АВГУСТ още не се знае с колко момиченца и момченца ще ни смае

Момичета, няма смисъл да се убеждаваме една друга кое е по-добре за това или онова. За раждането всяка жена си знае себе си, изборът обикновено е продиктуван от много фактори, не само страха от болката. Не е вярно, че неможеш да избереш в чужбина как да родиш - моя позната след нормално първо раждане реши, че второто ще роди секцио в Англия. Примери около нас колкото искате. Имам позната, която не е склонна да има второ дете, заради ужаса който е преживяла при естественото си раждане. Имам и друга, на която след нормалното и раждане, една акушерка и каза, че детенцето и е в кувиоз, щото видиш ли много го изтормозила при раждането, било стресирано и неможело да диша само. Истории бол, както се казва и всяка според своето тяло и убеждения ще си прецени.
Аз избрах сама да родя секцио. Къде от страх, къде заради тесния си таз... просто това ми говореше шестото ми чувство и така си представях раждането. И така като го извадиха милия беше с омотана пъпна връв около мишничките като презрамки и само мога да гадая как щеше да се развие нормално раждане. Всичко мина по план, не съм се притеснявала за нищо, сякаш съм знаела точно как ще се случат нещата. Резултатът се хили насреща ми.   Вярно е, че възстановяването не е леко, но се преживява и не е кой знае какво.  

леле, не мога да ви изчета....

по темите накратко:
за ФБ какъв беше номера и ако може обаче да не ме видят къде съм се присъединила  
мейл ли трябва да дам или име и фамилия че се обърках  

за раждането - дълга и необятна тема, кой както си го чувства. но е факт че в БГ е свободно избираемо секциото, както и това че ако искаш може и всяка седмица да ходиш на преглед с видеозон.
аз лично родих вагинално, и без упойка /еее в някакъв момент вече исках упойка, ама нямаше за кога  / но всяко раждане е мнооооого различно. Аз от момента на приемане в болницата в 1.30 през нощта , и със придремванията между контракциите, родих в 6.16. Което после разбрах че се води за бързо раждане, особено за първо дете  .  В интерес на истината веднага след раждането си казах "повече не", но това беше наистина моментно. Не казвам че сега не ме е страх  , и затова този път задължително упойка ще си уговоря.

сравнение между частни и държавни болници - единствената частна болница която е определено на висота е Токуда /и която за съжаление няма да мога да си позволя /, но тя за мен е еталон на истинска европейска болница -  и като апаратура, и като условия и най-вече заради специалистите , защото няма да се лъжем, но най-големите специалисти отидоха в Токуда, заради нормални условия на работа, отношение и заплащане най-вече.
Иначе бих родила само в специализирана родилна болница, знам че в много многопрофилни болници има родилни отделения, ама някакси ми е трудно да им се доверя.
И още нещо - първия път родих без избор на екип и имах късмета и щастието да попадна на доста мили акушерка и гинеколожка. За съжаление бях свидетел на сценки, майката току що родила и лежи едва ли невсвяст на леглото и акушерката, която не беше на работа този ден, но понеже е избор на екип и беше дошла, та буташе припряно телефона на родилката и я подканяше да се обади на мъжа й, да дойде да плати     Е то си е до човек де, в смисъл има много свестни лекари, и не съвсем свестни такива де...

леле, и аз се олях  

аз родих в ТК, и пазя хубави спомени от тогава, най-вероятно пак ще раждам там, освен ако не спечеля от тотото и тогава не отида в Токуда  

за кърменето - аз кърмих със силиконови зърна и кърмих само до 6 мес, после незнам какво стана, Плами ли не искаше повече, кърма ли нямаше, кърмаческа стачка ли беше но някакси спрях да кърмя и то за много кратко време се случи това. И минахме на АМ. Но и кърменето и АМ си имат плюсове  , в смисъл плюс за майката, че примерно може да остави бебето на някой друг и той да я нахрани, или пък в ранни зори да стане таткото. Но пък минуса на кърменето е миенето на шишета, стерилизация и т.н. Но с малко повече организация това с оставянето на бебето може да се случи и при кърменето - примерно с изцедено мляко. Така че пак е въпрос на избор и желание.

