НОЕМВРИ месец мина, иде баба Зима!

Утро, това със сливиците е кофти работа...ние нали нямаме трета вече и май има малко подобрение, или детето порасна и не,  че не се разболява ама май не е чак толкова.
В тоя ред на мисли е с Т тая вечер...не беше вдигал от бая време ама на....и понеже правим едно зъбче (с пулпит) и се чудя в момента дали аджеба не е от него...та утре сме на зъболекар с един ден предварително и после при педи, и най-вероятно после пак на бабин дом. Да е жива и здрава мама, че иначе нямах шанс.
Ето ви по едно пиене от мен, че аз крещяща нужда имам май

Слава на Бога, момичета!  През тази нощ Симона дишаше вече абсолютно безшумно. Чак ми се стори невероятно и толкова много са зарадвах, че през нощта съм отправяла благодарствени молитви. 

mamaAnna, Симона преди десетина дни като започнаха да стават жегите се беше явно претоплила и вечерта вдигна 39 градуса. Още не сме се аклиматизирали към горещините и претопляне не е изключено.

Добро утрооо
Усмивкиии
Хубав ден

Здравейте, момичета!
Аз изкарах много тежък грип-ангина и цяла седмица бях болна. Хубавото е че успях да спра цигарите и се надявам да е за постоянно, ако неуспея сега трябва трето да раждам (само когато съм бременна не пуша).
 Напоследък нямам много време да пиша и чета защото едната колежка замина за Англия и едвам смогвам с работата, но обещавам да бъда по редовна.Иначе редовно се радвам на ноемврийчетата във Фейсбука, всички са прекрасни

Диданка, чак не мога да повярвам че още кърмиш Момо (че и Мая)! Ти си направо героиня  . Аз въпреки че кърмих Алекс почти три години ми беше ужасно досадно цялото занимание .

Останаха ли други кърмачки?

Юле, яви се и ти на отчет!

Илка, дай да сложим по-пролетно заглавие?

Птички пеят, НОЕМВРИйчета щуреят  

Вита, ако знаеш на мен кооооолко ми е досадно   ма не спира тая кърма и това си е....
дано да си отказала цигарите - такава хубава жена си, не мога да си те представя с цигара   но с бременелско коремче - да  
при нас нищо ново - Момо пак е на градина, не беше ходил близо 2 месеца поради болести, мързел и такива работи. Учителките се чудели какво става. Докато го нямало, имало голяма вълна от варицела. Добре че не ходеше , малко множко щеше да  дойде скалатина, после варицела... много се надявам до края на май да не се тръшне пак....

  Привет момичета 

Вита 

Диди, браво за кърменето   

При нас нищо ново както обикновено  Приключих с кърменето февруари и вече имаме време за скитане по цял ден (без да се оглеждам за стая за кърмачки  ). Детските клубове добре се отразяват на Борко  готов е на всичко за да отиде пак 
Зъбите на Борко са все така зле, но дано не се влошават повече. 

Редовно гледам хубави снимки във ФБ   

Плюс двама кърмака да отчета и аз, никак не патетично .

Инак сме добре, само дето ни е налегнала фаза - "не искам на градина, искам при мама", плюс рев и естествено мама на черешата като си е у дома съществото (инак мързелът и у нас е градивна единица в решението за или против градината, като у Бозкини ). Подозирам, че опъвайки ми нервичките е много щастливо малкото вампирче . При всички положения е много опако, своенравно и нахално същество. Понякога силно досадно, друг път опасно самостоятелно - няма достатъчно високо място за скриване на сладко за него примерно - стола на масата, отгоре кутията с релсите на лего (която е огъваема картонена) и локумът е в ръцете му... Абе науми ли си нещо нито пита, ни разпитва - дирекшън дерзае, а брат си влачи подире си като маймунопапагал ...
Инак обича да пее и е много любвеобилен .
Успях да охарактеризирам детето набързо .

Юле, айде време е за второ - първото го откърми с шишето, другото за теб ще е песен, душата !

 Алекс сега е в период "пижамата", вечерно време не желае да я облича (започваме с молби, приказки и т.н), а сутрин не желае да я съблича и иска с нея да ходи на градинка.Бях се видяла в чудо, но намерих решение- съгласявам се със всичко и не и противореча. Вечер и казвам" Лягай с дрехите тогава" , тя ляга и след две минути започва да иска пижамата си, сутрин се съгласявам да ходи с пижамата на градина, но сама си казва по някое време "Децата ще се смеят и ще ми викат бебе", слагаме пижамата в една торбичка и така заминава.И това е всеки ден от близо 2-3седмици.
   Като изключим гореспоменатото е спокойно , контактно и весело дете.

Заглавието - сменено! 

Аз нещо съм нервничка напоследък. Хич не ми стига търпението за тия мойте двамата. 
Ида и тя е в период "не искам на градина, искам вкъщи". В четвъртък такъв рев му дръпна като я заводех, чак въздух не можеше да си вземе, та след 40 мин. сълзи и сополи си тръгнахме заедно, но не и преди да се скарам на тия от градината, че не си мръднаха пръста да я накарат да остане.  В петък уж пак не искаше на градина, още с отварянето на очите и се разплака. Казах й, че няма да ходим, но пък трябваше да мина да оставя една торта, едно от хлапетата имаше рожден ден и аз им правя тортите, и елате да видите как се засуетиха край нея, като майки-орлици, "Ела, това да ти покажа, онова ще правим ...". Не мога да разбера защо трябва да викнеш на някого, та да започне да си върши работата?!  Та остана на градина, но като е станала от сън е плакала. Вчера пък се буди от следобедния сън с рев и ме пита "Мамо, ще ходим ли на градина? не искам на градина"  Не знам какво й стана. Приятно й е там. Играят си супер с децата. Но просто иска вкъщи при мама. В чуденка съм дали да не си я оставя у дома тази седмица, малко да ми се насити и после пак. 

а вие, кърмачките, хич не ви знам как издържате 
Аз вече откачам с Йоси, дето само на 1.7г. и се чудя как да го отбия и все за вас си мисля и си викам "сам ода не стана като тях да кърмя до 3+ 
На всичкото отгоре вчера бяхме на гости на обяд и го оставихме при баба му, а ние само с Ида, малко по-норамално да протече гостито все пак, и като се прибрахме и то не бяха сръдни, фасони, щипане, хапане, и сукане до откат! 
Е как да не съм нервна ми кажете! 

Илка, заглавието пасващо !

И ние сме точно така с градината - рев и т.н.. Оставих го седмица вкъщи, но безрезултатно, пак си реве и не ще. Принуждавам се да го оставя така ревящ, едната възпитателка го взима на ръце и го разсейва. Просто човекът се опитва да се наложи, това е, на петата минута няма рев... Иначе в четвъртъците ходя да готвя там за децата (даже тая нощ го сънувах ) и се прибираме заедно наобед, като по пътя за вкъщи се почва пък с рев за градината .

Иначе човекът по отношение на кърменето все се надявам един ден да спре да си иска, ама не ми се верва, че ще стане преди Яни да се отбие. Сега му давам веднъж на 2-3 дни уж, при останалите опити за набези успявам да го разсея.

Пък нервичките, мойте са леко липсващи вече .
Сега таткото пише дипломна, та сме само тримцата от седмици нонстоп заедно, толкова съм скапана, че няма накъде вече...
Вчера следобед тръгнахме уж да садим домати (след като ми се вдигна скандал как не съм ги разхождала - сигурно в дъжда и студа трябва да се мотам с количката и двама диваци, да не говорим, че явно не трябва да се готви, яде и т.н., ние ставаме в 7-8, баща им в 11, той вижда всичко друго, но не и как се занимавам с децата да му пазят тишина, не смея никакво домакинство да пипна), взехме по пътя едни питки със сирене и айде на спирката. Като тръгнаха да излизат от количката на пейката да седели, след това Яни хукна да обикаля близкия площад, не можем да сварим да се качим в автобуса - хукнах да го гоня, в това време Йоши за втори път излиза от количката като съм го предупредила да не го прави, щото тежи назад и се обръща, разсадът се изсипва естествено - мятам Яни вътре, връзвам да не бяга, събирам разсад и се нареждам за автобуса, а ми бясно, две не виждам. В това време започва да капе, Яни в истерия, та се врътнах обратно към дома. Стигаме задния двор на кооперацията, отварям гаража за количката, вадя Яни, белким спре да реве - той хуква към улицата - бегом да го хвана, истерията продължава. Като е в такова състояние нищо не може да го успокои, нося го, той се мята, хапе ме, блъска, ако ли го пусна започва тръшкане по земята... Няма угодия. Наизлизаха съседите, една баба се опитва да го успокои, той се разсейва, обаче един п**стак над нас (тоя щял да вика полиция Яни като зъбоникнеше - мислел малтретираме децата) като се развикал какво ставало... "Какво му е на сина ви?" Ех направо ми кипна, изгледах го с гърчещия се дребус на ръце и му викам "Айде кажете ми, какво му е на сина ми!". Млъкна веднага. Някои хора хабер си нямат от деца, ей! А мойте и двете са хипер инати и чувствителни, сигурно за да не му наруша рахата трябваше в дъжда да се разхождам, барем млъкне дребното...
А като се прибрахме 3 часа ми трепери цялото тяло, мускулна треска яка от носене на инатче ...

И така...

Въй, Нану, вашите комшии ако ме видят как въртя шамари и на двамата мои диваци, вече сигурно щях да съм в затвора...
не смея да се оплача като ви чета. само мога да кажа, че установих (открих топлата вода демек), че на децата им трябва разнообразие - не само в това, което правят, но и в това с кого са. При нас, слава Богу, се навъртат 5-6 баби и дядовци, лели 2 броя, вуйчовци 2 броя - не всеки ден, де, но кажи речи през ден някой наминава да ни види и помогне по малко и това се отразява добре на децата. За градината е същото - след 2 месеца не ходене, тоя уикенд Момо само пита дали в понеделник ще ходи пак. а мен как ме мързи да ходя да го взимам с колата - с рейса и пеша не може, лоша инфраструктура  шофирането е ужасен стрес за мен 

Точно така е, Диде. Но освен разни приятели, с които не се виждаме често, други близки нямаме. Имаме план след дипломната най-сериозно да се заемем с търсене на приемни баба и дядо, щото нашите тук са отписани...
Дано тогава малко по се отпусне положението и почна и аз малко по-лабаво да го давам...

Добро утро
Снощи ни избиха пъпкии,щще рече-Варицелкааа 
След малко ще я водя при педка
Хубав ден

Я, темичката живнала!!!
Добро утро и от мен!

Явно повечето деца тия дни са на вълна :"Не искам на градина, искам при мама". От слънчевите изригвания сигурно!!! Симона и тя сутринта такъв рев му дръпна на раздяла. А не е плакала от почти година.  Супер  странно ми се стори. После звънях да питам добре ли е - притесних се. Уж всичко било ОК. А аз яко съм се стресирала с тези нейни сливици, дето ни мъчеха няколко седмици подред. Сега нощно време само да я чуя да е по-шумна, обзема ме ужас и страх да не се почва наново. Чудя се какво да започна да й давам за имуностимулиране. Въпреки, че то вече един Господ знае на какво се дължи - алергия ли е, болести ли са...

За кърменето - бройте ни и нас още към кърмачетата! На финалната права на отбиването сме вече трети месец сигурно, но така и не мога все още да заявя, че сме напълно отбити. Сега се сеща през седмица. Последно снощи. 

Илка, Нуши, Диданка, наистина е силно изтощаващо психически човек да е нон-стоп ангажиран с отглеждането на малко дете, а при вас са по два броя... Та напълно ви разбирам. Но и на работа да се ходи същевременно, не си е работа!!! От мен да го знаете!!! Не, че сега започвам да се изнервям... по принцип съм си изнервена... но напоследък още повече с настъпването на хубавото време. Нямам време да си погледна къщата и децата. Вечер докато приключим с вечерята, станало време за лягане. А мисълта, че имам броени 20 дена платена отпуска за цялата година направо ме довършва... 

didipidi , леко изкарване на варицелата! 

Вита, дано успееш с цигарите! 

Хм! Май самичка ще си пиша тук.
Вчера в градината ни сюрпризираха неприятно, че Симона й протекъл носа и прокашляла.  През нощта на моменти отново ми се счу да диша трудно.  А утре става седмица откакто свършихме АБ.
Днес обмислям друга теория. Според мен ще се окаже най-вероятно недоизлекувана бактерия, а не алергия. Нашата лична, ако я пита човек всеки е с алергия. Много удобно с тези алергии да си измива ръцете, но ето че понякога не минава номера. То още като се повлия така бързо от АБ ме усъмни, че едва ли се касае за алергия.  В интерес на истината тези истории със сливиците започнаха януари, когато й откриха стрептокок. Тогава не й определиха точната доза АБ и 6 дни го пи без ефект, само 4 дни до 10-тия ден е пила правилната доза. Спомням си, че след две седмици пак тръгна да прави същата ангина и направо дадохме АБ, за да не стигаме до критичното нощно дишане, без да пускаме секрет. Изобщо повече секрет не сме пускали. Утре мисля да я водя за секрет и да видим какво ще се окаже.... Стискайте ни палци вече да го излекуваме това дете, че нерви не ми останаха!