Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

Тая тема е баш за мен ,ама досега само Ви четях и се успокоявах,че не съм сама....,обаче нещо много ми зачестиха изтрещяванията...та,да взема да се запиша,вече:
Миналата седмица си изгубих едната ръкохватка/тия дето са хващане на топли съдове/ и обърнах кухнята да я търся/ама наистина голямо търсене падна/...и днес се оказа,че съм я сложила във фризера......,а как е станало това-идея си нямам.
Преди седмица ще си цедя сок...и режа зеленчуците и почвам да слагам в дупката......Слагам парче цвекло,машината бучи напразно и сок не тече,слагам второ.....решавам да ги натисна надолу с един морков.....и след като падна голяма борба,се оказа,че не съм махнала капака и всъщност тъпча зарзаватите в неговия отвор/нали е направено така,че да си сложиш пръстите вътре и за да натискаш/......Е,не ме питайте какъв зор видях,докато ги извадя....

Последната ми глупост, топла, топла, даже пари още...
Решавам да метна във фурната един бърз кекс защото ненадейно ми идват гости.
От години не гледам рецепти за кекс защото толкова съм му свикнала, че и насън да ме бутне човек го забърквам за 5 минути, да ама не!
Забърквам тестото, изсипвам във формата и през цялото време нещо ме човърка, че не е наред...
Слагам кекса да се пече и изведнъж получавам факс от космоса...ми захарта, кой ще ти добави захарта. Айде вади, изсипвай обратно в купа, разбърквай, отиде ми шарката по дяволите, бутнах пудра захар защото реших, че кристалната няма да се разтвори добре. Съответно консистенцията се наруши, айде добавих и мляко, повечко от необходимото, то стана една рядка боза и ми писна и го зарязах. Метнах го да се пече каквото-такова и....го изгорих. Гостите ми умряха от смях 
Добре че мъжът ми не подбира. Докато се науча да правя торти и сладкиши колко провали е изял милия...

 Ей мъ и мен, като за начало с една малка глупост - записала съм се на курс и имам домашно, което трябва да пратя по ел. пощата до 13.01, в същото време на 17 съм на женска консултация, ами сещате се  - обърках си датите, добре, че на 13 малкият беше болен, та си пропуснах консултацията, но пък закъснях с домашното. 

Имам и още, ама пусто изтрещяване, не мога да се сетя сега!

Ох моите изтрещявания продължават и става все по-сериозно 

Онзиден сутринта рано ставам за работа, обаче съм се замислила здраво над предстоящите задачи и първото нещо, което правя, е да си обуя чорапи, които прилежно съм приготвила предишната вечер. Обувам единия крак и установявам, че ми липсва вторият чорап. Почва се търсене и напразно ровене в паметта ми къде може да съм го сложила предишната вечер. Започвам да се ядосвам, защото хем знам, че приготвих всичко, хем сутринта ми започва накриво. В крайна сметка виждам, че ще закъснея и отивам до гардероба за друг чифт. Намирам и сядам да го сменя. Събувам чорапа и... под него виждам втория. Обула съм двата един върху друг без да се усетя...

 Ей ме пак - прясна, прясна! 

Та сега да си кажа - налага се да си оправяме разни документи с мъжа ми (не мога да си обясня защо се налага все като съм бременна), за които трябва да отидем двамата, естествено през седмицата и затова се разбираме, че ще ходим днес в обедната почивка на мъжа ми и ще се срещнем пред общината. Да обаче аз нямам никаква представа къде е общината и как се стига до нея и затова ще ползвам JPSа. Проблем е, че поради спецификите на квартала той най-вероятно ще ме прекара по най-кофти улиците (неасфалтирани, липсващи и тн) и затова снощи мъжо ми го наглася с най-удобния маршрут и тн, аз само трябва да го включа и да карам. До тук добре, да ама не - качвам се в колата аз, обаждам се на мъжа ми, питам го какво точно да търся, той ми казва, включвам заветното устройство и тръгвам. И си карам, карам, карам ... и по едно време си викам, абе чакай малко, нещо много време карам за едната община, няма начин да е толкова далече! Поглеждам по-внимателно екранчето и що да видя - долу със малки цифрички ми показва, че ми остават 100 и кусур километра до целта!  Опааа, оказа се, че не е запаметило адреса тъпото устройство, а аз нали съм си патка и не знам къде отивам изобщо не съм погледнала екрана накъде ме води!  Както и да е, първо се шашнах, че и бързах, но намерих къде да свия и да спра, та да се обадя на моя (той пък вместо да ме успокои ми се кара що не гледам къде ме води JPSа) да ми даде адреса на общината, че да стигна до "местоназначението"  .
 Е, стигнах, оказа се, че съм се отдалечила само на 4,5км от общината  Естествено за да докажа, че съм не просто руса, но и бременна и кърмачка и най-вече тотално безмозъчна, се оказа, че съм забравила документите, та се наложи да ходим до в къщи и да ги взимаме, заради което мъжът ми тотално закъсня за работа. 

