Новата година на вратата чука, а НОЕМВРИйското детенце сладко гука!

С малко закъснение, но честито на Симончетата и Симеончетата ни!   Да са ни живи и здрави!  


arllina, благодаря ти за подкрепата  

От вчера официално си имам трети блистер. Все на едно и също зърно се появяват. Борбата продължава  


Бубче, да оздравявате бързо двечките с Ина и дано опазите Ема  

Моя Теодор от вчера е с капки за нос, сироп за кашлица, Имунокинд и витамин С  
Преди време някой ми развиваше теория, че зимно бебе се гледало много лесно.
Е, явно не е имал лятно бебе, този някой!

pepeusi, да минава бързо раничката  

bebsssss, добре дошла  


Памперса ние го пълним всеки ден по няколко пъти!

Двете чертички – видяхме ги на 1.04.2011. Татито се просълзи от щастие, аз направо си поревах, защото ми се объркаха тотално всички планове... До края на месеца все си мислех, че това е първоаприлска шега. После отидох на лекар и чух едно малко сърчице да бие, връчиха ми снимка с „шегичката”   и тогава чак осъзнах какво се случва  



Редактирам се, защото се оказа, че днес ставам на цели 30 години!
Почерпете се по случая

fio  много здраве, щастие, късмет и усмивки! Стискам палци Тео бързичко да се оправи.
Добре дошли на новите мами   
Аз пак по никое време станах. Не мога да си легна след сутрешното ядене и това си е . Поне по това време всички спят и мога да си вися тук без някой да ми дава зор да му обръщам внимание  .
Хайде спокоен ден на всички мами и бебчовциии.

Фио: Хайде и тук честит да ти е рождения ден! Много усмивки и един голяяям подарък

Относно теста- В началото на февруари решихме вече да пробваме за бебе, но мен ме нямаше една седмица в Добрич, та викам си- дай да се захвана сериозно, тъй като познавам много хора с проблеми, реших първо да видя овулации и т.н.- погледнах- падаше се последен ден от овулацията- 12-сти февруари, бяхме на ски с мойто , от умората през цялото време не намерихме време за ласки, но една приятелка ми се обади да ми каже че е родила на 12-сти, та аз се сетих за наште планове и му викам- давай да почваме, и така, един единствен опит, после заминах на обучение, после почнахме кампания на работа и аз бях забравила че има възможност да съм бременна изобщо. На 28-29-ти трябваше да ми дойде, но не дойде, отидох си във варна, имаше леки признаци че ще ми идва, разхождам се в мола с приятелка и ходя през 5 мин в тоалетната, защото все си мисля че ми е дошло и тъкмо се разделяме с нея и на мен ми просветва че е имало опит , че може и да съм бременна, но си викам- няма начин, от един единствен опит.. На път към вкъщи си взех 2 теста , мъжът ми си беше в Добрич. Още като се прибрах викам - дай да си направя теста, направих го, ама прочетох че трябвало сутрин 1-ва урина, викам си- значи 100% тоя ще е отрицателен, отварям- 2 чертички- затварям, отварям, чертичките са 2... Започнах да треперя, спомням си че едва се добрах до кухята да изпия една чаша вода, но не казах нищо на нашите (на тях така или иначе им казал след като мина 3-тия месец, както и на всички останали). Ставам на следващата сутрин- направих и втория тест- викам си ами сега??? Как ще живеем, как ще го гледаме- и мъжа ми щеше да идва да ме взема вечерта да се разходим и да си се приберем в Добрич. Да, ама ми звъни и ми каза че имал някаква работа и няма да дойде, отложи за следващия ден- аз побеснях... Той ми вика- ко полудя, какво толкова, ако искаш ще дойда...Аз му затворих тел и се разревах- ама викам си не мога още една безсънна вечер- звъннах му и ревяйки му казах, пак му затворих, защото не можех да говоря от рев Той изобщо не беше изненадан, след това като си говорехме, ми каза, че си е мислил, че аз съм си направила тест отдааавна, ама съм измисляла начин да му го съобщя... И в крайна сметка той е бил сигурен че съм бременна и го е мислил през това време, а аз покрай работата, напрежението, обучението и т.н. бях тотално изключила и това изобщо не ми мина през акъла. Вчера се сетих точно за това и сега вече, близо година по-късно, си имаме една малка дудулинка, която е най-голямата ни радост!!!

fio честит рожден ден и от мен.Пожелвам ти много здраве, много щастие и мнооооогггоооо любов .
Дано Тео по бързо оздравее 

Fio  и от мен с пожелание за здраве, щастие и късмет.

