КЛУБ "Чакащи - 40+"

  • 136 911
  • 809
# 315
Зъбките са 16.
Виж целия пост
# 316
Мама Ира, аз май не съм много за завиждане, но се надявам до един месец да започнем да свикваме един с друг и да се нормализират нещата. Колкото до деформацията- от дясната страна челюстта е видимо по недоразвита с няколко милиметра от тази отляво.Зъбчетата са криви и по нарядко.Цялата усмивка е изкривена.Но казаха ,че все още расте и може да се нормализира. Смятам да изчакам известно време докато отмине адаптивния период и след това ще вземем мерки.
Това обаче не е от смукането на пръста. 90% от децата на тази възраст смучат или пръст или биберон преди заспиване. Потърсете ортодонт в най-скоро време. Точно защото сега расте е най-подходящият период за консултация. Желая ви успех! Hug
Виж целия пост
# 317
Мама Ира, аз май не съм много за завиждане, но се надявам до един месец да започнем да свикваме един с друг и да се нормализират нещата. Колкото до деформацията- от дясната страна челюстта е видимо по недоразвита с няколко милиметра от тази отляво.Зъбчетата са криви и по нарядко.Цялата усмивка е изкривена.Но казаха ,че все още расте и може да се нормализира. Смятам да изчакам известно време докато отмине адаптивния период и след това ще вземем мерки.
Това обаче не е от смукането на пръста. 90% от децата на тази възраст смучат или пръст или биберон преди заспиване. Потърсете ортодонт в най-скоро време. Точно защото сега расте е най-подходящият период за консултация. Желая ви успех! Hug

Подкрепям. Потърсете специалист. Моята дъщеря все още си смуче палеца понякога, а като дойде у дома (1г и 3 м) почти не го вадеше от устата, но изкривяване на челюст няма.

В допълнение към писаното от момичетата искам само да ти кажа: не го сравнявай с другите деца. Твоето е уникално (това при всяка майка е така Simple Smile), но за нашите деца в момента на пристигането у дома е важно да се отчита уникалната им предистория и да има строго индивидуален подход - според самото дете. То само си подсказва какво му трябва и като му свикнем (което също изисква време) става по-лесно. До този момент твоето дете просто е оцелявало физиологически и се е развивало физически и интелектуално единствено под влияние на инстинктите за тази възраст и индивидуалните особености на характер и темперамент. Моят син, например, малко флегматик си пада и му е била нужна почти година да проходи самостоятелно след като се е изправил в креватчето за първи път. Седенето на гърне аз с моите деца не успях да постигна. Минахме направо на тоалетна чиния със седалка за деца, а памперсите махнах когато му дойде времето (за баткото на навършени 3 години).

Гушни и нацелувай малчо! И... всичко си идва на мястото в един момент и става все по-хубаво!  Hug
Виж целия пост
# 318
Благодаря за съвета. Именно със специалист се консултирахме. Пръстчето трябва да излезе от устата. Синът на сестра ми в САЩ е със операция и шини именно поради смукане на биберон . Сега е на 5 г. , а биберона изхвърлиха към края на третата година .Да, всяко дете е уникално само за себе си.
Виж целия пост
# 319
Лаура, за първи път чувам, че челюст може да се изкриви от смукане на пръст newsm78 виж, зъбките да, но челюстта... Пък и тези зъбки са временни, когато заизлизат постоянните, тогава е по-важно да се вземат мерки за правилният им растеж. Моята девойка е с рядко редки зъби, смучеше си пръста известно време след като се взехме /кратко, около месец/, същото е правила в дома през цялото време, защото пръста й беше нацепен просто до кокъл, но няма проблеми с челюстта.
Мисля, че детето сега е достатъчно стресирано, почакай малко, може само да се отучи. Ако не, тук има много мами с опит /разни лакове и др./, ще ти дадат идея.
Виж целия пост
# 320
Да, разбира се , че ще изчакам. Наясно съм, че сега не е време за това. И аз не бях чувала за много съществуващи проблеми при децата, но е факт , че ги има. След като специалистите са чували може бе наистина ги има.
Виж целия пост
# 321
Синът ми още си смуче палеца, но сам започна да се контролира. Аз се боря с този палец вече 4 години и с порастването смученето започна да става все по-рядко, вече е само по време на сън и то несъзнателно. Има и случаи, когато си е съвсем нарочно, разбира се.

