С кои автори се запознахте през 2011,кои книги планирате да прочетете през 2012?

Чела съм я преди двадесет години. Да, хареса ми. Малко в повече ми идва космическият студ, който лъха от нея. Много харесвам "Демиан", "Нарцис и Голдмунд" и разбира се, "Игра на стъклени перли", която ми е завинаги една най-любимите книги.

Момичета, хайде напишете какво прочетохте през изминалия месец, че темата съвсем замря.

Аз се отчитам с няколко заглавия:

"Човекът от Пекин" от Хенинг Манкел
"Народна топка" от Михал Вивег (дочетох я, че беше начената безславно преди време )
"Птиците", "Леденият замък", "Лодката вечер" от Таряй Весос
"Дяволското блато" и "Малката Фадет" от Жорж Санд
"Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт
"37,2 сутринта" от Филип Джиан
В момента чета "Тес от рода Д'Ърбървил" от Томас Харди


"Птиците", "Леденият замък", "Лодката вечер" - три романа в един том.
Невероятен описателен похват на автора. Хареса ми как изкусно жонглира с думите и колко благополучно е успял да пресъздаде силата на човешките чувства и емоции. По странен, но много впечатляващ начин са преплетени смъртта и красотата в книгата.
 
"37,2 сутринта" - не съм я осмислила все още, но ми остави тягостно чувство.
Патологичната любов на двамата герои не можах да я проумея изцяло. Книгата е пропита с насилие и мрачни събития. Отчетливото присъствие на психично неуравновесените персонажи също ми остави един горчив привкус. При най-малкия полъх на прояснение в живота на някого от двамата, се случваше нещо разрушително, което да помрачи и без това безкрайно мрачната картина.
Мрън.  

"Яж, моли се и обичай" ми подейства много зареждащо и положително. Бих я определила с чиста съвест като "моята книга".
Интересно ми беше да прочета как успя тази темпераментна и трескава личност да се справи с потока от житейски несгоди и саморазрушението си.
Хареса ми това, че избра пътя на духовно усъвършенстване, а не се отдаде на злоупотреба с наркотици, примерно.
Начерта си път, който следваше последователно, и с помощта на силния си дух успя да овладее емоционалния срив и пълната душевна разруха, до която беше достигнала.

За следващия месец със сигурност съм планирала "Кажи да" - продължението на "Яж, моли се и обичай". Предполагам, че ще си купя и "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс.

Извинявам се за дългия пост.

ПП: Бутински, би ли споделила мнение за другите книги на Елизабет Гилбърт  

Аз скромно-скромно, изчетох само трилогията "Игрите на глада", но пък мноооооооого ми хареса! Сега чета "За любовта и сянката" на Исабел Алиенде, но съм още на 1/3.
Малвина~Ина, как е Тес Дърбървил?

Мисля, че през февруари бяха тези:

„Медея и нейните деца” Людмила Улицка – десятка!
„Човешката любов” Андрей Макин  - едва ли ще остави трайна следа в мен, но имаше интересна комбинация от (глобална) политика и любов, континенти и раси, но на места ми се струваше доста слаба, а на други – много проникновена...
„Одески разкази” Исак Бабел- уникална, не бяха срещала нещо подобно отдавна, личи си и по преписаните откъси – доста бяха...
„Среднощни деца" – Салман Рушди  - в момента съм на една част около средата, която ми е леко досадна, но е факт, че книгата ме е завладяла -  започнах да готвя индийски неща (при условие, че готвенето не ми е приятна дейност и в книгата почти не се говори за храни).

След Рушди ще прочета биографията на Pink Floyd и може едновременно да започна от многото книги, които съм взела от библиотеката – "Берлинските тополи" (А. Рагде), "Семейство Танер" (Р. Валзер), "Добро момче" (Галин Никифоров), „Какво обичах” (Сири Хуствет).
Коя да започна?

Малвина, всяка от другите книги на Елизабет Гилбърт си има нейния чар.
"Кажи да" всъщност е продължение на "Яж, моли се и обичай" и е своего рода един поглед назад в историята в търсене на смисъла от брака. Все пак не бива да забравяме, че Елизабет е журналистка и е изнамерила много интересни исторически и етнологически факти в тази насока, с които на мен ми беше безкрайно любопитно и приятно да се запозная.

" Отвъд границите" е историята на реален човек -Юстас Конуей, който е избрал изцяло природосъобразен начин на живот и дори е основал училища за възпитание на млади хора за живот в дивата природа. Като цяло, оказва се, че трябва да си голям чешит, за да можеш да живееш така и да си в мир със себе си, но не е много сигурно, дали ще си в мир с останалите. Мен тази книга искрено ме забавляваше, може би защото имам близки хора, които имат уклон към дивото и си правя някакви паралели.