Да се почерпите и тук, че Коце днес става на четвърт годинка )) хе хе хе колко е голям малия ми мъж
     

Привет и от нас Добре дошли на новите мами  Честито на всички празнуващи, много усмивки,  здраве и любов   

Като чета за спомените ви относно 2-те чертички ми става толкова носталгично  При нас как се случи... Бяхме женени от лятото, а за бебче още преговаряхме, защото аз още съм студентка и осъзнавах колко ще ми е трудно...  Но постепенно започнах все повече да се навивам и от страха на отговорността  да взема решение просто започнахме да се пазим по един български, традиционен и ужасно несигурен метод ( явно предизиквайки съдбата  ) Та на Св. Валентин дали от сърчицата във въздуха или от хормоните решихме окончателно, че ще се борим за бебче ( иначе пиех ф.к. от няколко месеца, за всеки случай ) . На 15-ти март вече си закъсняваше с няколко дни и се бяхме разбрали сутринта да направим тест заедно. Чаках го нашичкия да се събуди, че трябваше в 8 да ходя на лекции, а той си спешеее. Аз много се ядосах ( от близо час бях будна, приготвена за излизане и нямах търпение) и тъкмо когато излизах от банята той стана и видяхме заедно резултата  и така, трепереща от радост тръгнах на упражнение...
После намерих форума , известно време надничах и се осмелих да се включа чак на Великденската тема. Радвам се, че ви има 

За памперсите- от 2 дни съвсем малко е акал малкия, а преди по 1 на ден ходеше редовно. И на тегло задържа ( 20 грама за 2 д) и се притеснявам, че млякото му е малко ( яде към 830- 850 мл. общо)

И едно некадърно предложение за заглавие  : " Навън е зима люта, а мама е щастлива с НОЕМВРИйче  в скута "

Добре дошли на новите мами!
Честито на всички празнуващи днес!
Много мили спомени относно двете чертички. Аз също още в деня който ми закъсня си знаех, че ще съм бременна. А и някак си го усещах бебето. С Ивон също беше така. Направих си тест още същия ден и беше отрицателен. Минаха обаче още 3 дни и си казах - абе не може да греша. На връщане от работа си купих друг тест. И той вече беше с бледа втора чертичка. Мина обаче доста време докато успея наистина да се зарадвам. Въпреки, че бебето си беше планувано в началото бях с толкова смесени чувства - хем страх как ще се справям с две деца и едновременно и желание. Накрая обаче се отпуснах само на хубавите чувства и резултата вече наистина е налице. Това е най-голямото щастие просто. Безценно и незаменимо. 

Ах, като ви чета и взе да ми се свива корема от вълнение, както в деня, в който и аз видях двете чертички. Сетих се, че не съм разказала как стана, а само споменах датата на + тест- 01.03.
Бяхме женени повече от 6 месеца и тъкмо се преместихме да си живеем самички. До тогава живеехме при свеки и се бяхме разбрали, че докато не приключи ремонта на нашия си апартамент няма да мислим за бебче. Ремонта се проточи доста време, но живи и здрави началото на декември се преместихме. Някаде края на януари решихме повече да не се пазим. Бях се приготвила за дълго чакане, защото всички около мен се бориха за бебе по близо година. Така се стекоха нещата, че февруари правихме секс има няма 3- 4 пъти и изобщо не предполагах, че се е получило. На 01.03 трябваше да ми дойде, аз чаках една приятелка да дойде в къщи да пием кафе и й се обадих да ми донесе тест за бременност, защото ме болеше главата и имах малко Т., та трябваше да знам мога ли да пия лекарства или не. Тя ми донесе и аз едва дочаках мъжа ми да се прибере от работа. Като си дойде си го направих моментално и  огромен шок- две доста ясни и отчетливи чертички. В този момент ми мина и главоболието и всичко. Баба Марта ми направи страхотен подарък  . След това няколко дни не можех да си намеря място от щастие.

Привет!

fio Честит рожден ден! Да си жива, здрава, обичана и щастлива!

И при нас ежедневието всеки ден е едно и също, с тази разлика че предишната нощ ме втресе яко и сутринта се сдобих с 39 градуса температура. Вчера цял ден я поддържах и вечерта като стигна 39,5 изпих един парацетамол. Цяла нощ се потих и мятах в леглото и сега едвам гледам. Добре, че милото ми мъжле като му пуснах смс сутринта и веднага си взе ден отпуск и се прибра в Плевен. Незнам как щях да се оправям и с двете госпожици в това състояние. Днес уж съм малко по-добре, да не чуе  . Пак имам температура, но е поносима 37 и нещо.

Аз разбрах, че съм бременна още преди да си направя теста, но официално на 17.03.2011г. го направих и се показаха 2-те чертички.

Бубче дано у вас вече сте по-добре  .

Хайде спокоен и ведър ден от мен!

