За изхождането (ЕБХ) - тема 12

За изхождането*, закаляването и кърменето на поискване

консултант по кърмене
и естествена грижа за бебето
Лилия Валентинова Казакова


Изхождане на бебето. Какво е това? Много смятат, че това е приучване към гърнето. В определена възраст бебето трябва да започне да се слага на гърнето и да се цели то да върши своите работи там и да се справя... Счита се, че има смисъл да се занимаваме с това не по рано отколкото бебето може успешно да седи, а това означава например след навършване на 6-8 месеца.

Аз изхождам своето бебе от раждането му. Удивително? Съвсем не. Още до неговото раждане аз се познавах с няколко майки, които са постъпвали по същия начин, както и аз сега. Не са използвали памперси, а са изхождали бебето. Памперси са използвали само за разходки на улицата „за всеки случай”. Сега аз постъпвам точно така, и в повечето „случаи” моето бебе се връща от разходката сухо. Разхода на памперси при нас е 3-4 бройки на месец. Понякога изхвърлям памперс не защото сме го използвали по предназначение, а защото е започнал вече да си губи формата. Изхождането, с което се занимаваме с бебето за сега няма отношение към гърнето. На гърнето никой не седи. Гърнето, честно казано, не е много удобно за изхождането.

Счита се, че ако бебето периодически се оказва в мокри пелени  и изпитва дискомфорт по този повод, то постепенно установява връзка между уринирането и неприятните усещания от студените мокри пелени и постепенно започва да иска на гърне за да избегне това неприятно усещане. В действителност, бебето изпитва дискомфорт още преди да намокри пелените. Ще се удивите, но бебето на 3-4 месеца, което пишка под себе си вече е загубило вродената си способност към съхранението на собствената си чистота. То не изпитва никакъв дискомфорт във връзка с изпишкването. Ще минат много месеци преди да започнат да го учат да бъде сухо и чисто и успеха, най-вероятно, няма да дойде веднага...

Желанието да бъде сухо и чисто може да се счита вродена способност на бебето. Знаейки за тази негова способност, тя трябва да бъде използвана. По някаква, засега неизвестна причина, през първите месец и половина за бебето уринирането представлява определен проблем предизвикващ дискомфорт. Бебето винаги проявява безпокойство преди да намокри пеленките. Това безпокойство може да се проявява в различна степен, от тихо мрънкане или опити да се обърне до силен внезапен плач. Всичко зависи от индивидуалните особености на бебето, от това как е понесло раждането, как се чувства, от неговия характер, темперамент... Независимо от тези особености, всички бебета започват да проявяват безпокойство под действието на изпитвания дискомфорт и викат за помощ. На новороденото е нужна мамината помощ. За всичко. И за освобождаването на пикочния мехур също!

Как майката може да помогне на бебето? Много просто... да вземе поза, удобна за изхождане, да го постави на гърдата и да потупа (леко да потупа, а не да шляпа!) по половите органи, изговаряйки на всички познатото пис-пис, а-а... Когато бебето започне да суче, става рефлекторно разслабване на сфинктерите на уретерния канал и на правото черво и бебето чишка, а ако иска, то и ака. Потупването е нужно от една страна за да му помогне да се отпусне, а от друга за да се покаже на бебето какво чакаме от него и от кое място... А думите изговаряме подготвяйки се за в бъдеще...

Ако молбите на бебето в тези ситуации остават непонятни след известно време то престава да ги подава и започва да пишка „без предупреждение”. Това става, примерно, след един и половина-два месеца след раждането.

Какво става, ако мама знае за потребностите на бебето и за своята помагаща роля? Мама започва да изхожда бебето от първия ден на неговия живот, помагайки му в нужния момент да се отпусне с помощта на сученето и потупването. Бебето свиква с това, че мама му помага в тази засега не проста за него работа и продължава да й подава сигнали за своите потребности. Постепенно внимателната майка и бебето започват да се разбират един друг така добре, че майката ще започне да предчувства желанията на бебето, помагайки му да се изпишка още преди да е дал сигнал за остра необходимост. Получава се, че важността на изхождането не е в икономията  на памперси или в намаляването на обема пране, а в установяването на взаиморазбирателство между майката и бебето, във формиране у бебето на увереност в надеждността на майката, в нейните способности да му помогне във всяка ситуация. А намаляването на разходите или прането – награда за майката за добре наложеното разбирателство със собственото й бебе.

