До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Потресена съм от някои мнения тук.
На въпроса на авторката-не, не стигат парите. Караме се понякога, да. Никой у дома не пие, не пуши, не ядем месо. Мъжът ми работи наблизо и не ползва транспорт,аз съм вкъщи. Взимаме пари от много места, мъжът ми работи на държавна работа и на хонорар. Аз съм с пенсия и работя на хонорар, синът- също. Проблемът е, че получаваме много малко, не сме в София. Аз съм болна и много пари отиват за лекарства и лекари. Пропускам тези лекарства, които не са животоспасяващи или животоподдържащи, защото не мога да платя за всичко, което ми изписват. Плащаме и много пари за отопление. Не мога да издържам на болките през зимата от студа и нямам избор.
Защо трима човека, които работят, трудно си покриват сметките?
На колко места трябва да работим, за да останат пари за почивка?
На главата си ли трябва да застана, за да успея да събера пари за рехабилитации, които са наложителни? Ортопедичните средства също чакат ред. Просто не са в графата: средство, спасяващо живота.....
А, да, да не забравя. Мъжът ми е на 50 години, с две висши образования, но взети по времето на соца. Езиците куцат, най-вече западните, но за още учене няма време от работа, пък и пари няма. Аз съм на 47 и няма да уча повече. Не че  един език ще ми е излишен, но може да не доживея да го науча. Синът е студент. Той знае, че трябва да учи. Не само някакво висше, нужни са езици. Първите два вече са надлежно подплатени с дипломи и сертификати. Още е рано да кажа дали ще получава достатъчно, за да не се кара с жена си за пари след години. А дано...
Емиграцията я планирам за следващия живот

О, не знам на колко години си, но на твое место ще се изнеса веднага.

unadaptable,  
Точно, че човек не може да се разкъса на 1000 парчета и в повечето случаи се оказва в пълна безизходица.
Все едно не си на кръстопът, а пред 300 пътя и се усукваш ту наляво, ту надясно...
А когато са намесени и здравословни проблеми е още по-трудно.
Ако всички младежи или поне 50% от тях бяха като твоето момче, много неща щяха да бъдат различни!
Но ситият на гладния не вярва!

човек в един момент трябва да си каже 'колкото-толкова' и да спре да се самообвинява

Е, да, ама е глупаво, ако си млад и здрав, да се примириш с "колкото-толкова" и да се оставиш на течението... 

$hantalche, ох ако знаеш само как искам да паля ракетата, но .... чакам 

Успех ти пожелавам, дано устискаш.

Имам и един въпрос, надявам се да не се обидиш.Прекрасно е, че си имат детенце, но брат ти работи ли и няма ли друг вариант къде да живеят?

 Брат ми работи - да. Не, те нямат друг вариант. Апартаментът е двустаен. Аз обитам бившата кухня, която е приспособена за стая, а те хола, нашите са в стаята, която е приспособена на трапезариа, а балкона е кухня.
Ще трябва аз скоро да се изнасям , но ...

муслонка пожелавам ти го  махни това но   обаче 

Пробвай   

Много благодаря за разбирането. Омах нужда да споделя със себеподобни.   

На 20 сигурно не го разбираш, ако си над 35 все си се сетил, че спокойствието и душевен мир не зависи от парите, а то важното в живота:) Спокойствието , освен че е гарант за здраве и дъголетие дава също така възможност на човека да вижда цветно и отвъд носа си. Откакто заживях по-семпло, започнах да виждам около себе си, да се радвам и да не прескачам. Ето, днес отиваме в някакъв МОЛ, че имало разпродажби -  аз гледам като изтребител, предпочитам разходка в парка. Съвсем се повредих, нищо не мога да си харесам ни от Зара, ни от Мара... народа като стадо бизони нарамил тонове полиестер.. жалка картинка.
И ми е добре да ти кажа - предпочитам с по-малко и спокойно, отколкото с много и в постоянен стрес. Имам база за сравнение.

http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/384935_1015049886 … 033282_n.jpg?dl=1

И нещо друго има, животът е 4D и никой не може да върне времето. Решенията, които си взел на 20 не могат да бъдат рестартирани на 45 почти никога ( знаете ли например, че 90% от разходите по един продукт са предопределени във фазата преди той да бъде произведен, още на идейния етап. Същото е и в живота).
Затова по добре да се научим да си насочваме усилията към неща в рамките на постижимото.

 Ами нали има една приказка, че в 20тте си се доказваш на другите, в 30тте си на себе си. 40тте май е време да си преборил драмите и да гледаш по-мъдро на живота, ако и това значи ' да се пуснеш на течението'. Какво лошо, ако си спокоен и в мир със себе си.

Нищо лошо, дай боже всекиму. Просто ако на 20 си решил да бъдеш инженер и си учил това, а на 45 ти щукне да станеш суперуспешен неврохирург, щото вземат по 10-15 хиляди вероятността да успееш клони към 0. Това и имах предвид с 'достижимо'.
Щом не мога да добавя една нула отзад на заплатата се топля с дърва и туй то.

Е, то животът не е само нули към заплатата.
 
Може и 500 да са ключът към спокойствието.
Ние сме имали дразги за пари, НО...истински семейни пропасти са се появявали съвсем не кореспондирайки със финансовото състояние.
Обаче липсата на пари изнервя драстично, факт е.