НОЕМВРИ месец мина, иде баба Зима!

Честит празник, мили момичета!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И ОТ МЕН! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, РАДОСТНИ И ВИНАГИ ОБИЧАНИ!

Поздравила съм всички във фейса, но айде и тук - още един поздрав предполагам няма да ви дойде в повече!!! 

Ще ме извините, но ще използвам да ви занимая отново с делнични неща : Снощи ми хрумна дави питам как се държат на масата вашите деца. Симона просто ме подлудява. Злояда си е от малка и храната не й представлява особен интерес. Може би заради това има супер абсурдно поведение на масата, което вече тотално взе да ме вбесява. Първите 3 минути седи мирно и хапва 2-3 хапки. От там нататък губи интерес и започва да не я свърта. Започва да играе с храната, да бърка по чашите, да се върти на стола, даже да се изправя права на стола си. А аз направо не мога да се храня като човек, а през цялото време трябва да й правя забележки, на които тя не обръща никакво внимание. Дори нещо й става много весело от моите забележки и освен мърдането, започва и да се хили.  Накрая не издържам и я свалям от стола. Но да не мислите, че се кротва. Щом се озове на земята, започва да се пъха под масата.  Успявам да я придумам да хапне в движение още някоя хапка с цената на милион нерви. Абе нещо кошмарно се случва по време на хранене у нас. Не знам защо така. Просто вече не издържам наистина. Почти всяка вечер й обяснявам, че така не се прави, че на масата се седи тихо, мирно и човек се храни. Но няма ефект. В някои случаи побеснявам и Симона отнася някой шамар, който също не я трогва.  Вече просто не зная как да подходя. Имате ли подобни проблеми? Все търпях, ама вече си викам, че е достатъчно голяма за подобни простотии...

Леле, Утро   а как се държи в градината - пак така ли? и аз бях злояда и това което описваш, все едно гледам себе си. В градината обаче ядях добре, но по татово време в градината имаше много вкусни неща - помня едни пресни зелени чушки, пълнени със сирене за следобедна закуска - ммм, обожавах ги. и кюфтета през ден   иначе у нас беше ужасно, помня, че можех да дъвча с часове някоя мръвка и в първия удобен момент да я изплюя в салфетката и да заявя, че съм я глътнала. Години наред обичах само пържени картофи, гювече и пица. ужас...също помня, че няколко поредни години тежах 22кг и не мърдах на никъде   много дълго стана, отплеснах се. исках да кажа, че се надявам Симона в градината да хапва, поне малко повечко от това, което яде у дома  
Но не смея да кажа нищо за Момо - той си хапва добре, яде сам, не се мърля и т. Единственото, което е малко бебешко при него, е че понякога си взима някоя количка на масата,и тя да "иде" с него  
А, и честит 8 март, който празнува  

Честит празник, мили дами  !
На нашите гърбове е отраснало човечество, да сме живи и здрави и в кръста корави!

Утро, у нас като се започнат такива номерца прилагаме една от следните две тактики. Обясняваме спокойно, че няма нужда да яде щом не иска (злояд или не гладен не се стои, разчитай на инстинкта ѝ, това и в моята книжка за захранването го пише, няма нужда да се тъпчат насила ), обаче остава на масата докато всички сме готови. И другият вариант, когато въпреки това прекали и Яни се е понахранил (щото в един момент баткото тотално не го свърта и започва и Яни да подкукоросва да правят щуротии, а Яни е ящно детенце, обаче батко му му е генерален пример и водач във всичко почти, та или спира и той да яде, или слиза с Йоши от масата, или започват игра с храната двамата) бива изгонен в другата стая най-културно пак "щом не разбираш от дума, че така не се прави, можеш да напуснеш кухнята и да отидеш в стаята за игра, тук не се играе".

И така, не знам доколко при вас това би било от полза, но у нас главният подход щом прави пакости, бие се, удря, превъзбуден и т.н., е да го пратим в спалнята да си помисли какво е направил неприемливо и как трябва да се държи - това след като му е обяснено вече, целта е да се успокои и да го осмисли. Обикновено реве там няколко минути и щом спре отивам да го видя, той се извинява и обяснява какво е мислил, казваме си, че се обичаме и така до другия път. От скоро започна сам да излиза веднага и да идва да ми се обяснява, но обикновено го връщам да се успокои.

Утро, Анита яде на масата с нас, не иска да си седи в стола вече.Но и аз като Нану никога не съм се опитвала да я насилвам да яде.Когато каже, че е приключила или видя, че започва да си играе с храната я свалям от масата.И аз мисля, че няма как да стои гладна.Случвало се е да ляга и без да вечеря-ако не иска да яде не яде.Но това е ставало веднъж или два пъти.
Пробвай да я сложиш на стол, като всички останали, дай й храната и приборите и я остави сама да се справи.На мен ми прави впечатление, че искат да са много самостоятелни сега и ако я оставя сама да се облече, сама да си измие ръцете, сама да яде........имам много по-голям успех.Дано проработи и при Симонка.

Момичетааааа   да сте ми живи и здрави,все така щастливи,усмихнати,позитивни,обичани и уважавани мами!
Моята клавиатура не може да се направи и затова спрях да ви пиша,но сега е удобния момент да ви попиша  
Радост е относително добре,след курса на лечение в края на декември-януари ,се позакрепи нослето,но след има няма седмица пак се почна,кихане един ден и теч от носа бистър,на втория-третия ден секрета се сгъстява и започва да й пречи да диша,спи.Започнах с хомеопатични препарати,но като че ли само първия път й помогна Коризалията...Ходим на детска плътно,само когато е много болна я спирам,след съответна диагноза и лечение.Онзи ден бяхме на поредния УНГ,установи че не й е много увеличена третата сливица,ушичките са добре,но носа....каза че там й е слабото място и дори да се извади носната сливица не е гаранция,че хремата ще се махне и засега няма да я махаме.Взехме поредния секрет да видим кво ще покаже,този и е 3ти в продължение на по малко от година   .Предписа й гранулки,някви капки да се разреждат във малко вода и спрей за носаа.За два дни има подобрение,но да видим...с хомеопатията си трябва време и ще пием гранулки 2-3 месеца.
Иначе сме здравички,на 13 .03 ще има тържество послучай 8ми март  
Относно хапването,Радостче си сяда с нас,хапва колкото иска и чака докато хапваме и ние,понякога й разрешавам да стане и да отиде да си играе,докато  ние довършим и така...

Снимка-не знам кога ще мога да  подбера и кача,но надявам се да успея тези.
Много ми липсвате  
Хубав ден и се обичайте  

Утро, с риск да ми се разсърдиш, ще си позволя да кажа, че май не успяваш да нацелиш правилния подход към децата. 
Това си го мисля на база постовете ти. Сякаш често се оплакваш от непослушание и вироглавство. Мисля си, че не само децата са с трудни характери, но може б и ти не успяваш да нацелиш правилния път към тяхната добронамереност. Сигурно си много изнервена и уморена от толкова задачки - деца, мъж, домакинстване, работа, но моят съвет е да проявяваш повече търпение и толерантност към индивидуалността на момичетата. Аз от доста време съм установила ,че повишаването на тон и шамарите не дават желаните резултати. Прояваването на гняв към децата само подронва родителския авторитет и накърнява детското самочувстие. Ако проявяваме гняв към децата само посажда в сърцата им агресия, което не се знае кога и как ще избие. Дали с викане, дали с блъскане, непослушание и правене на пук, няма значение, все ще избие от някъде. По мои наблюдения правенето на пук от страна на децата е право пропорционално на проявената към тях агресия. Карайки детето на сила да направи нещо, което то не желае, ние смачкваме неговото его. За да се реабилитира пред егото си, детето ни прави на пук и то точно в моментите, когата най-много ще ни заболи, подразни, нервира. Това е начин детето да си го върне. За съжаление често се влиза в един порочен кръг. Родителят вика и се кара, детето се чувства репресирано, в момента, когато родителят е на ръба на силите си, обикновено вечер, следк ато се прибере от работа, детето решава, че е дошъл момент за разплата и започва да прави точно това, което знае, че най-много дразни уморената мама или татко. Родителите, които са на ръба, отново кипват и така до безкрая и отвъд.
Много е важно това, което изискваме от децата ни, да е съобразено с техните възможности. Поставянето на по-високи цели може да има само негативни последствия. От една страна невъзможността на детето да постигне поставената цел ще остави у него усещане за некомпетентност, което при чести провали ще изгради модел на поведение, в който детето винаги ще се вижда себе си неспособно да се справи с проблема. Подобен комплекс може да избие в агресивно поведение, което цели, чрез физическо надмощие, да върне самочувствието на детето. Физическото надмощие може да е както спрямо материалния свят на детето, да хвърля и чупи играчки, да блъска врати, да къса книжки, така и спрямо околните, да се бие, да хапе, да скубе. В един малко по-осъзнат етап от развитието, когато опознаят силата на думите, подобна агресия може да се прояви и вербално, чрез обиди и псувни. Много често срещан вербален израз на подобна агресия при по-малките деца е така болезненото за нас, майките, "Мразя те!". Подобни силни думи, изкрещани в пристъп на гняв, имат за цел единствено да ни наранят така, както ние сме ги наранили забранявайки желаното нещо, взимайки лщбимата играчка.
Точно за да се избегнат подобни конфликтни ситуации, просто трябва да поставяме постижими цели. Такъв пример е и случая с въртящото се дете на стола. Децата нямат търпението, което имаме ние, възрастните. Хубаво е да се научи да чака, да се научи, че на масата не се шава, че се яде и се пази тишина. Но до колко това е постижимо за едно 3 годишно дете? Ако знаем, че не е в рамките на възможностите на детето да издържи всичките 30-40 мин. докато цялото семейство се нахрани, по-добре е да му позволим да стане от масата и да отиде да си играе. Мисля, че това е по-добрия вариант, отколкото вечерята да се превърне в едно постоянно повтаряне на "Седни! Спри! Стига!". Още повече, ако детето се е показало като злоядо, абсолютно безмислено е на сила да му се бута храна в устата и да му се слагат ултиматуми "Изяж това, за да получиш онова!". Към злоядите деца би трябвало още по-либерално да се отнасяме е моментите на масата. Храненето не трябва да се превръща в самоцел. Сядането всички заедно на масата, или дори и поотделно, трябва да е приятно изживяване за злоядото дете. Ако то бива овиквано на масата за поведението му, за това, че не яде, че се върти, че бърбори, ще започне да прави още по усърдно на пук, и всичко това, защото просто търси внимание и вижда, че получава повече внимание когато е непослушно, отколкото като си хапва кротичко.
Децата са животни и при тях животинските инстинкти за отселяване на все още много силни. За това и няма начин гладно дете да има купа с храна пред себе си и да остане гладно. Ще си се нахрани. Друг в ъпросът, че някои деца имат по-силен апетит, други - по-слаб. Имат и различни вкусове. Ако детето категорично отказва да яде леща, но ние упорито сме решили, че трябва да я прояде, то няма да постигнем нищо друго, освен ексалиране на напрежението. Вие бихте ли яли нещо на сила, особено нещо, което не обичате? И с храната е същото като с целите - не насилвайте детето да яде нещо, което не му се яде. То само ще се отврати още повече към храната като цяло.
И най-важното при децата е това, да има правила и да няма двоен стандарт. Децата се чувстват по-спокойни и уверени в себе си тогава, когато знаят какво да очакват и какво се очаква от тях. Важно всеки в семейството да има права и задължения. Да се знае кога се закусва, кога се обядва и вечеря. Да има ясно регламентирано кой каква част от домакинството ще поеме, защото съгласете се, тежко е да лежи всичко на плещите на мама. И отново да повторя, задълженията трябва да са съобразени с възможностите и възрастта. Не може на 3 да мие чинии, както  ине може на 10 да очаква мама да оправи леглото.
Приключвам с поучителната част, че стана дългичко. 

По-късно ще напиша как процедираме у дома, защото сега Йоси се събуди 

Честит празник и от мен на всички ! Бъдете винаги щастливи, усмихнати и красиви!

Утро, моите деца винаги са били с кг. под нормата, но никога не ги насилвам да ядът. Каня баткото на масата, а Алекс я слагам на стола. Който иска да яде каквото е сложено пред него, който не иска да става . След вечеря ако са гладни (или не са яли) единствено позволявам да ядът плодове- ябълки, банани и т.н, всичко останало е забранено .

Чакайте, че нещо не разбрах - вашите 3-годишни още ли ядат в бебешките столчета 

Диданка, моето 3-годишно е 12кг.  и ако не е в столче си остава гладно (мнокократно става и сяда от масата и нищо не яде) .

Момичета, виждам, че много интересна тема ви отворих! 

Илка, човек, цял реферат изписа! Съгласна съм с всичко, което казваш. На теория. Но на практика, за съжаление, нещата имат безброй вариации. Няма начин всички деца да бъдат поставени под общ знаменател, просто защото те са много, много различни едно от друго. И по характер. И по отношение на средата, в която живеят.Затова и не е възможно да съществуват някакви унифицирани правила за поведение.

Симона си е особен характер още от малко бебе. А в по-късна възраст, за съжаление, при нея оказва огромно влияние това, че кака й се намира в пубертета. Значи каката непрекъснато е в лошо настроение, говори ни със заядлив тон, отговаря, дразни се със Симона. Отделно малкото вижда как кака му изобщо не ме слуша за нищо и трябва да повтарям по 30 пъти, за да се свърши нещо. Съответно я копира. Ужас, ви казвам. Това пубертета бил страшна работа.  А каката беше най-кроткото дете на света като малка. В случаите, когато каката отсъства от къщи, Симона е супер спокойна и доста послушна. Каката й е дразнител № 1, но не виждам възможен начин да се елеминира. Разговарям с каката почти ежедневно за поведението й, как то се отразява на цялостната атмосфера вкъщи, включително и върху Симона, но ефект няма никакъв. Страшно нещо е пубертета, подчертавам го още веднъж, защото повечето от вас са с малки дечица и наистина си нямате на представа какво е. И аз не съм имала. Просто децата коренно се променят, стават неузнаваеми....

За насилването да яде - отдавна съм се отказала да я насилвам. Образно се изразих, че успявам да й пробутам някоя хапка. По-скоро имах предвид, че хапва още някоя хапка след като я сваля долу. А нервите ми са по отношение на неовъобразимите й лудории в този момент - пълзи по земята и се навира под столовете и масата. 
Злоядството го посочих като евентуална причина за подобно поведение на масата и липса на интерес към храненето. Но в интерес на истината в сравнение с преди, към момента Симона се храни доста добре.

Ползваме столче за хранене, но е такъв модел, че просто детето е повдигнато по-високо, иначе си е съвсем нормално седнало на масата и си се храни само.

Определено доста успявам да си владея нервите. Обяснявам й, че човек не бива да се държи така на масата, а кротко да се храни. Като установя, че не й се яде наистина, я свалям долу, но както писах и долу с пълна сила продължава да беснее. Последните вечери започвам с обясненията още преди да сме седнали на масата, но няма кой знае какъв ефект. Понякога се случва й да повиша тон, но се опитвам да е възможно по-рядко.

Хм! Като се замисля, каката като се  нахрани често става от масата и се възползва, разбира се, да седне на любимия си компютър. Явно и това нейно поведение дава на Симона лош пример...

При нас яденето е горе-долу като у Утро. Дани си е злояд - определено, но това изобщо не е изненадващо, а и при захранването още имам генерална грешка- не искаше пюрета и го занимавах със странични неща за да му натикам нещо в устата. Та сега зяпа телевизора, играе си с нещо ... яденето е последното нещо, което да го заинтригува. Има няколко неща, които обича и яде - ама не може да се живее ка кренвирши и пържени картофи... Всичко друго е трудна работа...аз вече съм се отказала и го оставям, но таткото адски се вбесява и е голямо викане и заплашване. Аз съответно правя забележка на таткото, че не търпя крясъци и нещата съвсем се усложняват....почти всяка вечер.
В тоя ред на мисли...я дайте идея как да накарам таткото да не вика....и да не очаква от 3 годишното дете да е супер послушно, да не прекъсва възрастните, да не се глези, а Дани е страшно емоционален и разни такива...че единственото, което постигам е скандал.

Добре, че Йоси се събуди, а снощи бях умрена и ме мързеше да пиша.
Наистина дългичко стана. И да, на теория изглежда лесно, но аз вярвам, че голяма част от написаното може да се приложи и на практика. 