"Непреклонни мъже" също е много жизнерадостна и жизнеутвърждаваща книга за хора с по-особен начин на живот и препитание. Пак като цяло чешити отвсякъде.
Явно ако не пише за себе си, Елизабет има слабост към странните хора и обича да пише за тях. И аз на нейно място бих направила същото Ако можех, де.

Аз тази книга я намразих от момента, в който се запознах с главния герой. Нечестен, мекушав егоист, склонен на маниакална и унизителна любов. С две думи - задник! Съжалявам за острите думи, но не ми понесе изобщо тази история. Иначе Памук го харесвам много в "Моето име е Червен" и може би факта, че успя толкова да ме възмути с този Музей на невинността, иде да каже, че е майстор. Просто всеки възприема написаното по различен начин. Но аз определено не исках тази книга повече в библиотеката си. Размених я за още по-подтискаща книга на Вирджиния Улф с една съфорумка, но само и само да я разкарам.

Много обичаната от мен книга на Сири Хуствет, завиждам ти, че ти предстои. 

buttinsky, благодаря!
Stardust*, много е хубава! Като я приключа ще напиша коментар. 

На Сири отдавна й се каня, но все път, когато отида до книжарницата с ясното намерение да взема "Какво обичах", все не мога да я намеря.

Моите прочетени книги през февруари:

"Дневник на една лоша година", Дж.М.Кутси
"Пътешествие до края на нощта', Луи- Фердинан Селин
"Към фара", Вирджиния Улф
"Всички са смъртни", Симон дьо Бовоар
"Шалимар клоунът", Салман Рушди
"Харун и морето от приказки", Салман Рушди
"Пражкото гробище", Умберто Еко
"Историята на майка и татко", Едвард Хуем
"Серафита", Оноре дьо Балзак
"Десет и половина вечерта едно лято", Маргьорит Дюрас
"Призракът излиза", Филип Рот
"Синдромът Портной", Филип Рот
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
"Степни богове", Андрей Геласимов
"Посещението на придворния лекар", Пер Улув Енквист

Напоследък не мога да попадна на изключително четиво.  

Моите книги за февруари:

Златното везмо от Ева Банки
Игра с очи от Елиас Канети
Устоите на земята от Кен Фолет
Рапорт пред Ел Греко от Никос Казандзакис
Стая от Ема Донахю
Ледената принцеса от Камила Лекберг


От тях две бяха събития за мен- "Рапорт пред Ел Греко" и "Игра с очи", с която завърших автобиографичната трилогия на Канети.

Нищо не съм чела на Никос Казандзакис, но след тези отзиви го включвам в списъка.
sweetkids_mama  

А някой друг прочете ли "Пражкото гробище" на Умберто Еко, интересно ми е да чуя други отзиви, аз съм от разочарованите.

Иля, имам "Пражкото гробище" качена на четеца, но не съм стигнала още до нея. Интересно ми е да споделиш с какво те разочарова.

Надявам се Казандзакис да стане едно щастливо откритие и за теб.

Моите планове за четене на  класическа литература засега са сериозно заплашени от ежедневните промоции на безплатни книги в Амазон. Вманиачих се да ровя всеки ден в списъците и да търся точно обратното на това, което прокламирах като читателска цел .  Изключително интересно е, тъй като в промоция се пускат книги на по-малко или направо неизвестни автори, както и на по-непопулярна тематика. Все имам чувството, че ще изкопая някое малко съкровище.

Умберто Еко ни припомня добре известната фалшификация "Протоколите на мъдреците от Сион " като я използва за основна сюжетна линия на "Пражкото гробище". Книгата е историческа пълна с конспиративни теории, двойни агенти, тайни служби, подкупни духовници, всичко което се очаква от Еко. Но там някъде измежду всички интересени теории ми дойде в повече изброяването на многобройните изработени фалшифицирани документи от главния персонаж и в един момент романът започна да ми звучи като статистически отчет. Интересът ми остана върху това, до къде ще се развие подмолната личност на главният герой, но извън неговите безройни конспирации.

Най- вероятно няма да застъпя всеобщото мнение за романа, както почти винаги се случва, за това и рядко вписвам моето.
Пример: Последно обявената в гениалност книга "Шантарам ", за мен е роман с повърхностен изказ, плоско изградени характери, елементарни опити за философстване...не е добра литература.

При мен пък горе-долу често се случва мнението ми да се припокрива с така да се каже "всеобщото" (макар и да не е точно така в последно време  , нещо съм много капризна), но в случая с "Шантарам", макар и да не съм я дочела, съм съгласна с теб.

Много ме е страх пак да посегна към Мишел Уелбек  , ако някой е прочел новата му книга "Карта и територия", нека да пише, моля...