84th Academy Awards OSCAR'2011 - "... и всичко е суета"

Спилбърг ме изненада приятно с подхода си. Опитал се е максимално да се въздържа от напъните за афиширане на режисьорското си присъствие. Разбира се, не липсват някои моменти на бомбастичност – все пак Спилбърг си е Спилбърг, пък и материалът позволява. Не се е въздържал от показен финал  (пффф, още не съм му простила онова знаме, дето се вееше на финала на „Спасяването на редник Райън”) и някоя дреболия тук-там. Примерно много „делничната” уж сцена, когато Тадеус Стивънс носи ръкописа на 13-тата поправка вкъщи и неговата икономка – бивша чернокожа робиня – му го чете в леглото. Типично Спилбъровски похват да превръща делничното в помпозност. 
Но е драстично по-малко, отколкото в миналогодишния „Боен кон”, където се беше разпищолил здраво.
Тук е отстъпил крачка назад и е оставил на блеснат двете най-големи достойнства на филма – актьорите и сценарият.
За главната роля не може да има две мнения – след като режисьорът е избрал може би най-големия актьор в момента, е бил длъжен да го остави да блести необезпокояван от натрапчиво режисьорстване. В интерес на истината, не усетих, кога точно престанах да виждам на екрана Дей-Луис и започнах да виждам Линкълн. Но към края има една реплика на генерал Грант – „Изглеждате така, сякаш през последната година  сте остарял с десет години”. Тогава се замислих, че аз пък за час и половина съм престанала да мисля, как изглежда актьорът под грима...
„Линкълн” според мен е актьорски филм - и не само заради образа на самия президент и играта на Даниел Дей-Луис.
Тони Кушнер е съумял да изгради цяла поредица от интересни, пълнокръвни образи. Диалогът на места ми звучеше като при Соркин, но по-смекчен, не така декларативен. И си личи умението на драматурга да превърне една иначе досадна говорилня в интересни за гледане сцени. Определено е допринесъл много за плавното развитие на повествованието и раздвиженото представяне на политическия дебат, както и кулминацията на самото гласуване. И има голяма заслуга, че филмът не ми приличаше на грандоманска политическа прокламация. Смятам да го прочета този сценарий. И ще го направя с удоволствие.
Спилбърг пък е съумял да даде възможност на всички актьори да покажат най-доброто от себе си. Всички ми изглеждаха на мястото си, бяха убедителни и ги гледах с интерес... Може би с две малки изключения. Едното е героят на Гордън-Левит, който ми се стори съвсем ненужен.  (Не си е струвало да вкарат цял един герой, който още в началото да каже, че войната ще свърши след месец. Ерго – трябва да се бърза с гласуването на 13-тата поправка... И без него става ясно.) Второто е Сали Фийлд – и не че тя не се справя перфектно, и героинята и' си има точно място в повествованието... Просто на мен ми се стори недостатъчно за номинация.  (Бих я приела само, ако се убедя, че годината е много постна откъм женски образи...)
Много харесах Томи Лий Джоунс – изключително атрактивна роля, плюс една голяма сцена, в която видях чудесно изиграната вътрешна борба на човек, който прави компромис с принципите си, защото разбира, че ако е максималист по-вероятно ще загуби конкретната битка.
Изключително забавен Джеймс Спейдър – направо примлясквах като го гледах, толкова „вкусен” образ и изпълнение. 
И множество още второстепенни, дори епизодични образи, които заслужават споменаване – и Дейвид Стратерн, и Лий Пейс, и Джон Хоук, и Хал Холбрук, мога и още да изброявам, дори и Глория Рубен заслужава споменаване.
Впечатлена съм и от работата на Джон Уилямс. Музиката ми се стори напълно органично вплетена в повествованието, без да взема превес в нито един момент. А това не винаги може да се каже за филмите на Спилбърг. 
Е, имаше и някои излишества, които пак са типични за Спилбърг – определено не ми бяха нужни сцените на бойното поле. И ако началната може да бъде оправдана от сюжета, то можех спокойно да мина без язденето сред купищата трупове след битката при Питърсбърг... Освен всичко друго, тези сцени със сивотата си визуално не ми се вписваха сред преобладаващите интериорни снимки. (Дори и да не е бил съвсем перфектен рилийза, който гледах, пак си личи контраста.) Иначе Януш Камински е свършил перфектна работа, както винаги – много убедително осветени интериори, където единственият източник на светлина са камини и лампи; множество кадри пред  и около прозорци... Според мен работата му е много по-изпипана и ненатрапчива (пак в сравнение с „Боен кон”), но по ирония на случая, вероятно ще остане извън борда на номинациите. 
Като цяло филмът печели именно от това, че е продукт на колективно творчество. Личи, че всеки от творците е свършил добре своята работа в своята област. И няма рязък превес на един или няколко елемента от конструкцията. Дори за Даниел Дей-Луис, който е най-ярката звезда на филма, не мога да кажа, че блести за сметка на другите, или че засенчва някого.
А това е показател за добре свършена работа и от режисьора. Затова мисля, че номинацията на Спилбърг ще е напълно заслужена този път.