Парфюмни размисли и страсти - 147

Зимна, въобще на съжалявай за Нощта , сигурна съм, че не е твой За мен е от много странните ретро шипри. Има много цивет и много кожа, плътско-животински го усещам, тежък, все едно, че съм пила олово. Имах го едновременно навремето с Палома Пикасо, Бушерон и Амариж. Последен ми беше в редицата и го мъчех, само защото ми беше подарък от гадже. Създаваше ми едно тягосно настроение и ме подтискаше. Като се разделихме с гаджето спрях да го ползвам на минутата . За мен Алшими е в пъти по-добър и ако ти е на привършване бих заложила на него И при мен той се разкрива най-добре през лятото, а помня, че първия път въобще не го оцених.
За луксозен аромат според мен всичко опира до кожа и възприятия. Някои предпочитат по-тихи аромати, някои обичат да миришат на мускус и сапун, моя приятелка определя твърдо шиприте и то най-сухите за свръхлуксозни. Напоследък ходя в един гурме-бутик. Собственичката познава прекрасно вината си, подправките, храните, можеш да си говориш с часове с нея за съставки, начини за съчетаване на храни и т.н. Много стил има в тази жена! А как мирише Винаги ми е на устата да питам с какъв аромат е и все предпочитам да не знам, защото знам, че на мен няма да стои добре. Сигурна съм, че е нещо от старите неща на Герлен, определено я има Герленската нишка, но при нея седи толкова креместо, пудрено и луксозно, че само мога за мечтая и върху мен да стои така.
Прибрах се къно вечерта и с интерес прочетох загадките от днешния ден. Първата я разкрих веднага, втората никога нямаше да позная.

Момичета, тук има един Пако Рабан http://www.ebay.co.uk/itm/220924895584?ssPageName=STRK:MEWAX:IT& … p3984.m1423.l2649

Много ми беше интересно да ви чета  страхотно се забавлявах със загатките, за съжаление изобщо не бих могла да се включа, но това не ми отнема от забавлението
а ми подпалихте чергата с Кабарето на Грес и сега му се назландисвам 

Тия дни тествах Брайт Кристал и Кристал Ноар (не знам защо, но най-популярните парфюми никак не ме изкушават и все ги подминавам, но напоследък реших да се запознавам с по някой с опознавателна цел). Брайт Кристал ми дойде слабичък - усещах го около половин час, и не е нещо, което бих пожелала, а Кристал Ноар го разпознах като често надушван в тълпата - много характарен и много немой. Определено си го представям като много любим на доста хора.
А вчера разносих една отливка на Алюр и пак не се заобичахме. Чак ме е яд

Много ми хареса изказването на Карен,от предната страничка.

"Не-нишови: Mischka Badgley Hot Couture--за мене е луксозно сапунен, но не като в перилен препарат. Много ми харесва за всеки ден."
При мен е шоколадово-луксозен есента и зимата,като да влезеш в специализиран магазин за шоколад,в по-топло време изкарва твърде много цветя,което не ми допада,макар и да не са точно бели.
Луксозни са ми шипър-флоралите,като Бялото пачули,Екла де жасмин....от ориенталците:Алшими,Еликсира на Мерве,Коромандел.От мусковите-Не парфюма на Жулиета.За тези се сещам в момента,останалите влизат в други категории,комфортни,фриволни,топли,чисти,екстравагантни,релаксиращи и т.н.

Сега отивам да разходя Лютите чушки навън,да видя тях в коя лична категория ще ги вкарам.За сега са в тази,дето Бубс вкара преди време Галиано едп последния също ми е луксозен,може би най-съвършения тамянено-луксозен аромат,който познавам.

И според мен усещането за лукс е твърде субективно. За някои хора е минималистично, за други е пищно. Да не говорим, че доста често и самата опаковка влияе (дори в масовия случай - изключително много). Един златен Лейди Милион сигурно е върха на лукса и като визия, и като аромат за някои дами; един обран и изчистен Диптик на същата може да се стори постен и ширпотреба. Името на бранда също влияе, но не еднозначно. Пак е индивидуално. Ако за една жена името Кавали е израз на съвършения лукс и стил, за друга е абсолютен кич. Нишовите пък, в масовия случай, са пренебрегвани от дами с огромни претенции, заради това, че името нищо не им говори. То не е като да чуеш Долче и Габана, Версаче или Армани. Не че ма нещо лошо в последните, дадох само груб пример.
Аз не се наемам да определя кое е лукс. Не мога да вместя това понятие в някакви конкретни категории. Вярно, че има общоприети такива, известни като "белези на богатството", но на мен те ми звучат натруфено и дървено. За мен луксът е повече вътрешно състояние и индивидуално възприятие, отколкото всичко останало и строго категоризирано.

