Срам, не срам и аз съм от викащите майки. Ама повече викам отколкото да го шляпам. Докато мъжа ми не вика, но направо отива и му нашарва памперса.
Виж целия пост
И вие ли крещите?
- Публикувана: 3 ян. 2006, 10:12 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2006, 19:19 ч.
# 31
4 ян. 2006, 00:39 ч.
Все едно аз съм го писала. Просто вече сме го играли и знаем края на пиесата
Виж целия пост
Подозирам че така е с всички първи дечица 
Леле каката систематично ме побърква до ден днешен и колко караници е отнесла само тя си знае. Непрекъснато някой вика за нещо по нея 
Сега с мъничкото ме е обзело някакво невероятно спокойствие и все си мисля, че по него няма да се вика толкова много, просто защото вече ми е ясно, че всичко са някакви периоди които отминават. Само, че за да стигнеш до този извод трябва да го изживееш на собствен гръб. Иначе от обяснения и убеждения някак си не се получава 
Леле каката систематично ме побърква до ден днешен и колко караници е отнесла само тя си знае. Непрекъснато някой вика за нещо по нея Сега с мъничкото ме е обзело някакво невероятно спокойствие и все си мисля, че по него няма да се вика толкова много, просто защото вече ми е ясно, че всичко са някакви периоди които отминават. Само, че за да стигнеш до този извод трябва да го изживееш на собствен гръб. Иначе от обяснения и убеждения някак си не се получава Все едно аз съм го писала. Просто вече сме го играли и знаем края на пиесата
# 32
4 ян. 2006, 01:51 ч.
И викам и пляскам, и много ми е мъчно и съвестно после но какво да се прави.Синът е голям беладжия, играчки не признава, а само търси къде да се самонарани някъде 
Постоянно ходя след него и след хилядите обяснения си изпросва викането и шамарчето.Аз му викам той (2г и 2 есеца)ми се плези насреща 
Виж целия пост
Постоянно ходя след него и след хилядите обяснения си изпросва викането и шамарчето.Аз му викам той (2г и 2 есеца)ми се плези насреща
# 33
4 ян. 2006, 09:07 ч.
Крещя, да, и много се ядосвам на себе си, задето така правя. Реално погледнато, аз съм отговорна за действията на детко, то още не осъзнава и половината неща които прави. Ама, на, нервите ми са 'на дантела' просто
Виж целия пост
# 34
4 ян. 2006, 10:14 ч.
Случвало ми се е да и се разкрещя, но гледам да се овладявам, защото съм забелязала, че единственото което постигам с това е да я стресна. От което се чувствам отвратително . Затова и се карам и повишавам тон, а когато ме хванат бесните и ме ядоса много, просто излизам от стаята и си пускам някоя любима песен да ми мине .
Понякога, когато е прекалено побесняла и я избива само на пакости, хапане и хленчене я пращам в стаята и за малко и да ви кажа това има по-голям ефект, отколкото да и се разкрещя. След 5 минутки като вляза при нея ме послеща с най-милата си усмивка, забравила за тръшкане, мрънкане и тем подобни.
Виж целия пост
. Затова и се карам и повишавам тон, а когато ме хванат бесните и ме ядоса много, просто излизам от стаята и си пускам някоя любима песен да ми мине .Понякога, когато е прекалено побесняла и я избива само на пакости, хапане и хленчене я пращам в стаята и за малко и да ви кажа това има по-голям ефект, отколкото да и се разкрещя. След 5 минутки като вляза при нея ме послеща с най-милата си усмивка, забравила за тръшкане, мрънкане и тем подобни.
# 35
4 ян. 2006, 10:24 ч.
Случвало ми се е да си изпусна нервите и да се развикам. Не е приемливо, но е човешко,. А и детето ми няма друга майка - така, че ще трябва да се примири с мен
Виж целия пост
# 36
4 ян. 2006, 10:47 ч.
Ние решихме проблема с пляскането и крещенето, като го сменихме с наказание. Ако върши системно една и съща пакост (примерно да взима от бюрото дисковете на баща си което му е забранено) го наказваме в ъгъла да стои около минута обърнат с гръб към стаята.
Заплахата от стоене в ъгъла също го кара да спре с маймунщините. Не знам до колко е правилно, но за сега това е единствуното наказание, което може да го озапти.
Виж целия пост
Заплахата от стоене в ъгъла също го кара да спре с маймунщините. Не знам до колко е правилно, но за сега това е единствуното наказание, което може да го озапти.