Оооо, тотално съм изтрещяла.....чакайте, само да се сетя нещо, че вече и това ми е проблем .
С триста зора си записвам час за след 10 дни при един господин д-р... Идва заветния ден, мятам се на колата и потеглям...да, обаче едната гума спаднала /не е ясно коя/ - минавам през бензиностанцията, напомпват я и аха да тръгна.  Да, ама не - едвам запалих и лека-полека тръгвам, но междувременно светва нещо по таблото /неразбираемо за мен/. Звъня на мъжа ми, и той не може да ми помогне - да не съм гасяла колата - глупости. Върнах се на паркинга, поръчах такси,почти стигаме /навреме/, търся портмоне - няма. Звъня на доктора, не може да ме изчака. Връщаме се на паркинга, плащам на таксито и.....дОма. Бях бясна, но нищо не споделих.

Ооох Таня, написах един милион уточняващи въпроса за да разбера какво е станало...

чак като ги видях написани разбрах за какво говориш...

Най-редовно сутрин в бързината , приготвяйки себе си и детето  за градина, забравям да й  обуя обувките -иначе си мисля "яке, шал, шапка, ръкавички, раница...."
Досега детето търпеливо и спокойно ми напомняше...'Мамоооооо, нямам обувки"...вече минахме на"Мамо, пак ли ще ходя без ботушки? "
А имам сутрини , когато толкова карам на автопилот , че чак на обед в работата започвам да се оглеждам как и какво съм облякла...засега се справям...гола не съм тръгвала....

За да не е само запис - постоянно губя ръкавици, шалове и чадъри. От вчера пак нямам ръкавици:( Мъка, мъка...

Аз един ден отивам на кафе с едни приятелки и сме с моята кола,слизаме,заключвам и сядаме на кафето.След около половин час усещам,че нещо не е наред и започвам да бъркам за ключовете,като разбира се не ги намирам.Отивам  до колата,която е спряна точно пред заведението и какво да видя-колата заключена,ключовете на стартера.Взех металната лъжичка от кафето,счупих я  и започнах да ръчкам в ключалката.Идват след малко двама полицаи,които ме обвиняват че разбивам колата.Документите са в жабката и няма как да докажа,че е моя  стояха с мен 20 минути докато си разбия ключалката и извадя документите да  видят,че е моя.

Ау, трета тема, изпуснала съм втората значи. В тази обаче, се записвам.
Трябва да си напомпам гумите на колата, че са спаднали. Кацам бодро на бензиностанцията, зареждам и моля младежа да ми ги напомпа. Хубаво, ама помпачката не им стои на колонките, ами "Ей там ни е компресора, до клетките на автомивките след оня джип", сочи ми момчето и казва, че ще ме чака там. Добре. Кака ви завърта и се озовава на указаното място. Даже си спрях прилично до нещото, което реших, че е компресор. Слизам, а бензинджията ме гледа така  и ми вика "Ама това е прахосмукачка, компресора е ей тук"  ! Ай, като погледнах леко в лЕво - с ей такива букви пише ВЪЗДУХ . Дали не се изложих, а  !?

Грешката не е моя, а на мъжа ми. Но все пак е уникална.
Той е офицер от полицията. Често му се налага да пише разни писма и обяснения. Случката от от преди доста години, но всеки път ми е смешно като се сетя.
Тааааа...пише нашия поредното писмо до началника си адресирано по следния начин: До г-н наХалника на .......          Нямам идея как може да объркаш "Ч" и "Х", но........
Добре, че го видял пътьом, докато го носел, че иначе....... 

Днес майка ми ни идва на гости.Тя е пушачка,но аз вкъщи не разрешавам да се пуши и я гоня да си пуши на терасата.Добре,ама тя ме повика,за да ми покажела нещо и после аз бързам да влизам вътре,че ми е студено....Влязох и отидох в другата стая,за да видя детето...Абе,по едно време се усещам,че майка ми беше у нас,ама откакто излезе на терасата не съм я виждала...Отивам да видя къде е...Е,какво се оказа...
Аз като съм влязла,съм заключила вратата на терасата по навик,а ние сме с ал. дограма и дори и да вика,да чука-не се чува,особено пък и аз както съм била в другата стая Тя чукала,викала,тропала,ама аз не съм я чула,добре че се усетих и отидох да видя какво става,та като я видях как се беше замръзнала-жал ми стана,ама и много се смях...Много съм зле!!!

Май и аз ще се абонирам за темата.

От днес - отивам да нахраня котката в банята - купичката й за храна стои там по принцип. В същото време съм приготвила един пуловер за пране на ръка и го нося в банята. Взимам праха за пране от единия шкаф и храната на котката от другия - и двете са в картонени кутии. Отивам в банята и прилежно сипвам в купичката на котката прах за пране. Усетих се в момента, в който навеждах котешката храна над легена с топла вода 

Питам малката ми дъщеря :
- Искаш ли мляко с какао ?
Тя: - Не, вода.
- Аха, да ти направя вода.