А каква може да бъде връзката между изхождането и кърменето на поискване? Връзката се оказва много тясна. Кърменето на детето на поискване подразбира поставяне на бебето на гърдата в отговор на всеки плач или безпокойство. При наблюдаване на здраво новородено се оказва, че то проявява безпокойство главно по два повода – иска да пишка или е вече изморено и иска да спи. Бебето през първия месец от живота си проявява безпокойство и желание да посуче например 16-20 пъти в денонощие и примерно толкова пъти пишка. Майките, които умеят да изхождат децата си постъпват така... при безпокойствие дават на бебето гърдата и го изхождат. Бебето пишка и продължава да суче, може даже да заспи, а може, насуквайки се, спокойно да пободърствува известно време. С възрастта необходимостта да се поставя на гърдата възниква по-рядко отколкото потребността да уринира. Бебето може да чишка и без да се поставя на гърдата. Но в някои случаи изхождането с гърда е по-удобно, например, през нощта, а също тогава когато майката изхожда бебето по  собствено желание, например, преди разходка, или преди сън. През нощта бебето се изхожда без да се събуди. Когато то започне да се върти, майката сяда, взима бебето в поза за изхождане, дава гърда и потупва. Бебето пишка и продължава да спи посуквайки.

Изхождането е свързано със закаляването на бебето. Оказва се, че бебето, което го изхождат, едновременно започва да се закалява, при това по най-лекия начин. Получава се, че в течение на деня много често му се оголват крачетата и долната част на тялото. Когато престане да се увива бебето в пелени, се оказва, че е най-удобно то да се държи само в блузка, с постоянно голички крачета и дупе. Когато бебето започва да се учи да пълзи, става и ходи, най-добре това се получава с голи крачета, т.к. голите крачета никак не се хлъзгат. Децата предпочитат, примерно до тригодишна възраст, в домашни условия постоянно да ходят боси и без гащички. При това за детето, постоянно ходещо с голо дупе по-лесно се установява правилно отношение към гърнето, на него не му се налага нищо да сваля. Той по-бързо се приучава самостоятелно да ползва гърнето. В резултат, израства дете, привикнало да бяга в къщи, а по възможност (например през лятото на вилата) и на улицата, босичко и равнодушно към теченията.

Бебето се изхожда като обикновено се придържа над легенче или умивалника или над всеки друг подходящ съд. Обикновено във всяка стая в къщи подобен съд трябва да присъства. В позата за изхождане няма нищо сложно... майката взима бебето така, както когато иска да го накърми седнала. В това положение, бебето сучещо гърдата лежи на мамината ръка. Майката разтваря крака без да  отнема бебето от гърдата, отпуска дупето надолу, придавайки му почти седнало положение. С ръката, на която то лежи, го придържа за крачето, за бедрото малко по нагоре от коляното, другата, свободната ръка прекарва под другото краче така, че ръката се оказва в коленната сгъвка и с дланта на тази ръка потупва между крачетата (половите органи). Когато бебето пишка, особено ако е момченце, майката с тази длан направлява струйката право в легенчето. С придобиването на определена ловкост и сръчност изхождането на бебето може да става и над гърнето.

А кога бебето сяда на гърнето? Най-често през втората година. Защо чак на втората? Може и на първата, но повечето деца във възрастта 6-12 месеца не искат да седят на гърне. Бебетата или се съпротивляват при опита да ги сложат на гърнето или като поседят една секунда слизат.

Най-просто е за тези деца,  които имат нагледен пример в образа на своя батко или кака, които ползват гърне. Но във всеки случай, гърнето трябва да се появи в интериора и да стане привичен предмет за бебето, най-малкото, тогава, когато навърши една годинка. На бебето може да му се предложи да ползва гърнето по предназначение на 1г 3-4месеца. Всички деца успешно използват гърнето на 1г 8-9 месеца.

