КЛУБ "Чакащи - 40+"

Нали се сещате,че когато се намираш в чужбина се смята че сме пълни с пари?
И веднага има запитване,но посредници са хора, с които не искам да се забърквам.
Достатъчни са ми мъките и терзанията за моето изгубено безвъзвратно 18 годишно момче.
Хляб и сол ще ям , но на това нещо няма да се подложа.
Много искам детенце,като всички вас и ще си чакам реда,ако е останал такъв.
Ако ли пък не ми се случи това щастие,си оставам майка на сина ми , който е някъде не знам къде.
Успех на всички!

emilia8698   , съжалявам за сполетялото ви нещастие. Задействайте си процедурата и рано или късно ще се случи щастливата среща. Ред дали е останал не съм много сигурна вече, но ще чакаме, нямаме друг избор. Успех на всички и от мен.

Anajens_bebe ,аз съм проспала хубавата новина, . Бъдете много щастливи с вашата принцеса. Как сте, какво ново при вас.

 Здравейте  настоящи и бъдещи мами,от доста време чета безценните ви мнения и съвети в тази и другите теми ,но все не се решавах да се включа  ,но понеже вече цял месец никой не пише тук  реших да се опитам да размърдам темичката .Затова  да се представя ,аз съм все още на 40 с половинката ми сме в регистъра от 08.01.2013г.и чакаме слънцето да изгрее и за нас .

Добре дошла  .
Правилно си решила да размърдаш темата  .

Мила Розмариня, прибрахме се в България. Такова е условието и сме вече на проучване от социалните. Толкова много се вълнувам,защото със  всеки изминал ден се доближавам до моето детенце.

Да попитам, понеже ние нямаме детска стая в момента(ТЯ Е НА СИНА МИ, А ТОЙ БЕ НА 18 години)дали при среща със социалния работник ще е проблем?Ще я направим малко по-късно и много се притеснявам като цяло от тази среща.Споделете моля за какво е тази среща и как да премина по -лесно без да плача. Извинявам се за въпроса ,ако на някой се стори глупав.

emilia8698, това че в момента нямате стая за детето не е никакъв проблем. Та нали тази стая после ще се направи според нуждите на конкретното дете. А относно срещата - не се притеснявай въобще, бъдете себе си и не се притеснявай от нищо. Дори и да ти се плаче - не виждам проблем, хората са различни, при някои емоциите избиват на повърхността, при други - не.

 Привет отново,от всичко което прочетох тук и от недоизказаните намеци от социални работници стигам до заключението че напук на всякаква логика съвета по осиновяване предпочита да даде дете на самотна майка на 40+отколкото на жена като мен на 40 но с  по-възрастен съпруг пък бил той и като моя запазен и с енергия за  която му завиждат и 40 годишните ни приятели .По тази логика ние по-добре да се разведем ли ,та да ни дойде  по-скоро реда ,че то е ясно че по-млади не ставаме .Да не ме разбере някой погрешно ,но аз въпреки че съм на 40+съм сигурна че мога и ще дам на детето си прекрасен ,щастлив и спокоен живот преливащ от любов,а в лицето на баща си то ще има чудесен родител,приятел и авторитет .Или както беше написала в доклада си психоложката от училището за родители "Те са взаимно допълващи се ,балансирани личности които ще дадат на осиновеното си дете всичко от което то се нуждае ". Дано не обидя някоя самотна мама,защото аз се прекланям пред смелостта и силата на всички тях да преследват мечтите си , ако нямах безрезервната всеотдайна подкрепа  на моя мъж сигурно и аз щях да съм една от тях бореща се сама за щастието си .А сега  се боря заедно с него и ужас въпреки него  ,толкова е жалко че чак ми е смешно,къде е логиката тук.

Изобщо  не се притеснявай от срещата ако ти е тежко поплачи си ,трябва да си от камък че да можеш да разкажеш за сполетялата ви трагедия без да се разстроиш    .Разбирам притесненията ти ,ние също преживяхме ужасна трагедия преди година и половина и още се борим с последствията от нея и аз се притеснявах как да разкажа ,как ще ни разберат и т. н. но всичко ще мине чудесно, тези срещи са точно за това да ви опознаят в личен и житейски план .Стискам палци ,успех.

Julka72, дали кандидата и в брак или фактическо съжителство не е единсвения критерий, по който оценят дали кандидат-осиновителите са подходящи за дадено дете. Има ред други, така че аз лично виждам логика.

Еми, и аз ще кажа като Доли - не се притеснявай, не е необходимо всичко да е обзаведено докрай по време на посещението на социалните. Това става впоследствие.
Отпуснете се, не се притеснявайте, дори и да се разплачете, както казва Доли, някои хора се сдържат, други по-лесно дават израз на емоциите си. Всичко ще е наред .

