"Нека през Новата година, само здрави и щастливи Юнчета да има!!! - 21

Здравейте и от нас 
Ние сефтосахме боледуването за тази зима.Кети ми е с кашлица от петък,а Жоро от събота е с хрема и кашлица.Давам чай от дюли и ябълки и чистя нослето със солена вода.Кашлицата я овладяваме,но хремата е упорита.Я кажете някакъв бабешки лек за хрема  Иначе настинката не му пречи пак да си е хала.Е няма спиране това дете.По цял ден тича като лудо.А нощите са просто кошмар -рев,въртене.Вече имам чувството ,че не съм спала като хората от векове
Откакто се оправи времето излизаме и на разходка из квартала.Обаче улиците са ужасни,нищо не е изчистено,всичко е в киша.И съответно с количка не може и се мъчим пеш.Жоро категорично отказва да ходи хванат за ръка и тича като бесен из кишата.Съответно  се хлъзга ,пада и става като прасенце мръсен.Като се опитам да го хвана за ръка се започва едно тръшкане и лягане по земята.От къде го е научил този номер не знам  Вчера толкова ме ядоса,че го оставих да си лежи на пътя.Обаче се появи кола и го вдигнах.Иначе щях да го оставя да си лежи на земята ,колкото иска  Та такова е положението при нас.Аз усилено търся работа,но нищо не излиза 
Момичета щях да пиша още ,обаче звяра ще строши компютъра от бяс,за да стана....

Ох, колко ми е познато. Като почне да ми се тръшка обаче и аз го оставям да лежи, и много бързо се изправя. Пусто с тези киши не мога да го оставя да се търкаля особено, иначе не ми пука. Когато са прекалено големи локви и калища го вдигам и го занасям до по-безопасно място, да се тръшка там Но ако искаш да стигнеш до определена цел с него, си трябват много търпение, а и много мускули, защото в крайна сметка половината път минава в носене.

Да допълня нашата сага с памперсите Тази вечер баща му го взе в тоалетната, за да му покаже как се пишка. Той естествено,нищо не направил. След като излязоха от банята, изкъпани и приготвени за сън, той отиде на спалнята, легна на мястото на баща си и гордо,гордо се изпишка там, като истински мъж 

Lulu, пожелавам ти едно-търпение !   
 И при нас излизането е сложно, най-добре е с количката, но в снега и това беше мисия невъзможна. Имаше един случай, трябваше да пресека улицата, но до тротоара беше събран сумати сняг и трябваше да го прескачам, като един Херкулес вдигнах цялата количка с Иво, уплаших се да не стане нещо с бебето, умът ми беше в корема ми и докато слезем на улицата и светна червено и аз бягам бутайки количката, в този момент ми се скъса и ботуша и един минава покрай мен с колата и ми вика: Браво, от малко ли го учим на червено да пресича?!    Много се ядосах! Като тръгнем пеш пък сме супер бавни, а и не мога много да го нося, абе да се стопля вече.  Иначе и той се опитва да своеволничи откъм посоките и държането за ръчичка. Понякога го държа, понякога по пешеходнте алеи върви сам до мен (зад мен). Ама лесно го лъжа като не иска да идва при мен и викам ами чао и се обръщам и веднага последва, мамиии и бяга към мен  Но най-лесната лъжа си остава: ей там има коте и той се забързва само и само да го види, няма такава любов към котките, от мен го е наследил  А най-досадно от всичко ми е приготвянето за излизане-якета, шапки, шалове, ръкавички, ботуши...изморила съм се още преди да сме излезли 
 Мони, да оздравявате бързичко!!!

Ох, как се смях с този Боил.  Знам, че изобщо не ти е било до смях, ние редовно го правим това на ламината преди баня, а и в леглото след. За това бързам да сложа памперса, че и сменянето на чаршафите ми е мъка с огромната завивка.

Диди, не се кахъри на такива коментари. Шофьорите се ядосват на пешеходците и обратното.

Ние на разходка сме винаги с количката, много е тежък и не мога да го нося, когато реши, че не му се върви вече. Само в Морската и по моловете го пускам да си ходи, където иска, през повечето време върви все зад мен. А когато имам да върша нещо се опитвам да се настроя предварително и да се снабдя с търпение, тръгваме пеш, понякога се дърпа, спирам да обяснявам, за колите, че могат да го блъснат и т.н. Ето днес имах задачки и останах без крака и ръце, мъкнем се навсякъде, да го сложа в колата, да го взема от нея ...  Но така ще е и това ще мине. Поради тези причини ще поизчакаме с второто, че ще ми се вземе тока още докато съм бременна.

