Дядо Коледа пристига със шейната, за ОКТОМВРИйче подаръци ще има под елхата!

Мамам, духваш лекичко в лицето му и той на мига си поема въздух. 
Радо и до днес се захласва, Симона вече не.

За цикъла, на мен винаги ми е бил редовен, когато съм го имала. И сега е така. Имах един период като ми дойде сега лятото за първи път, катоп намалих кърменето, когато ми идваше с много обилен теч, но Мира  (  ) ме светна да пия Вит. Ц и наистина намаля.

Кучета харесвам, котки не. Много кучета сме имали и си изкват грижи. Нужно е да си наясно какво ще е и да си готов за това. Друго не мисля, че е проблем, всичко е въпрос на нагаждане и гледни точки. 

Нещо съм без настроение тези дни 

Мамам, Мила като реве сериозно, то4но така запо4ва, както го описваш. Иревава кратко, запецва после без звук само с физиономия (аз на тов аму викам набиране на сила) и продължава след няколко секунди с мощен рев. Не ми е изглеждало никога притеснително 

Мама ам и Стоян се захласва и аз като Олето, ако много се захласне духвам в лицето и си поема въздух. Той понякога доста се захласва и се налага да духам доста здраво и не по веднъж, но не го намирам за проблем.   После съответно продължава със здрав рев.  

И да ви кажа, че и аз си имам помагач в къщи, ама нашия не бели лук, ами ми разтурва елхата докато аз пиша!  

За цикъла - моят така и не се нормализира, както си идваше когато си искаше, така и се оказах бременна.  

Оле, да ти пратим малко настроение, а?  

Цвети, честито бебенце на приятелката ти, да е здравичко, послушничко и много да я радва!   

Мамам-ам, док. в На кафе обясняваше, че този случай , като вашия (Симеон също ми го прави това всеки път) не е изобщо притеснително, по-емоционалните деца така плачели. Налагало се лечение, когато захласването е симптом за сърдечни и дихателни проблеми - трае повече от минута, детето посинява от липса на кислород, можело и в мозъка да е проблема. Тогава се назначават различни изследвания, ЕКГ и т.н. Имало и случаи на деца, които изпадат в безсъзнание. Когато детето посинява повече от веднъж в седмицата и изпада в безсъзнание повече от веднъж месечно, тогава се предприема лечение. Така съм го запомнила, но не твърдя, че е било наистина така, защото от Симеон не мога да слушам всичко, което обясняват.
Спокойно, няма място за тревога.

Момичета, Симеон е от доста инатливите деца, много си държи на неговото. Проблемът идва от това, че когато се разстрои за нещо и се опитвам да го успокоя, става по-зле. Не ми дава да го гушна, да го погаля. Само допира му го разстройва още повече. И разсейването рядко помага. Според вас, какво друго да прилагам, за да го успокоявам?

Момчил като се захласне му бия два шамара и спира  така се стряска от тях, че забравя за превземките. но неговото захласване е винаги от лигня, слава Богу 

Привет мами Голям студ е при нас,не е за мърдане и все пак тази сутрин бяхме на сладкарница Метнах Ники в колата и хапнахме пастички ,ми то детето се побърква само вкъщи да седи.
Сега по темите:
Цикъла ми е абсолютно редовен на 28 дена,както и преди,но вече въобще не е болезнен.
За животните-да обичаме ги,но съм напълно съгласна с Илка,че мястото им не е в апартамента.Не мога да си представя косми навсякъде и онази специфична миризма,която само животните имат.Куче бих си взела,но голямо и за двора,коте-категорично не,изпитвам ужас от тях,заради една случка в детството си.Иначе преди да се омъжа,гледахме със сестра ми зайче,а преди това малко жълто пиленце и рибки,но много за кратко.
Марвина,браво на вас,така благородно ти завиждам.

Хелоу, гърлс!
Аз отметнах днешния доклад и реших да ви надзирая какво правите.
Гледам не скучаете.
При нас нищо ново освен, че Евката напоследък е голямо инатче, крещи, врещи, няма такъв рев като не й изнася нещо. Това не е толкова учудващо, колкото това, че аз съм удивително спокойна и не чувствам грам нерв отвърте да ми трепва. 
Аз съм желязната лейди! 
Надявам се да я приемат на ясла и да тръгне полека-лека, баба й да я води докато свикне, а не на мен да ми се къса сърцето. 
Съни, 

Мамам 
И Мая се захласваше, израстна го

Най-вероятно когато го гушнеш той не се разстройва, а се ядосва - започва да реве още по силно, огъва се назад, наляво, надясно, опитва се да се откопчи от твоята прегръдка, много вероятно е и да посяга да те цапардоса. Ако така изглежда случващото се, просто изпитва силно чувство на гняв. Искал е нещо, което не е получил. Това предивиква у него вълна от емоции, с които не може да се справи. Аз лично оставям нещата да отшумят. Ако се дърпа от моята прегръдка не го насилвам. От опит знам, че тръгнеш ли насила да прегръщаш и успокояваш , нещата стават още по-зле. С Ида сме стигали до повръщане в следствие на подобни кризи. От нея съм се научила, че достигне ли се една критична точка, по-добре да се отдръпнеш. Изчаквам да отмине пика и щом нещата започнат да се успокояват прегръщам и започвам да говоря. Не се карам. Не упреквам. Само обяснявам. Малките деца не могат да разпознаят силните емоции, за това е много важно да им се казва какво точно изпитват в момента и да им се обяснява, че всичко е в реда на нещата. С Ида обикновено процедирам по следния начин: оставям я да се навика, да излее силната емоция, понякога, ако започне да удря, ми се налага да й кажа да отиде в другата стая, докато се успокои, докато стигне до там нещата вече са се поуспокоили и отивам при нея, прегръщам я, казвам й да диша дълбоко, да се успокои, повтарям й, че съм до нея и започвам да й обяснявам какво се е случило, че знам, че се е ядосала защото еди-какво-си, че аз също бих се ядосала много, ако и на мен се случи, че е нормално понякога да викаме, и не е грешно, че трябва насъбралия се гняв в нея да излезе навън и че това е по-добре, отколкото да го държи в себе си, и постоянно й повтарям да диша дълбоко, щом се успокои напълно вече преговаряме ситуацията и й обяснявам защо не съм позволила това, което тя иска, на няколко пъти я карам да повтори това, което е разбрала и накрая всичко приключва със смях и разумно споразумения по конфликтната точка. С Йоси е по-трудно, защото не разбира и не можеш да седнеш и да проведеш диалог. Но пак процедирам горе-долу по същия начин: оставям го да се навика, прегръщам го и започвам да му говоря, обяснявам му почти същите неща, те се набиват в главата му, а и спокойния тон му дава чувство на сигурност, показва му, че все още го обичам, което и е най-важното в неговия свят. Обикновено щом приключим просто е забравил това, което е искал.
Стана много дълго. Но за мен това е една много успешна стратегия. 

