"Нека през Новата година, само здрави и щастливи Юнчета да има!!! - 21

Мартеа, права си че помощта в домашните задължения си е най-ценна. Но и тя е ценна тогава, когато е поискана, аз нямам угодия  Сещам се за един пример наскоро, бяхме извикали майката на мъжа ми (не я обичам тая дума свекърва  ) да гледа малкия, и после аз от мъжа ми разбирам, че била пуснала прахосмукачката. Еми ядосах се, защото все едно й се е видяло мръсно и аз съм с две леви и не мога да си изчистя. А тя е искала да ми помогне със сигурност, аз точно бях забременяла втория път. Предпочитам да ме попитат с какво да помогнем-готвене, чистене, гладене и аз да си кажа. 
Като се роди Иво и мама с голям мерак дойде да ми помага, взе си месец отпуска, всички колежки знаят че баба е станала, кой като нея.  А и нали всички баби идват да помагат, като се роди някое бебе, още от едно време е така. Първата вечер изкъпа бебето, аз само гледах, показа ми и другите работи. На другата вечер пак понечи да къпе бебето, спрях я викам не, аз и таткото-е, ама как така, аз за какво съм дошла  Както и да е, изкъпахме си го, това между другото ми беше най-големия страх в отглеждането-как ще го къпя това малко същество. Е, ама то не било никак страшно И така, мама си ми помагаше в чистене, готвене, гладене, свекърва ми и тя като идваше гладеше, все пита с какво да помогне, нормално. Обаче в един от споровете ни с мама тя ми подчерта, че само домакинската работа вършела, а искала и на бебето да се порадва, преувеличи както винаги. Аз не че съм някаква зла вещица, ама сигурно съм била обсебваща в началото, все пак исках да си почувствам връзката с бебето. И аз се ядосах и дълго време и след това като идваше вкъщи не й давах грам работа да ми свърши, а само да си гледа внучето. Със сигурност е съжалявала за тези си думи, излезли в момент на яд, ама казана дума хвърлен камък. И сега като й казах категорично, че не искам помощ в началото, тя взе да ми говори, как цял живот няма да й давам внучетата, просто съм си била такава. Другите баби-нейни колежки и съседки как си гледали с дни и седмици внуците, аз нямало да ги давам. Викам, бе мамо, като порастнат през ваканциите ще ви идват на гости, а не като са бебета. Както е казала и Смилянова, те от престараване, не се усещат че понякога пречат. Ама мисля, че започват да схващат правилата.  Леле, как ви занимавам с глупости, то всеки си има някакви такива истории 

Уау,Диди,я не се оплаквай че идвали бабите да чистят,готвят,предлагат се да гледат детето,някои даже завиждаме....Иначе и аз съм на твоето мнение-като се роди бебето,в никакъв случай да не се дава голямото на бабите,то ще намрази и бебето,и евентуално подсъзнателно и родителите.МНОГО глезят нашите баби нас родителите,като не ни оставят да си гледаме сами децата.Като се роди Вики,вярно че баткото беше на 5 години тогава но и не съм си и помисляла да го отделям от нас,че той какъв е,нали си е нашо дете,и то и ние трябваше да свикнем с новото положение,отделим ли го-не му даваме възможност да погледне на нас като на едно цяло семейство.Може да си помисли-Мама,Татко и Бебето,а Aз-къде съм,защо не ме искат? Това са  моите разсъждения. Иначе и аз съм като теб-сама да си чистя и гладя,но от време на време ако ми донесат някоя манджа-няма да я върна.Това ми тежи най много,и не защото трябва да го правя всеки ден,а защото трябва да е с Месо всеки ден заради половинката.

Абсолютно! Колкото и да са малки, всичко разбират, и си го мислят и приемат по свой начин в малките главици.  
 Абе да са ни живи и здрави бабите и дядовците, все ще се разберем А за детската градина ще го измисля по-нататък, благодаря, че споделихте как са нещата при вас! 

Слънчо, изринах снега и ей ме на!
Тук съм, момичета, чета ви редовно, но не ми се пише. Ще трябва да се оплаквам, а не искам. Иначе здравословно сме добре.
 

