Любители на котки тема 57

Прочетох за Рижко. Маца я взехме непосредствено след операцията, а нейната беше по-тежка. Изживяхме голям ужас докато дойде на себе си. Залиташе, влачеше се по корем и скимтеше. Гушкахме я като бебе. Ама така е, като не хвърлиш една пачка където трябва. И ветеринарите не прощават.

Здравейте, да си платя данъка и се връщам да чета, почивка сме четири дни и ще се гушкаме и снимаме  

Дъждовно време, margita много сте пухкави и коледни! 
Снежа63 още няколко часа и Рижко ще е добре, ще видиш.

Момичета, моята приятелка, която ми даде Мацухи, се наложи да се раздели със всички котета, които гледаше в апартамента си. Ситуацията е много сложна. Роднините й не одобряват това, че гледа котки в дома им, макар и те да не го обитават в момента. Има едно рижо мъжко котараче, мъничко, което си търси стопани и би предложила на Lei@, в случай, че още не си е взела коте и Стара Загора не й се струва отдалечено като град.
Ще попитам за снимка, в случай, че представлява интерес за нея.
Но най-големият проблем сега е, че е останала една сиамка, която е доста възрастна и е с бъбречна недостатъчност. Не може да се гледа в двор, тъй като изисква специални грижи. Но за жалост не може да я задържи в къщата, в която живее, защото свекърва й яко е яхнала метлата и е напът да я изрита заедно с котките. Отделно има някакъв супер агресивен съсед, който онзи ден започнал да рита по клетката с една от котките вътре, и котето избягало нанякъде... Направо не знам как да й помогна  

Той спи. По принцип по това време винаги спи.
Голям страх брах.
Проверявам го през 5 мин. дали диша и мърда.
Спомням си, че на пуделът ми му чистиха ушите с пълна упойка / не, че ги оправиха/ когато бях бременна, но такова чудо не съм изживяла. Залиташе, но не беше така.
Или упойката не му е понесла, пък да е била предозирана, но му мериха килограмите.
Явно е до организъм.

Решихме и ние да кастрираме през януари Марси докато е малък още, за да понесе по-леко операцията(надявам се де, че като чета за Рижко... )
И малко снимчици в обичайното ни състояние.

      

Е, не
Как може да се разплуе така
Супер готин котак е Марси.

Бижу, обожавам оранжеви котаци с бели гушки и бели коремчета!  

Отдавна не сме се разписвали Честита Коледа    Данък 

Показваме зъбки (една от малкото снимки на които не спим)

 Благодаря, обаче  там дават котета само в София и то с/у заплащане.В момента ме "проучват" двама-трима души...пък да видим.Не съм вярвала, че ще е толкова трудно.То аз  чак не смея да изкажа претенции и желания, че  веднага ще ме  отпишат

Марси, Марси,  само да те докопам

Ох, Lei@ бях ти харесала едно оранжево котаче-бездомниче с бяла гушка на възраст около 3-4 месеца. Гледам вече 2 седмици че и повече, се мотае тук /Южна централна България/ по центъра, а минувачите му хвърлят по нещо. Плашливо е и не знам дали щях да го хвана, но голямата щерка можеше да се справи. Макар и с кандърми можех да осигуря сестра ми да ти го транспортира вчера поне до Разград. С кола и с две много навити гледачки до него на задната седалка.  Но като гледам колко се колебаеш за всяко коте, не посмях да предприема каквото и да е. Защо не погледнеш във фейсбук страницата на Animal Help Варна или на LetsAdoptBulgaria. Там има животинки, които търсят свой дом и ще ти бъдат благодарни?

Оххх колко ги обичам такиваааа, разплути и гальовни!!!  Марси е побратим на Богданка в това отношение. Любимия ми вид котка.

