2012-та, добре си дошла, ЯНУАРЧЕТА носиш под всяка елха

Прекрасно! Колко нови бебчета! Да са живи и здрави, а мамите - усмихнати, доволни и щастливи!

Аз ефект не виждам, а и не знам дали въобще очаквам. Аз и круши ям. И се чудя дали да съм на диета днес - само плодове и вода или да си живея живота и... когато, тогава.
 
Все си мислех, че тези преносвания стават при не много ясна овулация. А аз моята съм я дебнала с тестове. И с Джулия така уж си знаех овулацията и детето тръгна точно 1 ден преди термин и се роди 1 ден след термин.

защото имат предвид различни упойки. При второто ми секцио също ме приспаха - имах болезнени усещания след спиналната, биха ми една инжекция и хоп - събудих се с бебе. Бях убедена, че съм била с пълна упойка, но сега докторът ми обясни, че съм била само приспана, пълната упойка е с интубация, наистина е тежка, не е удачна.
ако ще те успокои, и аз умирам от шубе за спиналната въпреки известния ми опит. Опитай да си уредиш някой да стои до главата ти - съпруг сигурно няма да стане, ама да си говориш с анестезиолога или някоя от сестрите, защото след изваждането на бебето става досадно докато те кърпят, и тогава си по-податлива на размисли относно отворения си корем, дърпанията насам-натам и може да ти е психически некомфортно. Е, надявам се да не е. Или помоли за музика, първия път слушах радио и шума от кръстовището навън.

Здравейте,момичета! И честито на новите ни мамчета 

Все големи бебета бее пу пу да са живи и здрави мъниците

Аз имам едно питане към вас-знам,че по закон имам право да откажа престой в болница,ако състоянието ми го позволява.Т.е ако всичко мине безупречно си хващам бебчето и се прибирам у дома.За целта обаче,трябва да подпиша един документ при постъпването в болничното заведение.Мисълта ми е знаете ли как се нарича този документ?

Много ще ми помогнете...

t o n i 7
 Ето тук http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135699714 , чл.20, ал.3, по-долу го има и въпросното приложение 3.
Само мисля, че ще трябва да заплатиш цената на клиничната пътека.

megg,благодаря ти за бързия отговор! 

Честито на новите мами!


Да, няма начин да се направи пълна упойка за коремна операция без интубация. Упойката парализира всички мускули и няма начин да дишаш самостоятелно.

Мен, в интерес на истината, също ме обземат някакви притеснения. Някак си упойките и операцията по-лесно си ги представям по време на започнало раждане, когато така и така мислиш за нещо друго. Ма като не ще да тръгне...  

Мама Мечка, те не са чак толкова чести сбърканите термини. Моето първо си беше баш преносено - с 10 дни, с всички белези по учебник. Стискам палци да не се налага предизвикване при вас. Но и да се наложи - не е страшно, особено ако вече имаш разкритие. Като има вече едно успешно раждане, второто казват е много вероятно и то да си стане естествено и безпроблемно.

Вие сега ме накарахте да се замисля още повече. 
Явно първия път съм била приспана, не съм питала какво са ми дали. Но да не би сега да ме разберат, че искам "пълна упойка" с интубация, като кажа, че не искам спинална? Не знам дали аз мога да избирам каква да е упойката. Може би просто трябва да кажа дали искам да съм в съзнание или да не съм. Ама те и лекарите така ни объркват-не им се обяснява, защото сигурно съм 10тата за деня и не искат да си хабят думите. Дали разбират колко сме уплашени в този момент...

Аз мисля, че анестеиолога седи до родилката, за да може да я държи в съзнание. Говорят си и пита как се чувства. Така си мисля и съм чувала от други майки.

Ашли, анестезиологът ти седи до главата, за да ти следи дишането и цвета. Но не винаги са разговорливи шегаджии. 

Защо не направиш една подробна консултация за упойките и да ги питаш точно какви опции имат, вместо да отиваш с готова идея какво искаш?

ашли, не си искай. Подразбира се, че ще ти направят спинална -. тя е най-подходяща. Може да споделиш, че си изплашена, но прецени на място дали да говориш за това или предварително поработи върху положителната си настройка, защото после ще си разочарована, че си пропуснала първа да си видиш детето в първите му самостоятелни секунди живот като цяло екипите за секцио са доста по-спокойни и уравновесени от тези, дето водят нормалните раждания и няма място за притеснения. Не забравяй - те имат опит. Те знаят какво правят и не ти крещят да напъваш
анестезиологът има да следи различни неща, но той никога не е сам, има помощник - анестезиологична сестра например - която те подготвя за упойката и прави разни други неща, та тя може да се върти повече край теб. Аз имам добри спомени от Вита, но не им помня имената. Днес се запознах с тоя, дето ще ми бъде на операцията, на египтянин ми замяза, не ми хареса особено, но няма да се женя за него все пак.