Привет момичета!

Мама Мони, бързо оздравяване и от мен!
Диди, и при нас номера с котето действа, защото точно до нашия блок има няколко такива и той върви към тях с нетърпение да ги види. Иначе любимото животно е кон. Докато си отвори очите и вика "Кон, кол(хол), ей там" и сочи към съседната стая.
Лулу, търпение и от мен. Аз тази работа с памперса съм я оставила за по-нататък.

Павел още не се е оправил напълно, покашля малко, а снощи ми се стори по дишането, че нослето му е леко запушено. Вече спим без парно вечер, не е от това. Спрях сиропите. Давам само фенистил и отварата от ябълки, харесва я. Пие от обикновена чаша със сламка.

Вече все по-безпроблемно ме изпраща на работа, като не забравя да ми напомни да му донеса пуканки. Оставяме ги в коридора и ако си ги потърси ги давам като вляза. На баща му не му харесва, че се буди като стана аз, в 7 без нещо, ама няма как.

И Павел има като маркерите, които Майчето е показала, наистина се почистват лесно и са му удобни за хващане и драскане.

didi24, искрено ти съчуствам за борбата с кишата и това злополучно пресичане, подсилено от шофьор-идиот.
 И аз имам идентична случка. Нямаше сняг, но се движих по платното, защото всички тротоари бяха с паркирали коли. Движех се по едни малки улички (до Крамъра-ТИМ) и един ме задминава с колата и намали, за да ми каже "Виж какъв хубав тротоар имаш там"  Е побеснях и разбира се му отвърнах на коментара, но той отпраши с бяасна скорост и не ме чу. А найстина тъкмо започваше тротоар, които беше 30-40 метра и после пак паркирали коли. Е как да вдигам на задни гуми двоината тежка количка (45кг!) за всяко минимално парче тротоар?!!? Може и да дразня шофьорите, но като няма свестни тротоари си ходя по платното и се псуваме взаимно

Марчела, маркерите мият ли се от мебели?

japanese, от мебели не съм пробвала, но се перат от дрехите, мият се лесно от кожата, почистват се с едно забърсване с влажна кърпа от пластмаса, дъска за рисуване, лигавника с ръкави(който се ползва като престилка).  

За шофьори, пршеходци, тротоари - ужассс! 

Нашите маркери се мият от мебели, забърсвам ги с мокра кърпичка.

japanese , днес точно по тези улички минавах, ами и аз си вървя по платното и изобщо не ме интересуват колите, като винаги гледам да съм плътно до тротоара, че идиоти всякакви. Случвало ми се е точно там да вървя по тротоара и когато трябва да сляза от него да няма как да мина с количката от спрени коли, връщам се обратно и пак минавам по шосето. И нали от няколко дни се говори за жертвите от катастрофи. Ами как няма да има такива, нито тротоарите ни са тротоари, нито пешеходните пътеки се виждат, нито пътищата ни са пътища (във Варна е направо ад от дупки), нито има парко места. А за културата на българина не ми се говори направо. 

Имах още неща да пиша, но познайте кой не ме оставя.  По-късно може да се включа пак.

Милички, именно това тръшкане ми скапва настроението- от къде го е видял, не знам. Проблема е че не мога да го оставя да се тръшка- още по-малко вън,защото пада по колене на земята и си удря главата- първо съвсем леко, после и силно. Има и екстри- пищене, извивиане главата назад, удря ме, скубе ме...... понякога е кошмарен, друг път е най-милото и гальовно дете. Аз го действам по три начина в зависимост от случая- безразличие, с добро и с лошо. Затова не пиша напоследък- какво да пиша-как се тръшка ли??? Как не мога да го изведа сама на вън, защото после не иска да се прибира, а когато се опитвам да го взема така се мята, че падам, и пищи пронизително. Да чукам на дърво тия дни е само послушното дете   и ми се пооправи настроението малко. Ей го сега пак ми се гали  

   Дали не е някакъв бебешки пубертет?   

