Кой има право да тормози децата ни?

За мен /като четяща/ има значение да знам защо и как си е тръгнало детето. Фактът, че въобще си е тръгнало може теб като майка да те интересува, но за да си създам вярно впечатление за случая, моля да разкажеш подробностите.

Саморая, историята около тръгването на детето е доста неизяснена, аз ще разкажа фактите и моята версия, пък всеки да преценява какво се е случило.
На 11.1 детето ми се обади по телефона около 17:20 ч., за да ми каже, че нямалко кой да му отвори вратата на входа в блока ни.
Докато говорех с него, се обади брат му(21г), който трябваше да го вземе от училище.Тъй като говорех с Калоян, следващия, с когото говорех беше брат му, който пък ми каза, че не може да открие Калоян в училището.
Следвашата, на която се обадих беше г-жа Малчева, но чух съобщение "телефона на абоната е извън обхват".Този телефон си остана така до края на вечерта.
Когато разпитах детето, то каза:
Първа версия:
"Госпожа Малчева няколко пъти ме пита няма ли да си тръгвам, каза, че вече съм голям и мога да се прибирам сам и аз си тръгнах." (това ми се стори доста неубедително, затова продължих да подпитвам и стигнах и до втората версия, която детето продължава да повтаря)
Втора версия:
"Госпожа Малчева няколко пъти ме пита няма ли да си тръгвам, говореше, че вече съм голям и мога да се прибера сам, после излязохме в коридора на училището, тя много бързо си тръгна, аз чаках много дълго време да се върне (може да са били2, а може и 20 минути, той все още не може да прецени времето?, стана ми много студено и се прибрах"
Версията на г-жа Малчева е, че изведнъж се е появило месечното й нерзположение, което я е накарало да отиде до колата, за да вземе дамски превръзки.
Защо Калоян не е отишъл с нея до колата (тя обикновено е паркирана на 20м до училището) и защо, след като се е върнала в училището и не е намерила Калоян там, където го е оставила не се е обадила на никой, аз не мога да зная, а и никой не може да ми обясни.
Всъщност Малчева беше споменала, че видяла брата на Калоян и решила, че той го е взел, имаше и версия, че Калоян не е оставян сам, а на бодигарда, но когато попитах бодигарда, той каза, че  това не е вярно.
От всички тези думи, аз лично стигнах до извода, че вероятно по една или друга причина на Малчева й се е наложило да си тръгне, оставила е Калоян във фойаето (дали се е обадила или не на бодигарда, не знам, може да е казала, а той да не е чул), Калоян е изчакал известно време и си е тръгнал.
Изобщо не ми се вярва Малчева да се е връщала в училището, нито пък да е видяла големия ми син, нито пък вярвам на обяснението за изведнъж появилото се неразположение.
Това, разбира се е мое мнение, може да греша, може  ситуацията да не се е развила точно така, но от думите на детето и от поведението на Малчева в последствие мисля, че поне се доближава максимално до истината.
Фактите са следните:
Детето беше на паркинга пред блока само, в 17:20ч (ние живеем на 5 мин от училището, което значи, че си е тръгнал най-късно в 17:15, работното време на възпитателките е 17:30), бодигарда не знае нищо по въпроса за оставяно дете, още по-малко за дете, което си е тръгнало само, Малчева не се е обаждала на никой за това, че дете липсва, класната разбра от мен, а директорката-също от мен на другия ден.
Изводите си ги правете сами.

Сега... малко да разкажа и за кое ме притесни в цялата ситуация: излишно драматизираш покрай това, че детето ти се е прибрало само. Повече от категорична съм, че учителката е длъжна да си спазва работното време и не я оправдавам с нищо. В цялата ситуация виждам, че си имала повод да похвалиш детето си /че е набрало кураж и се е прибрало само; че правилно е съобразило ситуацията на пътя, докато е пресичало; че е пораснало/, но не си се възползвала от случая да го поощриш и похвалиш. Аз поне така бих постъпила. Все пак училището ви е на не повече от
 

През далечната 81 година, когато ходех в първи клас. От нашата къща до спирката ни е 5 минути пеша, следват три спирки и преход на оживен булевард с 4 платна и пешеходна пътека със светофари, от там до училището ми беше 20 минути пеша по средно оживена улица. Натъпкано ми беше в главата да се движа само по тротоара и да се оглеждам за коли, ако ще пресичам. На връщане всичко се повтаряше, само дето преди да хвана по нашата улица, трябваше отново да пресека оживения булевард. Представяш ли си: още в първи клас втори срок си минавах маршрута съвсем сама с чанта на гърба не по лека от 3 кила /изкуствена дебела кожа с учебници и тетрадки вътре/.

Времената не са това което са.
Не е правилно да сравняваме как ние,как те.
В случая родителите са взели решение спрямо детето.
Тяхното решение е:детето няма да си ходи само,а ще бъде прибирано.
Има подписана декларация.
Какво още става неясно?
Родителите имат право на избор и те са го направили.
Изпълнителя на това право не е в позицията да го приеме или не.
Той е там да го изпълни.
Родителите по една или друга причина са  взели това решение,не е ли уместно ако то не може да бъде изпълнено да бъдат уведомени?

