Дядо Коледа ще дойде през комина колко ли подаръци за Майчето ще има?

Хайде пак по нощите и Калина да се включи, подобаващо 

Първо за Изи - нормално роди, през нощта са отишли в болницата и в 10ч. малкото пиленце се е появило. Суче си на често, спи при мама (за ужас на персонала в болницата), бил много сладък  в неделя се очаква да ги изпишат. Каби днес я е попитал дали ще излезнат на вън при това разкошно време 

Еси, от вчера се каня да ти звънна, обаче по-голяма мотла от мен няма. Много, много се радвам, че има шанс да се оправят нещата и таткото да се радва на очарователна Ния    в неделя ще идваме към твоя квартал, ако времето става за разходка може да се видим 

Мимаче, дано мине леко при Кари. Нали казват, че като са по-малки и по-леко карат, дано е така! 

Леле, Алексче, направо ужасно това... При нас нито една врата не се затваря като хората , ключалки няма никъде, балконските врати няма как да се затворят без да мога да си отворя от вън.
Обаче точно днес си мислех, след като прочетох поста на Нели как Ивата чистила тоалетната, че Габи не пипа там. Е, след 5 мин. затишие заварих дребното да пипа четката след като доволно е бърсала капака на тоалетната 
Като гледам, белите са доста сходни, еднакви неща са им интересни, все не играчки.. Но и моята идея е да не отглеждам дете, чуващо само НЕ. Искам да има свободата да изследва и необходимите ограничения, разбира се. Макар че пак се пробва. Ежедневно, да не би да съм си променила решението.... 

Нат, моето спи до 8, 8 и нещо. Но вечер е голям зор приспиването. Днес супер каталяса, че бяхме на гости у майката на моя приятелка и падна голям купон. Но ако реша да я слагам към 21-21.30, то е егати зора докато заспи... Не знам как да й направя по-нормален режим... Като чета от време на време писанията ти за Андрейко в чата, искрено ти съчувствам. Диваненце е той, ама много сладък 

Краси  Много стиснати палчета за сестра ти! Дано всичко е наред и си роди бебенцата по-близо до датата без стресови ситуации! И ти трябва да си спокойна 

Таничка, добре че си била на време да го хванеш. Габи още не е открила какво улеснение би й дало столчето, но мисля, че е въпрос на време...

Маги, да споделя и аз за сладкото - шоколад не е опитвала, яде само обикновени бисквити и от онези с овесените ядки. И си ги иска, знае къде ги държа и сочи шкафа с викове: ам, ам...  ще сменям мястото май 
По Коледа й дадох малко от меденките, които правих, но горе долу е това. Т.е. като цяло не яде. И мен на моменти разни странични хора ме гледат странно защо не й давам, но и аз си мисля, че това й предстои и не й е толкова спешно да опознава вкуса точно сега. И нали УЖ навиците се оформят сега, та се надявам да предпочита плодовете.... Разбира се, като погледне с онзи безумно жалостив поглед докато някой яде нещо "вредно" сме давали, но това са супер изключения.
Веднъж бяхме с Изи и децата в зоопарка и седнахме да хапнем. Имаше пържени картофи (оказаха се ужасно гадни), но преди да ги опитаме още, Каби недоволен попита: оооо, пържени ли са? Аз си мислех, че ще са задушени  ей така ми се иска и моето да е  ама надали с тази лакомия майка му...

Хаха, представям си Светли и радостта му от предстоящите мъфини 

Нели (Дилянка), доста се посмях на вързаните столове  но пред какво ли не ни изправят тези малките маймуни...

Краси, мерси за споделеното за живота навън. На всички, или почти всички, които са емигрирали това е основният проблем - семейство, близки, приятели. Цената не е малка, но пък друго си е децата ти да растат в по-нормална държава. Както дойде. Еси, то не се знае знае ли се! Животът е толкова непредсказуем. Важното е да се случват добрите за нас неща 

И аз планирам, живот и здраве, след 2та година да си ползвам отпуската (ще имам 77 дни общо, като може би ще оставя 7 да имам някакви все пак до края на годината), но си мисля да си пусна май месец неплатен отпуск. За да ми се получи цяло лято да сме заедно с Габче. Пък да видим. Не знам как ще е ситуацията в офиса, дали няма да се наложи да търся нова работа... ще стане ясно в скоро време.

