Франция извън Париж

Много хубави разкази, Пътничка!  Бордо и у мен остави подобни впечатления- хубав, не особено чист град, който от една страна ми хареса, но от друга- не изпитвам желание да се връщам в него. Там има много наши мургави сънародници,  част от които се занимават с джебчийство и просене. Бях чела някъде, че с румънските си събратя са си разделили големите френски градове.  Не знам дали е вярно.
Масово не дават мигач във Франция на кръговите, много е дразнещо.  И не съм виждала другаде толкова мъже да пикаят по улиците

Ти в Германия ли живееш? Правят ти впечатление неща, които се срещат и в България...Все си мисля, че в Германия е различно, може и да греша

Пътничка, много интересно! Ако може да качиш и снимки на местата, за които разказваш.

...живея в България, но забележките относно движението и навиците по пътищата са от страна на съпруга ми - той е шофьора. Според него французите са доста спокойни шофьори, към тях има малко забележки и едната е споменатата по - напред. Пак според него навиците на водачите в Италия са изключително близки до българските .
Относно снимките - ще се опитам да направя един албум и да го споделя, но това ще отнеме малко време заради обозначаване на местоположенията на съответната снимка.
...а, ако е интересно, може би трябва да продължа с разказа?

Продължавай - страшно е полезно.
С подобни от Бордо впечатления останах от Mulhouse . Красив център , няколко музея / на Бугати-разбира се единия/ , но...ми беше много емигрантски, включително и с "наши" момчета и момичета . Бяхме в най-големите жеги през юни, та и това малко допринесе за не толкова доброто впечатление от града.

Иначе - за шофьорите  - мисля си, че като у нас - никъде няма. Французите ми направи впечатление как карат на малка дистанция от теб, няма мигачи в кръгово, но пък в Холандия и Белгия- щрак мигач и бум- пред теб- явно при тях, мигачът  дава някакво предимство. А в Германия -е писах някъде- това е държавата на Камиона- никъде не съм виждала такова количество тирове , камиони и камиончета на едно място. Пред немските задръствания, другите- бледнеят, с уговорката, че не съм била във Франция в началото на август, когато са техните "бушон руж".
Завършвам с нещо, което винаги ме е впечатлявало- как пък един не се намери да кара в аварийна лента, да форсира мощен автомобил зад теб или около теб/ не че не се нагледахме на разкошни последни модели/….Някакво Ламборджини в Германия, търпеливо кара зад скромно нисанче микра в най-лява лента, докато немската пенсионерка не се усети да се прибере в дясно - нямаше клаксони, святкане с фарове...ех, мечти....

Не е по темата "извън Париж", а по повод Ламборджинито - пътуваме в Сардиния, движим се с 40-50 км в час, пътят е в завои, дете е малко и му става лошо, а пътят е тесничък и изпреварването забрането. По едно време мъжът ми казва "зад нас има едно ферари" и аз изтръпнах, викам си сега ще се почне едно свиркане, ще се лепне на бронята, фарове...Е не, човекът тъпреливо си се повлачи след нас двайсетина минути, и когато можеше да изпревари го направи и замина.

...малка вметка към предните коментари за навиците на автомобилистите: пътуваме с автомобил из Европа от 2007 година, поне по веднъж годишно, и ако пусна съпругът ми да пише за навиците на водачите в различните страни ще стане много широко обсъждане извън темата. Затова пускам само вметки, когато искам да кажа нещо за навици на водачи, марки автомобили и подобни.
Докато още сме в региона на Bordeaux - за вината. Предварително уточнявам, че в нашето семейство не са на почит, рядко опитваме и купуваме вина, поради което мнението за тях може и да се приеме като неангажиращо. Съответно не се спираме на турове за вина. Но така и така сме във Франция, купуваме вина -  и за малък сувенир за роднините, и за домашна консумация. Много мнения за вината от Елзас ги сочат като нещо много хубаво, но това се разминава с нашето мнение за тях. В Eguisheim - едно от прословутите селца покрай Colmar, обградено с лозови масиви и с няколко изби, посетихме тази, която беше до хотела ни и избрахме няколко бутилки, както червено, така и бяло вино и едно розе. Всичките претендираха за някаква награда от сeлекции. При по - късната консумация в къщи, само розето се добра до одобрение на вкусовите качества, останалите нe ни допаднаха. Затова сега, в региона на Bordeaux, подходихме с известна доза резервираност към избора на вина. Но с радост споделям, че засега - 2 бутилки бяло и едно розе, се оказват на много добро ниво. Гледахме бялото да е от региона на Bergerac, защото на път към Bordeaux след селата минахме в региона и видяхме много малки винарни, както и доста големи лозови масиви, като всеки беше обозначен с табела, на коя винарна принадлежи.
Толкова по темата с вината.
След дюната се насочихме към следващото ни местообитание за настъпващата нощ - Les Terrasses de Bessou.
Семеен хотел. Въобще не бях наясно, какво е резервирал съпругът ми, но това хотелче или семеен хотел се оказа истинско попадение. Свежо реновирана къща, много добре оборудвана стая, изключително любезна домакиня (със съпругът ѝ така и не се видяхме - рано на следваща сутрин беше заминал да навести децата им, на гости при баба и дядо в Nancy). Тъй като от Dune du Pilat тръгнахме късно, а до хотела имаше доста път, към 9 вечерта получихме обаждане от нашата домакиня, която се поинтересува кога смятаме, че ще пристигнем в хотела. След като уточнихме, че те двамата със съпругът ѝ са си ангажирали ресторант, се разбрахме, че тя ще остави стаята ни отключена, със светната лампа отпред, за да я познаем. Струва ви се необичайно? И на нас също, но вече не ни беше непознато - домакинът ни в Германия - един дядо на доста преклонна възраст - беше постъпил по подобен начин, но беше залепил указателни табели, изписани ръкописно и с начертани стрелки. За съжаление май не сме го заснели.  А там дори не пристигнахме късно - малко след 18:00 часа, като го бяхме описали за предполагаем час за настаняване.
Какво ни направи впечатление по пътя между Dune du Pilat и селцето (буквално няколко къщи) Bessou - както и друг път сме коментирали в семейството - явно в различните региони на Франция хората се препитават с различен бизнес. В този регион се добива дървен материал - изсичат доста големи площи гора, но и засаждат след това с нови. Другото, което ни  направи впечатление специфично за този регион - лешниковите насаждения. Цели плантации от лешникови дървета. Излишно е да споменавам, че това не се вижда от магистрала, през цялото пътуване използвахме безплатни пътища, които минават и през по - забутани краища. Точно в 22:00 пристигнахме в селото/хотелчето и разбрахме защо се е наложило на домакинята да ни звънне доста по - рано от началния час на резервацията им - просто в диаметър от няколко километра няма нещо, което да прилича на ресторант.  ... следва продължение

