Кръстила съм го теория...ами звучи ми много по-добре...

Ще се спра само върху него, нали такава ми бе и целта, на онези моменти, които ме карат да го разбирам и да му давам всеки път шанс, да покаже най-доброто, което все пак има и у него...
Излишно е да казвам, че сега видях епизода по нов начин...и най-вече самия Мурат...
и, че харесвам Мурат, именно такъв, защото това го прави да ми е нормален и реален...
в комбинацията-"човек и мъж"...
Нещо като 2 в 1...една неочаквана комбинация...

Толкова пъти повтори на Хасрет, че иска тя да бъде себе си, да не е като другите...
И аз наистина мисля, че той го искаше, обаче можеше ли да го приеме и на практика...Хасрет да бъде такава, каквато е...
Можеше ли да приеме семейството й, което беше част от нея, средата в която беше отрасла...
Мурат беше получил добро възпитание, елитно образование...
Да си толерантен и да приемаш различните и другите-е част от ценностите на обществото в което бе израстнал и живееше ...
Но...дали бяха и част от поведението на това обшество, това ли бе реалността, част от която бе и Мурат...
Дали, обаче тази толерантност и това приемане на другите се отнасяше за всички други или само за една определена група-други...
За една удобна и лицеприятна група ”други”...
Дали не е по-лесно да си толерантен, когато онези други и различни не са част от всекидневието ти, когато не присъстват реално...
Когато са там, някъде, далече...и това ги прави по-скоро пълнеж на хубавите думи...
Мисля, че причината да покани близките й на партито, беше за да покаже преди всичко на себе си, че може да приеме Хасрет именно такава каквато е.
Да убеди сам себе си, че макар и израстнал в едно общество, дистанциращо се от най-бедните прослойки, той е различен, рзличен именно в умението си да приема всеки такъв какъвто е-непредубедено, не заради статуса му, а според това какъв е като човек...
И ако при Хасрет нещата имаха и дълбоко лична причина-неговите чувства, то махалата бе нещо като доказателство за него, че няма разминаване между думи и дела/поведение.
Всъщност разговора между Мурат и Левент при езерото е много силен и показателен в това отношение...
Част от думите на Левент към Мурат...
Ти се опита да я научиш на нещо още преди да я разбереш...
............................................................................................
Ти стана дресьор преди да опознаеш лъва...не разбра, че срещу теб има лъв..
............................................................................................
Казваш й да бъде себе си, а в същото време я раздърпваш за да се побере в обвивката, която искаш ти...
Мурат...
Смяташ, че не разбирам езика й...
Да, имаше периоди когато не можех да я разбера, но вече мисля, че я разбирам...
...................................................................................................
Левент: Аз мисля, че се лъжеш...
...................................................................................................
Колко беше прав Левент, ама кой да чуе...

В крайна снетка, независимо, че искаше, привличаше го именно това различие у Хасрет, Мурат не бе готов да го приеме и понесе и на практика...
Искаше от Хасрет да бъде себе си, но очакваше да види своята представа за това тя да бъде себе си...
Реалността му предлагаше една Хасрет, различна от онова, което той приемаше тя да бъде себе си...
За съжаление, му беше нужно доста време да разбере, че не Хасрет не беше себе си...
а, неговите предварителни нагласи и очаквания за това в какво се състои това-да бъде себе си-деформираха ситуациите и му пречеха да реагира адекватно...
Той знаеше какво е да бъде себе си, показваше го всеки път, но знаеше ли какво е и за другите и в случая с Хасрет...
Да приемеш наистина другите, не е като да го мислиш, казваш или дори искаш...
Мурат нямаше вина за това, та той бе продукт на средата в която бе израстнал...
От кого и къде да вземе моделите на едно толерантно поведение...за тях не са достатъчни само казаните думи изпълнени с малко повече патос, отколкото съдържание и реалност...
Беше изучил живота, но не бе го живял...
Много от моделите му бяха перфекно усвоени на теория...но приложението, отстояването на практика, в ежедневието му липсваше...
Предстоеше му да се научи да живее в реалността, където често е много по-лесно да поискаш нещо и много по-трудно е да го направиш...
Това му бе проблема на Мурат...той си имаше неговите си представи, нагласи и очаквания за това какво означава за другите да бъдат себе си...
За съжаление с поканата отправена към махалата, семейството на Хасрет, той не само не разбра, че греши...получи измамно уверение, че може да приема другите в тяхната различност...и в случая Хасрет...
Имаше все пак някой до себе си, който можеше да му помогне да види истинската и реална картина на всичко, което се случваше не само около него, но и с него...
Да, и това беше Левент...
Нищо и по-трудният начин Мурат, все пак стигна до нужната му истина...и до възможността да приеме Хасрет, не очаквайки да види своето очакване...а, самата Хасрет..такава каквато бе, именно когато е самата себе си...
И това да не е в разрез със неговото себе си...а, в едно единство, съпроводено от усещане за разбиране, за приемане...за любов...
Знаете, харесвам Р. Бах...ето няколко негови мисли...
Някак ми се струват подходящи...
„Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“
„Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.” (Мост през вечността)
„На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.” (Мост през вечността)
“Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.” (Мост през вечността)
И...любимата ми...

„Всичко, казано дотук, може да е погрешно”
Ринка
Да си я изпишете с много любов 
За Ринка едно дискретно букетче,но набрано с много любов 



/.
Желанието на Хасрет да прилича на друг, и начина по който се опитваше да го прави ...ами да, това си беше тя, беше себе си
това ново интервю ли е или преведено от арабски, защото гледам снимките са ни познати?
нали излeзe отдавна.