Постпостмодерен поглед върху приказките

Да почваме "Приказка с край". Онези, дето са без,
са от друго време, когато злодеят е злодей, прин-
цът все още може да се влюби в принцеса, а коп-
ривата е някъде по средата между плевел и нещо
ядивно.
В нашата "Приказка с край", която напълно резон-
но и закономерно се пръква след края на света,
нещата са различни. В нова ера сме, за бога!
И така появява се Нищото, разтърква зачервени звезди поради неекологичния въздух и се уригва/оригва на Кремиковци.
Верен признак, че сме в Ново време -
появата на Нищото не стряска любоз-
нателния читател и нахъсания зрител,
защото е препълнен от вампири, чудо-
вища, зомбита ... Какво е едно Нищо?
Нищото си е едно нищо ... Е, нищо.
Ох, каква безнадеждност лъха от това Нищо... Аз все по-твърдо се убеждавам, че зомбитата са тук, навред.

Кого да стресне, като няма нищо друго освен Нищо.
Начи, като почна да приижда Нищото, прииждаше бавно и плавно, та всичкото народ има време да се оцъкли, изплаши и отчая подобаващо.
Ама там Нищото съществуваше паралелно със света. А тук (поне аз останах с такова впечатление) Нищото е всичко.

А, не знам, аз си го представих внезапно появило се, новородено някак, тепърва набира сили.

И така...

Нищожеството бавно се промъкна нататък, за да се изправи срещу Нищото.
Чуло беше, че притежава голяма сила - Нищо не можеш да му направиш.
Настигна то Нищото, поизпъна врат за да го види по-добре и чак хлъцна от изненада. Я, та то си било цяло нищо! Какво да му се прави повече? Подсмръкна доволно, почеса се на деликатно място и се върна в Резервата да се похвали.
А там го посрещнали с: "Де одиш, уа, пустиняк? Аре седай, че свършИ пиеньето!”

И после ..., **** и ззззззззз  до сабале.

И на зазоряване се дочул конски тропот и в далечината, сред облаци прах, се появило странно животно - ни дракон, ни кон, но понамязвало в муцуната на Фалкор, Най-прекрасният сред драконите (НПСД).

Но не бил той! Ако се вгледаме от близо, от втори поглед - бил Валкюр, транс-джендър драконът, който щастливо слушал втората опера от Нибелунгския цикъл, защото празнувал успешната си операция за смяна на пола.

На гърба му яздело едно женско Нищо, което изглеждало като нищо, което можем да си представим и всеки го виждал различно, в зависимост от това, което искал да види и от времето, по което му е свършило пиеньето.
Женското Нищо обаче, предусещайки възможността или невъзможността да бъде разпознато сред Нищото, предвидливо си навлякло сеХи денонощница, неизгладена разбира се, положило си доволно количества грим и бижута и като цяло изглеждало така, сякаш ако излезе от грима и одеждите те ще си останат там, неподвластни на времето като една литературно-материална инверсия на мис Хавишам, която естествено, във Вселената на Нищо никога не се е появявала по страниците на вестникарски подлистник.

И точно тук и тогава се появява ТОЙ. Онази гарга непоръбена...

Не че съм дете, но добре би било да има бер. ред. за непросветените и под черта да се посочи що е туй гарга непоръбена.