До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

И печели от това? Брей, това и аз го мога

Е, да ама той вече е открил "топлата вода". 

Да се върнем към темата предлагам 
За тези, които се карат, като не им стигат парите- какво точно се постига с това? Като се скарат, по- леко ли им става, или пък парите изведнъж започват да стигат за всичко? 

Всеки смята,че другият е изхарчил пари "за глупости" или е дал повече от колкото трябва и е ощетил семейния бюджет...Че е можело да не купува даденото нещо........Тоест все другият е виновен........Имах такова преживяване с бившият ми мъж.....Направи ми скандал за 6 ст. разлика за пакет ориз и що не съм го купила от нашия магазин дето бил с 6 ст по-евтин....Но това е друга тема....

Дрязги за пари няма... Има тихо недоволство от моя страна, но то е насочено преди всичко към мен самата! Адски потискащо ми действа факта, че моята заплата стига единствено за придвижване, обяд, облекло - моето- и козметика, пак моята. А работата ми не е от най-лесните...
Взех да се замислям за нещо повече....
МилУто може да живее и с 200, въпреки, че изкарва доста повече...
Как пък един път не измрънка, че харчим - аз и децата - много... Слънце ми е той!

Възрастните у нас не искат да учат

Туй по темата за преквалификациите.....
Тук 40+, 50+ ги стимулират с курсове.
Направо да се заринеш в брошури в пощата всеки ден

Е, да но и да не забравяме колко скептично гледат работодателите на "курсовете" искарани в БГ. То някак си няма смисъл. Да не говорим, че много от курсовете са само проформа и реално не получаваш никакви знания, само една хвърчаща хартийка, на която евентуалният работодател почти не обръща внимание - то не е и за обръщане на внимание.

Бая сте се отклонили от темата май:) То като започнат тия сравнения как е тук, а как е там...свят да ти се завие. Каквото и да си говорим тук е една много бедна страна, с много нисък стандарт на живот и хората с по-нископлатени професии не могат да вържат двата края по никакъв начин. Отделно всички сме с "вишу" и искаме да работим директори, обаче не може така. Разликата между нас и повечето бели държави е, че там и с нискоквалифицирана работа можеш да живееш и да се издржаш що-годе нормално. Да, ще имаш по-нисък стандат, ама няма да си в мизерията. И тук много хора ги е срам да работят нещо си, а  и има защо - нашето общество гледа с презрение на някои професии, без да има ясна причина за това. Човек, който работи е достоен за уважение и нормален живот.
А за бизнеса - да, повечето бизнеси искат пари.
Аз бях свикнала на много охолен и разглезен живот, почнах да уча и на третия месец почнах да изкарвам доста пари, нашите все още ми даваха от 3 страни - деноноще купон и парцалки. Да, обаче в един момент спряха да ми дават, кранчето на сладките доходи секна и с колегите ми решихме да излезем от университета и да правим фирма. Нямахме кьорав лев. Когато създавахме фирмата трябваше да купим 2 компютъра. Нямахме офис и работехме в спалнята на съдружничката ми - над година и половина всеки ден ходех у тях, за да бачкаме. Сключихме първия си договор януари, с клауза първото плащане да си получим през юли. Да, имах подкрепа от приятеля ми, при когото живеех и който делеше всичките си пари с мен, в онези години не бяха много. Нямахме никакви доходи поне 1 година - каквото изкараме го връщахме по заеми или купувахме и плащахме неща - хартии, телефони, пари за разходи по срещи, визитки ... Ходила съм по клиенти буквално с 2 цигари, 1 билет и 1 лев, без да хапна по цял ден. Ходили сме на бизнес срещи, преговори с пари назаем, такива театри и геройства сме правили - само и само да имаме представителност и да убедим клиентите да поръчат. Организирали сме събития от А до Я сами - кетъринг, рекламни материали, покани, настаняване...После се намерихме с една фирма, която ни предостави възможност да се помещаваме в техния офис срещу нащи услуги - на бартер. Почнахме да изкарваме повече, давахме си заплати, бонуси, купихме още компютри, техника, после наехме самостоятелен офис...Най-успешни бяхме между 3тата и 4тата година на фирмата, после дойде кризата, стана трудничк, имаше спад, фирмите не си плащаха фактурите. По-късно съдружниците се разделихме, някои останаха и фирмата продължава да съществува и в момента и е доста добре. Само че, това през което минахме за да я създадем и да я утвърдим на пазара беше уникален стрес.