Не сме играли още "балона се надува", но Габи откри въртенето в кръг, завива й се свят, почва да залита, удря се тук там и пада. Голяма веселба. Става и пак на ново... Понякога си мисля, че не си играя достатъчно с нея... ама то с тая пуста къщна работа.. макар че не е като да ми свети домът, и пак... Днес правихме снежни човечета - пълни олигофренчета със сестра ми и Габче много се смя.

Утре мисля да се пробвам да посетя изложбата на МирО, преди да е приключила, да видим ще сколасам ли 

Лека и сладки на всички! Дано дребните спят до по-късно, важи и за Андрейко!

Не мога да ви насмогна. 

Изи, аз предполагах, че ще родиш на 12-ти, но не исках да залагам.  Честито! Точен човек ще стане той. Пожелавам ти възможно по-малко безсънни нощи, спящо бебе и доволни Каби и Киси. Дано раждането е минало леко и приятно, чакам и аз разкази. 

Малини, да те "успокоя", "ужасните 2" се сливат с "ужасните 3".  В момента имам две "ужасни" хлапета вкъщи. Че е весело, весело е, ама моите нерви не винаги са железни.

Еди е в някаква егоцентрична фаза, иска всичко той и сам. Знае една дума ("мене", т.е. аз) и я повтаря по цял ден до припадък, че и ми крещи.  Ако преместя някой предмет, който той си е наумил да премести, ядосва ми се, взима ми го от ръцете, връща го (хвърля го) обратно, затваря шкафа (примерно), после си го отваря сам и си взима същото нещо. 

Танче, и вкъщи малките столчета се ползват най-вече като едно стъпало по-горе в света на големите. 

Иначе, пампито го сменям без проблем (за сега). Дори като се наака, сам си носи подложката за смяна и кърпичките.  Ще е добре да го наблюдавам и да почна да го ориентирам към тоалетната, където без пампи може да си върши работата.

Алекс, можете да сложите ключът от врата на високо. Например да залепите някаква малка кукичка за хавлия на рамката на врата и на нея да закачите ключето. Така Адинска-Сладинка трудно ще го стигне. 

Относно емиграцията ще ви споделя, че аз лично не исках да имигрирам. Преди да дойда в Швейцария, живеех в София и имах страхотна работа, много и готини приятели, т.е. харесваше си ми. Не обръщах внимание на простотията на хората. Няма да забравя как умолявах един мой приятел, който харесваше швейцарка, да не си има работа с чужденки, че си е тормоз цял живот да говориш чужди езици и все в този род и накрая какво стана - аз се омъжих за швейцарец, а той си взе българка.  Тогава дори му бях казала, че аз никога няма да се оженя за чужденец. Не мина и месец след това, когато се запознах с мъжът ми. Та, никога не казвайте "никога". 

Калинче, пускам си поста и отивам да те чета.  Ние с теб сме явно нощните сови. 

Бюти, аз съм същата история. Ако някой ми беше казал преди няколко години, че аз ще напусна България, щях да му се изсмея. Дори като се заженихме с мъжа ми, той каза, че никога няма да настоява да се местим в Щатите, освен ако аз сама не поискам  Изкара 2 години, и един ден ми сервира новината, че са му предложила страхотна работа в Портланд, и много искал да я приеме  Аз директно казах НЕ. Той все повтаряше, че не може вече да живее в мръсотия и сред лоши хора, и не знам защо толкова се изненадах, че иска да се мести. Май е трябвало да се досетя. От там започна да ме обработва бавно и полека, аз също си имах страхотна работа в HP (Hewlett Packard), много си обичах и работата, и колегите, към семейството и приятелките си съм много привързана също, и въобще не мислих за местене. Но почнахме все по-сериозно да говорим, да го обсъждаме с близки, и взехме че се решихме (аз де). Спомням си как някаква лелка на Орлов мост, която продаваше билети, една сутрин ми се развика и ме попита дали съм малоумна, че съм я попитала дали има талони, след като на прозореца пишело, че има. И след 5 минути се обадих на мъжа ми и му казах, че и последние ми колебания са се изпарили, и аз повече сред простаци и злобари не искам да живея. Последния ден на работа ревах цял ден, после и тук като дойдохме първите три месеца само повтарях, че искам да се прибера. Но както се казва, на хубавото лесно се свиква. Сега искам само да си докарам родителите и сестра ми тук, и тогава вече въобще няма и да си помисля да се върна. Но едно нещо мога да ви кажа със сигурност, и мъжът ми го е казвал не веднъж - че в България семействата са по-близки, родители и деца се обичат повече отколкото тук. Тук са малко по-егоисти в това отношение - хем дават свобода на децата си и не им се месят за нищо, което е добре, но сякаш са прекалено независими и всеки си живее живота. Направо понякога ми липсва някой да ми се меси и да ми дава акъл. Поне знаеш, че на някой му пука за теб

