Българи и турци на едно място!

Момичето не се срамува, че е туркиня.
Не иска произхода ѝ да е фактор за това да я приемат или да не я приемат. Тежи и че в училище е игнорирана заради това(или така ѝ се струва), макар да се съмнявам произхода ѝ да е истинската причина.

Че в училище тинейджърите си говорят за гримове, парцалки, дискотеки, промоции ... Кой говори за религии, за самосъзнание. Ако го правиш, то говориш с най-близката си пприятелка само, а не с всеки срещнат.

Тийнове таки ги гони хормона, че на моменти са направо неадекватни. Надявам се това да е причината, но е истина и това, че има нетолерантни хора.
Моят син също се чувстваше изолиран в клас, в който преобладават турчетата. Когато им казал, че се казва Владо, те му отговорили, че никога не са чували такова име. Детето се стресира и се наложи да го преместя в друго училище с повече българчета в класа и сега всичко е ок.

Ами има деца, които имат и други теми...
Повярвай ми срещала съм и такива с разностранни интереси. И слава Богу!

Има, разбира се, но тези теми ги обсъждаш с хора със сходни интереси, а не с всеки срещнат. Това е - просто се нагаждаш спрямо човекът, с когото общуваш, или не общуваш с него изобщо. Така не досаждаш на хората и те не те смятат за странен, а ти си подтиснат.

Децата и тийновете са жестоки същества и изобщо не ми е странно, че могат да я обиждат, игнорират или дискриминират на базата на това, че е туркиня или мюсюлманка. Същото обаче може и се случва и по други белези - от зъби през височина,килограми  до бог знае какво още за много нейни връстници.

Така че тази тема, която се опитва да се бърка най-нахално в самоопределението на това девойче всъщност е елементарна - проблемът й съществува ( излишно е да я убеждавате, че проблем няма), и е важно как да преодолее този етап в живота.

Според мен драмата ще се разреши, когато излезе от тъпата изолирана среда, която явно обитава и се насочи към големия град, където на никой не му пука коя е и каква е.

Ще го преодолее като спре да тръби на ляво и на дясно каква е, с какво замосъзнание е и т.н., а просто тези теми ги обсъжда в семейството си като иска или с най-близките си приятели, които се интересуват от тези теми. А в училище - темите са уроците, изпитите, кой къде ще кандидатства, кой с какво ще е облечен на бала и т.н., а не религия и самосъзнание. Затова и религията е отделена от държавата.

Все пак това само го предполагаш.
Тръбенето тя никъде не го е задала , като условие на задачата. Напротив даже, май спомена, че гледа по-скоро да не се набива на очи.
Щом е заобиколена от простаци , които я дискриминират и обиждат, то процесът няма да спре от това, че ще се направи на умряла лисица. Просто или трябва да се научи да ги игнорира или да изчака пълнолетие и да се махне от село.
Само не ми казвайте сега, че няма българчета, които са съвсем излезли от петолинието - най-вече на възпитателно ниво.

 

Ако темата не е пързалка, то говорим за момиче в ученическа възраст, което смята, че има определен проблем и го споделя. Някак тъпо е да я нападаме и да й обясняваме, че проблем няма - от дистанцията на годините, опита си, собствените си предубеждения и т.н. Колко от вас са имали същото самочувствие и способност да разрешават проблемите си на 15?

А че има множество деца, които биха обидили друго дете, защото е турче, българче, циганче или виетнамче - някой тук съмнява ли се?

Ако е пързалка, няма значение какво пишем.

След като изчезна въпросното момиче /и ни гледа сеира от страни/, значи определено е пързалка.

Не знам, честно казано,  две от приятелките ми в детските години бяха циганки. Една от съученичките ми и близка приятелка до 8-ми клас беше половин туркиня, възможно е дори и двамата й родители да бяха турци, но тъй като баща й им ги беше напуснал, много не съм питала какъв е що е. Но честно казано мен като дете и ученичка много не ме вълнуваха тия неща. Кой какъв бил, че и да му се подигравам. Важното е, че беше весело. Нито едно от тези момичета не си спомням да е било дискриминирано. Е, за циганките май подмятаха зад гърба им по нещо, но никога не бяха изключвани от компанията. Дори едната, понеже беше много бойна, се ползваше с голямо уважение сред децата. Никой не смееше да й се отвори, вслушваха се в думите й, понеже доста често казваше мъдри неща, момичето. Не е имало случай тези деца/ момичета да се затворят в себе си и да не искат да излезнат, защото може да са обект на подигравки. Дори аз без да принадлежа към някое от "малцинствата" е възможно да съм отнесла повече подигравки заради килограмите си, отколкото те, защото видиш ли, били цигани или турци.
Даже веднъж ми стана много смешно едно изказване на едната от ромките, като я помолих да отидем на кварталната дискотека. Каза, че щяла да дойде, но баща й я пуснал с много уговорки, да се била пазела, някои българи да не я изнасилят. Аз й казах, че на мен се е случвало да ми кажат същото, но да се пазя от цигани да не ми направят нещо. Никоя не се е засягала. Много задружно си живеехме даже. Ходила съм и у двете циганчета. Едната ме черпеше дъвки и ми мажеше филии с масло и халва. Другата пък все искаше да ми носи "босото", така казваше на сабото. Винаги си спомням с много добри чувства за тези момичета и не мога да се съглася с това за българите и неприемането.

Значи да не се пази от цигани да не я изнасилят, а само от българи!  Все си мислех, че препоръката трябва да е да се пази въобще! 

Не знам на колко сте години, но когато аз бях дете играехме задружно с (малкото) циганчета в квартала, училището. Само че за мен това е края на 70-тте и първата половина на 80тте.
Откакто се обърна палачинката нещата доста се промениха за всички, и доста народ се маргинализира та сравненията с времената, когато играехме спокойни по улиците всички не са много за сравнение с днешните. В момента и децата, и тийновете са подложени на неимоверно по-голям стрес отколкото ние едно време. И изобщо не живеят в подредения соц. пъзел, в който ние.
Хич не им е толкова лесно , аз изобщо не си пожелавам да съм на мястото на това девойче авторката, или на което и да е друго дете, което го гледат накриво по някаква причина 

Аз съм склонна да вярвам,че момичето търпи подигравки заради етноса си.
Ясно си спомням как в ученическите години се заяждахме за всичко-кой нямал оригинални маратонки,кой бил от село,кой бил дебел,кой кльощав....Но става въпрос за 10-15 год деца.
По-големите обикновено не се занимават с такива глупости.

Току-що по новините даваха едно детенце с някое друго килце отгоре. Оплака се детето, че го подигравали съучениците му, че било по-закръглено.  А вие се съмнявате, че може да подиграват авторката, заради произхода й.

А иначе и циганите ни са българи, с българско гражданство, нали? Но не ни пречи да ги наричаме цигани. А странно било, че момичето се определя като туркиня, при все че е с българско гражданство.