля, че помещенията за училища са основния проблем на българските училища в чужбина. А и  въпросната госпожа Манджукова не мисля, че се спряга като авторитет в тази област.

Doret, а кое според теб е проблем?
Ние скоро сменяхме помещение.
Новото място няма нищо общо със старото.

немирница, благодаря за статията!  Естествено, че не са само помещенията проблема, но хубаво е, че все пак някой се интересува от БГ училищата в чужбина и се опитва да направи нещо по въпроса.

И аз имам впечатления, че в чужбина едно с едно училищата не си приличат и въпреки че има някаква помощ от  българската държава, общо взето всеки се спасява поединично.
 Специално при нас, една асоциация ако е достатъчно активна и проектът й е убедителен, може да получи субсидии и от тукашни източници. Разбирам, че някои училища са си издействали, например, да ползуват безплатни зали.

Мисълта ми е, че проблемите не са чак толкова и заради българските закони и че при добро желание един динамичен екип може да се справи и без да зависи от разни министерски постановления.

kate.t , кажи някое конкретно заглавие де! Аз не ходя често до БГ и гледам само на картинки помагалата   Препоръчай някоя граматика, например

Чумби,ще карам по спомен,понеже съм ги архивирала някъде и не откривам нищо под ръка.
На "Просвета" учебните тетрадки по Български език и литература за 1 клас-1,2,3,те са няколко вида,упражнения за писане,за граматика и пунктуация и за упражнения към буквара
+ пак на това издателство едни книжки с "упражнения за домашна работа"
и ако могат да ти намерят от България книгата на проф.Ст.Здравкова
за подготовка за училище на деца с майчин език, различен от българския,не съм сигурна за заглавието и ”Азбука на граматиката” и ”Практическа граматика”/това,ако си решила активно като родител да "преподаваш" на детето си,ще ти е от полза/  и нещо,което е доста подходящо-
"Буквар АБВ за деца билингви" 2003,от същата авторка.

Наскоро попаднах и на този сайт,може да е полезно на някого.

http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=18

немирница за мен основния проблем са кадрите, т.е учителите и организацията на самото училище. Помещения се намират, добри, не дотам, но няма подготвени учители, няма помагала, няма единна програма за такъв тип училища. И не е маловажно и желанието на родителите за обучение по български. При нас, например и да организираме училище не знам дали ще се съберат достатъчно деца, за да не е на загуба. А сме все пак втория по големина град в ЮК. Докато в Кент българите са си се организирали, но пък нямат учители.
Мисля, че ако министерството на образованието иска да направи нещо за българските деца в чужбина е да проучи къде колкобългари има, желаещи, нежелаещи, да помогне с организиране на училището, с подготовка на учители, но от българите в чужбина, ане да праща свои хора, както беше при соца. Да подпомогне с учебници и помагала. А надявам се и някаква финансова помощ да окаже.
Много може да се направи, но не виждам Манджукова с амо с тази малка промяна в закона какво ще направи. Закона се променя, но от там нататък. Като няма изградена една стратегия за развитие всичко си остава на ниво промяна в закона.

Има ли желание, има и начин. Не мисля, че е работа на министерството да търси учители в чужбина. Всичко опира до желанието на родителите да намерят начин техните деца да знаят и учат български език. Нищо не пречи да се направи асоциация като нашата и чрез нея да се кандидатсва по програмата на МОН. Мисля, че е достатъчно, че поемат наема+учебниците+заплатите на учителите по споменатата програма. Иначе на оправданията сме царе, спор няма.

И да се похваля с тазгодишната работилница за мартенички:
http://btvnews.bg/video/news/rabotilnitsa-za-martenitsi-v-dblin.html

немирница , браво на работниците на баба Марта! Нашите правиха миналата година, но сега ваканцията започна по-рано и само им дадоха готови.

И съм съгласна, че е най-вече въпрос на добро желание от страна на родителите, на разбирателство и организация. Вярно е, че няма единна програма, но то няма и много други неща - струва ми се, все още няма нито един специализиран учебник по български за деца живеещи в чужбина.
  Според мен децата в чужбина не могат да учат българския съвсем като роден език, дори и с двама родители българи, и затова си е необходима специална методика.

Но докато се направят нужните проучвания,  докато се напишат методики, учебници,  ще мине много време   А дотогава все би трябвало да се намерят някоя и друга Рада Госпожина и Бойчо Огнянов  да учат децата на елементарно четмо и писмо, да говорят и разбират и въобще да влизат в контакт с българската култура.

kate.t , благодаря за помагалата! Много ми е любипитен този Буквар за деца билингви - какво представлява?  (ама че странно звучи, все пак, защо пък да не са двуезични)

немирница, аз говоря за нещо много различно или по-точно за точно обратното. Всичко да започне от българската държава, респективно Министерството на образованието и Агенцията за българите в чужбина. Желание винаги има, но често организирането на нещо такова е доста трудно. Организирането на истинско българско училище, а не на самодейни начала изисква много усилия на доста хора. А и щом говорим за българско училище е добре и държавата да допринесе с нещо, нали сме все още български граждани, някои де. Аз така я разбрах статията, за участие на българската държава в образованието на българчетата по роден език в чужбина, а не за работа на парче.

Моливко. Обичам те, българска реч (за деца билингви)

Да, може би ще отнеме време да се напишат специални учебници......
Нашите деца учат по стандартните на Слово/Моливко и Просвета и не виждам проблем за дете, което е примерно 1 клас с един или двама родители българи да учи по тях. Но си трябва занимания у дома, без това не може да се мине...Има си програма/разпределение, спазва се. Не изостават в сравнение с първокласниците в БГ. Следя темата им.

Дорет, извинявай, не те разбирам. Както споменах си имаме асоциация и с помощта на посолството и държавата, което отпуска достатъчно средства имаме много добре организирано училище - Директор, прекрасно място за провеждане на занятията, безплатни учебници, разпределение, програма.....всичко необходимо. И таксите се намалиха. Да не се повтарям....
И то благодарение единствено и само на желанието на родителите. Не знам какво повече от това се иска?...Не може да очакваш да ти доставят на крака учители, все едно са по разпределение като едно време. Не става. Кой ще се съгласи да живее на място, което не му харесва? Или някой друг да седне да напише проекта за финансиране от МОН?!
Имаме деца, които пътуват от Северна Ирландия само и само в неделя да посещават училище. Сигурно и Ирка ще потвърди, че има такива родители и при тях. Сами си огранизираме всички празници на доброволни начала. Ето, идва 3 март и пак ще се съберем.
Ако от посолството не си вършат работата, проблема е, че не сте се оплакали във Външно
След новата наредба много по-добре са организирани нещата, има да се попълват 101 книжа, но то е за по-добра отчетност. Така както се случва и във всяко БГ училище.

Аз коментирам статията, а не това, което вие сте направили. Два пъти написах ясно и точно какво имам предвид. Доста избирателно четеш.

Аз правя същото:

Имам един въпрос към всички, които по някакъв начин участват в българските училища в чужбина -

Как правите реклама на училището, какво правите, за да събирате ученици? Само на разгласяване между близки и познати ли разчитате? Сбързано ли е училището с някаква по-обща културна организация? Знам, че някои са към посолствата, там е ясно, но другите?

Ще се радвам и да разкажете как се отбелязват при вас разни специални празници, като 3 март, и особено 24 май