за зърната  - уж мажех с Лансинох, уж ходих на лекции, ама ако някой беше дошъл да ми покаже как точно да я слагам /иначе тя сучеше доста лакомо от 1ия път/ нямаше да получа рагади. Дано сега втория път да се справя по-добре.

последно казвам и се махам и поне няколко дни няма да философствам   - споделих проблема с моето АГ за пулса, задъхването и т.н и тя за да се застрахова ме прати на ендокринолог и кардиолог. Ще отида разбира се, но наистина ми се струва че се поизхвърли

лека нощ от мен

П.С
А вие куквате ли още в 5 като мен?вечер окапвам рано-рано, но сутрин като се събудя към 5 и няма заспиване  

О, да, всяка сутрин 

От вчера вече не, но за сметка на това в 7.30 не мога да се вдигна и най-важното, че даже не ми пука, че съм се успала с близо час и закъснавям, а изобщо не си давам зор да бързам

Всяка сутрин в 5 се ходи до тоалетната, после в 9 и накрая в 11 е нормалното събуждане 

Ставам всяка вечер по 2, дори понякога 3 пъти до тоалета. Ина4е спя мноооооооооооооооого.

Относно раждането, аз съм в Англия и ме питаха къде искам да родя в болница или в къщи. В болницата предлагат раждане във вода, на нормален етаж, под наблюдение или секцио при спешни случаи. Аз казах в болница, но при всяка жена е различно и ще видя като се стигне до раждането. Мен повече ме притеняваше, че при нормално раждане няма епидурална упойка, защото не издържам на болка.

Побъркава ме това ранно събуждане, аз съм много поспалива иначе, но сега се събуждам и няма заспиване. Въпреки че все още ми е лошичко започнах да пийвам по малко кафе- няма никакъв шанс иначе да изкарам деня, вече ми се реве от желание за сън на моменти.

Ааа, в 5 ми е 6-тото ходене до тоалетната  Ама ставам в 7 и 30 с Криско за училище, така че спането до 11 вече е само спомен 
А август ако поспим до 5 ще сме супер доволни   

Привет и от мен,днес най-накрая ходих на преглед.Нямах търпение вече и винаги чакам много,а аз като вляза и имам чувството,че много бързо излизам  .Доки каза,че всичко с бебчо е добре даже ми каза,че било доста големичко  ,дано да е за добро.Другата седмица вече ще ми правят картона,питаха ме дали искам да си правя изследване за синдрома на Даун и аз се чудя,вие какво ще кажете,мен сякъш ме е страх  ..                           По темичката за кърменето,направо не ми се мисли нямам добри спомени и с двете си слънчица.Какта я кърмих 40дни,след което ми се наложи да спра,тъй като вместо да наддаваше тя отслабваше и все плачеше.Казаха ми,че кърмата ми не била хранителна,а иначе имах.Малкия горкия само 20 дни го кърмих и то как само аз си знам.Толкова ми се бяха разранили зърната,така ми течеше кръв,кърмех и плачех.После ми казаха да се изцеждам и да му давам,мажех се но пак нямаше полза  . И в следствие пак ми казаха,че кърмата ми не става.Надявам се пое сега да нямам такива проблеми и да си кърмя дай боже нормално,като му доиде времето  .За раждането незнам след две нормални,сега като че ли малко се двуомя,но има още време ще видим,дано всичко върви нормално пък като му доиде вренето ще го мислим да не се тормозим сега  .                                                                          Честит празник на празнуващите днес   , наздраве  .                                                                   

За кърменето много помага изцеждането с ел.помпа между кърменията. Стимулира се кърмата и общо взето в случай ,че бебо  заспива на гърдата (което е нормално , защото малките буби се уморяват адски много от сукането ) , може да се даде останалата част от кърмата с шише.  МОята кърма тръгна супер трудно. Но се заинатих и успях.

Здравейте момичета! Приятно ми е да се присъединя към вас. Термина ми е 25 август. Да ви кажа честно ви завиждам че всички се чули сърчицата на бебчетата. Моят първи ехограф е на 10 февруари при личната ми лекарка, а на 13 февруари имам час при гинеколог  Тук стават толкова бавно нещата... 