Мимси,то е ясно,че си права,затова и всеки споделя собствните си виждания.Няма как да ме убеди някой,че например Соар де лун е луксозен за мен самата.За мен той си пиклив и туй-то ,както и Бялото пачули за много хора е мухливо и пластмасово,а аз го усещам луксозен.
Зимна,явно си търси нова зарибявка и ние й помагаме,да си намери

Внимание, следва кратък и силно несъдържателен пост
МОЙ Е, МОЙ Е! 100 мл от обожаваното Злато са ми в ръчичките и в момента правя шоу за целия Старбъкс, като си душа ту китката, ту чашата с кафе. Май започвам да усещам кафеенета роза (това ако пренебрегнем факта, че пия карамелато с безкофеиново, соево мляко и двойна доза карамел) Мой еее!!!

Романтинче, честито ти Злато.  Да му се радваш до дъното чак!


Даже и да се насиля, не мога да съм по-малко съгласна с Мимс, особено в частта ѝ за индивидуалната категория лукс. За по-субективно понятие не се сещам. Оплита се в асоциативните ни връзки още от деца и е невидимо, само осезаемо. За мен мирисът на въздуха в бившите валутни магазини е луксозен, защото не го познавах от къщи и защото там имаше недостижими неща. За моята съседка, която ароматизира със зелено Fa тоалетната си, това е мирис на тоалетна. Междувременно той стана достъпен и за нас, но това не промени отношението ми към него /говоря изключително за старото зелено Фа Карибски лимон на което най-силно ми ухаеше Кореком и за което ви продъних ушите; и което издирваме отдавна аз и haksev   /.  За съседката - Долче и Габана, както и Армани са нормални неща, с които е расла и които е купувала с парите от портмонето си, без да се крие по тъмна доба да ги обръща някъде в забранена валута; при мен са останали в главата като скъп плод, който не се внася. За една фолк-дива или за момиче на 20, което е родено след Кореком - тези парфюми са съвсем нормални неща, които се продават зад ъгъла и няма нищо по-естествено от това да си купи, както аз купувах хляб навремето - напълно ги разбирам, тоест. На мен козметичния мирис на пудра в парфюм ми ухае луксозно, понеже сестра ми не се казва Мерилин и не е имала огромен пух върху розова тоалетка. За моята сестра обаче,  която e всъщност 18 години по-малка, мирисът на пудра за лице е обичаен, понеже пудрата беше станала междувременно обичайна. На мен кожената подвързия от книгите на дядо ми, ми ухае луксозно, защото в спомените ми дядо ми е един достолепен джентълмен, който носеше маншетни ръкави да си пази ризата като чете и отделяше внимателно пари за да подвърже някой ценен екземпляр. Затова и парфюм като Ex Libris (Tokyo Milk) ми импонира на представата за лукс. На сестра ми - нищо не ѝ говори. Кожата в Bandit (Robert Piguet) ми мирише луксозно, защото ми напомня бившите Полски центрове и СБХ магазини, в които се продаваха най-интересните хипи колани, най-меките и везани пенали за моливи, най-скърцащите калъфи за очила. Парфюми, препращащи ме във фризьорски салон с подобието си на лак за коса, са ми всъщност луксозни, защото прически се правеха по значими поводи и на мен ми беше празнично и много възторжено да стоя на стола и да гледам как ондулират и бетонират главата на баба ми за утрешната манифестация, напр. Нямам си и най-малката представа как би ухаел лукса за нашето Ивче или Романтинката ни, за които знам, че са далеч по-млади от мен и на които се извинявам, че извадих старите ленти.