Страхотна тема!

Да побутна тази тема защото е полезна. Предстои ми пътуване с цел разглеждане до Дижон. За втори път ще съм в този регион на Франция и моля, ако някой има идеи за нещо интересно в и около Дижон освен обичайните забележителности, да сподели.

В планиране на лято 2022, се върнах към тази тема, за да прочета нещо ново - ако има.
След предишните ни посещения във Франция и като харесвана от нас дестинация за по седмица - две, установихме, че все още не сме били в северозападна Франция - Бретан. Там, с изключение на Динан и Сен Мало, май е доста непознато като пътепис и място за пътувания. А съпругът ми като си е наумил, че там трябва да отиде, край. И без това ще имаме повод да отидем до Лондон за дипломирането на сина, плана е след това вместо наляво - към България, да завием надясно - Бретан. Наляво и надясно - като се слезе от ферибота Дувър - Кале.
В тази връзка - всякаква информация за региона, основни забележителности, извън споменатите Динан и Сен Мало. Поизгледахме видеа в тубата, поразгледахме туристическите сайтове на областта с указания къде - какво, но личния опит винаги е по - полезен.
Както винаги ще бъдем с автомобил, така че общственият транспорт не е тема на разговор.

Ако тръгнете надясно, т.е на юг, препоръчвам Амиен и Руан, близо до Хавр е Етрета, много красиви бели скали надвиснали над морето.
В Бретан най-популярен е Мон Сен Мишел, безумна красота, град Рен също е там, но нямам спомен за нещо особено.

И аз планирам Франция, засега южната част с кола. Още с нищо не съм наясно и всички предложения за малки селца, градчета ще са ми полезни.
Интересно ми е, ако не знаем френски дали ще имаме проблеми? Като езици знаем английски, италиански и мм малко немски.

Много места мога да изброя между Бордо чак до Монако...зависи колко време и т.н.
 ще се справите с английски, в краен случай translate  през смартфона, но няма да се наложи

Мерси Брадли, ще заложа някакви граници на маршрута и ще питам пак, че тя Франция е голяма.

В което и градче да минете, все ще има интересно. Ние спахме в Динан. Освен него и Сен Мало, бяхме в Динар с огромния плаж и ядохме морски дорове в Канкал. Може да видите Кап Фрехел и наоколо има доста живописни селца. Нагоре в Нормандия освен Хонфльор Монт сен Мишел и Етрат, които горещо препоръчвам, може да видите плажовете Омаха и Юта от Д дей настъплението през войната. И рибарското село Барфльор. Фекамп, Каен и Руан също не са за изпускане. И може би после по пътя до минете през Живерни и градините на Клод Моне.

Бретан ми е любимата област във Франция.  Сен Мало и Динан са много живописни, едва ли ще останете разочаровани.
Ако не сте ходили в Le Mont Saint-Michel, не го пропускайте. Dinard е много хубав също. Стридите в Cancale на пазара са задължителни. Fort la Latte също е красиво.
La côte de Granit Rose също си заслужава, но остава малко по-далече.
В Нормандия Honfleur, Deauville, Cabourg също си струват за кратка почивка по пътя.