фио,честит рожден ден 
аз вече съм на бургаска територия и с кирилица и за щастие мога да пиша а не само да чета
с явор сме добре-той дебелее,а аз за съжаление  не отслабвам много
в пяонеделник сме наконсултация да видим колко сме пораснали и да ни сложат втората ваксина,защото малко я отложихме заради лекциите ми в софия.
благодаря на всички който ме поздравиха във фб за рождения ден

Айде и аз да си кажа моята история. Милото ми направи нещо като предложение да се женим по миналото лято, т.е. 2010г. и мислехме миналата година да правим сватба, а тая - бебече. Ама след нова година, взехме че поразредихме пазенето, а аз тайничко се надявах да стане нещо. Последният ми цикъл беше на 07.02., обаче март месец през цялото време си мислех, че ще ми дойде, тъй като си имах болки като за цикъл...обаче така и не ми идваше... а аз по някое време започнах да чувствам, че май вече не съм сама, даже един ден, като се къпех си погалих корема, погледнах го влюбено и казах - ой на мама бебчето    А иначе хормоните ми бяха луднали още от началото на март, обаче го установих по-късно. После почнаха и да се появяват разни признаци - гърдите ми бяха много напрегнати, чишках малко по-често, бях по паспалива, започна и да ми се гади от цигарите и лека, полека ги намалих (след теста ги спрях съсвем). Иии така, след солидно закъснение (по п-п цикъла ми е редовен с +,- 2,3 дни) на 20.03. реших, че ако не ми дойде до другия ден ще си взема вече тест, но така и не ми дойде. Тогава сутринта пътувахме с милото до Благоевград, че трябваше да ходя на лекции и веднага щом пристигнахме отидох до аптеката за тест ии познайте...  се появиха веднага, тъй като от нетърпение дръпнах капачето почти веднага след като направих теста. Бях хем щастлива, хем шашната и уплашена, даже и си позаревах, ама добре че беше милото да ме успокои и развесели. Той поне, за разлика от мен, беше щастлив и спокоен Та така, на 21.03. видях първите две чертички, а вторите ги видях на 23.03.  за по-сигурно, не че имаше нужда де... на 28.03. видях малката си запетайка, която беше голяма едва 7мм. и имаше тупкащо сърчице

Здравейте, да взема и аз да разкажа за моя положителен тест. Че искаме бебе с милото го решихме още началото 2009. За съжаление обаче почти две години не ставаше, въпреки изследванията и хапчета. Така ноември 2010 си направих електрофенестрация на яйчниците, защото имах поликистоза и съответно нямаше овулация. Три месеца по - късно реших да си правя тестове за овулация и когато на 06,03 видях двете черти знаех, че този път ще стане. Нямах търпение да стане 20ти да си направя теста за бременност. на 22,03 сутринта изпратих милото на работа в 7,30 и след половин час си направих теста. Когато излязоха двете чертички сълзите се стичаха по лицето ми. Веднага му звъннах и му казах, че съм направила теста, а той  - че съм бързала. Когато му казах резултата думите му бяха "Много те обичам". 

Ама да взема и аз да разкажа тогава Ние декември 2010 си  купихме апартамента и се хванахме да правим ремонт. Повечето, купили жилище с кредит са наясно, че ремонта се прави със собствени сили и помощ от роднини и приятели, та и ние така, научих се да зидам, къртех плочки, лепях тамети, абе въобще всякакви дейности развивах Новогодишните ни късмети бяха за мъжа нова къща, а за мене бебе. И понеже по телевизията бяха казали, че бебета заченати и родени в годината на заека са много успешни в живота ние решихме февруари месец да се захващаме за работа. 15.02 ми беше последния цикъл и после заработихме активно.  Обаче на мене някъде около 6-7ми март ми зацапа и аз реших, че не е станало. на 15.03, когато трябваше да ми дойде пак ми зацапа, бяхме тръгнали със сестра ми и Ина към Борисовата градина на разходка. Бях си купила едни 2 теста за ранно диагностициране на бременност преди закъснение и първия вече го бях правила, но беше отрицателен. Реших да направя и втория преди да тръгнем, за да знам да се притеснявам ли от зацапването и да взимам ли мерки. Направих го и се оказа положителен Вкъщи бяхме 100 маймуни, а аз нямах търпение да кажа на мъжа ми затова просто му пъхнах теста в ръката, а той занемя и не успя нищо да каже При първия преглед не чухме сърдечен пулс, зщото отидох много рано заради кървенето да ми изпишат терапия за задържане. Пулса го чухме на втория преглед и после 9 месеца бая зор видяхме да го овардим този пулс Е, след 15.03 вече не се включвах толкова активно в ремонта, ама в какво ОТК се бях превърнала...

И аз да споделя за този незабравим момент . И аз като Гери имах малко проблеми с полкистоза,след много опити (безуспешни),ми препоръчаха едни билкови лекарства (беше ме страх от лапароскопия).Казах си,ако не помогнат,няма и да навредят.И понеже всеки месец си правех тестове още преди да ми закъснее с надежда,че този път се е получило.На 06.03 си направих теста,излезе много бледа втора чертичка,но толкова бледа,че даже въображаема, щом мъжа ми не я видя...Понеже и друг път се беше случвало така, и след това не съм била на себе си.Аз обаче си я виждах,бях на седмото небе от щастие.Изчаках 08.03 и пак  направих тест,този път и милото я видя,много емоционален момент беше. След това както винаги правя,избързах с ходенето на лекар,за да потвърди,с виждането на точицата,пулса и т.н.