АВГУСТ още не се знае с колко момиченца и момченца ще ни смае

Именно. И не само това. Всички хормони и притискания, които преминават от майката към малкото са важни за бъдещето му добро развитие.
Но щом човек има избор и иска - нека се възползва, всеки си преценява.   Иначе ние и само ние решаваме как ще раждаме, оставаше аз да искам секцио или нормално, а мъжът ми или родата да казват - не, еди как си ще стане  
Плюсове от секциото освен за майката, за детето няма, това е факт. Но децата са издръжливи, както понасят храненето с АМ, така понасят и секциото - оцеляват  

Ако питате мен , кърменето си е най-великото изпитание. Много е трудно по някога , но си заслужава всяко едно усилие. Аз препоръчвам и ел.помпа!

Това сега е ново 20 , ражднаето със секцио няма нищо общо с получаването на всичко на тепсия. И за белите дробове , понякога пък при нормалното има поглъщане на околоплодна течност , което при секциото няма как да се случи. Темата е много дълга , винаги има против и за , и двата варианта имат и +  , и - , всичко е индивидуално , важното е да мине добре и живи и здрави бебе и мама    

Моето дете е родено със секцио и според мен не се различава в развитието си от родените нормално. Бил е на кърма от 2рия ден на раждането си и пие и до днес (имаме още замразена). Здравичък е (дай боже всеки му) , не е боледуал досега .
Такива изводи , че като е родено със секцио едва ли не детето е по-различно , са малко....

Моля ви, поне уважавайте малко интелигентността си - това са пълни глупости Развитието на една личност не зависи от родоразрешението, спокойно Ако има някакъв психологизъм изобщо в типа раждане, то той е само в прословутата родова травма, това е една дълбока психоаналитична теория, която споменах по-горе, че подкрепя секциото, а не естественото раждане, така че... Всичко друго са някакви бръщолевения, основани на липсващи научни факти, не се стресирайте излишно.

Rossy-pm, много ти благодаря за хубавите думи Радвам се, че съм ти направила добро впечатление

Иначе за кърменето - аз съм "за", но със сигурност няма да съм от кърмачките с 2-3 години стаж, това вече поне за мен не е приемливо.

Психологизъм във вида раждане няма със сигурност   Но физически важни неща - със сигурност има и те не са за пренебрегване.


А какво да кажем за 6-7 годинки... гнусна картинка за мен  

Аз ако изкарам 6 месеца ще е супер, до годинка ще е идеално и максимум. Повече със сигурност е пристрастеност и зависимост на майката, а бебето отдавна няма никакви нужди, макар че страстните кърмачки никога не си го признават  

Аз кърмех до 11 месеца (като посления давах само с шише същност) След това изразходихме това , което беше останало във фризера и мисля ,че е достатъчно. Дала съм на детето всичко , от което се е нужадело. Не мисля,че след 1г. вече имат такава потребност от кърмата , както до годинката. А пък 6-7години си е наистина грозна гледка 