Добро утро момичета


Много ми е интересно да чета като разказвате за живота зад граница ,звучи толкова хубаво.
Ние едвали бихме напуснали България, мъж ми никога не е споменавал за това, аз също не искам, но както каза Бюти "никока не казвай никога "
Имам приятелка която живее в Лондон и тя все ми разказва колко по хубаво е там във всяко едно отношение.Кани ни на гости ,но със тоя малък бяс дето немога и в МОЛ-а да пазаря спокойно не ща да тръгвам по никакви самолети,като порасне още малко - тогава.

Кали и ние минахме през въртенето в кръг,много са смешни  Представям си Габи как се хили и в следващият момент пада, Светли е същият, после става ухилва се пак до ушите и айде на ново   
Благодаря ти че разказа за Изи, радвам се че всичко е минало нормално.

Бюти  защо не пробваш да го слагаш на гърне,явно Еди вече е готов за това ,щом си носи принадлежности за смяна, голяма скица е той 
Светли е на моменти ,понякога казва преди да свърши работата, понякога след това, а е имало и доста случаи да си седи наакан докато не го усетя аз .Много ми се иска на пролет най-късно да махнем памперса .

Ставам да оправям децата ,днес ще обиколим няколко мебелни магазина които сме си набелязали, тъсрим си обзавеждане за спалня. Почваме ремонт на стаята предназначена за наша спалня и до пролетта смятаме да се отделим от децата.

Добро утро!

Успокоявам се като чета, че има и други дзверунгели Да не си помислите, че сега ставам неееее, Андрюшата стана в 06.02

Вени, Андрей ми е ошарил с една химикалка целия коридор, а батко му редовно правеше скални рисунки с пастели по стените

Танче, абсолютно позната картинка със столчето и дивана

За сладките работи - не съм му давала, а и той не е искал. Като не знае за какво става въпрос как да иска Яде само бисквити - обикновени и роден край с масло, солети и чат-пат ако добара някоя от пръчиците на батко му (едни с катеричка на опаковката ). Няма нищо да им стане ако не ядат сладки и боклученца - после като почнат едно яденееее.. не можеш ги спря Баткото за пръв път опита шоколад на 4 г. и до ден днешен не проявява особен интерес към него. А на един РД на приятелско дете Марти опита за сефте кока-кола - на 8 години. Не че не яде и той боклуци -пръчки, разни бонбокнки и т.н.

Добро утро и от мен 

Вчера нахраних по бързата процедура г-ца Самостоятелна  . Краднах идеята за паралелното хренене с две лъжици и стана бързо работата 

Тоя номер със столчето и Ива го прави от известно време, добре че не й е дошло на ум да го качва на дивана . От няколко дни успява да се качи и на високите трапезни столове, след това има желание и на масата да се качи, но не успява, благодарение на бързите реакции на майка си 

Мимаче, вие ще изкарате цял януари под карантина  . Поне добре, че и двамата я минаха тая шарка. 

Кали, Ивата също умира от кеф да се върти в кръг и като падне е голям смях 

Алекс, тази Ади като я знам каква е кротушка, направо не ти вярвам 

Кибела, страхотна специалност си завършила  Археологията ми е много интересна 

Ех, каква активност

Краси, Бюти , понякога ви завиждам , че сте далече от мърсотията , злобата, човешката алчност и грубост.
За децата си бих направила всичко за да им подсигуря добър живот дори и да емигрирам.