Диди, като те чета все едно чета себе си. Аз разсъждавам по същия начин.
Оф, мога да пиша много по темата, ама няма смисъл. Сигурна съм, че и аз не съм лесна, но това са си моите деца и аз си преценям за тях. Мъжът ми ме обвинява и ми вика, че и аз някой ден ще стана баба и ще ми се върне като не ми дават внуците. Трябва да му дам да прочете твоя пост, че иначе твърди, че няма други такива майки като мен, дето да не си дават децата на бабите 
За спането - преди да родя Денис, каката спеше при нас в спалнята /два три месеца преди да родя я преместихме на нормално легло, а кошарата подготвях за бебето/. Когато родих реших аз и бебето да отидем в детската за да не се будим вечер всички, а само аз така или иначе го кърмех, таткото с нищо не можеше да ми помогне. Бях с надежда, че ще е както при каката първия месец ще се буди после ще си спи непробудно цяла вечер. Да ама не, плановете ми бяха разбите и като видях, че 2месеца нещата не се подобряваха, а става по-зле с буденето, реших да се преместя в спалнята при таткото, поне той да прави млякото вечер /вече не кърмех/. Криси никога не ми е имала проблем със съня и от 1месечно бебе си спеше вечер от 9ч. до сутринта до 9ч. без да се буди. Тя спи дълбоко и никога не се е будила от ревовете на Денис. И така всички все още спим в спалнята /добре, че е голяма/. Лятото мисля да преустроим детската на спалня /понеже е по-малка/, а сегашната ни спалня да я направим детска /за да им е по-широко на децата/ и да ги отделим. Но не смея да си  правя големи планове.

Диди моята свекърва и тя се нагласи като се роди каката, и се домъкнаха у нас със свекъра- да ми "помагат". Какво да ти кажа. Нито веднъж не е изкъпапа никое от децата   Аз не и позволих   В болницата, в която раждах, ни научиха, още от деня на прибирането в къщи си ги къпех само Аз. Нищо че съм секцио. В домакинската работа.. искаше да помага.. ама аз не харесвам как готви.. Не ми чисти както аз искам... пак всичко аз си правех.. В крайна сметка тя сама видя, че е излишна и си тръгна   Като дойде време да се ражда Ивана, пак имаше мераци,  аз моментално и отказах. Видя че няма да стане каквото е решила и след многобройни кандърми се отказа, да ме пита. После като се случиха тези лоши неща на Ивана, пък аз от страх не им давах да я докоснат. В продължение на 6 месеца, никой друг освен мен не я беше пипал. Даже и баща и... въобще бях над нея като орлица.. После ми се отпусна сърцето и им позволих да я гушкат по малко   Дори няколко пъти майка ми понечи да и смени памперса, но аз не разрешавах и тя ми се обиди много.. Иначе много се разбирам със свекърите, те са чудни хора. Просто децата са си мои и искам аз да си ги гледам   Сега им ги давам по няколко часа, та да се отпуснем с баща им   Те поне не се сърдят като им откажа нещо   Майка ми обаче е много тънко-обидна  Пък и сега са си като близначки   И понеже много си приличат, даже са ме питали дали не са   По пътя се държат за ръце, тичат заедно, играят.. Хранят се една друга.. винаги едната отчупва или дава на другата да си гризне, когато има нещо за ядене..  Идилия  Понякога обаче ми иде да им откъсна ушите и на двете... ама няма как 

Опитът ми е само с едно, засега. Но със сигурност и за виждам, че нуждата от помощ е в общия случай след годинката. И аз предпочитам никой да не ми се мотае из къщи или да ми готви, при раждането на Боил с майка ми се изпокарахме даже, понеже тя беше ангажирала брат ми да кръстосват София, за да ми донесат манджа, която аз сто пъти й казах, че не искам. Без друго бях много объркана, само ми липсваше някой акъли да ми дава. Мъжът ми въобще не допусна никой нито да къпе, нито да прави каквото и да било по-различно от това да се радва на бебето.

Истинска нужда от помощта на майка ми имам сега, когато тя гледа Боил, докато аз и баща му работим. Всичко вкъщи е съвместимо и с гледането на дете. Е, някои неща може и да поизостанат, но все някой ден ще им дойде редът. Виж, вече работата не е съвместима, просто няма как. Предполагам, че и тепърва ще има все повече нужда - когато ще има нужда някой да го води и взима я на градина, я на училище, я на някакви уроци или каквото там. А не знам защо, но не мога да преодолея това усещане, че никой не е длъжен да ми гледа детето, за да се забавлявам и до момента не съм си позволила да й го оставя, за да отида на кафе или да спортувам, или нещо такова. Само и единствено, когато физически не ми е възможно да го гледам.

Леле, колко си приличат семействата ни... Киди, и аз чета на мъжа ми какво сте писали за детските градини и другите неща, да види, че мнението ми се припокрива с това на много по-опитни мами от мен!  Иначе и моята майка е много тънкообидна и все си ги преиначава нещата, аз пък съм супер тактична и все някой да не обидя, ама нали съм си рогато, не отстъпвам пък  и става сложно с взаимоотношенията. Все си казвам, че нямам търпение да имат деца и моята сестра и брата на мъжа ми, че да се измести малко фокуса от нас, ама те са по-малки и ще има да почакаме. 