Не бива да се плашите от кастрацията, първо Мики заведохме на кастрация оставихме го сутринта, казаха ни към 17 часа да си го вземем, обаче аз отидох доста по-рано не беше излязъл от упойка и си го взех у дома. Беше замаян, опитваше се да ходи и да скача на любимите си места и за малко да се удари. Повърна и след това се свести, макар и леко такъв флегматичен, но на следващия ден, като ми доставиха чувал с храна, направо го нападна с нокти, проби чувала да вземе гранули. Миналата седмица кастрираха Малчо, определено се възстанови по-бързо от Мики и нападна храната на Мики и Миси, докато го видим се налапа като змей и след няма и 2 минути всичко повърна, сега си е много  добре. Моя позната има черен персиец на 4-5 години и ми каза, че в началото не искали да го кастрират, ама не го водили и при женска докато един ден престанал да пиша, завели го веднага на вет и се оказало, че урината му станала на  кристали и са запушили уретера. Оперирали го и после веднага го кастрирали. Казали им, че ако не смятат да го развъждат е задължително да го кастрират, за не измъчват животното. Така, че при първа възможност нашите момчета ги заведох на процедура. Сега чакам Миси да порасне достатъчно и да я кастрираме, защото пък на моя приятелка кученцето разви рак от таблетки за спиране на разгонване и не искам да рискувам.

Здравейте на всички ви!Много ми се иска да съм кратка за да не ви натоварвам,но няма как да да ме разберете и помогнете (евентуално!) ако не обясня по-подробно!
На 43 години съм и никога (до преди два месеца!) не бях докосвала котка.....Страхувам се от животни!Моите дъщери На 24 и 17 години пък обожават котки!!!!Неведнъж са ме молили да си вземем коте......Всичко това до 18.10.2011г.На този ден малката се прибра от училище с едно сладко малко оранжево коте!!!!Харесвам точно оранжевите котета!Това малко същество още с влизането си у дома се изпишка на сифона в банята (взето е от улицата....!!! )Това ме плени!Оказа се обаче,че котето е болно,тоест изсипано.Още на другия ден беше заведено на лекар,обезпаразитено и насрочена дата за операция.В противен случай ветеринарят твърдеше,че ще има фатални последици.Слава богу,операцията мина твърде успешно.Точно тогава и разбрахме ,че не е Кити (женско! ),а Макси-оказа се мъжкарче.....Тогава Макси беше на два месеца.
Сега аз,която не можех да си представя да ме докосне животно ( било то и коте! ) толкова свикнах с Макси и толкова го обичам,че не знам как бих живяла без него!Само дето от седмица се опитвам да се преборя с пишкането пред вратата на апартамента!!!!!!Изчетох хиляди форуми и мнения,опитах всичко ,до което се добрах-нищо не помага.Мъжът ми,който винаги е харесвал котки, се кани да го носи на село.А аз-аз не мога да си представя,че няма да има кой да го гушка.......Той е най-милото и забавно коте на света!
Струва ми се,че го прави напук.Застава пред вратата,мяучи и ако не го пуснем евентуално се изпишва.Прави го и през нощта.А от три дни си ходи само там,на ламината.....
Проявявам адско търпение с него( да не ми се надява човек!)-гледам го като бебе.....
Моля ви,помогнете Макси да остане у дома....иначе го чака съдбата на селско коте,на двора!
Благодаря,че бяхте добри да ме изчетете и ще съм щастлива,ако някой има идея какво да го правя този сладур!

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.228114377253206.60527.1 … 366976&type=3

Рижко е добре!
Все едно нищо не се е случило.
Има същите навици, както преди кастрирането и не ми се сърди.
Яде, става нощем като се е наспал, остри си ноктите от дивана, целува ме, спи си при мен.
Аз, обаче ще имам подарък за Нова година - херпес.
На нашия магазин / досега не е имало котешка храна/ са изкарали някаква храна в кутии на промоция, но да не рискувам?
Да взема да си отида на специализирания магазин, че само трябва да го и отровя сега.
Какво ще кажете?