А специалистът ортодонт ли е или просто зъболекар? Защото моят син има съвсем леко разместване, почти незабележимо. Като майка с дълъг стаж в борбата с палеца, определено смятам, че проблемът не е само палецът. Снимка правихте ли?
Виж целия пост
# 322
Според нашия зъболекар ако госпожицата (тя сега е на 1г.7м.) смуче палче само при заспиване, не е толкова лошо, но ако го прави целодневно, тогава трябва да се вземат незабавни мерки, тъй като от една страна се разваляли зъбките (от постоянното отделяне на слюнки емайла се "изтърквал" и не можел да се "реминерализира" между храненията), а от друга страна можело да се стигне (с времето, обаче!!) до фронтално отворена захапка или други проблеми... Но според него тези проблеми като цяло се коригират основно с шини и в мнооого редки случаи, най-вече при възрастните хора, се налагала хирургична намеса... Като, според думите на нашия зъболекар, ако смученето на пръстче се преустанови до третата годинка, често зъбки с леки изкривявания се намествали в правилната позиция от само себе си...

Най-разпространените методи за отказване от смукане на пръст са:
1. С памучна ръкавичка: Продават такива и по аптеките, за превръзки и бинт. Този метод отказва предимно от нощното смучене на пръсти, тъй като смученето на мокър плат (каквито стават ръкавичките) не е приятно усещане...

2. Смуканите пръстчета да се залепят с лейкопласт: пак създава неприятно усещане;

За по-големите деца:
3. Смайли: може върху пръстчетата да се нарисуват с химикал едни намусени смайлита и към това да се разкаже една приказка за тъжния палец... Така детето винаги, като лапа палчето, се сеща за "тъжното палче"

4. Лак за нокти: Действа при момиченцата: Ноктите се лакират с нещо, което се изтрива лесно и в един момент децата намират хубавия лак за по-интересен от смукането на пръстче...

Горчивите лакове като цяло се отричат много интензивно... Simple Smile

По принцип се смята, че тъй като смукането на палче е вид успокоение и прилича на "зависимост", не е добре отказването да става рязко и с агресивни методи. Най-добре било, просто родителите да вадят нежно пръстчето от устата на детето и да намират веднага друго занимание... а по-големите не да се наказват, а да се мотивират положително и с положителен фидбек...
...

Лаура, вашето детенце е малко, дори още не са поникнали всички зъбки, как е възможно тогава смукането на палче да е причинител на проблеми в челюстта?
Виж целия пост
# 323
И ние смучем пръстче основно, когато заспиваме и по време на сън. През деня само когато се чувства неспокоен или когато нещо не става на неговото. Ляга на земята лапа пръстче и започва да рита с крака. И на улицата.
Консултирала съм се със зъболекар и лицево- челюстен хирург. Забелязах проблема още при второто посещение в дома. Първо се консултирах, а като го взехме и го видяха , просто са ми наблизо. Ще го заведа и на ортодонт.   
Виж целия пост
# 324
И ние смучем пръстче основно, когато заспиваме и по време на сън. През деня само когато се чувства неспокоен или когато нещо не става на неговото. Ляга на земята лапа пръстче и започва да рита с крака. И на улицата.
Консултирала съм се със зъболекар и лицево- челюстен хирург. Забелязах проблема още при второто посещение в дома. Първо се консултирах, а като го взехме и го видяха , просто са ми наблизо. Ще го заведа и на ортодонт.   

Че пръстът трябва да се махне, трябва, че е проблем, проблем е. Но без снимка просто няма как да се разбере какъв точно е проблемът, с нея ще се види има ли зародиши на всички зъби, къде са точно, има ли проблем с костта. Предполагам, че е още рано за това, но го имайте предвид. Със сигурност има решение, сега е важно да си се радвате, да се гушкате и да се опознавате. Аз те съветвам се борите с пръстчето постепенно. Първо научете детето, че през деня не се смуче, защото ръцете са мръсни, после с времето го залисвайте да гушка някоя кукла или играчка, за да заспи и така постепенно ще отшуми. Това поне е моят опит с големия ми син. Вече е почти на шест и още смуче палец, целта е да го отуча преди да започне да сменя зъбите. Насилствените методи с горчиви лакове, ръкавици и бинтове при нас нямаха абсолютно никакъв ефект - нито лакът го спря, нито ръкавиците, нито бинтовете - смучеше си пръст, та чак ушите му плющяха. Само обясненията, уговорките, убеждаването имат ефект специално по този въпрос.
Виж целия пост
# 325
Моята дъщеря през деня си смуче пръста когато гледа телевизия или когато остане сама да се занимава с нещо, неизискващо физическа активност, а също и когато й чета приказки се опитва. На заспиване също го прави. С лаковете нямахме успех, явно имаме особен афинитет към горчивото.  Simple Smile Ръкавици й сложих само веднъж и реакцията й беше такава, че се засрамих от себе си какво причинявам на детето си. Много търпеливо напомняне, уговорки, обяснения защо не трябва да го прави и лека-полека все по за кратко палчето е в устата.