   И моето дете се тръшка - абсурд е да го водя за ръка, когато сме навън, извива се, дърпа се - направо ме докарва до отчаяние. Иска да е самостоятелен, да прави всичко сам. Не ми позволява ( ама, кой ли го пита, де  ) да вървя след него на улицата - сърди се; все се вре в най-голямата мръсотия или където е опасно още за него; хуква след всеки, който му обърне внимание, независимо дали е познат или не  Мога да пресипна от крещене след него, да викам, че ще го оставя сам, ако не дойде - все тази! Науми ли си нещо - край!
 А беше такова послушно бебенце! 

Павел е с Т, 38. Сега мъжа ми го заведе при педката. Дано не се е усложнило нещо тези дни. Нямам търпение да свършва работния ден, а 19,30 ми се струва толкова далече....

За тръшкането - дано минава бързо при всички.  Павел понякога драматизира и заляга като нещо не стане по неговата. Аз не му обръщам внимание и бързо му минава. Или обяснявам, че разбирам, че е ядосан, но ....бла...бла... Навън още не е правил драми. Върви до/зад/пред мен или за ръчичка. Иначе да стъпе в или да пипне най-големия боклук е първенец.

Марчелка, стискам палци да е моментно и да няма усложнения!
Ох, с тия пътища - аз съм повече от шофьорите и пък съм се ужасявала, когато майка с дете си кара количката по платното и не си дава сметка как колата ми всеки момент може да се хлъзне по коловозите ... А като родител с количка не си и помислям да изляза, макара че моето е едно, все някак успявам да го удържа. Ако са две такива като него и да трябва да мина някакво разстояние с тях... не си го представям.

Пак съм аз:)
Лулу, мерси! 
Педиатърката казала, че я притеснява това проточване и изписала АБ - Клацид. За 1г.8м. никога не е изписвала АБ. Гърлото му било червено, хърка му нослето(назад се стича) и Т38. На мен ми прилича на чисто вирусно. Решихме да не избързваме с АБ. Дадох му калций, витамин Ц, направих му инхалация, пръснах в нослето, дадох Панадол, че беше над 38,5 Т и го приспах.
Дано утре да е по-добре и да не вдига повече Т. Дано постъпвам правилно. Детето е живо, бърбори, яде...

Здравейте и от нас  
Тази седмица се поотпусна времето, та си позволяваме по две разходки на ден една сутрин рано по леда - да заведем каката на градина, и една вечер в кишата и водата - да я заберем   Не мога да се оплача от моето дете, ходи си хваната за ръчка с мен, но бавничко и това ме изнервя понякога ама няма как. има много редки случаи, в които се затръшква да ходи сама, но те са за не повече от 30секунди. Обикновено се разбираме с няколко думи   При нас минава номера - "Ти добро дете ли си?! - следва - Да! - аз казвам -Добрите деца държат мама за ръчичка" т.н. Тя се съгласява с мен и всичко отминава   Но истериите са ми много близки, защото каката ми беше такава   Нея я свалих от количката почти веднага след като забременях. Тя не се държеше за ръка, но за сметка на това не можех да я стигна по улиците, толкова бърза беше.. По едно време имах чувството че само аз се чувам в целия град - "Софияяяяя спри сееее, улицаааа" и т.н.   Както и да е де, поне вървеше в посоката в която сме тръгнали, много малко пъти се е отклонявала, или пък е имала желание да изскочи на платното.. За сметка на това, редовно се тръшкаше за нещо, лягаше по земята, пищеше ревеше... Обикновено я игнорирах, иначе щях да полудея. Като видеше, че няма публика, се отказваше.. с две думи, тя ми беше много проблемно дете. Сега пък е супер досадна и не млъква по цял ден, способна е да говори да умопомрачаване   дори и на сън говори.. Ивана да се надяваме, ще мине по леко бебешкия пубертет.. За сега е най-спокойното дете, което съм виждала в живота си  
  гледам играчки обсъждате.. ние имаме всичко изброено до тук   И тротинетки и масички със столчета и колички за кукли и конструктори и образователните компютър и телефон на ФБ, Жирафа с кубчетата също.. Дървени пъзели.. палатки.. кукли..камиьончета за бутане с крака- въобще не знам какво ще и купувам за РД  
Шофиране и ходене по улиците пеша, не искам да обсъждам щото  
Танче - стискай зъби мила   Ще отмине скоро, преживяла съм го това вашето   до към 2год и малко ще се укроти  
Всички болни да оздравяват  
ние спим отдавна, време и аз да се оправям за сън  

Марчелка, дано бързо се оправи Павел и без АБ!