Да изхожда бебето от раждането му може всяка мама, ако иска да се научи на това и разбира, че по-голямата част от времето бебето трябва да бъде на ръцете на майка си или в непосредствена близост с нея. Ако майката смята, че бебето не трябва да се приучва на ръце и е уверена, че правилното бебе – това е бебе, провеждащо голяма част от времето си в креватчето, посукващо биберон-залъгалка, то тя няма да може да изхожда детето си, а то и едва ли ще иска. За нея е по-добре да използва памперс.

Изхождането на бебето някога е било задължителен и естествен елемент от общите грижи за бебето. Затова, в страните, където в обществото се е съхранило предаването на традиционния майчин опит, а майките носят децата си със себе си, с приучването на бебето към чистота няма проблем. Внимателното отношение на майките към своите бебета и помощта в неговото желание да бъде сухо и чисто са дотолкова общоприети, че, например, в африканските страни, жена изцапана от своето бебе една седмица след раждането се счита за невнимателна майка. На цивилизованите европейки е още по-сложно и защото никога не са виждали как може да се изхожда бебето. Ако младата майка по време на своя живот много пъти е наблюдавала как другите жени изхождат бебетата си, започва сама да изхожда своето бебе, при нея това ще се получава почти инстинктивно. На нас, които нямаме такъв опит, ни е по-сложно. От момента, когато за първи път сме чули информация за това, че новородените, се оказва, могат да си искат да пишкат, до разбирането на бебето на ниво чувства: „Аха, ти искаш да чишкаш? Хайде да отиваме към легенчето...” минава известно време.

Правила на изхождането:

•   Изхождайте бебето след всеки сън, независимо от това дали се е събудило мокро или сухо.
•   Изхождайте при проява на безпокойство. Постепенно ще започнете да разбирате кое именно безпокойство говори за желанието на бебето да се изчишка или изака.
•   Изхождайте по ваше желание, ако на вас това е необходимо, например, преди разходка.
•   Не очаквайте, че бебето веднага ще се изпишка като го вземете на ръце, особено, ако се опитвате да го изходите по ваша инициатива. Почакайте поне 2-3 минути.
•   Не настоявайте на уриниране, ако бебето не е сукало дълго. Възможно е да няма какво да изпишка.
•   Изхождайте бебето, ако то вече дълго не е чишкало и ви се струва, че е вече време.
•   Бебетата на възраст няколко месеца и по-големи, може да пишкат веднага след сън. Нагласяйте се под изменящите се потребности на бебето.

Мами споделят опит:

Лена: За изхождането аз разбрах от инструктора, идващ в къщи и обучаващ за грижите за детето: къпане, свободно повиване, в това число беше показано и изхождане. На мен това ми се видя необичайно, но налице веднага се виждаше изгодата: камара икономисано чисто бельо. А когато разбрах, че това е и полезно за бебето, то не останаха никакви съмнения. Много съм доволна, че успях да се науча на това и с удоволствие прилагам своето умение вече не на първо бебе.

Наташа: На мен ми харесва да изхождам бебето, защото на мен не ми харесва да използвам памперси. Пробвайте вие сами да походите в такива дебели гащи, та на всичкото отгоре и със съдържание. В рекламите, разбира се, всичко е прекрасно, но нали не можеш да попиташ бебето, дали наистина на него всичко това му е удобно. Да, изхождането изисква повече старания отколкото смяната на памперси 6-7 пъти на ден. Но в изхождането има много плюсове, превишаващи това неудобство. От моя гледна точка, това е на първо място удобство за бебето, отсъствие на притеснения на движенията, бебето се учи да контролира своите „работи” при това от най-ранна възраст, а майката се учи да разбира своето бебе.

Кира: Аз не знаех, че бебетата могат да се „изхождат”, за първи път чух за това от инструктора, идващ да помага да се справим с грижите за бебето след неговото раждане. Оказа се, че това е съвсем просто: върти се, трябва да се подържи. Беше ми много удобно през нощта, т.к. бебето през цялото време спи сухо, а когато иска да пишка се върти. Надвесвам се над легенчето, давам гърда и продължаваме да си спим. Много е удобно да се изхожда преди разходка, т.к. бебето, свикнало да пишка по мамина молба, лесно излива от себе си това, което има, когато е нужно.

