В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Св. Василий Велики.
Празникът Обрезание припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
На 1 януари Православната църква отбелязва Св. Василий Велики - Васильовден. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия.
Празникът се нарича още Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.
Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.
На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.









тъкмо да реша, че си постигнала върхът със снощният колаж и ти, ме изненадваш с нов, браво 