Позитивизъм

Абсолютно е така, Бижу. Не всеки приятен, забавен и добър човек е "позитивист" в точно този смисъл, в който го разбирам аз.

Относно питането на Марчева, аз съм склонна също да мисля, че за себе си такива хора не винаги са така зареждащи с положителност и лекота. Мисля, че дори много трудно изживяват тежките моменти вътрешно и колкото и да споделят, тази си мъка не могат да я пресъздадат така както я чувстват.

 Много объркано стана и така излиза, че позитивните хора-"слънца" са някакво рядко изключение. Аз разбирам темата като разделяне на хората на 2типа - позитивист и негативист и до коя категория сме по-близо, т.е. съотношението е грубо 1:1. Та по тази логика се смятам за позитивист или поне оптимист, докато половинката ми е по-скоро в другата категория.
 Иначе кой би могъл да каже, какво излъчване има, това го определят околните.

Да, такива хора са много лесно раними и чувствителни..това е абсолютно така, но това не ги прави по малко "слънчеви", не знам, може би парадокс, но...

Напълно споделям това което е написала Бижу.  

Ами такива са.

По-скоро си е така.

Иначе, да. Най-вероятно темата е пусната с такъв замисъл.

По същия начин го разбирам и аз. Или някаква съвкупност от оптимизъм, романтизъм, доброта..... даже и реализъм.
А иначе пуснах темата с цел да разбера, за себе си, останало ли е още малко от гореизброените неща. Или надеждата умира последна, след като е изпотрепала всичко друго по пътя си.

Преди няколко дни седяхме на кафе с една приятелка.Приказвахме си.Дойде нейн познат,който аз за първи път виждам.Те се заговориха нещо важно а аз си седях и си мълчах.Дори не ги слушах какво си говорят.Пушех си и си мислех мои неща.Те си говорят...а виждам,че погледа му често ме стрелва.След 15 минути,мъжът се взря в мен и ми каза-''Не те познавам...но ми е много приятно да седя на една маса в твоята компания.Дори само да си седиш и да мълчиш..от теб лъха такава доброта.... и сякаш ме зареждаш.Има хора тип батерии-и ти си от тях.Зареждаш другите без да знаеш,нали....''

Често чувам подобни думи от все по малко непознати хора

Чувам реплики от типа на-''Като дойдеш в офиса и става по светло'' или ''Като говориш...сякаш излъчваш светлина'' тази последнта реплика ме накара наистина да се замисля...и питах ''Е,как така?'' и ми отговориха-''Ами така бе...сякаш светиш и всичко наоколо става едно такова по хубаво''
Веднж ми се случи друго странно нещо
Работех  в един хотел.Една от камериерките познавах само по име.На здравей-здрасти бяхме.
Един ден минавам по коридора в който тя чисти и тя отвори ръце за прегръдка срещу мен с думите-''Ела да те прегърна...точно от теб имах нужа...точно теб исках да видя в този момент..''
Прегърнах я..поседя така 2-3 минути гушната в мен като малко дете....а аз бях толкова объркана,че не казах нищо освен да я оставя да поседи в прегръдката ми...След което тя се дръпна от мен и добави-''Ти си едничкият човек който ми действа толкова зареждащо,дори и да не си кажем нищо...само като минеш покрай мен и ми кажеш 'здравей-как си'...и после цял ден работя с удоволствие...А днес ми беше много гадно,мъчно...и имах такава нужда от теб.така исках да те прегърна...да се заредя от позитивизма ти и сега когато го направих се чувствам по добре ....много ти благодаря...''после докато ми се усмихваше,по бузите и се търкулиха две сълзи които тя побърза да изчисти....
Имам много подобни случки....и незнам...това ли е?Позитивна ли съм...
Май да...или поне мисля себе си за такава...знам ли....

Жалко, че не светиш и през екрана, да се позаредим и ние.
Шегувам се.

Това, което пишеш е страхотно! Дано никога не помръкне светлината в теб!

Djane в тежък за теб момент какво правиш?

Не светя,но съм позитивна.Ако не бях... до сега трябваше да съм си теглила куршума.

....кълна се,докато обмислях отговора на въпроса ти чух майка ми да ми казва...''какво спокойствие ни всяваш на всички тук...като те няма и ни е много нажежено и изнервено''
Това го каза във връзка с това,че ме нямаша три дни у дома и се прибрах снощи късно.
И сега пак се замислих над въпроса ти....зависи какво имаш предвид под 'тежък момент'-за мен това са моментите когато съм загубила любим човек.Когато той си е отишъл от живота завинаги...
Ако е това-ще се цитирам от една друга тема където отговорих преди няколко дни...
Ако е друго...то какво да е?
За мен няма други неща в живота които да могат да ме сломят.Всичко мога да преживея.
Дори когато имах само 40 лева в джоба си и бях сама с детенце-а сметките висяха неплатени...пак не съм се предала и не спрях да вярвам,че нещата ще се наредят.
В деня в който ми казаха,че съм на косъм от пълна парализа и е въпрос на минути да ме спасят-пак вярвах,че тези минути ще са достатъчни за мен...
Девизът ми е -Няма начин,да няма начин!

Истината е,че никога не съм вярвала,че притежавам тази 'светлина'. и не разбирам хората какво
виждат и усещат....но се радвам,че мога да дам нещичко на наякой...дори то да е само прегръдката от която се нуждае...
 И как да не светя през екрана бе...ето... пръскам светлина на талази
Ама не е достатъчно силно...че нямахме ток един час и досега светих в къщи

   Чела съм няколко твои поста, или са ме разсмивали или най-малко са ме карали да се усмихвам.

Djane, самите постове, които си писала ми действат успокоително, докато чета. Представям си как действаш на живо!   

Според зависи.