Юля: Мен ме научи да изхождат мама. Оказа се, тя и мен е изхождала, и това е били наложено от суровата необходимост. Живели сме в малка стая в панелка, да се сушат голямо количество пелени просто е нямало къде. Към три месеца аз вече съм била изключително чистоплътно бебе. Мама ми казваше, че в това няма нищо сложно, трябва просто да си внимателен и съсредоточен на бебето. Помислих си, че моята дъщеря никак не е по-лоша от мен, а аз ще се постарая да бъда толкова внимателна към нея, както и моята майка към мен. И всичко отлично се получи.

просто мама: Здравейте, аз съм тук за първи път, приемете ме  в своите редици, страхотно е, че има такова съобщество „Голодупевци”! Ето, реших да напиша за своя собствен опит по изхождането, може би на някой това ще се окаже интересно. Моето детенце е вече на годинка, а започнахме да се изхождаме на 1,5 месеца. До тогава ползвахме памперси по време на сън и на разходка, а иначе марлеви пеленки. Към 1,5 месеца ми писна постоянното пране, даже с използването на автоматична пералня, и аз реших изцяло да мина на памперси, когато прочетох статията на Л.Казакова от сайта mother.ru за изхождането и кърменето на поискване. Реших да пробвам просто от любопитство, т.к. не ми се вярваше много, че това е възможно. Започнах да правя както е написано в статията (ние си се кърмехме на поискване и спяхме заедно) при плач и безпокойство, а също след сън давах гърдата и държах над легенче или мивката. И за мое учудване всичко веднага се получи, и още от първите дни почти нямаше неудачи, това беше удивително! Оказа се, че бебето не пишка по време на дневните спанета, затова е нужно да се събуди, след няколко дена се опитах да сваля памперса и за през нощта, това беше най-сложното, защото памперсът сутринта беше доста тежък. Но се оказа, че е достатъчно да изходя бебето си два пъти през нощта, просто детенцето започваше да се върти, аз го слагах на гърдата и го изхождах. За всеки случай бебето спеше върху еднократна пелена, върху която постилах дебела пелена, така ни беше по-удобно. Ние се родихме през зимата, така че на разходка, естествено, слагахме памперс, но ние на едно излизане повече от един час не се разхождахме, а освен това и бебето спеше по това време, така че се изхождахме след разходката. За един ден се получаваха около 12-16 изхождания, самата процедура никак не ме уморяваше. От 3-4 месеца бебето започна често да се отказва от изхождането, без проблем всичко се получаваше само след сън или разходка, бебето често пишкаше само няколко минутки след като поставях да се изходи, заобича да чишка лежейки на корем, както аз разбирам децата в тази възраст започват вече да се отделят от майките си и се опитват сами да контролират естествените си отделяния. Независимо от това, прането не се увеличи много, имаше по 5-6 неудачи за един ден, напиканите пеленки, аз просто изплаквах добре с чиста вода и изсушавах, а ги изпирах след два дена използване. От 4 месеца започнахме да се разхождаме на улицата само по време на бодърстванията и за мое удивление бебето на разходка много рядко пишкаше, можеше да търпи по 40-60 минути, когато в къщи пишкаше  на всеки 15-20 минути. Също така след 4 месеца при нас станаха много редки нощните пишкания, бебето просто спеше цяла нощ сухо и с едно изхождане сутринта, а вече събуден се изхождаше няколко пъти. След 3-4 месеца аз престанах да го изхождам с гърдата, това ми беше станало неудобно, но затова пък често го изхождах непосредствено след сукане. След тази възраст бебето спря да подава ясни сигнали за изхождане (т.е. престана да плаче и да се безпокои преди чишкането), но у нас вече се беше изработил определен ритъм, и аз просто чувствах кога на бебето му е нужно да се изходи. От началото на периода на пълзене  в 6-7 месеца изхождането при нас се измени. Дневните и нощните спанета предимно бяха сухи, бебето спокойно се изхождаше след сън или през нощта, а през останалото време никак не му се искаше да го взимам да го изхождам. Появи се ново развлечение само като се научи да става, започна да пишка стоейки, внимателно гледайки под краката си, а след това непременно трябваше да поцопа в локвата. Тук аз се придържах към следващата тактика – изхождах след сън, преди сън, преди и след разходки, и също ако ми се струваше, че бебето отдавна не е чишкало, а иначе престанах да бягам след детенцето, нека сам да си пишка. Между другото, по голяма нужда, на мен почти винаги ми се удаваше да го изходя. На 7 месеца бебето за 2 дена съвсем се отказа да го изхождам, което аз свързвам с прорязването на зъбите, но след това всичко си дойде по местата. От 8 до 12 месеца с нашето изхождане нищо принципно не се измени. Мога само да отбележа, че се увеличи „сухия период” до 2-3 часа по време на бодърстванията ако детето не се намира в къщи, а на разходка, в поликлиниката, на път и други. Т.е. бебето на чуждо за него място не искаше да пишка, затова пък като се върнем вкъщи понякога едвам успявахме да дотичаме до легенчето. На гости бебето много старателно пишка по моя молба, така че неочаквани изпълнения почти не сме имали. А вкъщи често чишка сам, независимо от това пода не страда силно, в това число и килима. Явно урината на бебето е съвсем рядка, а локвичките много удобно се избърсват с останалите от новорождения период марлеви пеленки.  Сега сме на годинка, в къщи се появи гърне, синът ми понякога седи на него, но чишка там рядко, само ако много му се иска. С изхожданията постъпвам така – след дневните спанета, преди и след разходка, преди нощния сън, по време на нощния сън рано сутрин (понякога не се налага), през останалото време също периодически го изхождам, но ако детето не иска не настоявам. На улицата, имайки предвид зимния период за подсигуровка слагахме памперс. Последните няколко дни се появи нещо ново – детето може да се изчишка и сам да отиде за парцал, или да се изпишка и след  това да ми донесе легенчето или гърнето. За един ден се случват 2-3 самостоятелни изпишквания, по моему никак не е много. Уфф, нещо май много се разписах, извинете, но ми се иска да формулирам още няколко принципа, към които се придържах:

1.   Изхождането не е за ранно приучаване към гърнето, а разбиране потребностите на детето. На бебето му е по-удобно да бъде сухо без памперс, отколкото сухо в най-добрия памперс. Памперса е нужен не на бебето, а на майката! (това е от Комаровски). Всички деца, и теза, които са изхождани и тези, които не са, се учат съзнателно да ползват гърнето не по-рано от 1,5 години.
2.   Да изхожда бебето или не това е решение на МАЙКАТА, но нищо страшно няма да стане ако бебето не се изхожда, а се започне това да се прави след годинката. Не знам дали щеше да ми се удаде на изхождам бебето, ако работех или ако имах още 2 деца?
3.   Вас може да не ви разбират околните, считайки, че всичко това се прави от желание да се икономиса на бебето, не се обиждайте. А още може да чуете много пъти, че бебето не може, не трябва, не е способно да се контролира до 1,5-2-3 години, не обръщайте внимание.
4.   Аз изхождах бебето си не с цел да икономисам памперси или да съхранявам околната среда, но все пак пресметнах, че за една година сме изразходвали 4 пакета памперси (по 30 бройки) и 20 еднократни пеленки. А прането не се е увеличило много.
5.   Бебето има право да се напикае, при изхожданията има неудачи, не си струва силно за тях да се преживява.
6.   Най-удобно е да се държи бебето с потник, но без гащички, първо нищо не трябва да се сваля по много пъти на ден, а и прането е по-малко. Ако аз, все пак, му обличам гащички по молба на роднините, то използвам леки памучни гащички, които много бързо съхнат.
7.   След 6 месеца не се стремете да хванете всички пишкания, това така или иначе няма да се получи, изхождайте само за важните работи, преди и след сън, разходки, преди да се качи на дивана и т.п., оставете възможност на бебето да свърши своите работи самостоятелно.
8.   Не изхождайте капризничещо бебе, нека всичко върши самичко или се опитайте да го успокоите и чак след това го изходете. Благодаря за вниманието, може би някой е прочел до края.

*********************************************************************

* тук преводът не е съвсем точен, оригиналната думичка е „высаживание”. Има се предвид взимането на бебето в определена поза, с цел да се изходи по малка или голяма нужда. Т.е. под „изхождане” имам предвид действието, което родителят предприема за да помогне на бебето да си свърши тази работа.

*********************************************************************

Преведе Poli. от http://www.mother.ru/uhod/?m=0&a=0&t=3