Танче, и при нас е така, понякога казва понякога не

Алексче, да не съ те чула да се оплакваш от доброто дете.

При нас за сладкото, зне какво е, но неиска.  И съм много доволна от това, един ден няма да мога да го кконтролирам и затова сега каквито навици му създам това ще е .


Вчера бях на преглед и вече си имам дата за секциото, и понеже знам какво ме чака..... така ме е хванало шубето  Остават 30 дена, а се помотвам и нищо не организирам
За това бебе няма ден, няма нощ- 24 часа активност и купон в корема. Толкова ми е изтощено  и при мисълта , че по-свежо няма да ми стане

Хайде и от нас Добро утро( то вече си е добър ден).

Нати, ние сме същите буди се по хиляди пъти на нощ, пие вода, търси биба, тръгва да става и т.н., а сутрин става към 7-8 ч. и то понякога насила го задържам, иначе ще стане още в 5.00ч.

Силве, малко остана.  после като гушнеш малката принцеса ще си най щастливата и свежа мама.

Ех явно едни и същи неща правят децата и ние се качваме на малкото столче, но предимно да светва и гаси лампите.

Бюти, сладък палавник.

Кали, ох ако знаеш колко вече ми е трудно всичко да е вързано, като дойде някой на гости и иска да седне почва да ми се смее на вързаните столове, но няма друг начин.

Ние дойдохме малко при нашите, да си поиграят с племенницата, но нещо само се карат и бели правят и май ще си ходим. Аз не вярвах на мъжът ми като казваше, че Борис докато порасне Диди ще е голяма и вече няма да могат да се играят заедно.

Колко хубаво е да виждам предишната активност да си споделяме и радваме на всичките си преживявания интересни случки и да чета дълги интересни постове.

Много се радвам за Изи че всичко минало добре и вече се гушка с новото попълнение.Живи здрави и много всеодайност ,хармония и любов (от това се появяват и нов живот а защо не и №4 (добре че съм далеч че сигурно и идва да ме  ))

Такова спокойствие ,хармония сплотеност и финансовва сигурност има във всяка дума в разказите за живота извън родната ни държава,а не като в Б-я агресия ,раздразнителност ,завист, несигурност  във всяка минута от ежедневието ни и като последен просяк да си търсиш правата,за нищожни 240лв майчинство(но необходими де) и някаква си там наконтена лелка ти се репчи обижда и те прави за резил      или висшестояшия над нея началник на важни институция най-нагло  ти казава, че никой не ми е виновен ,че не съм си отваряла очите и съм почнала работа във фирма фантом   ,не ги интерисува нищо как се издържа семейството ми че нямах пари да му купя на детето си подарък за Коледа   , добре че са баба и дядо че да го зарадват с голяма играчка и че се свекито дойде при нас януари и февруари докато е по студничко,че да вземе днес нищожната си пенсия от 170лв, да изкараме до заплата на мъжа ми, а ти пей и си търси права като искаш то млади хора ей така умират от бездействие и безразличието на някои хора ,а ти храни кучетата като искаш за награда намирайки трупове,за какво говорим каква държава.

Оф ,сори ама за предините редове ама понякога човек му идва............Добре че си ми е душичка детето ,добричко и винаги ще те накара да се усмихнеш,понякога малко и то закача от някоя нервна ситуация ама ......и когато всичко е наред пак има такива ситуации.Ей преди обед ме ядоса нещо и му се скарах ,а то милото отива при баща си обърнало устичка и му вика "Мама кара доства".Много й дрънка бабалайката и от няколко дена като я питаш на колко е годинки казва "четири -пет",а се старая да я науча "почти две "казва го за момента ,но после пак си е на 4-5 и като я питаш след 4 колко следва казава "пет", а след шест казава "едем"(седем), брои след мен, но май повече затвърди знанията си от коледния подарък столчето на Фишерпрайс.Последно е като покажем  нещо на някоя брошурка-показвам лаптоп и я питам какво е казва"лаплап" някой път си го казва правилно лаптоп или на телефон(GSM) вика "телеон", като види в брошурите мляко(маку) банан ,лимон ,киви(иви) вода(да).