  Добра вечер, бъдещи и настоящи майчета.
 Чета Ви постоянно,но пиша само когато мисля че мога да помогна с мнение,особено сега около бебка ми е все по-малко времето за РСто.
 Ние днес бяхме на контролно измерване на тегло,е наддали сме 150гр. за 7 дни,което според педи е добре,но според мен май не е.Чета че други бебенца са наддали доста по завидни грамове,за горе долу същото време и ми става едно криво,като че ли аз нещо не правя добре,та не наддаваме повече.Дано на следващото теглене сме наддали повече .
 Завиждам благородно на тези от Вас, на който това не е първо бебче.Сигурно се чувствате доста уверени и спокойни,знаете как да реагирате на сигналите на бебо,не губите самообладание лесно, а аз гадая.Гадая какво иска да ми каже малкото човече,гадая какво го тормози когато мрънка и губя ума и дума когато заплаче неутешимо.Е изписах си мъката,извинявайте ако съм досадила,но мисля че тук ще намеря повече хора който да ме разбератЖелая Ви приятна вечер и спокойна нощ
 ПП. Най-хубавата новина от педи днес е, че имаме зелена светлина за хубаво истинско къпане във ваничката, пъпчето зарасна:)))

извинявам се че когато се обсъждаше темата я подминах , затова пак ще ви върна , кои са вестителките , защото аз още си нямам    Бих желала да си избера
И да ви кажа лека нощ и сладки сънища 

Честито на всички нови мами 

Мименце, много добре си е наддала малката, не се притеснявай. Началото наистина е трудно, но с времето нещата си идват на мястото. Според мен недей да сравняваш с другите бебета, както се раждат с различни килограми, така и наддават различно. Щом и педи ти е казала, че е добре, довери й се. Сигурна съм, че правиш всичко както трябва
Нашият младеж все още не си е върнал рожденото тегло, но както сама си казала, имам опит и не се притеснявам, защото виждам, че пълни пампите достатъчно, с всеки ден започва все по-добре да яде, въпреки, че е с жълтеница и е доста поспалив.

Марти, избраш си една от първа странца и на лични я питай за телефона

Добър вечер мамита и бебчета
Цял ден не сам влизала и сега не мога и да ви изчета доста сте изписали, но само така само с хубави новини да се пълни темичката:)
Минах само няколко странички и видях че има мн нови бебчета и нашата добра консултантка Бръмби и тя се радва на своето бебче вече
Да са живи и здрави новите бебоци да папкат и да растат големи
Днес ММ ми беше почивка и не можах да му се нарадвам 
Ние с бебо сме си още 2 в 1
Връщам се сега назад да ви изчета лека вечер от нас

Ехоооо, тук съм пак!
Първо - честито на всички мами с бебчета, вече са невероятно много - да са живи и здрави!

Аз да споделя за моето злополучно раждане. Както ви се бях оплакала, се разболях и явно това е "отключило" началото на родовия процес. Две денонощия имах болезнени контракции, но  сякаш не исках да повярвам,че раждам. Исках да съм здрава, за да имам сили да се справя с болезнените контракции. Да ама не. На 05.01. сутринта след безсънна нощ, заради ужасните контракции, усъмнах с температура, болки в мускулите,запушен нос и обща отпадналост. Изплаших се да не стане нещо с бебето, заради Т и решихме да отидем до болницата да видят дали всичкко с бебо е ок.
Сама се наврях между шамарите. Лекарите взеха решение за незабавно секцио,поради опасност от инфектиране на плода. Опитах се да протестирам, че не искам да ме режат, но усещах, че нямам сили да издържа контракциите.....Оказа се, че съм с регулярни контракции на 7 мин.разкритие 4см и скъсена шийка на 80%, т.е. ако бях постояла в къщи още малко, нямаше да имат време да ме режат, но минало вече...
Спиналната упойка я приех с благодарност - толкова много ме болеше вече -като ме отвориха, лекарите изкоментираха, че всичко е зарастнало перфектно от предишното секцио и че съм имала здрава кожа, т.е. естественото раждане е било напълно възможно......  много тъжно....
Зашиха матката с резорбируеми конци, а външния слой го залепиха - е съвсем друго е усещането- вече почти не ме боли, много бързо се раздвижих и вече не се спирам.
Оказа се, че все пак бебенцето ми има лека инфекция и поради това и двамата бяхме на антибиотик за 5 дни, но слава богу съвместим с кърменето. Хубавото от цялата история е, че ни настаниха в самостоятелна стаичка с баня и татко и батко идваха при нас по всяко време. Емо засука веднага и е доста лаком. Кърмя го изцяло на поискване, кърмя и големия и всички сме доволни и щастливи, а секциото отдавна го преживях. Благодарна съм, че сме живи и вече - и здрави!

Пожелавам на всички мами леко раждане, и ако им предстои секцио - да не се плашат, не е толкова страшно!

Красидика много ми се искаше да успееш с нормално раждане, но важно е накрая всички да са "доволни и щастливи"