По повод секцио или нормално раждане - набързо ще ви разкажа как се случи първото ми раждане: в края на бременността качвах кръвно и имах албумин, затова решиха да вляза в болница и да ми направят изследвания ако се наложи секцио. Не знам дали са имали основания да мислят, че може да се наложи секцио, но сигурно, заради тези показатели, освен това имам и диоптър. След като стоях в болницата 1 седмица, ми съобщиха, че няма какво да чакаме повече, защото може само да стане по-сериозно, до термина ми оставаше и без това 1 седмица. Включиха ми системи да предизвикват раждане, започнах да получавам контракции и разкритие, това се случи за около 3 часа. Изтърпях болките до 6 см разкритие, когато стават много силни. Само че на апарата за тонове едната линия взе да избледнява на моменти. Тогава не знаех коя линия е за контракциите и коя за тоновете на бебето. Акушерката идваше често-често при мен с ръце на кръста и клатеше глава, без да ми казва какво се случва. Оказа се, че се губели тоновете на бебето, било се увило около пъпната връв и при всяка контракция то тръгва надолу, но пъпната връв му стиска вратлето. От този стрес и от страх започнах да качвам и свалям рязко кръвно и казаха "почистват операционната за теб", аз вече и без това едвам издържах на болките. Така с чести контракции и разни тръбички и катетър по мен трябваше да стана и да тръгна към операционната. Направиха ми секцио, бебето живо и здраво, пу-пу, но не знам защо се беше наложила и пълна упойка. Събудих се от шамарчета точно в 12ч. на обяд, когато виеха сирените /синът ми е роден на 02.06./.  После започнах да вдигам температура, тресеше ме, много кървях и след седмица ме изписаха с ниска температура. Вкъщи се почувствах по-добре. Но раната не зарастваше дни наред, въпреки че ходех на превръзки през ден в болницата, в която родих. Накрая майка ми ме заведе в коремна хирургия в Пирогов при позната лекарка, защото вече бяха минали 30 дни от секциото, а раната стоеше отворена около 10 см. Страшни мъки бяха при ставане, лягане, кихане, вдигане на бебето и т.н. Жената в Пирогов извади едни конци от мен, които трябвало да се абсорбират от организма, но моят организъм не ги приел... В резултат на целия този стрес и заради антибиотиците - гентамицин и ампицилин, с които ме натъпкаха, аз не исках да кърмя бебето си, а и нямах достатъчно кърма. Всичко това е вече минало и забравено, но не знам на аборигени ли бях попаднала, защо трябваше да се мъча и с контракции до 6 см, после и секцио... Затова си знам за втория път - разказвам всичко на доктора за това, което ми се е случило първия път - за кървенето в началото, за контракциите в 5-ти месец, за раждането, възстановяването... При всички случаи съм с избор на екип, не искам да рискувам. Също така не бих родила в частна болница.

Олеее би би, ужас! ПОжелавам ти живот и здраве този път многооо леко раждане. 

Много ви благодаря за пожеланията, момичета!
Би би, това е било някакъв кошмар, миличка! Дано второто ти раждане се реваншира за първото- да е леко, безпроблемно и безболезнено!

Физически важни неща... Ако се има предвид, че е по-добре детето да се роди естествено, това пак не е съвсем сигурно - има деца с дихателни проблеми, при все че са родени естествено. А какво да кажем за асфиксията, до която често се стига при трудно и бавно излизане на бебето? Аз самата съм била с такава и съм изскочила морава и полузадушена . Има и много неприятни болести от типа на детска церебрална парализа, които се получават предимно интранатално, т.е. заради асфиксия на бебето и оттам мозъчна хипоксия. Това са страшни неща, наистина, но далеч не е вярно, че естественото раждане не носи големи рискове за бебетата и за майките. Но за това си пише достатъчно в сериозните, специализирани източници - всеки, който иска може да се образова и да вземе информирано решение за себе си

Иначе за кърменето на Крали Марко (до 3-години, че и повече), на мен не ми е точно гнусно, защото уважавам избора на тези жени, дори да е чисто психически не особено полезен за децата (особено за момченцата)... Просто не е my cup of tea, както се казва и не бих го прилагала на собственото си дете

Bi_bi, наистина страхотия! Имам съседка с подобна на твоите преживелици - със започнало много усложнено естествено раждане и после секцио "за разкош" За жалост, случва се. Важното е, че този път няма да е така

Аз пък съм "за" частните болници - все ми се струва, че в по-натоварените държавни родилките са на конвейер, и грижата за отделната родилка и бебето й не са толкова фокусирани като в частните. Но пак си има "+" и "-", знам.