Да са ни живи и здрави дечицата,ще пораснат  ,да сме живи и здрави и ние и семействата да ги гледаме къде по лесно или трудно, не е лесно да си родител дори и всичко да е уредено все нещо друго ще има.Така че 

Бързо оздравяване на болничките.

Много целувки на всички послушни и непослушни дечица от Рали.

Май се унесох извинявам се .

Привет.
Е как да не се разпиша и аз -просто толкова голяма активност ..наистина е страхотно!
Лилка много ти е трудно но се надявам скоро да излезнеш от този омагъосан кръг.Да нацелуваш малката бърборанка.
Силве късмет мила до края. Почти не остана.  
Мимаче дано минава и тази шарка по-леко...
Нати това приспиване и за мен е болка.Откакто се вънахме от Смолян пак иска да спи само с мен и се приспиваме близо час.Направо такава нерва ме хваща като дойде време за сън че не е истина.1 час си се мятаме докато заспи.Но поне сутрин ми спи до към 9.00 часа.Теб обаче те съжалявам щом сутрин е такъв кукуряк...
Бюти интересна история.Това да не се заканваме го подкрепям напълно.
Краси изключително ми е интересно така като разказваш но малко ми е болно...за това всъщност което младите правят...напускат и не се интересуват.Аз също много исках да емигрирам и имах тази възможност но се роди Калоян и така се стекоха нещата че останах в България.Не знам но сякащ не съжалявам.Да има много отрицателни неща с които не се свиква но все пак това е моята родина с моите приятели и близки и не знам как бих живяла без тях.Мъжа ми също в момента работи в HP но там работата е СТрашно много и е доста изморен ...Той изобщо не иска да се мести никъде.Та така де...казах си и аз мнението.
За шоколада много се радвам че вашите деца не ядат много.При нас обаче е обратното.Научила е къде е шоколада и се качва със столчето взима си го и дори сама си го отваря.Сега съм скрила всчико но излезнем ли навън започва якото дране ако не хапне и поне малко шоколад или бонбонки.Тя просто е пристрастена.Някакъв ужас е...незнам колко кариеса ни предстоят но ще са със сигурност доста....
Уф аз съм до тук че малката се събуди пак....  

