За изхождането (ЕБХ) - тема 12

Поли е това все едно за моето диваче е писано!!!  Само че, при нас сега е ходенето и всичко друго е маловажно няма време за друго. След сън успяваме да хванем винаги пиш. Странното при нас е, че през деня когато е по спокоен държи повече и се случва да изкараме с една пелена (на многократни сме) цял ден, а вечер когато е изморен започва голямото пишкане и за един час е мокрил до 3-4 пелени!!!  Но винаги най трудно е обличането след гърнето, такива крясъци настават, че не е истина, някой ако ни слуша ще помисли, че го мъчим нещо това дете 

maximiliana, хубаво е да видиш съмишленици . За пелените - и ние сме на многократни. Само през нощта не ни издържат, че мноооого пишка. За обличането - най-сполучливо е когато двама се заемаме с тази мисия: единият го занимава (например, говорене със странен глас му привлича вниманието и го кара да стои мирен (ЧУДО!)), другият действа експедитивно с дрехите. И така - мисия успешно завършена  !

Поли, Максимилиана, благодаря ви, че споделихте!    Успокояващо да знаеш, че и други са на същия хал. 
При нас честото пишкане е по-скоро сутрин. Аз си го обяснявам с това, че към 6 сутринта малката бандитка се размърква и се прилепя за мен и се започва едно сукане доста интензивно и често и така спим до към 10 сутринта. Затова след като станем , тя пиша на 25-30 минути. Има някои дни, в които успяваме да сме на гърнето за повечето пишето, но има дни ги изпускам за секунди и се преобличаме по 6-7 пъти до обяд.
Има моменти, в които посочва гърнето и прави пиш, но това е по-скоро изключение за момента.
През нощта сме с памперс - нямам сили и за нощно пишкане на 30 минути.

Да, Q-T, и аз така се почувствах като ви прочетох постовете. И особено твоят ме провокира да споделя, защото ми прозвуча страшно познато. И това за нощта - едно към едно с моята ситуация.

Здравейте! От 3 дена изхождам бебо в легенче. С акото ми се получава, с пишото също, но не мога да ги различа тези знаци, за които пише във всички статии за ЕБХ. Резултатът е, че си пълни и памперсите. Мислих да го оставя по голо дупе, но ме е страх да не настине в този сезон. Той мрази изключително много обличането и това ме отчайва понякога.  Но в следващия момент пак се ентусиазирам и пак нахалствам с легена. С интерес ще ви следя

И на нас ни е голям проблем преобличането, иначе имаме успех на около 50 % от както пролази и стана като малко зверче. Имам теория че не трябва да му казваме браво защото после във възрастта когато стават опаки, ще имаме провал. Слагам го ако ще, ако не го вдигам не го държа на сила или повече от няколко минутки, да не реши че държа на всяка цена, или това е някакво мое удоволствие.

Запис!
Съвсем скоро ми предстои срещата с новия член на нашето семейство и съм решила да пробваме с ЕБХ. Сдобили сме се и с многократни пелени (за ужас на всички близки). Искрено ще се радвам на вашата помощ и подкрепа!

Здравейте момичета,

Отдавна не съм писала. Минавахме през дългия период на проговаряне. Много пъти ми се искаше да пиша, защото имах чувството че този период е вечен.
На моменти се чудех, кое толкова и пречи да си каже, като отдавна може да казва сигналите. И въпреки това пишкаше на определени места, но не и с мен/гърнето/тоалетната. А-ато го правеше до гърнето, но не и в него, при това на купчинки, като се преместваше малко на страни и чакаше да го избърша за да си довърши   Понякога си казваше, но искаше да го прави там където тя си пожелае и както тя си пожелае. Беше понятно, че всеки момент ще проговори само стисках палци да стане по-бързо и да пожелае да съдейства след това.
Така и стана, преди около 2 месеца проговори и от тогава пропуските се броят на едната ми ръка, при което тя много се разтройваше, че е забравила. А аз обръщам всичко на шега, като казвам например, че хипопотама (гърнето ни е във формата на хипопотам) се е скрил и за това не можахме да се изпишкаме в него.
Все още няма да твърдя, че е напълно завършена, въпреки че така изглежда. Защото ни предстои заминаване пак, за един месец, а след като се върнем ведна се нанасяме в нова къща. Така че ще видим как ще реагира в тези ситуации и тогава вече ще мога да кажа дали сме приключили.

Момичета,

Всичко е периоди и те отшумяват по-бързо, ако не се впрягаме на пропуските. Всяко дете си има нужда от неговото си време, за да се развива. Колкото му е необходимо, ще си го вземе. Единствено смятам, че ние можем да удължаваме тези периоди, ако ги занимаваме с допълнителни неща, като изпишквания, и разконцентрираме вниманието им.
Аз не слагах пелени в такива периоди, просто си имах куп резервни гащи, панталонки, клинчета. С роклички е много удобно, а и през лятото София ми е нон стоп гола. Така че, напишка ли се сменях долната част и това е беше. Гащеризончета и подобни не ни бяха удобни, защото трябва да я преобличаш цялата.
Имахме период на 5 м, като се бях амбицирала и много често я питах. На 7 - 8 м, като почна да пълзи, после на 1г2м като проходи и на 1г6м-1г9м докато проговори.
Това са най-значимите и най-продължителните. Иначе никога не е минавало без пропуски. Но например винаги са били вкъщи и на двора, а като излизаме на разходки или на пазар, празници ... пропуски не е имало, много, много рядко.
Всяко дете си е различно, но много е важно и мама до него да е спокойна и да не го притеснява излишно, това им вдъхва доверие и увереност.
Така че, аз лично съм много доволна че отгледах дъщеря си без пелени и че създадох по-дълбока връзка с нея, въпреки трудните периоди. Не се и замислям за второто дете, че и с него ще е така, дори разчитам на по-голяма опитност.
Надявам се да съм ви повдигнала духа и да не се отчайвате. Ако в сложни периоди ви е по-лесно с пелени значи това е начина, това не е стъпка назад. Все пак ако забележите сигнал дори и с пеленка винаги можете пак да изпишкате детенце. Слагането на пелена, не означава спиране на кумуникацията между вас.