Здравей Розмариня !
Много се радвам, че ми пишеш така обнадеждаващо, много
ми е трудно тези дни. Трябваше да се готвя за абитуриенски бал на 24 май.
Не знам как ще превъзмогна тази мъка, но трябва да се стегна и да чакам щастието, с такова едно невинно същество , което да обгърна с любовта си.
Вълнувам се и затова пиша така объркано. Няма никакво значение, да ли си семеен или не, една жена знае как да обича своето дете със или без мъж.
Пожелавам на всички чакащи успех.

julka72, пази се и не се ядосвай излишно, това са само "слухове"... Най-важен според мене е социалния доклад като цяло, а не някакви си параметри!:) Стискам палци за бърза процедура!:) Успех!

Здравейте и на Вас, момичета. Вчера за първи път се включих, но към Петата тема на чакащите, защото още нямам 40, но пък и аз съм от чакащите. Искам да пожелая успех на всяка една от вас и бързо да дочакат щастието, защото не е важна възрастта, а колко е голямо сърцето ти. Няма граници за нищо в този живот има само желание и любов, които "ей богу" всеки на всекиго и то на абсолютно всяка възраст може да даде! Ще копирам направо това, което съм написала в другата тема, за да се запозная и аз със вас:

--------------------------------------------------------------------------------

Здравейте момичета! От много години ви чета. Изчела съм през последните близо 7 години всички ваши постове и то многократно, това невероятно много ми е помагало в тежките моменти. Реших и аз да се впиша при вас най-накрая, време беше, според мен! Аз съм на 34 години и преди четири години осиновихме със съпруга ми нашето момченце, което тогава беше на 6 месеца. Тогава чакахме две години, но си струваше мъката от чакането за всеки един изминал ден, защото това което ни се случи с това, че той стана наш син е най-прекрасното нещо на света, много по-прекрасно отколкото би могло дори човек да си представи. Няма думи на света, с които да мога да опиша начина по който се почувствах когато за първи път го взех в ръцете си и цялото щастие което нахлу в живота ни...!
Наново минахме през необходимата документация, проучвания и процедури, за да се впишем пак в регистъра на чакащите, за да си осиновим още едно детенце. За съжаление след второто ни вписване в регистрите изминаха двете полагащи ни се години без да има положителен резултат за нашето семейство. Този път още малко преди да изтекат двете години наново събрахме изискващата се документация, за да ни се удължи срока с още две години, което стана факт миналата година октомври месец и сега пак сме в най-трудната фаза - чакането! Изминаха почти три години откакто чакаме за второ детенце и аз продължавам с надежда да чакам всеки божи ден, защото просто не мога и не искам да се отказвам! Знам колко много са семействата, които искат същото като нас и от все сърце им го желая, знам че може би ще се сметне за прекален факта, че една безкрайно щастлива вече майка иска да има още едно детенце. Аз обаче вярвам и съм сигурна, че ние заслужаваме това, вярвам че и моят син заслужава да е братче на детенце, вярвам че две деца в едно семейсво са не само чудо и радост за родителите, те ще са си обич и подкрепа помежду си за цял живот. Няма на света по-силно нещо от любовта, която изпитвам към моето момченце и тази която бих могла да дам на още едно детенце. Понякога в дни като днешния наистина се отчайвам и тогава ви чета и днес просто исках да ви благодаря за всеки пък в който без да знаете сте ме успокоявали и сте ми давали кураж да НЕ СЕ ОТКАЗВАМ! БЛАГОДАРЯ ВИ!

--------------------------------------------------------------------------------

Прегръщам ви всички и да знаете всеки го води сърцето му и накъдето го води то, там е най-правилната посока. Възхищавам ви се за куража и смелосттта и съм абсолютно сигурна, че вие сте и ще бъдете най-прекрасните майки на света!

Благодаря Чандра най-сърдечно ти връщам хубавото пожелание.  Наясно съм че изборът е съвкупност от множество параметри ,но ми направи впечатление ,че въпреки липсата на каквито и да било ограничения освен 0-3г.и здравичко от наша страна , предлагат дечица на семейства вписани доста след нас в регистрите и се опитвам да разбера защо ни прескачат.Докладите ни са доста позитивни ,няма нищо негативно което да бави щастливото събитие .Аз съм от хората които търсят грешката първо в себе си защото е най-лесно поправима, на моменти ме хваща срам че съм толкова нетърпелива но какво да направя ,преживяхме толкова много трагични моменти а  сърцата ни преливат от любов но няма на кого да я дадем . Не съм ядосана просто търся спасителна сламка за която да се хванем за да не е толкова трудно чакането.