Тичам да слагаме пак ескимоските дрехи и да ходим да си прибираме каката от градина.

Здравейте,
четох по диагонал,но да си кажа мнението за животните.
Аз имам малко кученце отпреди да забременея,даже преди да се запозная с мъжа ми.
Научено е,не пишка и не ака в къщи,след всяко излизане му мия лапичките и дупето със сапун,в къщи не мирише на куче,къпя го 2 пъти в месеца и има всички нужни ваксини,противопаразитни хапчета и т.н
Понеже породата му е такава без подкосъм ( козината му е като човешка коса) - грам косми не падат и нямаме проблем с това:)
Не можех да си представя,че това същество,което съм гледала като бебе и е толкова привързано към мен и аз към нещо,ще трябва ей така да го изритам от живота си.
Беше с мен през цялата бременност и дори когато родих пак не го дадох дори и временно някой друг да го гледа.
Нямаме никакви проблеми,той не закача Ева,а тя пък го приема (поне засега) като част от интериора 
Той просто е още един член на семейството ни!

За говоренето- Ева казва няколко думички и повече си бръщолеви нейните бебешки неща.

Момичета, благодаря за успокоението!  Друго си е като прочетеш, че е нормално явление някое от проявленията на детето  Ама и аз какво се вкарвам във филми чула-недочула 
Hailie и Светлозар има такива моменти дето е много сърдит и неутешим  Защо не пробваш да му пуснеш да гледа нещо, което много му харесва - песен, филм... Или да му дадеш нещо. което не вижда често - кухненски прибор, кана, калкулатор - нещо подобно. А ако нищо не помага го остави да поплаче 1-2 минути и после пак пробвай да го гушнеш - може да му е "поминало сърденето" и да потдаде  Аз такива методи прилагам и обикновено действат, но не винаги - голям инат е  Сега ми попадна книга на д-р Спок - била е на майка ми, и се зачетох, че от 1 до 2 години имат силен стремеж към независимост и изграждат своята личност и затова така се инатят децата - просто отстояват своето си.
Не съм ти като се не сещаш да махнеш украсата, малчо е решил да вземе нещата в свои ръце 

Хайли, редовно имам подобен проблем с Нико, то сега почва. 
С Мила пика беше към 3та година. Процедирам като Илка, от успокояване става още по-зле.
Така че, се отдръпвам и го оставям да си поплаче и да се успокои.

За кучетата, много ги обичам и Мила иска, но не смея да взема,
заради това че пътуваме. Ангажимент си е и тук няма на кой да го оставя,
трябва на хотел.

Аз никак не съм в настроение, приключихме банята, сега влага в стена открихме.
Снощи без парно...Днес разправии със застрахователите и сега ще търсим специална фирма дето да проследи от къде идва тоя теч. Оффф.

Мила беше на училище днес. Добре е минало. Децата много са и помагали.
Но забелязах, че я е страх. От колите напр. Започна да крещи като една кола мина малко по-близо до нас.  Само сутрин ще я водя тази седмица, че голям гърч с тази количка.
Ще видим другата как ще е...

Между другото много ви е сладко Йоркширското териерче, много ми харесват и имам голямо желание след време да си гледам такова, но мъжа ми е фен на английските булдоци, та ще видим кой ще надделее

Пашик , радвам се , че сте изкарали добре, децата много обичат водата, това е факт.

Ние с не спането и никненето на кътниците продължаваме в пълна пара, но пак само това да е , че има доста дечица болни от шарка в Бургас и сега гледаме много да не го събираме с приятелски семейства, защото всички ходят на ясла или градина , пък не ми се рискува.

Миличката Мила, сто процента , че се е сткреснала, може във вашата действителност да е много смешно , но тук в БГ нали знаеш , че в такива случаи се  лее куршум. Колко помага не мога да кажа, но поне не вреди Дано ви свършат по  -бързо ремонтите, че е ужас. Мъжо иска да се местим, ама аз точно поради този момент с ремонти и главоболия , съм твърдо "Не"

Мише мерси!

Знаеш ли че и на мене ми е минавало това през акъла   само че като добавиш и "безработна", понеже нас ни къшкат като застареем, та тия дни се обяснявах как като ми пораснат децата и ще искам да работя, ама няма, а сега като са малки вместо да си ги гледам, ще ходя по 10 часа на работа и ще ми остават макс 3 часа на ден с децата ми и то само ако не мия, готвя, ходя до тоалетната и т.н. през това време.

Илка то и аз съм възмутена горе-долу колкото тебе от същото нещо.