Колкото до "белезите на богатството", които ми се струва, че има предвид Мимс – това е някаква балканска, нашенска интерпретация на представата за милионер. За всичките години, в които живея в Западна Европа, мога най-отговорно да заявя, че най-недвусмисления признак на богатството тук, е да не го афишираш по никой начин. Нито с лъскав Пако Рабан за един милион, нито с копринени тоалети, нито с чанта на която се чете Прада от един километър без диоптър. Общо взето тук логиката е обратна – колкото по-дискретно, колкото по-небиещо на очи, толкова по-богат се очаква да е приносителят. Минимализмът тръгва като мода именно от тези географски ширини, а понеже тук настъпват с всичка сила едва от две – три години бляскави джунджурии, пайети, шарени дрехи от Китай, лъсна изведнъж огромната разлика във вкусовете на хората. Германката има около 10 телевизионни канала, които продават 24 часа в денонощието само кряскащи дрехи, които тя не е виждала никога преди в магазините си. Като отървана от въже, женската сврачешка природа не удържа. Обаче на улицата всички знаем, че чиста бяла риза, на която по  не-знам-кой-си-начин ѝ личи, че струва 107 евро, както и проста черна пола, имат значителни шансове да са купени от 6-цифрена банкова сметка. Иначе как да го разпозная, че е богат – колата му е Мерцедес, не защото такава карат само богатите, ами щото тук се произвежда и са свикнали както ние с Лада. Москвичът им се казва Форд, пък Трабантът е Фолксваген – което си и означава кола на народа, ако си го преведете. Тази представа за нещата не я пиша за пръв път, но я повтарям при случай защото е любопитно и за да кажа, че марките тук са прост синоним на качество, не на финансови възможности. Някъде по трасето и докато стигне до Балканите, това се е счупило като развален телефон – обърнали са се полюсите качество – афиш на възможностите. 

Необичаен за подобна тема постинг, но, да си призная, ме накара да възкликна тихичко от удоволствие. Тихичко, че бебето спи на крачка от мен. Но с голямо удоволствие   

Силви, дори собственото ми възприятие за лукс се променя според настроението и моментната нагласа. Я нека да ми е скапано, пък да видиш как се чувствам като помияр каквото и да сложа  
Спомням си, че и друг път сме коментирали това. Не си спомням обаче каква е била тезата ми. Може да е била някаква конкретна и крайна. Тъй съм усещала тогава, така мисля сега.

В такива случаи не си показвам носа навън,а камо ли парфюм да сложа.Не ми се носят никакви парфюми,още по-малко пък такива дето ми звучат луксозно.Все едно да имаш хрема и да сложиш парфюм,заради себе си.
За субективизма,спор няма.Всеки сам за себе си,затова и казах,че на Зимна явно и се е прищяло нещо ново,а дали ще е луксозно,само тя може да прецени.
Натали,наистина много пъти сме говорили на тази тема и съм абсолютно съгласна с всичко което си написала,както и с Мимс.Няма да изпадам в повече подробности и да излизам от темата,ще мълча,че иначе ще ме обвинят в снобария,ама тази снобария,както я разбираме у нас.На теб обаче ти е позволено,защото не живееш тук.

Валадин,честито,аз така и не го оцених този парфюм,просто не е 'мой'  

Луксозен парфюм за мен е този, който не мога да сложа на дънки.
Мога смело да твърдя, че нямам такъв  
Гардеробът ми е предимно спортен и в различни моменти според настроението съм ползвала различни аромати.

Снобарията май цари единствено на нашия полуостров. Според някои от познатите ми съм такава, иначе защо са ми толкова парфюми  . Престанах да казвам бройката на хора извън форума, защо трябва да си развалям удоволствието 

Рапунцел,  ти ме накара да се замисля. Аз имам един такъв, който не слагам на дънки, но никога не съм го смятала за луксозен. По-скоро "бабешки" , Синият час.

Днес душих прословутите люти чушки на Артизан и мога да кажа, че са прекрасни. След първоначалния мирис на лют червен пипер остава един приятен аромат, в който шоколадът преобладава и чушките вече стават сладки. Голям кеф.

Внимание,внимание , за всички, които поръчаха от L Artisan Parfumeur и се чудят какво става с поръчката им.Току що ми се обадиха ,че парфюмчето ми е пристигнало на английския адрес.За протокола , поръчах Лютите чушки, абсолютно на сляпо, дано при мене имат шоколад.