Ох и аз да не изпусна да си кажа мнението: Секцио- аз съм против това да е личен избор. Мен напр. ме беше страх от секцио, все пак операция- имаше момичета, които не можеха да ходят изправени по няколко дни. Е имах епизиотомия, но все пак на 2 ден си сядах нормално. Мен лично ме молиха да раждам секцио, убеждаваха ме и ме уверяваха,че няма да успея да родя  нормално, но аз им стъпках на прах всички теории и успях. До толкова не им се вярваше,че докато лежах в коридора идваха да ме поздравяват разни лекари и един много гаден, който аз заварих за малко и той си тръгна като дошъл на др. ден питал как съм родила. Така че аз съм доказателство,че няма невъзможни неща- освен това имах и тромбофлебит преди горини.
Кърмене- за огромно мое съжаление- по ред причини- не можах да кърмя, цедих се 4 месеца и половина, но.... абе това ми е мъка. Изцяло съм за 1 година кърмене или поне 9 месеца, но година ми се вижда идеално. всъщност за мен зависи кога е родено детето- сънът ми е в края на февруари и ако бях кърмила щях да спра в ранна пролет- т.е. март, април. Имам пред вид,че месец - два повече ,ако е зла зима ми се струва по- удачно да продължи кърменето. Не съм против и жените, които избират да кърмят по две години и малко повече време, но над две ми се струва мааааалко множко и пак зависи от детето- повечето жени които познавам децата им имат проблеми.братовчедка ми роди недоносено бебе и много дълго то си беше дребничко(а и до сега, което вече доказва,че е ген), но тя варваше,че така малко го подсилва и го кърми до 2 год. Имам позната на която детето има таласемия(не съм убедена,че правилно изписвам болестта) и тя кърми до 2 год- склонна съм по- скоро да адмерирам това, понеже ако наистина вярваш,че го правиш само за доброто на детето и не е особено дълго все пак си е похвално.
Обаче- кърмене до предучилищна възръст, кърмене за да не напълнея или пък до една година само да кърмиш без да захранваш вече ми е изродко и се извинявам за грубото изразяване, но сериозно го мисля.

Мен също много ме е страх от секциото  Само като си представя да ми режат корема...
 Има доста страховити разкази за раждания наистина, но по-добре да се настройваме положително, страхът в никой случай не помага!  Аз имам приятелки, които са първескини (на някой тази дума им е странна ) и отидоха да раждат, все едно отиват до WC  За 20-30 минути и готово. Така че, всичко е строго индивидуално! Пожелавам искрено на всички ни бързо и безпроблемно раждане!!!
 За кърменето искам да кажа, че моят проблем се случва на много малко жени, при повечето кърменето се получава лесно и безпроблемно, стига бебето да си засуче както трябва! А по повод времетрането на кърменето природата пак е помислила и доколкото си спомням в човешкия организъм има един ензим (лактаза май беше), който разгражда млякото и изчезва някъде към 3тата година.  За мен не е неприемливо едно 2 годишно дете да суче като екстра, разбира се и да си е захранено нормално с всичко което му е необходимо. Кърменето трябва да е удоволствие и за майката и за детето. Едната страна, ако не го възприема за нормално, няма смисъл да се мъчат. Но това, че на 1 година и 1 ден млякото вече не е полезно, също не е вярно, то носи ползи за малкото във всеки един момент, според развитието му.  Мисля, че трябва повече да се вслушваме в телата си и в сигналите на децата си!
 И по двата въпроса (раждане и кърмене) никога няма да се разберем, колкото и да се оборваме, така че дайте да сменим темата  Разкази и легенди има навсякъде около нас, а истината е една за всяка една от нас и ще я разберем някъде след 7-8 месеца 
 Все пак на който му е интересно може да гледа тези две филмчета:
The Human Body 2-Everyday Miracle
и
Le premier Cri, на мен и двата ми бяха много интересни