Аз не мисля, че като цяло младите хора напускат без да се интересуват. Отделно има разлика между изцяло българско семейство, което емигрира, и в случаи като моят когато бракът е смесен - така или иначе семейството живее в една от двете държави, нали? Единият от нас трябва да емигриа, няма начин и двамата да сме си у дома. И на мен никак не ми е лесно - всяка божа сутрин ставаме, пускаме скайп на минутата, обаждам се на родителите ми и ги оставям просто да гледат докато Джулиан си играе, храня го, той си "говори" с тях, прави им маймунджалъци, дава им от храната си, носи им книжки и иска да му четат.   Това всеки ден. Всеки един ден прозорчетата на сестра ми и майка ми в скайп са винаги отворени и активни. Когато заминахме, обещах че на всеки 4-5 месеца ще се виждаме - те идват, стоят 1-2 месеца, тръгват си, после ние се прибираме, стоим 1-2 месеца. При нас проблема е, че сме много далеч, и билетите на човек са над $1000, а и пътуването е убийствено. Все ми се иска да бяхме някъде в Европа. Тогава и всеки месец можехме да се виждаме. Но искам да разкажа още малко и за живота извън България. Защо искам детето ми да израстне тук и да има хубав живот.
Вече споменах безупречната чистота и удобствата.
Никога не съм видяла едно бездомно куче или котка по улиците. А за тези със стопани, по всички паркове има станции с торбички и кошчета, за да си почистиш след кучето. Това е само ако случайно някой е забравил да си донесе. Иначе всеки излиза с торбичка, и никога няма да стъпиш в кучешко лайно, с извинение. Винаги е почистено.
Пушенето тук е позволено само в собствената ти къща ако искаш, и навън на улицата, и то на конкретно разстояние от дадена сграда.
Перфектното дисциплинирано шофиране от страна на всеки един шофьор и спазване на всеки един знак и ограничение за скорост. Аз в България по улиците съм на тръни всяка една минута.
Забавления за деца всякаква възраст колкото искаш, и за всякакви метеорологични условия. Един куп закрити пространства за игра, и не говоря за някакви колички и глупости, а най-различни супер интересни и образователни неща. По този въпрос специално ще снимам и разкажа с фотоси скоро ако ви е интересно. Отделно открити детски площадки на всеки ъгъл. Само в радиус 200 м от нас има 3.
Не вярвам, че някъде по света клиентите и пациентите са третирани така, както тук. Няма едно нещо тук, което да не можеш да върнеш след като го купиш. И нямам предвид купуваш днес, връщаш утре. Купуваш днес, ползваш 1 година, отиваш в магазина и казваш, че не си доволен и искаш да го върнеш, няма въпроси, няма спорове, връщат ти цялата сума пари, взимат обратно продукта. Подаряват ти подаръци за бебето - имаш ги същите неща, или не му стават, или нещо е счупено, отиваш, връщаш, заменяш, извиняват ти се, взимаш си парите. Харесваш си в магазина 3 тоалета, ще ходиш на сватба, не можеш да решиш кой да вземеш - купуваш ги и трите, прибираш се вкъщи, обличаш ги, показваш на мъжа си, решаваш кой искаш, връщаш другите два. Купуваш диня, разрязваш я, леко е презряла, връщаш я, никой не те пита защо - дават ти нова, или ти връщат парите. Отиваш на лекар, третират те като кралица. Докторът е усмихнат, държи се като твой приятел, сестрата бяга след теб и ти приготвя легло, престилка, мери кръвно, и т.н. След спонтанния аборт преди тази бременност бях при алерголога си, който беше разбрал, че съм направила спонтанен аборт, влезе в стаята при мен, хвана ми ръката и започна да ми говори колко е мъчно и тъжно, но че всичко ще се оправи, и че трябва да тъжа и преживея загубата, да си поплача, а не да крия чувствата си и да се правя че нищо не е станало. Докато ми държа ръката и ми говори 10 минути, едвам се сдържах да не ревна там пред него. Накрая каза, че моето семейство е в мислите му и ще се моли за нас, и всъщност този човек ми помогна да преживея цялата ситуация много по-лесно.
И това вече съм го споменавала, но пак ще кажа - хората те спират по улиците с усмивка и ти казват: честито! това първа бременност ли ти е? Питат те за детето ти, колко е голямо, как се казва, с интерес питат от къде си ако доловят акцент, веднага споделят че познават някой от България, или техен приятел е ходил там, или нещо подобно.
Ох, много мога да разказвам. Но не искам да ви досаждам. Знам, че има много хубави неща и в България, аз нямаше толкова тежко да преживея преместването ни ако нямаше. Но тук някак си всички са спокойни, усмихнати, няма нерви, препиране, блъскане, не съм видяла никога блъскане по опашки или градски транспорт, в магазина не те прегазват за да влязат преди теб, а ти отварят вратата. Хората се стремят да се хранят много здравословно, да спортуват, живеят по 100 години. Всички заслужаваме хубав и цивилизован живот, особено децата ни, и се моля някой ден, скоро, и в България да е така.

Краси, много благодаря, че отделяш време да ни разкажеш, на един дъх прочетох последният ти пост.

Краси наистина всичко е светлинни години на по-високо ниво.Можете само да се радвате наистина че децата ви ще имат толкова спокойна и хармонична атмосфера. 

Краси,и аз много благодаря за разказа ти.Винаги ми е било много интересно когато някой разказва за държавата където живее.Сега само остава да стискам палци някой ден и нашето семейство да живее някъде извън България.Знам,че няма да е лесно,но предпочитам да е така в името на детето ми.Мъжът ми до скоро не искаше да чува и за емиграция,но от около година и той вече е на мнение,че трябва да предприемем тази крачка докато още и двамата сме млади.Е,само времето ще покаже...
Целувки на Джу от нас 

Много е хубаво пак да си пишем и в темата. Липсваше ми да споделяме тук с кого какво се случва. Дано активността се позапази по-дълго време  

И както в последните няколко вечери, с Краси сме на линия (с малката разлика, че при нас е време за сън, но Калина стои на компа и цъка ) но ми е кеф, наистина! Дано Елзи пак се включи 