Леле ,ама вие от какво се оплаквате
Пратете една баба и на към нас,каквото приготви това ще ям,както изчисти така да е,децата да гледа както знае(само да не се самоубие към края на деня) нямам претенции.Аз мойте родители ги извиках на 14 да гледат децтата само за вечерта след работа ,и на НГ когато пътувахме,а свекърите не се интересуват,не са виждали Марин от РД,само по тел.ми звъни да ни чуе от лицемерие.Ама аз съм казала де,колкото те ми помагат толкова да чакат помощ и от мен,не са ми длъжни нито те на мен нито аз на тях.
Оплаках се и аз Ако има баба за даване пратете ми я по куриер за моя сметка
Иначе сме болни от грип всички,не ни пропусна.

И аз се нареждам на опашката за баби. 

Така е, който каквото си няма това иска.  Без да се оплаквам, но когато сте залепени с детето 9 месеца в годината, няма как да не искаш помощ за ден-два, да си изчистя както трябва например или пък за 2-3 часа да ми отпочине главата.  Но няма как да стане, едните са на 135км., другите на 45км., добре че са добрите приятели, на които мога да разчитам при екстремни ситуации. Когато мъжете ви са с вас, определено не ви трябват баби, които да ви товарят допълнително.



Радвам се, че Теди е кротък, не знам какво щях да правя, ако беше някое постоянно ревящо и кривящо се дете. Пу-пу-пу да не ме чуе дявола. Татко му определено му липсва, цял ден повтаря "Тати, тати...". Вчера се звъни на вратата, хукна да бяга и да повтаря тати, тати ... Вади постоянно албумите със снимки и му се радва, като го попитам къде е тати и ми го показва на снимката. Днес се чухме по телефона, голям разговор проведоха, Теди:"Тати, тати.... Да, Да...Не, А-У(така казва като иска или като гледа едно клипче, което му е любимо)..." Толкова ми става миличко и в същия момент мъчно.

Гери, бързо оздравяване на всички ви.

Миличкото! Ей сега ще се стопли, ще излизате напред-назад и бързо, бързо ще се извъртят 4 месеца и тати ще е при вас! 
Гери, бързо оздравяване и от нас! 

Гери, бързо оздравяване на всички ви и от мен!

Педката изписала на Павел 2 сиропа за кашлицата - Мукосолван и Фитовал. Според нея е нещо на ларингса, защото гърлото и гърдите му са чисти. Но аз подобрение не виждам, кашлицата е променена, по-често се закашля. Четох из нета, че на някои деца Мукосолвана така действал. Мисля днес да й звънна да го види и чуе, че утре неделя, татко му е нощна и не ми се трепери сама.

Майка ми е добре вече. Остана за няколко дни и днес се гледат двамата с Павел, а ние с татко му сме на работа.

Относно бабите - никой не ми се меси за нищо. Помощ - като ни трябва(което се случва рядко към момента), казвам и все има кой да се отзове. Предпочитам да го гледат него, а аз да свърша нещо. Чистя и готвя, докато сме двамата, нямам проблем с това и няма да ми е хубаво някой друг да ми чисти. Виж да ми сготвят някоя вкусотия, няма да откажа, макар че готвенето ми е любимо. Най-ми е добре да дойде някой в къщи да го гледа, а ние с татко му да излезем да се разсеем малко.   Като излизам с приятелки се гледат с татко си.

Диди, слушай себе си и инстинкта си и всичко ще се подреди. Доста неща няма да са както си ги мислила и в ход ще вземате решения, които съм сигурна, че ще са най-добрите за вас, бебчо и бати Ивко! Целувки!
 

Марчела, нещо противоалергично даваш ли?

При кашлица изпитаните ми рецепти са - отвара от ябълка, добре измита и сварена с кори, семки, дръжки и т.н., чай от босилек и пелте от дюли. На Теа й давам да смуче небет шекер, но Павел е малък, няма да разбере какво се иска от него. Може да подсладиш чая от босилек с пелте от дюли или с небет шекер. Нали не даваш чай от цвят на нещо (лайка, липа) в момента? Пробвай нещо от това, може да облекчи.

За готвенето - и аз обичам, но като трябва да съвместиш това с още 20 неща в два-три часа, прекарани у дома, нещата коренно се променят

Не, мартеа. Точно си мислех за Фенистил. Звънях на педката - не ми вдигна. Тя обикновено звъни обратно. Ще взема да кажа на майка да му даде.
За готвенето и останалите задължения, напълно подкрепям.  Особено с 2 деца и работещи родители, без помощ от никъде.
Как са Рая, Теа? 

Момичета не искам да ви давам акъл, но ще ви кажа "ОТПУСНЕТЕ СЕ" малко. Давайте на бабите шанс да помагат. Пък дали за домакинство или децата вие си изберете по-малкото зло  Казвам го, защото така ще помогнете на себе си. Не знам как издържате  да се справяте сами с домакинство и две деца. За мен е малко влудяващо и  имам чувството, че ще изперкам понякога. Направо не ми се мисли как ще се справям като се върна на работа