Любители на котки тема 57

Бижу, моите съболезнования за баща ти 
Много съжалявам и за пухчето 

Бижу, бъди силна! Прегръщам те!

Бижу, ужасно съжалявам  !

Благодаря ви!

Търся обяснение за себе си... Защото е живял до 8 месеца навън и не знае какво е "високо" ли? Подхлъзнал ли се е, защо?!?

Бижу, подхлъзнал се е.
Аз също изпитвам ужас когато Рижко се качи на перваза, но веднъж се подхлъзна от мивката и падна лошо и така измяука.
Котките имат усещане за височина.

Бижу, ,.. съжалявам да прочета такива черни новини!...  
Няма връщане назад на починалите, каквото и да направим! Кураж!
Мисли, че са на едно по-добро място!
Някой беше писал за моста и дъгата ,..

Той откакто се е родил до като дойде у нас е живял само на земята, спяха под един фургон в работата. Никога не се е качвал на високо...

Бижу,  ! Тежки моменти преживяваш. 
Никой не е застрахован от инциденти! 
За мен котките са като децата- любопитни. Аз още помня как като бях малка, прескачах терасата и сядах да си играя в цветарника. Живеехме на 7 етаж. Нашите като разбраха, щяха да откачат.
Обезопасяването на тераси и прозорци е просто задължително.

sisy, ще се оправи писанката! 

Брюнетка, то ще си проличи кога може да се нахрани котето! Нека се окопити още малко- поне до вечерта.

Моите котараци са много непохватни и все падат от някъде, последно Бекс падна от секцията и аз изпитвам ужас от това.Ние живеем на 12-ти етаж, но терасата е остъклена и ако някой от двамата е там затварям прозореца, че им нямам доверие.

Брюнетка, Сони го кастрираха в 10 и 30, в 13 часа си го прибрах и доктора каза, че може да му дам да пие вода и да хапне, но не много.

На 10.01.11 си отиде моя Макс - едва на 4 години персиец. От няколко дни го лекуваха, уж се подобряваше .... Сутринта го гушнах като тръгвах за работа, а в 10 часа мъжът ми се обади и каза, че не диша. Пак го заведе при лякаря, но беше късно ...
Като се прибрали, той го оставил на любимото му място, запалил свещ, да огрява пътя му ....
Прибрах се в 17ч. Свеща още гореше /от малките чаените свещи/. Мъжът ми каза, нека изгори и после да си го погребем.
Прегърнах Макс, наплаках се и малко след това свеща угасна. Имах чуството, че ме е чакал да се сбогувам с него.
Знам, че е странно, но .... така го чувствам.
Съчувствам на всички, които са го преживели. Спомняйте си за тях, така те са с нас ....
И сега като се сетя за него си плача. А това е за всички преживели загуба.

МОСТА НА ДЪГАТА

Точно до сами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Метнал се е подир някоя птичка Марселито, няма как да се подхлъзне от само себе си 

Ако това е вярно, значи, когато умра и моите животинки ме накачулят да ме прегърнат, аз изобщо няма да се виждам.

Ужасно ми е мъчно за Марсел. Преди година си отиде и Дара на Трейси.

Бижу, съжалявам. Изпитала съм и двете ти мъки.
И до днес изпитвам ужас ,защото сме на висок етаж, а Маца редовно посещава комшиите. Така преди няколко години загубихме персиец. Никакви прегради не ги спират.

Бижу, съжалявам за баща ти! За Марселинчо също!
Момичета , на 19 .1. 2012г. почина моето коте Фокси и на всички  в къщи ни е много мъчно!Милия ми той беше едва на 7 год и половина.Какви ли не болести преболедува  през живота си, но бе весел див и жизнен.Но в края на миналата пролет скочи от терасата, на третия етаж сме  и от тогава даде назад.Оказа се че е имал някакви вътрешни сътресения макар че тогава това по нищо не личеше.
Katalita съжалявам  за Макс ,много е  трогателно  написаното  за МОСТА НА ДЪГАТА, като го чета им избива на рев като си спомня за всичките ми  загубени животинки!

Бижу, моите съболезнования и за двамата!