Принципите са ми ясни, джоджо. Исках само да покажа, че ситуацията има и добра страна: детето е взело само решение и е действало адекватно, за което трябва да бъде похвалено. Решението от своя страна не е толкова съдбовно или нетипично за възрастта му, че да води след себе си негативи за самото дете. Мисля, че на това трябва да се наблегне повече.

Историята на госпожата е съшита с бели конци. Но мога да си обясня реакцията й: действа като на война, защото mamamena е започнала така. Аз бих се разяснила лично с госпожата без да раздувам излишно случая до класна, директор, педагогически съветник и бих я помолила в мое присъствие също да го похвали, но и да му обясни рисковете от решението, което е трябвало да вземе. Леко ще е засегната и тя, защото ще трябва да се покаже пред детето като загрижена учителка, каквато би трябвало да бъде. Повече изцепки от нейна страна не бих изтърпяла.

Трябвало е да изчака още 15 минути и батко му е щял да го вземе. Мисля, че това е най- правилното решение, най- малкото, защото детето е нямало ключ. Поне това е могла да го посъветва госпожата, а не да го подканва да си ходи. Детето има телефон, госпожата е можела да го посъветва да се обади, че е свършил. Оставам с впечатление, че това е единичен случай и не е действано адекватно.
Аз да питам нещо- как така другите деца са били прибрани своевременно, преди края на работното време? Едва ли родителите идват да чакат половин час по- рано!

Но все пак живее на 5 минути път, а и маршрутът е преминаван многократно и може да се каже, че детето е свикнало с него.

Госпожата не може да го съветва самО да чака батко си, но може да го остави на охраната, ако не иска да си има проблеми. И нищо чудно, че не го е оставила, защото е в нарушение - тръгва си по-рано и не иска това да се разбере.

Но и да си заложи името за някакви си 15 минути: този факт сам по себе си буди много въпроси. Защото пък охраната в това училище /както и в много други училища/ може и има право да отказва да поема ангажименти към деца, чиито родители закъсняват.
 

И какво като живее на 5 мин път-ако ще и на тавана на училището да живее,родителя е този,който преценява готово ли е детето му да се прибира или не...За целта си има и подписана от него декларация.
А ако случайно беше станал инцидент пак ли щяхте да сте на мнение,че живее на 5 мин. път и нищо не е станало?

Не ми скачай, светле! Прочети написаното и размисли трезво. Ако-то ти много ни отдалечава от истината, защото си е просто "ако".

Да, и по-късно пак родителят да реши кога е готово за женене и с кого ще свърже живота си  

Може би не бива да се продължава с тази война. Нека майката да остави малко време и на госпожата и на детето си да се стабилизират и междувременно да наблюдава и двамата. Може би всичко ще се подреди, но да трябва малко време, за да се поуспокоят нещата.

То е ясно, че децата, живеещи наблизо си, знаят ежедневния маршрут до вкъщи. Ама нали идеята с вземането е да избегнем някой инцидент или просто тревога. В 17,30 на 11.01. е вече притъмняло, час пик е и на пътя. Та заради това аз предпочитам детето ми да чака в училище, дори и самО. Случвало ни се е. Така или иначе детето на мамамена пак е чакало пред дома им, защото е нямало ключ.

В никакъв случай не искам да оставате с убеждението, че мнението ми е, че детето на мамамена е редно да се прибира само.

На мястото на майката и аз бих се притеснила сериозно, но чак пък на война да тръгна... със заплахи зад гърба на госпожата: ако детето това, ако детето онова... аз ще това, онова...

Ако съм много заета и няма кой да стои с детето ми следобед, бих се възползвала от занималнята. Но при първи случай ще го поощря да се прибира само. Пише си домашните, поиграва с децата и „чао“, особено пък ако живея на 5 минути и баткото ще е с него у дома. То стои горкото като наказано и чака някой да го вземе, докато другите вече са се прибрали. Възможно е и съседчета да има, които вече се прибират сами и да се срамува от тях.

Личното ми мнение е, че целодневното обучение е наказание за децата.  

Няма нищо по-хубаво от това децата да бъдат самостоятелни, не да зависят от някой - било то госпожата или родителите. Подкрепям, че децата трябва да се възпитават по този начин. 

В първи клас (87-88 година) и аз съм минавала цялата главна в Пловдив, за да отида при баща ми и нищо не ми се е случвало, ама това какво общо има със сега? Освен това родителите тази декларация за взимане на детето не са я подписали просто така. Преди десетина години и без да се подписват такива документи, имаше разпоредба на директор на пловдивско училище, че до 4 клас децата се взимат от родител или друг близък човек. Точно по онова време братовчедите ми бяха в тази възраст и с баба се редувахме при прибирането им.

Сградите сега са реновирани и възможността да ти се изсипят на главата е сведена до мининум. През 88 си е било рисковано да се разхождаш по главната на Пловдив, дори и тогава да не са  минавали от там автомобили