Темата приключи. Радвам се да прочета едно от най-логичните и добре изказани мнения в този форум. Зарадва ме много!!! Благодаря ти, BirdsFlu!

Останалите - не се напъвайте повече, а идете да изкарате още някой лев! 

Откакто сме заедно,това е третата финансова криза,обществена,през която преминаваме.
Първата-1990-1991 , бедни студенти,малко бебе,редене по нощите на опашки за мляко,купонна система....
Втората-1996-1997 , нова криза,1 долар=3000 лв,пак липси,второ бебе,на АД.....
Сега -третата.Не е зле,но започвам да се замислям ....дали няма да се наложи да се оглеждам за работа,ако така продължават нещата....
Никога не сме се карали за пари.
Разговаряли сме какво можем да направим ,за да оправим/спасим/подредим нещата!

Извинявай, но това ми направи впеатление .. значи не си имала пари за ядене, стояла си гладна без да хапнеш цял ден, но за цигари си имала ...
И при други хора съм го срещала и винаги ми е било странно как предпочитат да не ядат, но да имат пари за цигари (нищо лично към теб, просто споделям, че ми е странно и необяснимо)

Mia, ти като Стив Джобс, само че не в гараж, а си се оттеглила от университета в спалнята на съдружничката си.  'Stay hungry. Stay foolish.'   Много хубава история!

Дрязги нямаме ние за пари , защото и двамата сме много скромни души и е изключено аз или той да похарчим за нещо екстра, преди да сме си платили сметките.
Виж, ако някой няма пари да си купи боза, а си купува в полет нещо мернато на някоя витрина, докато партньорът му бъхти за хляба, скандала ще се получи лесно, така че постингът на Бърдс Флу наистина изчерпва темата. В-са не е до парите, а до отношенията м/у партньорите.

Ами да, права си за това. Но беше малко по-различно. По онова време бях 42-43 кила, пазех постоянно диета, т.е. не ядях по ден-два и за сметка на това изпушвах по някоя цигара през деня. Никога не съм предпочитала да си купя цигари вместо храна, а и сега пуша само когато съм на парти - мога да не пуша и месец, но в онова време имах много моменти предимно на цигари - покрай студентските си години се бях разпушила нещо.
А по повод караниците - много хубаво е казала Birds Flu, че е въпрос и на разпределение, но като чета някои теми оставам с впечатление, че много хора почти нямат какво да разпределят. Това няма как да не доведе до проблеми. Друга ситуация, в която могат да възникнат конфликти е когато пари е имало, особено ако единият е изкарвал доста повече и изведнъж нещо се закучи. Тогава хората свикнали на един стандарт трябва рязко да го променят и това води до голямо напрежение. Случвало ни се е и аз лично бая се бях изнервила в онзи период.

Много си права - действително, когато хората нямат достатъчно и знаят, че няма достатъчно, но са направили някакво разпределение, няма повод за търкания. Когато обаче изведнъж падне стандарта, и двамата се изнервят - и при нас се е случвало. И може би е именно защото човек не може толкова бързо да преориентира разпределението и все ще получат неща, които единият смята за излишни, другия за наложителни.

@Mia, минахме през подобна ситуация и то в същата област. Е, не чак толкова тежка /в нечия спалня и глад на кутийки/, пък и завършването на образованието ми бе важно.
Но дойде кризата, а имах и деца. Айде тоз стрес, дето го преживяхме, нямам никакво намерение да го предавам на децата си. Затова....беж да ме няма.


Ето това е най-кофтито. И държавата по никакъв начин не те стимулира да направиш някаква промяна на положението. Чета в пресата, че не са изплатени 1,9 млрд. лв. заплати.