Краси, и аз да се присъединя към мненията на Нели и Мира. Благодаря за споделеното! И е прекрасно, че има места, където това, което описваш, е реалност. Жалкото е, че в нашата любима държавица това е мираж (евентуално в някое затворено комплексче, където е малък оазис сред кочината, но пак не те оправя...). Хората гледат лошо, груби са, факт е, че животът не е лек (но и никой и не се опитва да го подобри, до колкото може...). Все си мисля, че с общи усилия е възможно да има напредък - да не цапаме, да сме по-любезни, да не чупим пейки и катерушки, да засадим някое и друго цвете пред блока. Обаче не, другото явно е по-лесно...
Много, много интересно е всичко, което споделяте. Сигурно е много трудно да си далече от най-любимите си хора, да ви свързва нета и да разчитате на него за ежедневен контакт. Но поне знаете за какво плащате тази цена.
Краси, дано след някое и друго време да можете да се виждате с вашите много по-често и да ти е пълно в душата  ако има шанс да дойдат при вас, например... Елзи поне са в Европа и е някак си май по-лесно... макар че не знам дали се виждат по-често.

Елзичка, сигурна съм, че хич не ти е лесно с двете диваненца, но пък са тооооолкова сладки, че... На теб здрави нерви и повечко килца 


Днес с Мариелка, сестра ми и Габи посетихме Изи и бебче Емил (по-известен с прякора си Трендафил  ) . На части ни пускаха, разбучаха се за Габи, че била малка и можела да носи бацили (все едно големите не могат...  ) - обяснихме с Изи, че тя НЕ ходи на градина (където имало варицела сега), и е факт, че последните деца, с които се е виждала, са тези на Изи  . Та гордо нахлузила калцуните, бързо бързо напуснаха с леле (леля й) стаята. Мариелка сигурно ще сподели нейните впечатления, аз ще ви покажа малко снимчици (Изи разреши  ). Бебето е чудно (Изи казва, че много прилича на Каби), има си бенчица над лявата веждичка (която още по-скоро липсва), и както каза Изи, му е късметът (все пак цялото бебче си е едно 3 килограмово късметче  ). Гушкат се, сучка си душичката, спинка си при мама (тя продължава да отнася яко критики за това, както май ви писах и вчера), но Изи е гърмян заек, тези на нея не минават  В тази болница ми се стори, че само си търсят повод да се карат за нещо...  Нооо, утре трябва да ги изпишат, а сладката майка прави планове кога да изведе мъничкото човеченце навън  та стискаме палци адашът Емо да не е познал прогнозата и да има повечко слънчице и да не е такъв мраз, какъвто предвижда... 

Снимките са правени до колкото позволяваха условията (макар че едвам се сдържах да не се набутам до самото бебе) - направо съм забравила какво е да гушкаш едно толкова малко човече, струваше ми се ужасно малък, а те и нашите са били такива не много отдавна.







След болницата с Габи и леле посетихме изложбата на МирО, беше много приятно. Ето там, усещането ми беше като да не си в България. На известната ул. Оборище, срещу френската резиденция, в една разкошна нова сграда (ходила съм на огледи там на апартаменти, цените бяха космически.. по спомен искаха 3000евро (май без ддс  ) на кв.м. преди 3 години сигурно    но както и да е. С надписа на английски, все още с коледни лампички, едни любезни момичета вътре. И имаше посещаемост (до утре е изложбата, та сигурно и други като нас са решили в последния момент..).



Малкото диване от емоции спа сигурно 20 мин. в колата и това за целия ден, та я паркирахме рано рано (сравнено с предишните нощи, де, иначе хич не е рано и това... към 21.30 заспа). Сега вече наистина съм решила, че трябва да ляга в по-нормално време, колкото и да отнема приспиването. Казват, че се отразявало много зле на недоразвитата нервна система на малките късното лягане. Стискайте палци мотла Калина да се справи....

Мисля това да е от мен за днес  отчетох се   

Спокойна нощ и сладки сънища на всички! И пак се обръщам към Андрейко - ако благоволи, нека утре поспи мааалко повечко (до към 7 поне...)

П.П. Краси, последният ти пост е супер! Но сега пак е твой ред