Доста интересни теми сте обсъждали колички, раждане, кърмене....С първото си дете смених 6 колички, минах и през триколки, с четири гуми, малки големи  . (Половината от тях ми бяха дадени на заем от приятели с вече пораснали деца)л.И така и не успях да намеря количката с главно К. Някои бяха много тежки, но маневрени, други пък бяха ужасно неудобни...Много е важно да се предвидят и допълнително килограмите на бебето. Едно е да се бута празна количка в магазина, друго е като я натовариш с бебче и един тон допълнителни неща-памперси, шишета, играчки.

Първото ми раждане беше секцио-по медицински причини. Чувствам се " цяла" майка и имам силна връзка със сина си  . За това раждане-каквото такова, ако трябва да е пак секцио-така да е, ако тръгне нормално-така да е. Не искам да изпадам в излишни спорове за и против секцио.
За кърменето-кърмих до една годинка, макар че в началото имах много проблеми с гърдите-много ме боляха (даже и кървяха понякога). Силиконови зърна си купих, бяха облекчение за мен, но пък сина ми много се затормозяваше с тях и не можеше да суче пълноценно.

Как можах да забравя да напиша , че ми се гади постоянно, спи ми се постоянно, гладна съм постоянно а не знам какво ми се яде, защото от всичко ми прилошава.

 

май само ние двете с теб така смятаме, всички останали така са се вглъбили да спорят за неща , които живот и здраве не се знае как ще се развият и какво ще се случи, а те от сега решават. Явно е по-важно сега да решат как да родят / без лекарско мнение/ отколкото да се помисли за наближаващите БХС, ФМ, кръвни изследвания и т.н.

Ку - Ку  

И аз така, всяка сутрин и уж гледам да кротувам, ама не винаги ми се получава. Сега си направих кафенце с мляко и седнах да изчета каквото сте написали.
Добре дошли на новозаписалите се  


Не бих обобщавала така   Тук има различни хора, с различен опит и това че темите за БХС, ФМ и т.н. на този етап са изместени в страни (а те бяха обсъждани и пак ще се обсъждат) съвсем не означава, че повечето от нас не мислят за тези неща и нямат своите притеснения.


П.П. Качих и аз няколко снимки. http://augustmama2012.snimka.bg/family/b-deshtite-mami-i-tatkovci.647590.26136062

Здравейте
да си кажа и аз неангажиращото мнение за секциото.
Мен по принцип много ме е страх от болката, наслушала се на какви ли не истории за естествени раждания по цяло денонощие продължили.  Преди твърдо бях за секциото - упойка и готово. Да, ама това защото никога не са ме оперилали, като изключим от апандесит един път. И тгава беше много лесно - в полунощ ми биха упойка, сутринта се събудих към 6ч и в 8 слезнах за цигари да си купя (вярно малко превита, но все пак...  ) Преди година оперираха съпруга от норемна херния, разрязаха го през целия корем. Нямах си работа да влезна при него в реанимация веднага след това, а хубаво не ми даваха докторите, ама на... От болки тогава пяна му излизаше от устата, аз се развиках да му дадат нещо, а сестрата се смее и вика: "кво си го засъжелявала, то си е като секцието, нека се помъчи да види кво ще ти е на тебе после" . Може и да е наивно, но това много повече от всички изчетени материали За и Против ми повлия.
Така че, засега съм на мнение естествено раждане, но разбира се има време и е много важно какво ще препоръча лекаря.
Мисля, че наи-важното всяка мама да прави това, което ще й донесе спокойствие и увереност 

Ели Никол, добре дошла, лека и безпроблемна  


Това малко обвинително и снизходително ми прозвуча   Вярно е, че нищо не се знае отсега и всичко може да се случи, но заради това какво - да не си пишем за нищо предстоящо ли? То по тази логика и такива хубави заглавия не бива да слагаме на темите, че не се знае какво може да се случи до август   Какво да ги мисля кръвните и БХС-то, имам насрочени часове, ще отида, ще изчакам резултатите и каквото се налага - ще действам. Колкото и да го мисля и да го обсъждам - нищо ново няма да се появи преди да ги направя.  
И не спорим, а споделяме мнение. Лично аз не виждам нищо лошо в това