ПП: Когато София не искаше да сяда на гърнето или на тоалетната, си мисля също, че беше заради неестествената поза. И за това не я и тормозех много. Но наистина незнам, как да и осигуря естествено изхождане. Специална дъска няма кой да ми направи, а и мъж ми вече се е хванал за главата от моитте естествености .... Да клечи с карака на тоалетната не поддаде, но трябва да пробвам пак. Някой ако има идеи моля споделете?

И аз да кажа, че и ние започнахме нов период. След като не даваше въобще да го слагам на гърнето, нито пък да го държа в поза, вече (сякаш изведнъж!) започнахме да ходим заедно с него в тоалетната - той на гърнето, аз - на тоалетната. Сега е на 9 месеца. Очаквам отново инат когато започне да прохожда сам. Иначе, сме с пелените за многократна употреба, защото не ми се преоблича постоянно, когато има пропуски, пък и имаме и Кака и Батко, за които отделям много време и внимание. Сучем, все още, по много. През нощта суче на около половин-един час. Така, че тогава слагам еднократна пелена. Тормози ме, когато се налага да ставам през нощта и не ни минава номера само с прехвърляне от едната гърда на другата. Но все боледуваме по нещо... Няма начин... Да си спомним за споменатите по-горе съществени фактори за това - Кака и Бати.

P.S. Lyublyana, честита бременност! 

Моята бебка почти цял месец вече ака в тоалетната и сега от 2-3 дена неще.. Опъва крачетата и толкова..

При нас всичко си е както обикновено. Слагам го сутрин и след сън, както и преобуване. Вече нямам време, а и на него му писва за по-често изхождане. Сега ходи по мебелите, разучава и не ми дава много да му губя от времето. Освен сутрин, много рядко му хващам акането, не мога да го дебна, а и вече не пръцка толкова, за да го хвана. Ако го видя притаен и съсредоточен, това е знак, но много тих )
Иначе и ние си ходим заедно до тоалетната - той в гърнето, аз на тоалетната.
Притеснява ме, че тъй като сигурно ще се върна на работа като стане на годинка, всичките ни усилия и бъдещи желания за отучване, ще се върнат назад. Въпреки, че ще е с малко деца, едва ли някой друг, освен майката, би се занимавала, а и ЕБХ-то (доколкото това е при нас, си е въпрос и на връзка, усет.)

Пак да се отчета, вече хващаме голяма част от нещата въпреки че мина през разни периоди в които се инати, гледам да не превръщам гърнето в неприятно преживяване.
celika - И ние минахме през такива, когато почна да става и да се разхожда по  мебелите, но го баламосвам с някакъв предмет ( нещо което е интересно но не е играчка защото те не са му достатъчно интересни за да се отпусне и да седне, подавам предмета от ниско така за да го види трябва да свие крачетата, постепенно отщумява тоя номер.
Ние имаме куче и то се разполага в часта от апартамента където е тоалетната затова не ходим заедно, там не е чисто за да го слагам на пода.

Здравейте,
Започнах да държа бебето си над леген на около 5 месеца и още от първия ден хващахме акането почти всеки път. Постепенно и пишкането започна да е извън гащите или памперса. Към 1година вече си казваше и дори ако не му обърна внимание идваше и ме хващаше за ръка, дърпаше ме и викаше "акууу" /и на двете работи така казваше/. Карахме по 2-3 дни с един и същ памперс, дори лятото бяхме само с памучни гащички през деня. Към година и 1-2 месеца проходи и от тогава вече 3 месеца акаме само в памперса! Няма търпение да стои толкова време на едно място. Към момента успявам да хвана само 4-5 пишкания за цял ден и то с налучкване, не си казва и не дава никакви сигнали... Казва чак когато вече се е наакал, пашкането въобще не го отразява... Мога да го задържа неподвижен на гърнето като му чета, но пък тогава вниманието е в книжката и нищо не прави. Дори ако видя, че се напъва и го сложа на гърне или над леген веднага спира и продължава, когато е с памперс.
До момента се стараех да не го стресирам и притеснявам, и като започне да се дърпа или плаче го оставям намира, но вече не знам кое е правилното поведение... все едно не е същото детенце... винаги ми се е искало да не сме от децата, който на 2-3 години са с памперс, но май на там отиват нещата...
Ако някой може да даде съвет ще съм благодарна...
Усмивки от мен и успех с вашите бебчета

Записвам се да ви следя и да се надъхвам
Малката е на 4 месеца и мнооого рядко ходим по голяма нужда в памперса - само когато някой друг я гледа. За пишкането никакви сигнали не мога да уловя , но не се отказвам

Привет и от мен.Записвам се и започвам да чета.Макар да сме вече големи много бих искала и ние да се научим