# 37
4 ян. 2006, 10:52 ч.
Ох, успокоих се, че не съм единствената, която крещи. Крещя, да, и то много.Понякога се опитвам да не го правя, но не винаги се получава.
Виж целия пост
# 38
4 ян. 2006, 11:46 ч.
Мъча се да откажа крещенето, ама пусто...... 
Виж целия пост
Ох, успокоих се, че не съм единствената, която крещи. Крещя, да, и то много.Понякога се опитвам да не го правя, но не винаги се получава.
# 39
4 ян. 2006, 13:05 ч.
Синът ми е на 13 години и е по-висок и доста по-едър от мен. С него комуникациите ни се осъществяват на висок тон. Т.е., докато не викна, никой не ми обръща капка внимание. Два пъти съм го била, откакто се е родил и дълго след това ми разказваше кошмарните си сънища: "Мама ме бие!"
За съжаление, не мога да сдържа нервите си и да не му крещя. А ефектът е нулев. Само аз след това се самообвинявам. Баща му не крещи - гледа лошо и говори тихо. И в този случай ефектът е нулев.
Просто детето е в пубертета, а родителите му са изнервени.
Виж целия пост
За съжаление, не мога да сдържа нервите си и да не му крещя. А ефектът е нулев. Само аз след това се самообвинявам. Баща му не крещи - гледа лошо и говори тихо. И в този случай ефектът е нулев.
Просто детето е в пубертета, а родителите му са изнервени.
# 40
4 ян. 2006, 17:11 ч.
аз също се надявах да приложа методите на наказанието без да викам и да шляпам памперса, но беба вика и ми се кара пове4е от мене, аз и казвам отивай друго да правиш, а тя ми дига скандала ис ръка даже жестикулира - с една дума си изпросва шляпането или да и се разкрещя пове4е, от колкото съм искала, мразя да си скандални4им изобщо. гледането лошо и мъл4анието беше 4удесен метод при големите - те знаеха като направят беля и са наказани , 4е имаше слу4аи сами се наказваха пък аз не знам даже за какво.още се смеем на каката -тя редовно се наказваше сама и помни, а сега големите не слушат нали са в пубертета, аз единствено мога да се надявам да е останало нещо от принципите и идеите, които заложих при възпитанието -отговорност и уважение. да видим! пък мале4ка си е скорпио и то с смесена кръв, та скандалите са ни в гена и ината, но пък е удоволствие като е спокойна и си играе и сме си дружки, хахахаха.
Виж целия пост
# 41
4 ян. 2006, 18:40 ч.
Ами аз още се държа и не крещя, дори не повишавам тон. Като прави нещо нередно първо казвам "не", естествено не винаги има ефект, после му взимам забраненото нещо или го местя от опасното място. Като се разсърди го баламосам с някоя игра и така, още ми се връзва на акъла, но до кога незнам 
Виж целия пост
# 42
4 ян. 2006, 18:46 ч.
И аз съм станала една истерична - горките комшии! Ама и горките ми нерви!
Виж целия пост
# 43
4 ян. 2006, 19:28 ч.
Боя е библейски метод за възпитание. Високия тон също. Нашия бандит е почти на 6 и без това направо не минава.
преди половин година бяхме в една компания с един наркоман, който е чист от 5 г. Та в компанията имаше семейство с малко дете. Около 3 години. Лудуваше много, даже прекалено и родителите не правеха нищо по въпроса. Та момчето (наркомана) каза: "Така се възпитава бъдещ наркоман". Така и не обясни какво има предвид, но се досещам.
Виж целия пост
преди половин година бяхме в една компания с един наркоман, който е чист от 5 г. Та в компанията имаше семейство с малко дете. Около 3 години. Лудуваше много, даже прекалено и родителите не правеха нищо по въпроса. Та момчето (наркомана) каза: "Така се възпитава бъдещ наркоман". Така и не обясни какво има предвид, но се досещам.
# 44
5 ян. 2006, 09:21 ч.
Уфффф аз си мислех че само моето дете е палаво и не разбира какво му говоря....но явно всички малчовци са така .......аз си крещя ама никой не ме чува 
само тати като се скара тогава за момент се стресва ама после пак си прави неговото.............
Виж целия пост
.......аз си крещя ама никой не ме чува само тати като се скара тогава за момент се стресва ама после пак си прави неговото............. Препоръчани теми