При заспиване общуваме - четем приказки, разказваме си нещо и когато я оставя сама очаквам да заспи и тогава внимателно вадя пръстчето, ако е там. Но напоследък радко ми се случва - или сама си го вади като се поунесе и намести по-удобно, или въобще не го лапа.
В първия месец (дори месеци) от живота ни заедно, това беше невъзможно, обаче. Тя се будеше дори когато само тихо се приближех и застанех до кошарката й и ставаше неспокойна ако се наведех дори само да я завия. Вадех пръстчето, но след малко пак беше в устата. Постепенно започнахме да си имаме доверие и да се сгушва уютно, а не да се стряска когато мама я завие, погали и целуне насън.
Виж целия пост
# 326

 Хееееееееееиииииииииии    , Момичетааааа Rolling Eyes.......Къде се изгубихтеееееее Hug
      Явно всички са много заети......Новопостъпилите Мами - със грижите около Бебоците. #Crazy.., а Чакащите  -  с притесненията на Очакването... ooooh!
      На мен обаче много ми липсвате - така свикнах да си споделяме  Heart Eyes - пишете КАК Сте?
           Hug
Виж целия пост
# 327
Здравей Сара  Hug
Ето ме тука, не съм  се загубила - чакам....  Предполагам, че и с другите момичета е така  Simple Smile

Стана точно една година от вписването ми в регистъра и се чудя дали това е повод за  празнуване или е по-добре да се покрия някъде сама с мислите си  Thinking
Очакването на заветното писмо е доста изнервящо мероприятие и съм мноооооооого благодарна на всички, ама съвсем на всички пишещи тука мами и кандидат-мами за подкрепата, куража и надеждата - без тях щеше да ми е много трудно  Hug  bouquet
Сега се опитвам да погледна от към положителната страна на нещата и си мисля, че не просто чаках, а се  приближих с цяла една година до срещата с моето слънчице  smile3503
 Е, догодина може да се окаже, че съм се приближила с цели две години, но .............какво да се прави - колкото - толкова  newsm53
Дано всички очакващи да срещнат бързо своите съкровища   newsm51

Сара, толкова е мило, че мислиш за нас и че ти липсваме Hug Радвам се, че малката Деничка - Звездичка расте спокойно и щастливо дете и ти пожелавам с всеки изминал ден да те прави все по-щастлива  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 328
Няма да се обезкуражавате, ей!

Навремето, когато кандидатствах, заради приемането на закона бяха спрели за близо почти година процедурата. Чакахме... Мислех си, времето върви, остарявам   ooooh!

Бях се забавила с подаването на документите, че исках за пореден път първо татко да измъкна от лапите на смъртта...

Но да знаете, че съдбата си знае работата.

Сега, понякога  си мисля вечер, уморена, защо не съм по-млада, че трябва и това и онова още да свърша, а ми идва да си гушна заспалото момче и за нищо да не помръдвам  Joy, че ставам бавна, че ще ми трябват още много сили и здраве докато дивака ми стане "разумен" и самостоятелен...  ooooh!

Но дори и не помислям "Защо не осинових по-рано", защото това би значило, че нямаше мой син да е Андрей, това чудо мамино, това слънце палаво, този врътльо ненадминат, най-светлата и добра душа, която познавам след татко...

Преди 9 години си отиде татко, в същия месец преди 9 години се роди Андрей. Отиде си единият прекрасен мъж в семейството, а съдбата ни да дари другия прекрасен още малък, но мъж!

Вчера ми изкара акъла, за да спаси гол във въображаемата врата направи такова премятане през стълби, че мислих, ще счупи я ръка, я крак, я глава. Героят се надигна целият съдран, извика "Няма гол!", само три едри сълзи потекоха от очите и той свенливо се обърна да не го видят приятелите, че плаче...  Аз все пак си го гушнах и скрит в шала ми той мълчаливо застресе ръменца с тихи сълзи...
Мислех си, сякаш е чул татко, когато ми обясняваше преди много години, когато аз бях на 4-ри, че аз съм дъщеря на офицер и не бива да плача за щяло и нещяло...

Не мога да си обясня тази магия, не бих искала никакво друго чудо от съдбата Hug   Само още едно -  да ми е жив и здрав и щастлив в това шантаво време... Но това го искат всички мами Grinning

Имам чувството, че всичко около идването на децата ни има смисъл, само не се бойте, запазете спокойствие и сили, търпение и надежда, вяра, оптимизъм и "жизнерадостен заряд" - те ще ви трябват за после, за тогава, когато всички те ще са от голямо значение не само за вас, но вече и за най-важното за децата ви...  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 329
Споделям напълно казаното от mama-Ira! Децата са магия, която се появява в живота ни, защото е създадена точно за нас. Няма значение как са се появили на този свят, защото всички те са Божии създания, а кои са им отредени за родители. И рано или късно се намират един за друг. Аз чаках много, но всеки миг се убеждавам, че си е струвало Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия