Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво представлява задържаният фоликул и как се третира?
Какво представлява кръвният тест за бременност и колко време отнема да се получат резултатите?
Какво представлява TSH и как се регулира?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво представлява задържаният фоликул и как се третира?
-
Какво представлява кръвният тест за бременност и колко време отнема да се получат резултатите?
-
Какво представлява TSH и как се регулира?
-
Какво представлява вливката на Имуновенин и за какво се използва?
-
Какви са вливанията с имуновенин и киовиг?
В момента съм с 37.7 и се чудя какво да правя...
. Когато отидох да го видя на следващия ден едва не припаднах , беше упоен, с голям хематом на главата, имаше яйцевидна форма лицето му, а на мен ми се стори най красивото бебе, което съм виждала. Една лекарка ми каза "Браво майче, ти си герой, погледни какво направиха с детето ти" , а аз плачех и не виждах нищо. Позволиха ми да му хвана ръчичката през кувиоза, няма друго такова усещане.....Минаха критичните 24 часа, казаха ми че за сега е извън опасност, но не се знае с какви увреждания ще остане и че може да са доста тежки. Тогава казах, че не ме интересува какви ще са последтсвията, аз ще се справя, просто искам да не ме изоставя. Едва се движех епизотомията, вътрешните шевове, реброто, секцито, просто се чувствах като труп. Изписаха ме на 5-ти ден, искаха да спрат кърмата ми , защото не се знаело колко време той ще остане в болницата, но аз упорито се цедях на 3 часа, за да съм готова, когато той оздравее да получи майчиното мляко. Тръгнах си с болка и сълзи и тогава намерих този форум. Тук получих подкрепата на страшно много момичета тогава, съдействаха ми, т.к. не ме пускаха да ходя при Марти всеки ден, успях да си извоювам да ходя да го кърмя на 3 часа, в началото беше доста трудно, а той се подобряваше видимо, но диагнозата за тежко двигателно увреждане си оставаше. Прегръщах у дома сглобеното креватче и не спирах да плача, живеейи с мисълта за следващия ден, който може да е по добър за нас. Изписаха го на 20-я ден, това беше най прекрасния ден за мен, аз вече имах своето бебе, прегръщах го, кърмех го и плачех. Веднага започнахме ходене по специалисти, доценти, стигнахме и до клиниката по Детска церебрална парализа, д-р Чавдаров каза, че веднага трябва да започнем рехабилитации ежедневни и имаме малък шанс детето да не е толкова зле. Водеха го със съмнение за Церебрална парализа. Дните ми минавах в тичане по институции, молене за направлене, рехабилитации, които ме обучиха и аз правех допълнително у дома и на които плачехме и двамата с малчо. Марти стана на 3 месеца, до тогава трудно можеше да се определи дали изостава, т.к. малчовците само папкат и спинкат, докато един ден той направи първото си завъртане от гръб по корем, протегна ръчички за първата си играчка. Тогава отново плачех, но вече от радост.Плаках когато седна за първи път, плаках на първата му дума, най много плаках обаче когато проходи, с мъжа ми плачехме и се прегръщахме, това беше нашето специално борбено дете, което изтърпя всчики болници и манипулации, но вече беше на крака. Много странно как когато човек се сблъска с такова нещо разбира че трябва да се радваме на всяко нещо, а не да го приемаме за даденост, защото моето дете можеше да не проходи и да не проговори. Когато стана на 1г. получихме вторият подарък, изписаха ни от болницата по церебрална парализа с диагноза напълно здрави. Единственото, което ни остана от тогава е може би астмата, с кято се борим, защото според лекарите задушаването и това че е бил на апаратна вентилация може да е увредило дробовете. Живота може да е толкова прекрасен.