Бихте ли гледали чуждо дете?

  • 21 484
  • 491
# 75
Дориана, но тогава твоето собствено дете ще страда. Confused

Ще страда първоначално, докато премине шокът. Познавам себе си и знам, че не бих могла да го играя щастлива в описаната ситуация. Собственото ми дете ще страда много повече, ако живее с майка, която е нещастна и изнервена. А аз определено ще бъда такава, ако приема в дома си чуждо дете и ако остана да живея с мъж, който ми е причинил такова нещо.
Виж целия пост
# 76
Естествено, че на думи е по-лесно. Нормално е също, когато реално ти се случи нещо подобно да се разколебаеш или дори да помислиш, че няма как да се справиш с подобна ситуация. Именно за това въпроса е "бихте ли". Хипотетично, ако ти се случи дали в мислите и в душата си усещаш, че би могъл или не би да гледаш чуждо дете. Съмнявам се, че някой се опитва да се представи за Дева Мария, отговаряйки с "да". Въпрос на усещане. Ти, на този етап, с този мъж, с този си живот, с този мироглед и с това светоусещане. Да, да и пак да. Бих гледала чуждо дете. Или по-скоро детето на моя мъж, което е останало без майка. Да, сигурно ще съм наранена, да ще се чувствам предадена, да, няма да е лесно и да, крие своите рискове за това как детето ще се приспособи в семейството. Но не, аз не си представям да върна едно дете, заради грешката на баща му.
Виж целия пост
# 77
Мислите ли, преди да пишете, дали бихте били щастливи, докато гледате това дете, докато то ви напомня неприятни случки, които сигурно ще искате да забравите?[/b]

Да, мисля го преди да пиша. И не, не мога да поставя щастието си преди това на осиротялото братче/сестриче на децата ми.
Дори се замислих дали това би зависило от мъжа ми - тоест дали бих го направила това, ако се беше случило с бившия ми съпруг, с който не живеехме много добре. Та не зависи от мъжа, и тогава бих го направила. Изневерявал ми е, разбирала съм, в крайна сметка заради това се и разведохме и ако някое от тези момичета (аз ги познавам) беше оставило детенце, щях да го приема.
Разбирам разсъжденията ти, наистина, не го пиша ей така. Много жени разсъждават така и са прави за себе си - ако не можеш да приемеш едно дете безусловно, и за двама ви е по-добре да не го приемаш въобще.
Виж целия пост
# 78
Щом полу-брат/сестра е чуждо дете следователно аз и половината форум нямаме братя и сестри. 
Е, да не би да е твой полу- брат или сестра? какво е, ако не е чуждо?

Сигурно си се объркала или не си ме разбрала. Нямам друго обяснение.
Виж целия пост
# 79
Sourcherry и Бърди, аз уважавам вашата позиция. Не съм съгласна, но уважавам заради това, че вие ми звучите искрено.
Виж целия пост
# 80
Щом полу-брат/сестра е чуждо дете следователно аз и половината форум нямаме братя и сестри. 
Е, да не би да е твой полу- брат или сестра? какво е, ако не е чуждо?

Сигурно си се объркала или не си ме разбрала. Нямам друго обяснение.
Възможно е, да не съм те разбрала.
Виж целия пост
# 81
Аз НЕ знам как бих реагирала.
Да, детето няма вина, обаче и аз нямам вина, че мъжът ми не си го е държал в гащите. Ситуацията би била различна, ако той имаше дете от предишна връзка, и аз съм знаела за него. Тогава да, бих приела детето. Обаче тук в основата на въпроса не стои детето, стоят измяната и лъжата, безотговорното поведение на бащата. Ако той е имал наглостта да направи това, то той не би бил добър баща и за моето дете. Постоянно се говори за модела на семейно поведение, как децата израстват с това, което виждат от родителите си. Аз не бих искала моето дете да приеме това, че мъжа може да ходи и да "цъка" деца, които да припознава, и това да трябва да се приема за нормално. Майката да прости, да приеме и другото дете и всички да си живеят идилично. Това ми прилича на един тип сериали, които промиват мозъка. Ако изобщо има нещо положително в цялата ситуация това би било да покажеш на детето силата на прошката. Обаче не знам дали аз съм толкова възвишена, за да го направя.
Виж целия пост
# 82
Става въпрос за дете. Колкото ще приемеш това, толкова и другото от предишна връзка. Повечето очакват децата от предишни връзки и бракове да изчезнат за миг и никога повече да не се появяват. И с това детенце същата история.
Виж целия пост
# 83
Аз НЕ знам как бих реагирала.
Да, детето няма вина, обаче и аз нямам вина, че мъжът ми не си го е държал в гащите. Ситуацията би била различна, ако той имаше дете от предишна връзка, и аз съм знаела за него. Тогава да, бих приела детето. Обаче тук в основата на въпроса не стои детето, стоят измяната и лъжата, безотговорното поведение на бащата.

Защо пък трябва да е имало лъжа? Може просто да не споделят такива неща помежду си. Моят мъж ми е казвал, че ако имам любовник не иска да знае и не иска децата да разбират. В някои семейства (повечето тук) е точно така. И дете от предишна връзка не бих гледала и точно затова не бих имала деца с мъж, който вече има дете. При смърт на майката играта загрубява. Майката на второто дете на брата на мъжо почина, когато току що се беше родило третото му дете. Прибраха детето и това вгорчи майчинството на третата. Това дете (сирачката)  досега е нещастно и има много проблеми. Тя е най-красивата от всичките му деца. Няма любов. Непрекъснато я изритваха през уикендите при чичо и или бившата и детегледачка. Народът го е казал: "Мащеха майка не става".
Виж целия пост
# 84
Народът го е казал: "Мащеха майка не става".