Didi24, добрият старт на кърменето зависи и от добрата подготовка на гърдите, но въпреки нея понякога се случва както при теб  
Бах упорита по отношение на кърменето, защото след секциото бях на антибиотик и не биваше да кърмя, но изцеждах...когато ми разрешиха - тя не искаше да засуче, но аз пак изцеждах и давах. Засука 7 дена след раждането, когато се прибрахме вкъщи. И така до 6 и 1/2 м. само на кърма, после бавно и постепенно захранване, като до 1г. не съм давала сол и захар (готвила съм й аз и съм взимала готови п'рета) и за ужас на повечето от вас кърмих 2 г. без да заместя изцяло нито едно хранене. Първо я кърмех и след това додавах храната

Диди е права, трудно бихме били на едно мнение, това е до светоусещане и е въпрос на взаимност (мама и бебе) освен това при естественото отбиване кърмата придобива свойствата на коластрата.
п.п.  С риск да обидя някого не виждам смисъла на това да спреш да кърмиш след.... защото...., а да даваш на детето си нещо за подсилване на организма (в частност визирам коластра при това не човешка)

Здравейте,
Да се включа и аз в обсъжданата тема за предстоящите събития август месец:)
Моето мнение за секцио раждане е, че е чудесна алтернатива, ако естественото е невъзможно.
Преди да забременея предишния път бях категорична, че това е начина за раждане за мен, в 21 -ви век да се мъча НЕ!!! Докторът успя да ме убеди в противното и не съжалявам. Родих естествено и понеже отидох със 7 см разкритие даже не успяха и упойка да ми сложат, продължи 3 часа и много бързо се възстанових. Не беше чак такава болка каквато си представях.
А относно травмите след единия и другия вид раждане на детето всичко си е до организъм. Защо трябва да им има нещо на нашите деца след като ние сме се родили живи и здрави, нашите родители и т.н ???? Да се притесняваме при някаква фамилна обремененост. Аз лично вярвам на лекарите, медицината напредва, а и няма да отида при случайни.
Относно частна болница, не винаги е най-доброто решение, ако раждането ти протича по книга е чудесно, чисто, обръщат ти внимание, но не дай си боже се стигне до усложнения и нужда от други специалисти, започват да хвърчат линейки.
За кърменето и аз съм на мнение не повече от годинка, дай боже и толкова:)
Много ви се радвам, че сте толкова активни, аз даже не успявам да ви изчета Не знам кога ще имам повече време за вас , работа, работа.........

Едно е сигурно обаче: за повечето доктори секциото е по-добро от нормалното раждане и то не за друго, а защото е по-лесно за самите тях.
Шех, за да определя + и - на някои болници, ще отида на отворени врати, но многото пациентки в държавните болници за мен означава по-добра подготовка на лекарите, възможност за бърза реакция, в много случаи и по-добра апаратура.

dbs, аз не правих никаква подготовка на гърдите, защото все ми казваха, че води до контракции. И ако  сега някой ми каже какво трябва да направя, за да избегна този ад, през който минах, сигурно ще го послушам. При мен просто зърната явно са ми доста чувствителни.
 Иначе и аз захраних на 6м, което е нормално според мен, но е и поредната тема за спорове  Кърмене заместих към годинката.
 Кърмих, докато малкия не се отказа, той отказваше постепенно всяко кърмене, докато накрая не остана само сутрешното и то в количество колкото коластра. И малко след като забременях, явно не му хареса вкуса и него го отказа. Не съм пила никакви хапчета или чайчета за спиране на кърмата, всичко се случи супер естествено. 
 Браво на упорити момичета като теб, които не се отказват и правят всичко възможно да поддържат лактацията, докато бебето засуче, въпреки, че понякога това не се случва и майката в един момент се изморява, което е нормално. Мразя цеденето 
 Забравих да спомена, че едната от моите познати, която роди естествено за 30 минути, през цялата бременност повтаряше че  е сигурна, че ще умре при раждането (пази Боже).  Страхът е голяма работа. И понякога поражда секцио по желание Естественото раждане е най-естественият процес на света! Но все пак добре, че медицината е измислила секциото, защото понякога наистина е належащо.