У дома сме на доста либерални и всичко е относително спокойно, до колкото е възможно с две малки деца.
От някой и друг месец имаме режим, който се стремим да спазваме, без това да ставаме фанатици де. Режимът е най-вече за вечерната част от деня, все пак през деня си е на градина.
Забелязохме, че децата огладняват между 7 и 7:30 и гледаме по това време да вечеряме. Ако мъжът ми не се е прибрал им слагам да хапнат те, а ние с него вечеряме по-късно. Вечеряме на масата, независимо дали само малките хапват или всички заедно. Йоси си е в столчето, Ида си е на голям стол. От скоро и Йоси иска на голям стол. Понякога гледам да го нахраня 5 мин. преди да седнем всички, за да е по-спокоен, след което "сяда" с нас на голямата маса и си човърка  с виличка в чинийката. Ида си яде абсолютно сама, с някои изключения, ако е мноооого уморена и заспива на масата. Обикновено сервирам на всеки порция в чиния, вкл. на Ида и Йоси. Ако има супа и ядене, слагам ги заедно ,защото Ида обича да си ги редува. Ако сложа обща чиния задължително Ида сама си сервира. Оставяме я да яде каквото и колкото иска. Като се нахрани или й омръзне или си става от масата или просто седи и си говорим. ИМаше един период, в който редовно се хранес с ида завряна под полата ми. ЕМи, преживява се. Ако много прекали просто скърца по-сериозно със зъби, без да повишавам тон, и обяснявам, че мама е уморена, че искам да се нахраня на спокойствие и после ще играем. Опитвам се максимално да неглежирам поведението й, ако все пак не е прекалила де. АКо прекали просто й казвам ,че на масата не може така и да ходи да си играе в стаята.

Утро, не подценявам наличието на тийнейджър у вас. Сигурн ое трудно. Но това, което имах най-вече предвид е ,че трябва да намериш правилния подход към твоите деца, и към двете. И не давам никакво ноу-хау, а говоря именно за индивидуален подход, спрямо техните нужди, желания и възможности.  Мисля си, че просто е крайно време да покажеш кой командва у дома. Направи и ти режим. Определете време за ядене, игра и спане и го спазвайте. Правете изключения, но малки и то при заслуги или определени обстоятелства. Обърни внимание в колко часа наистина са гладни децата и го съобрази със семейния график. СЛожи краен час за игра и напомняй поне 15 мин. по-рано, че наближава времето за баня и лягане. Сложи лимит на четенето на приказки. Аз чета винаги две. Чета една, Ида се пазари за втора и чета и втората. Пазарлъкът винаги й го позволявам, защот отака остава доволна, че е постигнала своето, а аз винаги си предвиждам време за две приказки. След приказките знам, че обича да си разглежда книжка и съм предвидила в режима и 15-20 мин. за това, но сама в леглото, на нощна лампа. Щом наближи времето, което е за гасене, окол0 9:30 у нас, просто отивам, целувам, завивам, пожелавам принцески сънища и гася. Няма пазарлъци, няма хленчене и молби. Тя си знае, че така трябва и всички сме щастливи и доволни. 
Колкото до тийн-а ти - направи й и на нея някакъв режим, дай й задължения у дома и според мен ограничи й времето за компютъ. И не я край на сила да се занимава със СИмона. Разбери я. Иска да е голяма, а не да е детегледачка. 

СПирам, че много ви досадих, а и имам задачки, които ме чакат 

Илка, разбира се, че имаме режим на хранене, лягане, игра и т.н.  Все пък съм майка от 12 години насам.
Всичко, което описваш, го правя и аз - 1 към 1. Просто си е до дете. Можеш само да се радваш, че твоите са послушни. Още повече, че Ида вероятно е в известна степен малко по-самостоятелна от връстниците си, защото така й се е наложило заради появата на малкия.

В общи линии се успокоих, че има и други, които не ги свърта на масата.

 Добър ден на всички !Хайде по едно кафенце за успешен ден !
Резултата ни излезе,посявката е чиста  от нослето,дано да спрат сополките 
Утре Радостче ще имат тържество за 8ми-март  да видим дали ще си каже стихотворението 
При другите дечица имаше ли тържество,как се представиха малките сладури?
Хубав ден