Егати умният народ, дето го е казал това.   Sick Хората по цял свят вече се женят за втори, трети и незнамкой път и нерядко събират децата си в една къща, тук голяма драма как да се приеме едно дете.  Embarassed
Изневярата си е изневяра и може да се случи и на най-моралните субекти, колкото и да не им се вярва, но защо не погледнете и от страната на бащата. Не го познавам и не знам що за човек е, но ми се струва чудовищно съпругата ти да подходи така егоистично и да те поставя в ситуацията да избираш да останеш със семейството си или да изоставиш едно детенце на улицата. Ужас!!

А тези, които твърдят че не биха имали отношения с мъж с дете, да не казват голяма дума, че не се знае дали няма да дойде време и ситуация, в която няма да имат друг избор. На една моя приятелка три години се опитваше да й обясни мъжът й (чужденец), че трябва да се държи добре с дъщеря му от предишния брак, така както той се държи добре със сина й. Е тя не спря да търси кусури на момичето, да прави сметки за разходите му, да го набеждава в неща, които то не е направило, да трепери за имотите и т.н. Накрая самата тя беше изгонена барарар със сина й и си дойде с една кола и няколко чанти дрехи в България. Сега е на 45 и се чуди къде да си счупи глупавата глава.
Виж целия пост
# 85
Ако успея да преодолея изневярата,което дълбоко ме съмнява,бих го гледала.Детето не е виновно с нищо. Peace
Виж целия пост
# 86
Винаги съм се чудила как мъжете приемат и обичат децата на любима жена. А има ли дума подобна на мащеха за втори баща, няма и приказки за зли бащи, които изпращат децата на първата в гората Grinning. Няма и мъже змии Laughing
Виж целия пост
# 87
Не го познавам и не знам що за човек е, но ми се струва чудовищно съпругата ти да подходи така егоистично и да те поставя в ситуацията да избираш да останеш със семейството си или да изоставиш едно детенце на улицата. Ужас!!

Детенцето няма да е на улицата. Може да се уреди да бъде отглеждано от роднини на покойната майка или роднини на бащата. Ако няма такива му се намира приемно семейство. За мене е по-чудовищно да допуснеш зачеването на такова дете и в това съпругата няма пръст.

Не е розово и в чужбина. Има гледане и гледане и не е все едно дали детето е дете на разведени или разделени живи родители или сирак по майка. Сиракът просто няма избор. Доказано е, че във всички общества децата на починали майки имат по-висока преживяемост и по-добър живот ако са гледани от роднини на майката.

А тези, които твърдят че не биха имали отношения с мъж с дете, да не казват голяма дума, че не се знае дали няма да дойде време и ситуация, в която няма да имат друг избор. На една моя приятелка три години се опитваше да й обясни мъжът й (чужденец), че трябва да се държи добре с дъщеря му от предишния брак, така както той се държи добре със сина й. Е тя не спря да търси кусури на момичето, да прави сметки за разходите, които то прави, да я набеждава в неща, които то не е направило, да трепери за имотите и т.н. Накрая самата тя беше изгонена барарар със сина й и си дойде с една кола и няколко чанти дрехи в България. Сега е на 45 и се чуди къде да си счупи глупавата глава.

В този случай има взаимност. Мъжът има дете, жената - също. Квит са. Не и е харесала доведената дъщеря и толкоз. И чак пък главата си да счупи. Тук 50-60 годишни си намират млади момченца, че и без деца! Като е намерила веднъж може пак да намери. Ако не е особено разочарована и не я е страх от усложнения да пробва пак! В случая, който коментираме става дума за липса на предварителна уговорка и съгласие. А и законът не може да я задължи да приеме извънбрачното на мъжа си. Дори в чужбина  Mr. Green.

Винаги съм се чудила как мъжете приемат и обичат децата на любима жена. А има ли дума подобна на мащеха за втори баща, няма и приказки за зли бащи, които изпращат децата на първата в гората Grinning. Няма и мъже змии Laughing

Има такава дума - пастрок. Мъжете са по-алтруистични и нямат майчинско чувство. В традиционното семейство жената полага повечето физически усилия за отглеждането на децата - къпане, обличане, готвене, хранене, приспиване, дондуркане итн. А и няма как извънбрачно на жената да се появи изведнъж  Laughing на по-късна възраст.
Виж целия пост
# 88
Драмата за мен не е как ще приема едно дете, а как ще приема мъжа който ми е изневерявал с друга и създал и дете.
Такъв тип не го искам в дома си. Детето мога да приема да се вижда с моите деца, ако мъжът почине и да го гледам, ако мъжът го изостави да го взема да го гледам, но с нашите отношения със съпруга са свършили.
Виж целия пост
# 89
Има обаче редица истински драми с пастроци /това е думата за мъжка мащеха/, които насилват и блудстват със завареничетата си /независимо дали са момиченца или момченца/. Звучи ми много по-страшно от злата царица на Снежанка или ужсяващата дама от Пепеляшка.
Ако мъжът ми ми сервира подобна история, ще го прогоня на мига! Изобщо не мога да си кривя душата и да се правя на благородна, нито да се преструвам, че имам огромно сърце и мога да простя изневяра. Всъщност изневяра може и да простя, но няма да простя, че ме е мамил толкова години и не ми е казал за съществуването на това дете. Ако си е признал овреме, със сигурност ще приютя детето в случай на смърт на майка му. Просто защото явно вече ще съм простила изневярата.
Също бих приела и дете, което е създадено преди аз да съм станала част от живота на мъжа ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия